Една година измина от написването на тази приказка до нейното появяване в интернет, а защо я написах е един много интересен момент… Получих едно писмо, в което прочетох нещо накарало ме да смея цял ден и за да отвърна подобаващо реших да напиша също едно такова забавно и поучително писъмце.
Което в случая прерасна в цяла приказка… Моите големи благодарности към Цветомила за вдъхновението, което ми дари тогава и да добавя за мен тя си остава момичето с Усмивката

Историята е за едно момиче което живеело далеееееч, далееееч на север (е, не чак толкова, че по цяла година да си прави къщичката от лед), но било отвъд високи планини сред далечни поля и лози. Там, където, щом задухал северния вятър, всичко гледало да се скрие колкото може по-надълбоко, а хората навличали своите дебели кожуси, слагали ръкавиците и обичали да дишат в шепи, за да може поне малко да им се стоплят носовете.

Всеки който желае да я прочете – може да я изтегли от връзката по долу.

Ако харесвате приказката и желаете да участвате с нещо то ще съм много благодарен на всеки който може да помогне в създаването  на илюстрации за книжката.

Скоро ще можете да я откриете в новият и дом. Приказки.орг

Приказка за розата

Помогнете им, за да има повече усмивки!

Произведението Приказка за розата е създадено от Вито и ползва Криейтив Комънс Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България договор