Д-р София Халачева е лабораторен лекар в МДЛ „Цибалаб“ - София. Има специалност по Клинична лаборатория и 15-годишен професионален опит. От 2011 г. е магистър по Обществено здраве и здравен мениджмънт към МУ - ФОЗ, София. Има публикации в международно научно списание и 19 участия в курсове за следдипломна квалификация, национални научни симпозиуми и конгреси. Член е на Българското дружество по клинична лаборатория. Основна област на научни интереси – лабораторна хематология и коагулация.
- Кои лабораторни изследвания са показателни за поставяне на диагноза захарен диабет?
В момента съществуват следните утвърдени от СЗО критерии за поставяне на диагноза захарен диабет:
Случайна стойност на плазмена глюкоза над 11,1 mmol/l в проба, взета по всяко време на денонощието, без оглед на интервал от последното хранене, е показателна за диабет при пациенти с характерни за диабета клинични признаци - повишено отделяне на урина, увеличен прием на течности, необяснима загуба на тегло.
Друг критерий е плазмена глюкоза на гладно над 7,0 mmol/l. На гладно се разбира да е спазен 8 часов интервал без прием на храна.
Трето - плазмена глюкоза на 2-я час от орален глюкозотолерансен тест (ОГТТ - известен като тест с обременяване с глюкоза), проведен съобразно изискванията на СЗО със 75 g глюкоза – над 11,1 mmol/l. И последно – резултат за гликиран хемоглобин (HbA1c) над 6,5%.
Резултат над посочените стойности изисква повторение, освен в случаите, когато има налице класически клинични симптоми на хипергликемия.
- Кои лабораторни показатели се използват за контрол на кръвнозахарното ниво след поставяне на диагнозата и колко често се изследват?
Добрият контрол на кръвната захар трябва да включва контрол на кръвната захар на гладно, контрол на т. нар постпрандиална кръвна захар(това е ниво на кръвната захар 2 часа след нахранване) и контрол на гликиран хемоглобин.
Препоръките на Международната диабетна федерация за добър гликемичен контрол посочват стойности на плазмена глюкоза на гладно от 4,0 до 6,1 mmol/l и постпрандиална плазмена глюкоза под 7,8 mmol/l. За HbA1c 6 до 6,5%. По-високи са прицелните терапевтични нива – 7,5-8% при някои пациенти, например при възрастни хора, пациенти с очаквана малка продължителност на живот, с напреднали усложнения, множество съпътстващи заболявания или такива с анамнеза за тежки хипогликемии.
HbA1c трябва да се изследва през 2 - 4 месеца при захарен диабет първи тип и на всеки 3-6 месеца при захарен диабет втори тип.
- Какво представлява гликирания хемоглобин и кои са предимствата му пред изследване на кравна захар за контрол на диабета?
Този показател е известен като златния стандарт за оценка на гликемичния контрол при хора със захарен диабет. Носи информация за средното ниво на кръвната захар за предшестващите изследването три месеца.
Има следните предимства: измерва се еднократно за деня, изследването може да се проведе по всяко време на деня и не изисква специална подготовка. Смята се, че в най-голяма степен корелира с развитието на диабетните усложнения – ретино-, нефро- и невропатия. Използва се и като скрининг за предиабет - Американската диабетна асоциация препоръчва ниво на HbA1c между 5,7 и 6,4% да се приема като фактор за повишен риск за бъдещо развитие на захарен диабет.
Предимство на изследването на кръвната захар е, че улавя стойностите на постпрандиалната гликемия, която пък има отношение към сърдечносъдовия риск. Важно е да се изследва неколкократно за деня – т.нар. кръвно-захарен профил при пациенти, които са на инсулинова терапия. Обаче, като се има предвид факта, че този тип болни са снабдени с глюкомери, то те обикновено проследяват кръвната си захар сами. Недостатъците са свързани с повлияването на резултатите както от поведението на пациента (стриктно спазване на хранителен режим в деня на профила), така и от други фактори, например стрес, физическо натоварване и др. Изследването изисква неколкократно посещение в лабораторията и неколкократни убождания.
