Певицата Стефка Берова: Видях НЛО!

Кръжеше около автобуса ни, все едно иска да разбере какви сме

Коя е тя

Стефка Берова е една от най-обичаните български певици. Песните й са добре познати на поколения българи, а дуетът й с Йордан Марчинков още изпълва сърцата на мнозина с носталгия по миналото. Днес голямата ни изпълнителка заедно със свои колеги ще изнесе концерт в зала 1 на НДК под надслов "Звездите на България".

- Г-жо Берова, днес е концертът ви с колегите - "Звездите на България". С тях вие винаги сте били в добри отношения. С Кичка Бодурова например сте имали весели случки, разкажете.

- Да. Имам и много смешни разкази. Например веднъж Кичка Бодурова много ме ядоса. Пеем с дъщеря ми в Щатите, тя идва след концерта и почна: "Стефка ми е като майка, взе ме под крилото си, като майка ми е". Първо, не е вярно това, Зорница Попова, композиторката, й беше като майка, не аз. Кичка го повтори това че съм й майка няколко пъти, за да покаже е млада и крехка тя, а колко съм стара аз. Ядосах се. Викам: "Абе, Кичке, колко да си по-млада от мен, с пет-шест години, какви ги говориш тук". Аз също излъгах, тя с десет години е по-млада от мен. Сега, като се сетя, ми става смешно. Иначе много сме си живели, хубави времена бяха.

- Пътували сте много. Индианците впечатлиха ли ви в САЩ?

- Те бяха много мили с мен, защото им приличам на индианка. Но когато посегнех да се снимаме, веднага реагираха бурно и отказваха. После, като извадихме снимките, имаше бели петна. Знам, че имат поверие - който ги снима, взима душата им. И затова се пазеха от фотоапарати. Но аз и НЛО съм виждала. Нека си говорят хората каквото си искат. Видях го и то видя мен. Дори бяхме с оркестъра - Данчо, Мишо Йовчев, Пепи, на Развигор синът, също беше с нас и го видя. Пътувахме от Айтос през нощта за София след концерт, връщахме се. Изведнъж колата почна "да се дави" и спря. Погледнахме навън и нещо като кълбо ярко със сини, червени и жълти светлини подскачаше ту от едната страна на рейса, ту от другата. Сякаш разглеждаше. Иван, шефът на техниците, вика: "Ще сляза от рейса да го видя". И тръгва. Аз бях единствена жена и казах: "Слизам и аз! Данчо, грижи се за Косара". Иван слиза, а аз на стъпалата. Нещото пак се появи, но в един момент автобусът запали от раз. И ние двамата бързо влязохме вътре и шофьорът даде газ. А нещото изчезна нагоре и напред. Питахме къде сме - на 20 км от Казанлък се оказа. Първоначално всички се шегувахме, ама после, честно казано, се изплашихме. А на другия ден във в. "Отечествен фронт" излезе статия, че казанлъчани са видели от балконите си светещ предмет като подскачащо кълбо, което бързо се премествало, плашело ги и изчезвало като дим.

- Интересен случай. Срещали сте се и с баба Ванга.

- Ооо, да, велик човек е тя! Отидохме с дъщеря ми Косара при нея. Тя ми каза, че по-добре и за двамата с Данчо Марчинков да се разведем. Каза ми и че ще почине човек от рода ми. Много ме заболя. И толкова много плаках. Така и стана. Има енергия да ви кажа, паралелни светове ли са, какво, ето случи ми се и това. А след срещата с Ванга наистина се разведох.

- Тогава сте женена за Йордан Марчинков, който също бе известен певец - заедно направихте много дуети. В какви отношения сте сега с него?

- В добри. Той вече има друго семейство и е щастлив с него. Сега си обяснявам защо не просъществува бракът ми с него. Защото бях много бойна, кой ще търпи такава жена? Каквото кажех, исках да се случва. А той деликатен, милият, не вика, рядко казваше "не". Неслучайно ми викаха Стефка Дзверова (смее се). Иначе Данчо има син от другия си брак, разбират се страхотно с Косара и често се виждат. Това ме радва.

