Добре дошли в Моята библиотека!
Нови книги
Нови произведения
От литературните блогове
К А М Е Р Т О Н : Драматичният театър в Търговище гостува с танцовия спектакъл „Връзки“ в Румъния
Трупата на Държавния драматичен театър в Търговище ще представи за първи път пред румънска публика авторския танцов спектакъл на хореографа Неделя Ганчева „Връзки“. В рамките на две поредни вечери, 27 – ми и 28 – ми юни, на голямата сцена на Драматичен театър „Йон Д. Сърбу“ в град Петрошани ще се вихрят младите български актьори Давид Крумов, Лора Недялкова, Радослав Радев и Благица Стоименова, които чрез езика на танцовия театър ще представят архетипни ситуации от семейната среда.
„Разглеждам семейството като свързаност и приемственост. Ядрото, към което неизбежно се връщаме и се опитваме да разберем, дори и да не приемаме. Като пъпна връв, която нямаме търпение да обтегнем, да скъсаме дори, но винаги имаме нуждата да знаем къде е била хвърлена и да сме сигурни, че в другия ѝ край някой винаги ще ни чака.”, споделя Неделя Ганчева относно фокуса на спектакъла.
Поканата за гастрол идва от драматурга на театъра Клаудиу Гроза и директора на културната институция в северната ни съседка Ирина Бодеа – Раду. Като част от партньорството между двата театъра предстои и уъркшоп за румънските артисти, имащ за цел развитие на двигателната култура на сцената.
Първи впечатления от последно прочетеното : Виж - Елена Стоева
За мен беше голямо удоволствие да прелистя, прочета и разгледам книжката. Изглежда, че за авторката то е било не по-малко да я напише и изрисува.
Два примера, които усетих много лични заради навика ми всяка сутрин да следя за присъствието на лястовички в небето докато отивам на работа от паркинга към сградата на завода. Последните години винаги засичам първия ден, когато са си тръгнали, и първия ден, когато пристигат от Африка. Небето или е пълно, живо и нормално, или е празно като Космос.
Липса с формата на птица
В небето
През октомври
***
Чисто нови птици
Отлитат на юг.
Ще се върнат стари.
Anna Hells' Fantasy place : Нагли богати американски близнаци в Лондон
Блайт Бейкър
Това е историята на най-некомпетентните, надути и неприятни като характерчета детективи, за които някога ще прочетете в жанра на аматьорските детективски романи. Ако се чудите – защо ще си направиш главните герои двойка тъпи недоносчета – прадеди на великите Карън и Кевин, то само Блайт Бейкър може да ви каже. Но въпреки очевидната липса на качества – направо си трябва да се въведе безкачественост като личностна характеристика, двамата близнаци Феликс и Лилиан, издънки на стара богаташка американска фамилия, изпратени с бързата поща на бързия кораб заради невинни провинения към добрата стара Англия, всъщност са екип, за който искате да четете без да имате и една добра, логична причина да го правите. Магия!
На Блайт ще ѝ го призная – също като Бет Байърс създава досадни главни персонажи, но след това ги забърква в толкова интересни криминални приключения, че някак преглъщаш особено едрия и горчив залък, и след края на всяка книга просто искаш следващата. Да, иска ти се да им отупаш кожухчетата на всички досадни, вироглавни и вироносни калпави келешчета – богаташчета; да, стискаш силно палци да им светят маслото някои от елитарните престъпни босове, с които се забъркват; да, когато им се случват хубави неща ясно и силно усещаш как тортата винаги е за ония с парите, а не за ония с дарбите, сърцата или интелекта, НО – продължаваш да четеш за тях с тиха и възпитана псувня на уста. Както казах – магия!
За късмет на двамата близнаци – много пишман детективи техните врагове от престъпния свят, ако и да са много умели в извършването на почти непроследими престъпления, винаги някак губят присъствие на духа и пълнят гащите от ужас, че преродените Шерлок Холмс и доктор Уотсън са им по петите. Е, едва ли биха били по-далеч от истината, но като ти се е паднало в живота лошия късмет, дори и двойка празноглави наглеци ще те хвърлят в дранголника. Това е една противоречива поредица, ядосваща те, вълнуваща се, грабваща вниманието и караща те да практикуваш яростно четене. Това си е специфична магия, която напълно и неестествено не разбирам. Но чета, това е важно.
