Рубеола

1. Може ли да се предпазим от рубеола?

Карантинни мерки - при регистриране на случай на рубеола в училище или детската градина се предприемат определени карантинни мерки за контактните на болното деца в рамките на максималния инкубационен период на заболяването. Болното дете не посещава училище или детска градина до изтичане на срока, в който то е потенциално заразноопасно.

Най-добрата профилактика е извършването на имунизация. Имунизацията срещу рубеола се извършва с жива атенюирана ваксина, най често в рамките на комбинираната ваксина MMR (срещу морбили, паротит и рубеола). Прилагането на тази ваксина е включено в задължителния имунизационен календар на република България. Първата доза от ваксината се инжектира на възраст между 12 и 15 месеца, а повторната ваксинация се извършва на 4-6 годишна възраст. Обикновено се прилага комбинираната ваксина, но ако се налага могат да се инжектират някои от отделните и компоненти или комбинацията морбили-рубеола. Ваксината е атенюирана, което означава, че съдържа отслабени живи вируси, които само стимулират имунната система за образуване на защитни белтъци-антитела срещу рубеолния вирус, без да предизвикат разгърнато заболяване. Въпреки, че болшинството от децата понасят добре ваксината, някои развиват висока температура и дори обрив около 5 до 12 дни след имунизацията. Защитният ефект на ваксината може да отслабне с течение на времето; дори при правилно проведена имунизация в детството, възможно е юноши и млади хора да се заразят от морбили или рубеола.

Всички деца трябва да бъдат ваксинирани. Изключение представляват само децата с вроден имунен дефицит (родени с имунна система, неспособна да се бори с инфекции), деца подложени на лъчелечение или химиолечение по повод на ракови заболявания и такива провеждащи дългосрочно лечение с кортикостероиди. Препоръчва се избягване на тази ваксинация и при деца с много тежки алергични реакции към яйца или лекарството неомицин. Ваксината не трябва да се прилага на бременни жени, това може да се осъществи едва след раждането.

Поради големия риск за увреждане на плода при заразяване с рубеола по време на бременност се препоръчва всички жени в детеродна възраст и с репродуктивни намерения (намерение за зачеване и раждане на дете) да изследват имунитета си срещу рубеола (в специализирани лаборатории се изследва титър на антитела срещу рубеолния вирус, образувани в резултата на ваксинация или прекарана в миналото рубеола)и ако той се окаже нисък или недостатъчен да проведат повторна имунизация с противорубеолна ваксина.

При бременна в първото тримесечие на бременността с изявена форма на рубеола се дава съвет за прекъсване на бременността по медицински показания.

При бременна жена, която е контактна с болен от рубеола, се предприемат две последователни серологични изследвания през интервал от 10-13 дни и в зависимост от резултатите се продължава с наблюдение (ако титърът на антителата остане един и същ това най-вероятно означава пркарана в миналото рубеола) или съвет за прекъсване на бременността (неколкократно нарастване на титъра на антителата означава прясна рубеолна инфекция; същото сочи и неколкократно намаляване на титъра на антителата срещу рубеолния вирус).

2. Какви са най-честите усложнения и каква е прогнозата?

Обикновено (при децата) рубеолата е леко протичащо заболяване, което оздравява от само себе си за около седмица. Рядко се наблюдават усложнения като артралгии али артрити (възпаление на ставите) със засягане предимно на малките стави, засягане на нервната система под формата на енцефалити (възпаление на главния мозък) и менингоенцефалити (възпаление на мозъка и обвивките му) и тромбоцитопения (намаляване на броя на тромбоцитите-кръвните плочици) и последващ хеморагичен синдром (изявяващ се с множествени кръвоизливи по кожата, лигавиците и във вътрешните органи), бронхопневмонии, възпаление на средното ухо, възпаление на сърдечния мускул и черния дроб.

Като цяло прогнозата е отлична. Най-тежкото и характерно за рубеолата усложнение е засягането на плода при заразяване на бременна жена с вируса на рубеола.

3. Какво е лечението?

Лечението на рубеола е симптоматично, т.е. лекуват се оплакванията, а не се атакува причинителя на заболяването. Засега не е известно лекарствено средство, което да лекува рубеолата и да унищожава вируса на рубеола.

Болните от рубеола трябва да имат възможно най-малък контакт с други хора. Рубеолата не се лекува с антибиотици (както и всички вирусни инфекции). Антибиотици могат да се прилагат само при възникнали бактериални инфекци като усложнение на основното заболяване.

Симптоматичното лечение на рубеола обикновено се провежда в домашни условия и включва следните мерки:

• постелен режим и покой
• пиене на много течности (до 3-4л. на ден) особено по време на повишената температура, вкл. топли напитки
• пълноценно хранене на болното дете
• грижи за възпалените очи - измиване на очите и изтриването им с чиста, влажна кърпа без търкане; избягване на ярка светлина, евентуално носене на слънчеви очила
• прилагане на болкоуспокоителни и антипиретици (лекарства, понижаващи високата темпаратура) при висока температура: използват се предимно медикаменти, съдържащи парацетамол или ибупруфен, под формата на сиропи, разтворими прахчета или таблетки. Тъй като боледуващите от рубеола са предимно деца трябва да се избягва прилагането на лекарства, съдържащи аспирин, поради риска от развитие на опасно състояние, наречено синдром на Рей.

Болните деца не трябва да посещават училище или детска градина поне 7 дни след появата на обрива.

4. Как се поставя диагнозата?

Поставянето на диагнозата "рубеола" се осъществява предимно клинически (възоснова на лекарски преглед).

По време на първата си среща с Вас или Вашето дете лекарят ще Ви разпита за оплакванията Ви или тези на детето, тяхната характеристика, начин на поява и давност. Важна е информацията за контакт със заразно болни и направените в миналото имунизации. След това лекарят ще прегледа детето внимателно като обърне специално внимание на наличие на белези на възпаление (подуване и болка) на околоушните и тилните лимфни възли (както и останалите лимфнивъзли на тялото), наличие на обрив и неговите характеристики и т.н.

В допълнение към информацията от прегледа лекарят може да назначи някои допълнителни изследвания. Най-често това са рутинни кръвни и уринни изследвания, сочещи вирусна инфекция.

Съществуват серологични тестове, които могат да докажат наличие на вируса на рубеолата в кръвта или наличие на специфични антитела, насочени срещу вируса, но тези изследвания се използват по-рядко.

Изолиране и доказване на вируса на рубеолата от кръв, гръбначно-мозъчна течност, урина или носоглътъчен смив също е възможно, но обикновено се прилага само с научна цел и няма практическа стойност.

5. Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако Вие или Вашето дете развие висока температура, съпроводена от подуване на тилните лифни възли и краткотраен обрив (3-дневен). Обърнете се към лекар ако не сте ваксинирани (Вие или Вашето дете) и се окажете в контакт с болен от рубеола.

Ако сте бременна и се окажете контактна на болен от рубеола също потърсете лекарска помощ и съвет. Ако е необходимо лекарят може да Ви приложи венозно имуноглобулинов препарат (готови защитни антитела срещу вируса на рубеола).

6. Какви са симптомите на рубеола?

В повечето случаи при децата оплакванията са леко до умерено изразени. Най-честите симптоми на заболяването са:

• умерено повишена температура
• обща отпадналост и дискомфорт
• болки по ставите
• главоболие
• хрема
• зачервени, възпалени очи
• обрив
• подуване и болезненост на лимфните възли

Обривът е леко изразен, съставен от дребни петна, обикновено несърбящ, най-напред се появява по лицето и се разпространява от главата към краката, без тенденция за сливане на петната, с обща продължителност около 3 дни; почти половината от случаите на рубеола протичат без обрив.

Най-често засегнати са лимфните възли, разположени непосредствено зад ушите или на тила

7. Съществува ли риск за плода при развитие на рубеола по време на бременност?

Рубеолната инфекция е опасна поради склоността и да уврежда нероденото дете (условно човешкият зародиш се нарича ембрион до края на 3-ия месец на бременността и плод-след това).

Заразяването на бременна жена с вируса на рубеолата може да предизвика (според периода на бременността) спонтанен аборт, преждевременно раждане или раждане на новородено с тежки дефекти (уродства, аномалии), сред които са глухота, вродена катаракта ("перде" на очите), пороци на сърцето, тежки увреждания на черния дроб и далака и умствено изоставане.

Вроденият рубеолен синдром (така се нарича комплексът от увреждания на новороденото от майка, заразена с рубеола) се наблюдава при най-малко 25% от новородените, чиито майки са пекарали рубеола по време на първото тримесечие на бременността. Поради тази причина бременните жени трябва да избягват всякакъв контакт с хора, които са болни от или биха могли да са заразени с рубеола.

8. Кой боледува от рубеола, изгражда ли се имунитет срещу болестта и как?

Човек развива естествен имунитет срещу болестта след преболедуване от рубеола. Този имунитет обикновено е доживотен.

В неваксинираните популации рубеолата е предимно заболяване на детството. В държавите, където почти всички деца са правилно имунизирани (развитите страни като САЩ, европейските държав, вкл. България и др.) на преден план остават случаите на рубеола в юношеска и зряла възраст. Инфекциите с рубела се наблюдават по-често през зимата и пролетта.

9. Какъв е инкубационният период на рубеолата?

Времето от контакта със заразно болния до изявата на първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период на болестта. Инкубационният период на рубеолата е 12 до 23 дни, в повечето случаи симптомите се изявяват между 16-ия и 18-и ден.

Болните и заразените (тези които са имали контакт с болен и са заразени, но все още болестта при тях не е изявена) излъчват вируса в секретите си (слюнка, секрет от горните дихателни пътища) и са заразноопасни в периода 7 дни преди и 7 дни след появата на обрива.

10. От какво се причинява рубеолата?

Инфекциозното заболяване рубеола се причинява от вирус (рубеола вирус), който спада към рода Tогавируси.

Рубеолата е въздушо-капкова ифекция, т.е. предаването на вируса става по въздушно-капков път. Вирусът се поглъща (или вдишва) при контакт с микроскопични капчици и пръски, отделени от носа, устата и гърлото на заразен човек при кихане и кашляне. По-рядко вирусът се разпространява при директен контакт със секрети, отделени от болния. Заразни са както болните така и здравите заразоносители. Важни за разпространенеието на вируса са и леките форми на болестта.

При рубеолата налице е и т.нар. вертикален механизъм на предаване на заразата, т.е. от бременната майка (болна или заразоносителка) на плода през съдовете на плацентата. В тези случаи новороденото страда от тежки увреждания (рубеолна ембриопатия и фетопатия, известни като вроден рубеолен синдром)

11. Какво представлява болестта рубеола?

Рубеолата е остро инфекциозно заболяване, причинявано от вирус, което се характеризира с умерено повишена температура, обрив и подути и болезнени лимфни възли и склонност към тежко увреждане на плода по време на бременност.

Рубеолата е въздушно-капкова (респираторна инфекция). При децата повечето случаи са леки и наподобяват лека форма на морбили. Но при юноши и възрастни рубеолата може да протече доста по-тежко. Най-характерната черта на заболяването е подчертаното подуване (увеличение) и болезненост на засегнатите лимфни възли.