© Димитър Катерински
Може ли някога да се забрави обаянието на един наистина "красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си", който освен това има и перка на гърба, и живее на покрива на съвсем обикновена сграда в Стокхолм?
Онзи палав, непослушен и противоречив Карлсон, който омайва детското въображение и понякога дразни това на родителите с явното си нежелание да следва правилата, готов да извърши всякаква пакост и да излапа колкото се може повече канелени кифлички.
Докато той си похапва от любимото лакомство, възмутен, че в него няма достатъчно канела, безброй малчугани, четящи и слушащи историите на Астрид Линдгрен си представят вкуса им – колко ли са пухкави тези кифли, как ли ухаят на масло... Почти усещат как се пресягат да грабнат една от тавата, опарват си пръстите, докато я разчупват нетърпеливо, а ноздрите им се пълнят с омайващ аромат на канелена захар. Преглъщат замечтано миг преди да заспят и сънуват пътешествия из облаците над заспалите къщи.
Днешната неделя е идеалният ден да се съберете всички в кухнята и да изненадате децата, като оповестите, че имате рецептата на майката на Дребосъчето и е дошъл моментът да приготвите заедно мечтаните кифли. Дори и у дома да не сте от най-големите почитатели на Карлсон, няма как да не ви допадне вкуса им – мек, топящ се и ухаещ уютно на приключения.
© Димитър Катерински
За направата на тестото са нужни: 3 ч.ч. брашно + 2-3 с.л. за доомесване, ¼ ч.ч. захар, 1 пакетче суха мая, ½ ч.ч. топло прясно мляко, 1/3 ч.ч. топла вода, 1 яйце, 2 с.л. разтопено масло.
За плънката: ½ ч.ч. кафява захар, ¼ ч.ч. меко масло, 1 и ½ с.л. канела на прах
За глазурата: ¾ ч.ч. пудра захар, 3 ч.л. прясно мляко
Започва се с направата на тестото – в купичка се сипват топлото прясно мляко, топлата вода, маята и щипка захар, всичко се разбърква и се оставя за 10 мин., за да шупне сместта.
В голям съд се смесват брашното и захарта, в средата се прави кладенче и там се изсипват разтопеното масло, разбитото яйце и готовата мяна смес. Омесва се меко, леко лепнещо тесто. Ако лепне много се добавят още 2 – 3 с.л. лъжици брашно. Готовото тесто се намазва с малко олио, слага се в купа, покрива се с кърпа и се оставя да втаса на топло, докато удвои обема си.
През това време се приготвя плънката – мекото масло, захарта и канелата се разбъркват до получаването на гъста, хомогенна каша. Втасалото тесто се разточва на тънък правоъгълник, намазва се с канелената смес (най-лесно става с ръце, а и на децата ще им хареса или пък със силиконова сладкарска четка), навива се на руло и се нарязва на парчета с дебелина около 2 см.
© Димитър Катерински
Готовите рулца могат да се изпекат по два начина – в тава за мъфини с отделни гнезда или в обикновена тава, наредени едно до друго. Предимството на първия вариант е, че кифличките не се слепват при печенето. В зависимост от избрания вариант, формата се намазнява и набрашнява, нареждат се рулцата и се пекат на 180 градуса, докато при проверка с клечка в тестото тя излезе суха, а отгоре придобият приятен цвят.
Докато те са във фурната се забърква глазурата – пудрата захар и прясното мляко се разбиват с вилица или телена бъркалка.
Готовите канелени кифлички се оставят да се охладят, след което се намазват с глазурата. Излапват се почти веднага, но все пак някой малчуган може и да отдели една-две, които да остави на перваза на прозореца с чаша мляко. За Карлсон, ако случайно реши да намиме през нощта и да ги оцени подобаващо. Защото в тях има достатъчно канела.
