ЯТО ЩЪРКЕЛИ

- Ято щъркели, както всяка година наесен, поели на юг. Обаче в едно семейство малкото щъркелче било много слабо и не можело да прелети целия път само. Затова баща му го взел на гърба си и потеглили. Над океана старият щъркел попитал синчето си:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така на гърба си, както сега аз тебе...?
- Да, татко, ще те нося.
Щъркелът се наклонил на една страна и изхвърлил малкото щъркелче в океана.
На следващата година историята се повторила: малкото щъркелче не успяло да заякне достатъчно, за да лети само, и старият щъркел го взел на гърба си.
Над океана бащата попитал сина си дали, когато остарее, ще го носи на раменете си така, както сега той го носи.
- Разбира се, татко, ще те нося – отговорило щъркелчето.
И то било изхвърлено.
На третата година потеглили пак на юг и пак старият щъркел носел на гърба си малкото щъркелче. Над океана го запитал:
- Сине, когато остарея, ще ме носиш ли и ти така мен, както сега аз нося теб?
- Не, татко.
- Защо?
- Защото тогава ще нося моето чедо.