Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници. За здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.
Баба Марта е българският фолклорен образ на месец март. Тя е единствена сестра на 11 братя-месеци в народните представи. Всеобщата представа е, че тя е своенравна старица, която ту се сърди, ту се смее. Затова и времето през март е непостоянно - ту слънчево и топло, ту мразовито и снежно.
Мартеницата е своеобразен амулет за здраве и плодородие и символизира възраждането на живота. Обичаят да се подаряват мартеници е много стар, макар да не се знае с точност откога се е появил. Освен в България, го има и други балкански държави, като Гърция, Румъния, Албания.
Традиционната мартеница представлява усукани червен и бял конец от вълна - също символ на богатството и плодородието. Някои добавяли и паричка към мартеничката като пожелание за богатство, други - синьо мънисто против зли очи и духове.
Символиката на червения конец е като силата, кръвта, слънцето и топлината. Червеното преобладава и в българските шевици и носии. Белият конец е доброто начало и светлината.
Според поверието мартеницата се носи, докато се види първия щъркел. След това тя се завързва на храстче или дръвче.
Днес имен ден празнуват Марта, Мартин, Мартина, Евдокия.
