Ганглионите представляват кистични образувания, изпълнени с желеподобна материя и разположени по хода на сухожилия или в съседство със стави. Най-често се наблюдават в областта на китката, предимно на гърба, рядко от страната на дланта, по пръстите, като са възможни и други локализации.
Самите те се представят като малки по размери (до 3см.) формации, добре окръглени, гладки, фиксирани или дискретно подвижни спрямо околните тъкани, обикновено неболезнени. При по-големи размери или в зависимост от местоположението болка може да е налице ако се притискат околни структури. Изтръпване или слабост в ръката, където е най-честата локализация, са други белези. Появата им може да бъде внезапна или размерите прогресивно да се увеличават. С времето не е изключено големината им да варира, като не малка част търпят напълно обратна еволюция. Обикновено са единични, но са описани и случаи на множествени ганглиони.
Понякога ганглионите могат да останат скрити и тогава диагностицирането им да бъде по повод болка – спонтанна или при движение, слабост или изтръпване.
По-често се срещат при жените, но и мъжете не са пощадени. Няма възрастови граници за появата им, но предимно се наблюдават след 20 годишна възраст. При деца са рядкост.
Причината за появата на ганглионите все още е неясна. Самите те представляват кисти, изпълнени с прозрачна или белезникава, слузеста материя, сходна с тази в ставната цепка, но по-гъста. Кистите са свързани със сухожилия или ставни капсули. Някои автори поддържат тезата за дефект в структурата на последните и проминирането на тъканта извън рамките им. Рискови фактори за възникването на ганглиони са хроничното напрежение в ставите и сухожилия при работа, придружаващ остеоартрит, травма.
За диагностицирането на ганглион обикновено е достатъчен обикновен оглед и палпация на формацията и установяването на гореописаните белези. За диференцирането от други образувания при при затруднена диагностика се провеждат различни образни изследвания – ехографски, рентгенографски. Рядко може да се наложат по-прецизни методи като компютърна томография или магнитен резонанс, особено при по-трудно достъпно разположение. Аспирация с оценка на характеристиките на съдържимото също има ценна диагностична стойност.
Относно лечението на ганглионите има няколко подхода. Най-съществена е тенденцията на не малка част от тях (между 30 и 60%) да претърпят обратно развитие до пълно изчезване. Поради това се препоръчва при липса на други оплаквания освен козметичен дефект да се изчака.
Един от подходите в лечението е аспирацията на съдържимото на ганглиона, последвано от аплицирането на кортиокостероид и временно обездвижване. Рецидивиране на ганглиона е нерядко, достига до 80%, по-рядко след стероид. Последващи аспирации са свързани с по-лоша прогноза за дефинитивно излекуване.
Рецидивирането на ганглионите е далеч по-рядко срещано след оперативно отстраняване. Това се извършва се под локална анестезия с разрез, съответстващ на размерите на формацията. Тя, заедно със свързващата я за сухожилието част, се отстранява. Ръката се обездвижва за кратък период от време, но все повече ортопеди са против тази практика. Рисковете на подобна оперативна намеса са свързани с инфекция, кървене и др. усложнения. Могат обаче да бъдат свързани с лезии на нерви или сухожилия, в резултат на което да се рояви изтръпване, нарушена сетивност или двигателни смущения. Рискът от рецидивиране на ганглиона след оперативно отстраняване е по-нисък, но такъв не липсва.
Не е препоръчително „отстраняването” на формациите чрез натиск, при което съдържимото навлиза сред околните тъкани. Така могат да се травмират околни структури. Пробождането с игла или друго средство няма лечебен ефект и носи опасност от инфекция.
