Представители на Европейската комисия (ЕК), на неправителствения сектор и депутати предупредиха, че саботирането закона за конфликт на интереси ще бъде разчетено от Брюксел като лош знак. Месец след влизането в сила на закона по инициатива на Татяна Дончева (БСП) и група депутати парламентът е на път да удължи с два месеца срока, в който трябва да се декларира конфликт на интереси. Това ще отложи проверките на данните за края на май, когато ще е започнала предизборната кампания.
Инициативата за закона поде премиерът Сергей Станишев в началото на 2008 г. след скандала с шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, гневната реакция на Брюксел и спиране на част от еврофондовете за България. Приемането му през октомври м.г. беше отчетено от българските власти като успех пред Брюксел.
Европейската комисия следи отблизо развитията около закона, всяко отслабване и забавяне в него е повод за притеснение, каза източник от институцията. По думите му е възможно отлагането на закона да се използва в предстоящия през февруари доклад на ЕК като пример за забавяне на важно законодателство по политически причини. Темата е била обсъдена и при посещението на експерти от регионалната дирекция, които бяха в София между 26 и 28 януари за последни проверки преди решението дали да бъде възстановено финансирането по ИСПА.
Повече от два часа продължи в четвъртък дискусията да се удължи ли срокът за подаване на декларации, след като по думите на Олимпи Кътев (НДСВ) целта на вносителите е през това време да "обезкостят" закона. Гласуването ще бъде в петък. Царисти и представители на ДСБ предупредиха, че ако поправката мине, това ще бъде отбелязано в доклада на Еврокомисията. "Не злоупотребявайте с общественото мнение и не размахвайте ЕС като плашило", отвърна Надка Балева (БСП). Съпартийката й Надя Антонова заяви, че депутатите са гласували "изключително рестриктивен, неработещ закон, заради бързане и недоглеждане да се отчетат пред Брюксел". "Да не би този закон да е приет от парламента на Бангладеш или някой ви го е натрапил", попита Кътев.
Най-оживените спорове обаче бяха по темата за широкия кръг свързани лица, които трябва да бъдат декларирани. Любен Дилов от "Напред" посочи, че по смисъла на закона всички от БСП трябва да декларират връзките си с бизнесмена Георги Гергов, който е член на Висшия партиен съвет. Кътев контрира, че по тази логика същото важи и за депутатите от "Напред" - те трябвало да декларират връзки с енергийния бос Христо Ковачки, патрон на партията "Лидер" от коалицията. Депутатите от ОДС и от ДПС не участваха в дискусията.
Тодор Ялъмов, Център за изследване на демокрацията: Посланията ни към ЕС са като на объркано дете
В ЕС може би ще измислят виц за България заради опита да бъде саботиран законът за конфликт на интереси. Или ще кажат, че има риск да дадем на заден ход и в други области. Така или иначе посланията ни към ЕС са като на малко объркано дете - ту се молим, ту тропаме с крак, инатим се, отказваме се от обещанията си. Нито звучните политически шамари, нито спрените пари са в състояние да ни накарат да правим нормална, прогнозируема политика. Политическата корупция еволюира през годините от пряко получаване на пари в куфарчета или банкови сметки, през сладки сделки с държавно имущество и частни имоти на занижени цени до конфликтите на интереси на "Батко" и НПО-тата на властта, които получават държавно или европейско финансиране. Законът за конфликт на интереси създава пречки за функционирането на този модел. Ако той заработи, ще станат незаконни досегашните неморални практики на хора във властта. Сега замесените казват, че действията им са законни, дори се хвалят с тях. Разбира се, винаги има зависимости, които няма как да се опишат в закон и винаги ще има начин да се заобикалят и най-сложните изисквания. Но прилагането на този закон определено би намалил негативния ефект върху имиджа на България и загубата на благосъстояние за обществото.
