„Ние приличаме на джуджета, стъпили върху раменете на великани. И ако виждаме повече и по-надалеч от древните, това се дължи не на остротата на нашия поглед, нито на високия ни ръст, а на онези, които ни издигат и възвисяват чрез своето величие.“

Бернар Шартърски

Пиша тук, за да потуша нуждата за споделяне.

Много четящо дете. Влюбена в театъра девойка. Доста притисната от социалните и политически промени млада съпруга и майка. Вече доста по-късно – с повече свободно време за размисъл. С годините усещането за отдалечаване от приятели и близки засили и осезанието за липса на споделеност. Всъщност винаги съм се чувствала доста в страни от околните. Като типичен Козирог, при това роден в петък – 13 ( 😉 ), винаги съм била хладна и дистанцирана в очите на повечето хора. В моите очи пък, хората винаги са били много охотни споделящи и рядко склонни да слушат, и то с разбиране. Аз самата винаги съм била добър слушател и неумел споделящ, което с годините започна да ми натежава, и някак естествено ме отведе тук. Просто твърде често мислите и впечатленията от нещо видяно или прочетено, започват да ме изпълват до степен да изместват ежедневието и тогава ги „оставям“ тук.