Потърсено
- стиг ларшон
- Стефан Русинов
- канети
- Руис
- Себастиан бе
- сара пиърс
- марио варгас льоса
- 24 МАЙ
- хенри райдър хагард
- Сняг
- Хосе Лесама Лима
- НЕ СЕ СЪРДИ ЧОВЕЧЕ
- Нощен влак
- ЛЕКСИ БЛЕЙК
- Дж Р
- Крис Холм
- Антиутопия
- с браун
- ЛУИЗ
- Петканов
- анна политковская
- Хрониките на Спайдъруик
- Робърт Грийн
- АНДИ АНДРЮС
- Пиер-Жан Жув
- духовн
- паскал
- аманда ку
- дом бит семейство
- джеймс редфийлд
- Откровения
- ДАЯНА ПАЛМЪР
- Андреа Камилери
- Ловецът
- Хед
- rook
- Денят по-
- алесия холидей
- е л. джеймс
- geld
- SOS
- златна есен
- Изгубени
- Виктория Айвярд
- жан
- синтия идън
- Кен фолет
- винету
- ГОМОР
- БЕЗ БОЛКА
От форума
Авторски текстове • Re: Автономия
Всяка система от миналото споделяше същите корени с предишните. Основата на всички тях беше комодификацията на всички ресурси и съответната токенизация. Третирането на Земята като пай, който трябва да бъде разделен на парчета и грабнат, имаше жизненоважна роля в историята. Повиши производителността и автоматизацията, макар и за сметка на екологични и социални проблеми. В крайна сметка това направи възможна еволюцията към Aвтономия. Основната разлика е, че имахме достатъчно ефективност и автоматизация, за да не се интересуваме повече от производителността и да спрем да измерваме стойността и да я заменим с човешко удовлетворение, разнообразие и щастие. Знаехме, че е дошло времето за това, когато планираното остаряване се превърна в масова практика. Това означаваше, че системата е надраснала себе си и създава нови трикове, за да се поддържа изкуствено. Нещо повече, това доказваше, че вече живеем в изобилие и единственият останал оскъден индикатор е паричната система и остарелият модел на производство за лична собственост, а не за споделено ползване. Всяка количествена система превръщаше живота в игра на натрупване на числа. Заменихме това с нещо много по-естествено за нас - състрадание, сътрудничество и вътрешно желание да си помагаме. Хората се фокусираха върху решаването на проблеми, вместо да играят игри на монополи.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 29 май 2024, 10:36
Авторски текстове • Re: Автономия
За разлика от колективните системи в миналото, автономията едновременно запазва индивидуализма, като същевременно прави всичко споделено. На пръв поглед може да изглежда противоречиво, но ако се вгледаме по-отблизо, тези два термина не се изключват взаимно. Индивидуализмът се разширява до своя естествен потенциал чрез анонимност. Тъй като хората са анонимни, не може да има собственост или привилегии, свързани с тях. Това също помага за поддържане на споделени ресурси по подразбиране. Тъй като всички наши системи са анонимни, няма начин да прикачите нещо към някого. Със сигурност имаме индекс на репутация въз основа на нашите произволно генерирани идентификатори, но те не представляват самоличност. За разлика от старите системи, където самоличността беше начинът да се поддържа йерархия и монопол върху ресурсите, тук това е просто идентифициране в анонимна система.
Ето няколко примера как работи това.
В областта на икономиката, когато някой поиска продукт, който да отговори на нуждите му, идентификационният номер е просто средство за комуникация и нищо друго. Начин да кажете че човек А е различен от човек Б, но без всъщност да разкривате някой от тях.
В политическото поле ID натрупва точки за репутация, които не са нищо повече от оценка за доверие, която отразява приноса към обществото в сравнение с потреблението. Този индекс е полезен само когато някой реши да делегира временно права на глас и не знае кого да избере. Например, ако сте допринесли значително за архитектурното планиране на града, ще имате точки по този въпрос и е по-вероятно хората да ви делегират своя глас, когато се вземат такива решения. Това е всичко, не ви дава никакви привилегии, не се превръща в икономическа мощ.
Както можете да видите, това е красотата на автономията. Тя отразява и подчертава това, което вече е естествено за нас. Обществото не е родено с етикети с цени, гражданство и йерархични позиции. И затова е толкова лесно да се върнем обратно към това, което сме първоначално, като просто отхвърлим всяка изкуствена абстракция, наложена ни от системи, които винаги се провалят именно поради факта, че се опитват да превърнат хората в нещо друго.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 28 май 2024, 19:46
Анонси за нови произведения • Re: Глупости на търкалета
Много се смях! )
Статистика: Пуснато от notman — 26 май 2024, 02:50
Анонси за нови произведения • Re: Глупости на търкалета
Статистика: Пуснато от proffessore — 24 май 2024, 20:44
Авторски текстове • Re: Автономия
Там е работата, че никога не е било каквото искаме, а каквото производителите искат да наложат. Всъщност аксиомата, че търсенето определя предлагането не важи поне от 10 години ако изобщо е важала някога.В противен случай изкуственият интелект и роботите ще осигурят всякакви стоки и услуги, които искате
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 23 май 2024, 21:49
Авторски текстове • Работата ще стане хоби, казва Илон Мъск
"В дългосрочен план всяка работа, която някой върши, ще бъде по избор. Например, ако искате да правите нещо като хоби. В противен случай изкуственият интелект и роботите ще осигурят всякакви стоки и услуги, които искате", каза Мъск, който се включи чрез видеовръзка в търговското изложение за технологични иноваци и стартъп Vivatech в Париж.
Статистика: Пуснато от Гост — 23 май 2024, 21:12
Преводи • Re: Превод от български на английски на мой фенфикшън
Статистика: Пуснато от kelpi — 23 май 2024, 18:42
Анонси за нови произведения • Re: Глупости на търкалета
Статистика: Пуснато от i_m_i — 23 май 2024, 14:40
Авторски текстове • Re: Автономия
В миналото сме виждали всички системи да се провалят. Това е така, защото хората са смесица от рационално и ирационално поведение. Опитът да им се наложи система винаги води до отнемане на свободата, спонтанността и човешката природа, каквато е. Автономията успя, защото не е система, а просто набор от инструменти, позволяващи на хората да си сътрудничат и да решават общи проблеми заедно. Той премахва всички изкуствени абстракции между хората - нации, пари, собственост, йерархия и вместо това насърчава естествените взаимодействия. Не може да се провали, защото няма в какво да се провали. Ако хората се борят с недостиг и проблеми с дистрибуцията, всичко, което могат да направят, е да седнат заедно, да експериментират и да учат, докато се намери решение. Този процес на проба и грешка беше забранен във всяка система. Системите винаги са били там, за да предотвратяват грешки и по този начин да предотвратяват ученето. И все пак няма такъв идеален свят, където грешките могат да бъдат напълно избегнати. Това е част от несъвършената човешка природа. Прегръщайки Автономията, ние просто се върнахме обратно към човешката природа.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 23 май 2024, 00:17
Анонси за нови произведения • Глупости на търкалета
https://toranaga2.blogspot.com/2024/04/blog-post.html
Статистика: Пуснато от toranagasan — 22 май 2024, 18:38
Форматиране • Re: Пряка реч в .epub след конверсия от .docx
Статистика: Пуснато от pechkov — 22 май 2024, 15:10
Авторски текстове • Re: Отвъд буркана
Очаквам с нетърпение следващите части
Статистика: Пуснато от kelpi — 21 май 2024, 22:07
Форматиране • Re: Пряка реч в .epub след конверсия от .docx
1. Наливам текста от Word в Notepad++ ( или VSCode )
2. Използвам скрипт за премахване на излишните украшения, които неизбежно се появяват, като оставям само компютърната пунктуация.
3. Импортвам .txt файл в Calibre и си доукрасявам елементите, за които това е нужно ( заглавия на глави, картинки, начална страница и т.н. )
Още веднъж много благодаря за отделеното време !
Статистика: Пуснато от oliverkostoff — 21 май 2024, 13:22
Авторски текстове • Re: Първият ИИ, който е пиян (Автор Microsoft Bing)
Статистика: Пуснато от kelpi — 21 май 2024, 10:44
Авторски текстове • Re: Роман "Тайният завод в село Лозен, Хасковско" – в процес на писане
Статистика: Пуснато от kelpi — 21 май 2024, 10:08
Читателите казват
За „Тайко “ от Ейджи Йошикава
Първата част на този монументален епос ми бе интересна — издигането на Ода Нобунага и неговия слуга, а в последствие самурай и генерал Тойотоми Хидейоши известен още като Маймунката, заради сбръчканото си и старческо лице още от дете.
Обединяването на Япония винаги е било безмилостно и кърваво занимание и описанието му бързо омръзва на читателя. Досади ми и на мен и се отказах…
Като цяло си мисля, че светът е имал голям късмет, че японците са живели изолирани на своите острови на края на света. Стига да се погледне само имперската им политика през XX век и зверствата им преди и по време на ВСВ.
Цитат:
„Честолюбието на един мъж не може да бъде вързано с женски коси.“
За „Отражения в златисто око “ от Карсън Маккълърс
История, която макар и да е добре разказана, не успява някак да докосне читателя си.
Надявам се, поне Анаклето да е добре…
Харесаха ми заглавието и българската корица.
За „Нито Ева, нито Адам “ от Амели Нотомб
Очаквах роман за живота в Япония, а получих любовна история.
Семпла, кратка и почти безинтересна на моменти, откровената притча на Нотомб все пак задържа вниманието ми до края си.
И съм съгласен с нея — Япония трябва да се посети поне веднъж!
За „Страст и омраза “ от Кони Мейсън
Книгата е безспорно отчайващо глупава( при това даже бегло не маркирам медицинските глупотевини). Всъщност твърдението, която ме срази и което просто трябва да бъде дебело подчертано е ( става въпрос за сценката със спасяването на дамата от изнасилвачите- дезертьори):
" Той всъщност не искаше да го убива, а само да го обеси"
Пред това твърдение всичко бледнее, може само да се склони смирено глава пред невероятните висоти на авторовата мисъл!
За „Как ангелите плачат “ от Нора Робъртс
Общо взето еднотипна с всички книги на Нора Робъртс. Главната героиня е силна и независима секс бомба, която може да се грижи сама за себе си. И няма нужда някакъв си мъж да й натрапва закрилата си, още по-малко да й се обяснява в любов ЕЛЕ ПА да я заробва с брак.
И както винаги прекалено разтягане на сюжета и претупан край.