- Сега как се справяте с битовите си нужди? Стига ли ви пенсията?

- Ама как да ми стига? Първоначално се пенсионирах след 1989 г. с пенсия от 46 лв. После с болестта диабет ми се увеличи на 190 лв. Сега е 215 лв. Как да докажеш на държавата, че си работил толкова години за нея? Как? Когато правехме концертите, сме си плащали данъци. Не можеш да получиш хонорар, без да ти удържат към държавата, към "Концертна дирекция" и към мястото, на което отиваш на турне. И накрая къде изчезнаха тези документи? Едната част изгоряла, а другата наводнена! И сега трябва един на друг да си доказваме, че сме работили заедно, за да докажем на държавата, че нещо сме правили в онзи период. Къде го има това? Но сега съм решена да си търся правата! Няма да се откажа. Защото държавата ни остави сиротни с тези малки пенсии. Преживява ли се така?

- Марги Хранова подаде искане да получи държавна добавка към пенсията, но не я одобриха.

- Интересно е, че колегите ми, когато имат някакви години до пенсиониране, не мислят много за пенсия. И повече се концентрират върху външността - операции разни си правят, в което няма лошо. И като дойде моментът за пенсия, изведнъж почват да ме разбират. А то аз вече се отказах да говоря. Само аз и Росица Ганева продължаваме гласно да изразяваме недоволството си. А това плаче за Страсбург, да осъдим държавата, защото съм й дала всичко, а сега трябва да живея мизерно. Недостойно е това. Ето, сега само на Данчето Христова и Лили Иванова дадоха специални пенсии. Не оспорвам това действие, просто ми е тъжно, че някак няма как да се докаже кой колко е дал за тази държава. Всички сме давали всичко от себе си.

- Вие сте актриса, но 18 години не стъпвате в театър. Коя бе последната постановка, която ви разочарова?

- Ами да, заобикалях театъра. Последното, което гледах, бе във Военния, постановка с Йосиф Сърчаджиев. Заради него отидох. Ама изобщо не ми хареса пиесата. А и нищо не разбирах от думите на Йоско. Иначе и аз играх в Пернишкия театър. Последно там бях Малама от Страшимиров. Но много трудно научих репликите, понеже бяха на старобългарски. Иначе така ми се играе във филм или в киното.

- Да, пословична е волята ви - сваляте 14 кг за ролята на Фата Моргана в "Любовта на трите портокала".

- Ооо, да режисьорът Титов искаше това да се случи. И остана като гръмнат, когато му се представих в новата си форма. За съжаление, снимах само първата серия, после директорът на Народния театър не ме пусна в Русия, където се снимаха другите части. Била съм му много нужна тук.

- Сега от позицията на годините смятате ли, че се струваше цената да загубите семейството си?

- Не съм самотен човек, деен съм. Но хората, които обичам, не са около мен. Майка и татко си отидоха самички, дъщеря ми израсна почти без мен, ето сега си хвана пътя. А аз толкова пъти си мислих, че детето ми пее фалшиво. Все бях уморена да чуя, че има талант. Чак после го разбрах, когато ми го казаха познавачите в бранша ни.

- Страхотна баба сте. Забранявате ли нещо на детето?

- Не, внукът е много активен, постоянно е в движение и сега ги чакам да си дойдат за празниците на 20 декември. Ще останем всички до 5 януари и после се връщам с тях в чужбина.

- Преди време пишехте на картичките за автографи: "Да живееш е изкуство, а да превърнеш думата в чувство е най-трудното".

- Да, така е. Не бива също да забравяме и че животът ни е толкова кратък, прилича на шоколадова торта. Докато успееш да й се насладиш, и изведнъж свършила.