- Кои други изследвания се използват, за да се гарантира добър контрол на диабета?
Тук се включват показатели за контрол над рисковите фактори, като например липиден профил, показатели за протромботично състояние и др. Много важно е да подчертаем, че прицелните нива на липидните показатели при хора със захарен диабет са различни от тези при здрави. Диабетиците трябва да се стремят към стойности на LDL-холестерол под 2,5 mmol/l. При налично сърдечносъдово заболяване стойността трябва де е под 1,8 mmol/l. HDL-холестерол над 1,3 mmol/l/ за жени и над 1,0 за мъже. Триглицериди под 1,7 mmol/l/.
За контрол на бъбречната функция се изследва излъчването на албумин в урината. То трябва да се провежда при първи тип захарен диабет 5 години след поставяне на диагнозата - прави се веднъж годишно. При втори тип захарен диабет – веднага след откриване на диабета и с честота 1 път за година. Ежегодно се изследва нивото на серумен креатинин и се изчислява скорост на гломерулна филтрация за определяне на степен на хронична бъбречна увреда, ако има такава. Използва се и отношението албумин/креатинин в урината.
- Кои са нормалните стойности на кръвната захар при бременни?
Жени с висок риск от развитие на гестационен диабет се изследват още при първото посещение в женската консултация. Изследват се плазмена глюкоза на гладно, HbA1c, орален глюкозотолерансен тест и се прилагат общоприетите подходи за откриване на диабет и интерпретация на резултатите.
Всички здрави бременни жени подлежат на скрининг за гестационен диабет, независимо от риска между 24-28 гестационна седмица чрез ОГТТ със 75г. глюкоза. За оценка на резултатите се прилагат критерии за бременни жени. За нормални се считат: кръвна захар на гладно под 5,1 mmol/l, на първия час под 10 mmol/l и на втория час под 8,5 mmol/l. Гестационен диабет е налице при наличие дори на една стойност на кръвната захар, извън посочените.
При изявен гестационен диабет скрининг за захарен диабет се прави с ОГТТ 6 до 12 седмици след раждане, интерпретацията е както при небременни.
- Кога е необходимо да се изследва инсулин?
Индикациите за изследване на инсулин са различни, но в контекста на захарния диабет е важно изследването му за доказване на инсулинова резистентност.
Във всички клетки и тъкани на организма навлизането на глюкозата става чрез инсулиновите рецептори с помощта на инсулина. Всяко увеличение на нивото на кръвната захар води до освобождаване на инсулин от панкреаса. Когато разпознаването на инсулина от клетъчните рецептори е нарушено, се стига до по-високи концентрации на глюкоза в кръвта и до увеличена синтеза на инсулин, поради повишена необходимост за метаболизиране на глюкозата. Състоянието се нарича инсулинова резистентност. Тя е важен механизъм при развитието на захарен диабет тип 2 и често се наблюдава години преди проявата на диабета в контекста на т.нар. метаболитен синдром. За оценка на инсулинова резистентност може да се изследва инсулин в хода на ОГТТ или стойностите на инсулин и глюкоза на гладно да се използват за изчисление на HOMA-индекс.
При диабетици се установява широк диапазон на нивото на инсулина в зависимост от типа на диабета.
- Каква е предварителната подготовка за провеждане на лабораторни изследвания, свързани с доказване и контрол на захарен диабет?
Предвид многообразието от лабораторни тестове и показатели, част от които споменах, важно е пациентът да се информира от изпращащия лекар или на място в клиничната лаборатория за изискванията на преданалитичната подготовка. Например, за изчисление на HOMA-индекс при оценка на инсулинова резистентност е необходимо кръв да се взема сутрин до 9:00 часа на гладно. Изследването се прави след 12 часово спиране на приема на храна и напитки. Желателно е 72 часа да се избягва употреба на алкохол. Не се прави при пациенти на инсулинова терапия. Добре е да се съобщи за вида на приемани медикаменти. В сайта на нашата лаборатория, както и по телефона, всеки клиент на Цибалаб може да получи подробна информация относно подготовката преди изследване.
