Николай Носов
Приключенията на Незнайко (4)

Четвърта глава
Как Незнайко съчинява стихове

Като не можа да стане художник, Незнайко реши да стане поет и да съчинява стихове. Той имаше един познат поет, който живееше на Улицата на глухарчетата. Истинското име на този поет беше Бабанко, но известно е, че всички поети много обичат красивите имена. Ето защо, когато започна да пише стихове, Бабанко си избра друго име и взе да се нарича Цветец.

Веднъж Незнайко отиде при Цветец и му каза:

— Слушай, Цветец, научи ме да съчинявам стихове. И аз искам да стана поет.

— А имаш ли талант? — попита Цветец.

— Разбира се, че имам. Много съм талантлив.

— Това трябва да се провери — каза Цветец. — Знаеш ли какво е рима?

— Рима ли? Не, не зная.

— Когато две думи завършват еднакво — това се казва рима — обясни Цветец. — Например: сила — мила; чаша — каша. Разбра ли?

— Разбрах.

— Хайде, намери ми рима на думата „пръчка“.

— Рибка — отговори Незнайко.

— Каква рима е това — пръчка — рибка? Никаква рима няма в тези две думи.

— Защо да няма? Нали завършват еднакво?

— Това не е достатъчно — каза Цветец. — Трябва думите да си приличат, за да звучи добре. Ето слушай: пръчка — съчка; печка — мечка; книжка — мишка.

— Разбрах, разбрах! — извика Незнайко. — Пръчка — съчка; печка — мечка; книжка — мишка. Чудесно! Ха-ха-ха!

— Хайде тогава намисли рима на думата „варел“ — каза Цветец.

— Спарел — отвърна Незнайко.

— Какъв спарел? — учуди се Цветец. — Че има ли такава дума?

— А няма ли?

— Разбира се, че няма.

— Е, тогава сварел.

— Какъв е пък този сварел? — учуди се отново Цветец.

— Е, когато сварят нещо, това се казва сварел.

— Лъжеш — каза Цветец, — такава дума няма. Трябва да се подбират думи, каквито има, а не да се измислят.

— Ами ако не мога да подбера друга дума?

— Значи нямаш поетичен талант.

— Е, тогава измисли сам рима на тази дума — отговори Незнайко.

— Ей сега — съгласи се Цветец.

Той застана сред стаята, скръсти ръце на гърди, наклони глава на една страна и почна да мисли. След това вдигна нагоре глава и продължи да мисли с втренчен в тавана поглед. После подпря глава на двете си ръце и замислено се загледа в пода. Като не помогна всичко това, Цветец почна да обикаля из стаята и тихичко да си шепне:

— Варел — барел, гарел, дарел, жарел… — той дълго си мърмори така, а после каза: — Уф! Каква е тази дума? Думата е такава, че на нея не може да се намери никаква рима!

— Видя ли? — зарадва се Незнайко. — Сам ми задава думи, на които няма рима, а пък казва, че аз не съм бил талантлив.

— Е, талантлив си, талантлив си, само ме остави на мира! — отговори Цветец. — Главата ме заболя. Съчинявай така, че да има и рима, и смисъл и ето ти тебе стихове.

— Нима това е толкова просто?

— Разбира се, че е просто. Важното е да имаш талант.

Незнайко си отиде в къщи и веднага се залови да съчинява стихове. Цял ден ходи из стаята, гледа ту в пода, ту в тавана, подпира си брадата с ръце и си мърмори нещо под носа. Най-после стиховете бяха готови и той каза:

— Слушайте, братчета, какви стихове съчиних.

— Казвай, казвай да видим какви са тези стихове!

— Аз съчиних стихове за вас — призна си Незнайко. — Ето най-напред стихове за Знайко:

Знайко ходи край реката

и прескочи той овцата.

— Какво? — извика Знайко. — Кога съм прескачал овца?

— Е, това само в стиховете се казва, за рима — обясни Незнайко.

— Значи ти заради римата ще съчиняваш всякакви лъжи по мой адрес? — кипна Знайко.

— Разбира се — отговори Незнайко. — Защо ми е да съчинявам истински неща? Истината няма какво да се съчинява, тя си съществува и без това.

— Опитай се пак и ще видиш! — заплаши го Знайко. — Казвай по-нататък какво си съчинил за другите.

— Ето чуйте за Бързанко:

А Бързанко пък бил гладен

и погълнал котлон хладен.

— Братчета! — изкрещя Бързанко. — Какви неща измисля той за мене? Никакъв хладен котлон не съм поглъщал.

— Не крещи — отвърна Незнайко. — Аз само за рима казвам, че котлонът бил хладен.

— Но аз никакъв котлон не съм поглъщал, нито горещ, нито хладен! — продължаваше да крещи Бързанко.

— Та аз не казвам, че си погълнал горещ, така че можеш да се успокоиш — отговори Незнайко. — Чуйте сега стихове за Дано:

Дано има под дюшека

една цяла питка мека.

Дано се приближи до кревата си, погледна под дюшека и каза:

— Дрън-дрън! Никаква питка няма тук.

— Ти нищо не разбираш от поезия — рече Незнайко. — Аз само за рима казвам, че има, а всъщност няма. Съчинил съм още и за Хапчев.

— Братчета! — извика доктор Хапчев. — Трябва да турим край на тази гавра с нас. Мигар спокойно ще го слушаме как лъже пред всички?

— Стига! — развикаха се всички. — Не искаме да слушаме вече! Това не са стихове, а някакви подигравки.

Само Знайко, Бързанко и Дано викаха:

— Нека чете! Щом прочете за нас, нека и за другите да прочете!

— Не! Не искаме! — викаха останалите.

— Е, щом вие не искате, ще отида да ги прочета на съседите — каза Незнайко.

— Какво? — креснаха тогава всички в един глас. — Ще отидеш да ни срамиш пред съседите? Опитай се само! Тогава можеш да не се връщаш в къщи.

— Е, добре, братчета, няма — съгласи се Незнайко. — Само не ми се сърдете.

И Незнайко реши вече да не съчинява стихове.