Двете денонощия, докато излезе микробиологичното изследване, не са фатални

През 2019 г. смъртта на 5 милиона души по света е свързана с резистентност на микробите към антибиотици и тази резистентност е директната причина за смъртта на 1,3 млн. души. 

„Световната здравна организация (СЗО) посочи през 2021 г. антимикробната резистентност като една от десетте заплахи за здравето на хората. Тя вече взима жертви и България е една от страните, които най-трудно се справят с прекомерната употреба на антибиотици. В последните две години на Ковид пандемия България е единствената държава в Европа, в която антимикробната резистентност се задълбочи, защото 70% от инфектираните приемаха антибиотици абсолютно ненужно. В нашата страна употребата на антибиотици се увеличи с 20%, докато в останалите държави постигнаха 30% спад на употребата“, казва доц. Михаил Околийски от офиса на СЗО в България.

Най-много антибиотици се изписват в доболничната помощ, подчертава проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. 

„За съжаление по време на Ковид пандемията у нас поголовно се изписваше един макролиден антибиотик, както и много други, което доведе и до резистентност на микробите към антибиотици – казва проф. Христова. - Публикация в медицинското списание „Лансет“ от октомври 2022 г. сочи, че в България има най-високата смъртност от тотално резистентни на антибиотици Ешерихия коли и Клебсиела Пневмониа, съответно 7,29 на 100 000 души и 4,59 на 100 000. От доклад на Европейския център за контрол над болестите резистентността на всички бактерии е повишена. По наши данни резистентността към пеницилин на Стрептококус Пневмония се е качила от 12% през 2020 г. на 17% през 2021 г. 70% от ентерококите са резистентни на гентамицин, 80% са резистентни на левофлуксацин, 94% са резистентни на ампицилин. Има резистентност дори към антибиотици, които са резервен вариант за лечение. Проблемът с резистентните бактерии в болниците е толкова голям, че някои болници са принудени да извършват основни ремонти, за да премахнат бактериите.“ 

Проф. Христова подчертава, че изписването на антибиотик в доболничната помощ трябва да става задължително след микробиологично изследване и антибиограма и че тези две денонощия, докато се завърши изследването, не са фатални за пациентите. В болниците, където са тежките случаи, има възможност за много бързи тестове, за да се започне навременна терапия. 

Антимикробната резистентност засяга не само човешкото здраве, а и безопасността на храните, и безопасността на околната среда. Този проблем обаче се подценява у нас – вече две години имаме изработен от експерти Национален план и стратегия за борба с антимикробната резистентност, но той не се приема от Министерски съвет. България е една от двете европейски страни, които не са въвели такъв план.