Извънматочна бременност / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Няколко пъти отварям новата тема, почвам да пиша и ... спирам.
Май, още ми е трудно разказването...
Но, както се оказа, никоя жена в детеродна възраст не е застрахована срещу подобно нещо, така че един разказ от първо лице за симптомите, начините на действие и грешките, които НЕ ТРЯБВА да се допускат, никак не е излишен в този клуб.

И така:
На 28 февруари, след положителен тест и оскъдно тъмно кървене, отидох на преглед в Св. София и лекарката ми (след дълго взиране и подпомогната от шефката си) ми постави диагноза започнал мисед (тогава пуснах тема, ако си спомняте). По време на прегледа обаче, няколко пъти ме попита дали съм имала възпаление в дясна тръба (това, естествено, си го спомних по-късно) и накрая ме изпрати с уговорката, че иска непременно да ме види и в сряда (2 март).
Грешка номер 1 от моя страна е, че в сряда не отивам на преглед - имаше виелица, нямаше на кого да оставя Ивана, която пищи неистово като види бяла престилка, пък и не ми се искаше да катеря тежка количка по стълбите и в колата или да нося дете на ръце при това кървене, защото все се надявах, че диагнозата за мисед-а няма да се потвърди (внимавайте какво си пожелавате!) Обадих се на лекарката ми, която беше много настоятелна, че иска да ме види преди празниците, но накрая се уговорихме за понеделник - 7 март. Тя ми поръча при най-малкото съмнение за нещо нередно, да грабвам документите, в които ми беше описала случая и да тичам в спешния.
Аз продължавам да се чувствам бременна - повръщам, гърдите ми са напрегнати и болезнени, непрекъснато ми се прилягва... и се радвам на тези симптоми, понеже все си мисля, че този път ще се размине...
Грешка номер 2: известно време преди това, сме си направили с мъжа ми резервация за празниците за Трявна и, след известно мислене дали е разумно, решаваме да тръгнем (барабар с детето и с кучето). Аз си правя втори тест - много ясна втора черта - и започвам да умувам как и на бъдещето бебе ще му дойде добре едно разтоварване от стреса... Пристигаме в петък следобед, настаняваме се, правим кратка разходка и, абсолютно изведнъж и без никакво предизвестие, усещам ужасяваща остра болка вдясно, която започва от кръста, минава през стомаха и слиза към слабините. И така цяла вечер... Въпреки че имах сравнително тежко раждане, не съм си представяла, че може да има такава болка. Но понеже е предимно високо и едностранно, все още продължавам да се заблуждавам, че с бебето може всичко да е наред, пък това да е бъбречна криза. Затова пия две ношпа-та и стискам зъби, за да не стряскам мъжа ми (който и без това беше ужасно стреснат, милия) и детето. Решавам, че ще изкарам нощта така, пък на сутринта ще мислим какво да правим.
Сутринта тръгнахме за София. Така и не се съгласих да потърсим лекарска помощ в Трявна или в близкото Габрово (може би грешка №3 ??), защото се страхувах какво ще правя ако се наложи да ме хоспитализират в чужд град

Да, ама то не се трае... Аз много издържам на болка, наистина много, но по едно време започнах да се усещам, че вия в колата в пристъп на безумие. Детето пищи в столчето си на задната седалка, че не му обръщаме внимание, а мъжът ми кара като луд и е в предистерично състояние, понеже се чувства адски безпомощен ... И тогава решаваме, че ще спрем в Плевен. Там живеят родителите и на двама ни и въпреки че ни се искаше да им го спестим, осъзнахме, че няма как да се доберем до София, пък и все си е друго да има на кой да оставиш детенце, докато ние сме по болници.
В спешното в Плевен ми обърнаха голямо внимание. Наистина! Грешка №3 беше, че тръгнах от София без нито един медицински документ - нито здравна книжка, нито документите от предишните ми прегледи, както и от последния, с който трябваше, според лекарката, да тичам в спешното. Просто ги забравих

Въпреки това, хората се разтичаха, направиха пълна кръвна картина (увеличени левкоцити), прегледа ме хирург, назначи УЗ изследване, за което се наложи да докарат ехографиста с линейка от вкъщи и изобщо бяха бързи и мили и то АБСОЛЮТНО безплатно!!! УЗ (през коремната стена) показа спокойни бъбреци и наличие на свободна течност в малкия таз (после се оказа, че това е излив на кръв от спуканата тръба). В този момент прокървих обилно и реших,че загубвам бебето. Карат ме с линейка в гинекологията, която е на другя край на града и оттам се готвят да ме приемат за абразио. Но след като местното светило (не му помня името, май Пенков) ме прегледа с вагинален УЗ, реши, че мога да си отида до София, пък абразио там да ми направят. Така и не видя нищо нередно в тръбите, а за течността в корема ми каза, че сигурно се е спукала голяма киста, въпреки че го уверявах, че никога не съм имала кисти никъде. Реши, че става дума за тежка бъбречна криза, която е предизвикала спонтанен аборт. Сложиха ми конска доза болкоуспокояващо в дупето и ... по живо, по здраво.
И така, в събота следобед се прибрах при родителите ми, търпя още едно денонощие и в неделя потегляме към София. Пристигаме към 7 вечерта и аз мъдро решавам, че ще си изчакам до сутринта, за да си ме прегледа моята лекарка, вместо да тичаме в Пирогов, пък после, ако се наложи, ще търсим и нефролози или там каквито трябва специалисти. Изкарвам някак си още една ужасна нощ...
Сутринта на 7 март - голямото задръстване. Оставяме детето в яслата и преодоляваме 4-те километра до Тина Киркова за около час и половина... Пред вратата на лекарката ми има поне 15 бременни... Припадам. Съпругът ми ме полага на пейка пред кабинета и тича да намери свободен лекар. Който и да е. Свободна е шефката на мойта лекарка, онази, която потвърди диагнозата за мисед. Вижда веднага, че се касае за извънматочна, както и че корема ми вече е пълен с кръв. След 25 мин. съм на операционната маса и ми слагат упойката.
После четох много. Пускам няколко сайта със сравнително богата информация, ако ви е интересно: