"Малкият Париж", "Северната Венеция" - всеки втори европейски град е кръстен на някой друг. Никога не видях два града да си приличат толкова много, колкото Прага и Краков. Или по-скоро Краков да прилича на онова, което Прага вече няма да бъде.

Преди десет години чешката столица бе един от най-красивите градове в света. Тя все още си е там, в центъра на Европа - с готическите си кули, павирани площади и фантастично пиво. Но всеки сантиметър от Карловия мост, всяко ъгълче от тесните улички на Старе место, всяко стъпало към Храдчани е "изядено" от туристите. Утъпкано от техните маратонки. Огласено от техните разноезичия. За последен път видях Прага пуста в 7 сутринта, в един леденостуден пролетен ден - цветовете й бяха като измити от вперените непрестанно в тях очи, очила и фотообективи.

И тогава попаднах в град, който също се намира на 1200 км от София. И той е бил столица на крале, папи и нобелови лауреати. Но пътят към него не е утъпкан от милиони туристи - или поне не още. Твърде на север е за техните вкусове, или твърде на изток. Ако сте били в днешната столица на Полша Варшава, не сте научили много за местните митове, спомени, история и архитектура. Но Краков все още носи



очарованието на девствените приказки



Нищо не може да се сравни с това да попаднеш на Пазарния площад в ясен летен ден. Всяка сграда е яркоцветна, измита и кокетна под тъмносиньото небе. Във всички посоки щъкат хора, но точно толкова, колкото да поддържат усещането за радостно оживление - нищо общо с глобалните тълпи на "Староместке намести" или на Акропола, или на Айфеловата кула, или на "Пикадили Съркъс".

Там, под двете различни кули на катедралата "Дева Мария", се срещаш с първата от многобройните краковски легенди. В силуета на възхитителния храм, построен през 1257 г. (и преправян в 14-и, 15-и, 17-и век) има нещо необичайно: двете кули са еднакви в основата, но различни към върховете си. Историята разказва за двама братя майстори, наети от краковските големци да построят църквата. Издигнали я братята, но стигайки до покрива, решили, за да е честно, ще направят две кули - по една за всеки. И всеки искал неговата да е по-висока и по-красива. Тъй силно станало съперничеството им, че единият от братята убил другия... и надстроил своята кула по-нагоре.

От тази 81-метрова кула на всеки кръгъл час излиза тръбач, който оглася площада. И той си има легенда: по време на едно от татарските нашествия ордите забелязал пръв часовият, който дежурял на катедралата. Засвирил тревога, но татарска стрела пронизала гърлото му. В негова памет ритуалът е запазен до днес.

Отвътре катедралата е не по-малко зашеметяваща. Олтарът й, изработен през 1477-1489 г. от Вит Ствош, е висок 13 метра и широк - 11. Позлатените скулптурни фигури в него изобразяват библейски сцени. Той се отваря и затваря като книга - всеки ден точно в 12 часа.

Пазарният площад е по средата на тъй наречения Кралски път: от Флорианската кула - портата, през която някога се е влизало в Краков, до крепостта Вавел.



Вавел е сърцето на града



Дворцовият комплекс е огромен и е същият миш-маш от епохи, стилове и съдби, какъвто е и самият град. Той бил резиденция на полските крале от 11-и до 17-и век. През 1609 г. е съсипан от пожар и Сигизмунд III мести столицата във Варшава.

Неговата легенда е свързана с основаването на Краков. В пещера под хълма Вавел живеел свиреп дракон на име Смок - почти като онзи в "Билбо Бегинс" на Толкин. Той бил победен от княз Крак, който положил основите на бъдещия град и му дал името си (събитието датира от средата на 10-и век, в учебниците за дракон се споменава смътно). В подстъпите на Вавелския хълм, край тихите води на Висла, и днес се издига желязна статуя на дракон, който през няколко минути бълва огън.

Най-любопитна за посетителите на Вавел е Катедралата на св. Станислав и св. Вацлав. Тя е била не само сцена за коронации, но и последен дом на множество полски владетели и религиозни водачи. В нея са погребани крал Собиески, принцеса Ядвига, Казимир Велики. Един саркофаг обаче е празен; върху него от вишнев мрамор е издялан млад момък с кралска корона и меч. Така според скулптора изглеждал загиналият през 1444 г. в битка с турците край Варна полски крал Владислав, известен и като Варненчик. Саркофагът е празен, защото тялото на младия крал останало нейде край далечния черноморски град, който пет века по-късно стана фаворит в отпускарския календар на соц-поляка.

Днес поляците не са чести посетители на Черноморието ни, но продължават с лекота да общуват с всякакви народи на всякакви езици. В Краков преклонението пред духа, творчеството и знанието е видимо. Бившата полска столица е световен академичен център, а Ягелонският университет - седмият по старост на планетата, се е разраснал из целия град и отдавна не заема само прочутата си готическа сграда на ул. "Голебия". За разлика от много други държави, голяма част от полския културен елит и интелигенция живеят и работят не в столицата Варшава, а тук. В Краков не е трудно да си обясниш защо Полша има



цели четирима Нобелови лауреати за литература



- Хенрик Сенкевич (1905 г.), Владислав Реймонт (1924 г.), Чеслав Милош (1980 г.), Вислава Шимборска (1996 г.). И в това число не влизат Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, Станислав Пшибишевски, Станислав Виспянски, Станислав Лем...

Музеите са отлично уредени - и посещавани, въпреки солените цени на билетите. Заслужават внимание колекцииите на Народния музей, на Археологическия, в дома на граф Чарториски, където се съхранява оригиналът на Леонардо да Винчи "Дамата с хермелина".

Сред най-богатите на носталгия и автентична атмосфера места в Краков е еврейският квартал Казимеж. Реставрираното му гробище, започнато вероятно около 1550 г. и спряло да погребва мъртви евреи около 1800 г., е култово за юдеите от цял свят. Казимеж стана известен от двете страни на океана заради наградения със 7 "Оскара" филм на Спилбърг



"Списъкът на Шиндлер", заснет тук през 1993-а



В Казимеж са най-вървежните заведения в града - нощни клубове или просто уютни кафенета, както и няколко от добрите хостели. Въобще в Краков видях някои от най-чистите, евтини и добре уредени хостели в Европа - макар като цяло новоприетата в ЕС Полша да не е евтино място.

Най-"тънкият" и вкусен вариант за хапване са местните гевреци, или претцели. Те струват 1 злота, продават се на всеки ъгъл и са за предпочитане пред фастфууда и пиците на парче, очевидно идентични за целия свят. Японските и скандинавски туристи обаче доволно се тълпят в ресторантите от веригата "Хлопске ядло" (Селска храна). Тя продава "автентизъм" с връзки лук и чесън по тавана, каци със зеле по ъглите, недодялани дървени маси и пейки за клиентите. Менюто е свинско със сметана, варени картофи и кисело зеле - онази ужасяваща средноевропейска кухня, която никой уважаващ себе си южняк не би куснал. По миризмата ще се научите да отбягвате "Хлопске ядло" отдалеч - Краков има толкова други заведения, които заслужават внимание!

Хилядолетният град не е много голям (741 000 жители) и централните му части спокойно могат да се обходят пеша. Градският транспорт е уреден и върви до късно, метро обаче няма. Имат нещо като нашите маршрутки, с които може да се отиде до друго изключително място, на 10 км извън Краков. Като стана дума за Толкин - солната мина Величка е сякаш прототипът на



подземното царство на джуджетата Мория



Легендата я свързва с кралица Кинга. Тя била унгарка, омъжена за полски крал, и много искала да направи подарък на новия си народ. Кинга търкулнала сватбения си пръстен и той паднал в дълбок процеп в земята. Отдолу се открили пластове каменна сол. Разработката започва още в 10-и век, а 500 години по-късно било обичайно поредният крал да се хвали пред гостите си, като ги развежда из мината. Днес Величка е туристическа атракция със своите 300-километрови тунели на 9 нива. Из тях има скулптурни композиции, изработени от сол. Най-впечатляващ е параклисът на Света Кинга. Всичко в него - и барелефите, и олтарът, и разкошните полилеи - е изцяло от сол.