Подходящи са за кисела почва

Гергана Младенова

Ериката и калуната са представителки на едно и също семейство - Пиренови, но са разделени в два отделни рода. Само ерикатата има над 600 представителя, заедно с калуната надхвърлят 1000. И не говорим за култивирани форми, а само за диви представители. Толкова са много, че дори опитни градинари са объркани и не различават ериката и калуната.

Родината и на двете растения е Африка. Разпространени са и в Европа. Обитават предимно иглолистни и дъбови гори, както и заблатени терени с кисела почва.

У нас в диво състояние се откриват в Странджа планина, но са изключително редки. Затова попадат под закрилата на Закона за биоразнообразието.

С калуната са боядисвали вълна

Цветчетата покафеняват, щом падне сняг

Calluna vulgaris е вечнозелено растение, което достига височина от 20 см до 50 см. Листенцата са мънички (2-3 мм), почти игловидни с доста характерно овласяване, което им придава сивкав вид. Цветчетата също са дребнички, наподобяват малки камбанки с 4 венчелистчета. Разположени са по дължината на стъблата във всички посоки. Баграта им е в розови и бели нюанси, но са създадени много сортове с по-наситено оцветяване.

Калуната цъфти през лятото и есента и задържа цветчетата си доста дълго време. Когато застудее или падне сняг те покафеняват, но остават по растението.

Калуната се е използвала за чай, приготвяне на плодови напитки и бира, както и за боядисване на вълна и кожени изделия. Славата й по света е доста противоречива- в Шотландия бялата калуна се счита за растение, което носи късмет. Прибавя се към булченски букети и аранжировки, а от стръкчета или само цветчета се изработват бижута със сантиментална стойност. В Нова Зеландия положението е точно обратното- смята се за агресивен инвазивен вид и се търсят начини за спиране на естественото й размножаване. У нас няма такава опасност.

Ериката се съчетава с иглолистни храсти

Латинското наименование Еrica в превод значи метла. Повечето представители на този род са малки храстчета с размери от 20 до 150 см, а има и такива, които могат да достигнат 7 метра. Най- високи са E. Arborea и E. Scoparia.

Растението, което се засажда у нас, достига сравнително малки размери. Стъблата му са изправено растящи и вдървени. Листенцата по тях са раположени последователно. Те са с дължина от 2 мм до 1,5 см и имат игловидна форма. Цветовете са разположени само от външната страна на стъблото. Обагрени са в розово и бяло, като доста често се случва в основата на храстчето да са розови, а нагоре по стъблото да избеляват. Създаденият по този начин двуцветен ефект допринася за декоративните качествата на растението.

Ериката може да цъфти целогодишно. Растението изисква кисела до много кисела почва. В изкуствено изградени градини и паркове много успешно се съчетава с иглолистни почвопокривни храсти именно поради сходните си изисквания към почвата.

Разликите са във външния вид, но и в устойчивостта на студ

Основните разлики между ериката и калуната са във външния им вид - листа, цветове и големина. Ериката превъзхожда калуната по размер във всяко едно отношение. Листенцата на калуната са мънички и меки, а тези на ериката са сравнително по-големи и твърди иглици, дори може да се каже, че бодат.

Същото се отнася и за стъблата - на калуната са меки и се огъват лесно, докато стъблата на ериката са вдървени и при огъване може да се счупят.

Формата на цветовете е почти еднаква. Само ботаниците могат да намерят разлики в строежа им, но се различават по големина и брой на едно растение. Калуната цъфти с множество розово- бели цветчета по цялата дължина на стъблото, а ериката- с по-едри, но значително по- малко на брой цветове. Освен това при ериката цветовете са разположени само от външната страна на стъблото и сочат навън, а тези на калуната са наредени плътно едно до друго във всички посоки.

Разлика има и в периода на цъфтеж. Калуната цъфти през лятото и есента. Ериката, обаче може да произвежда цветове почти целогодишно.

И накрая нещо много важно - студоустойчивостта на двете растения също е в различни граници. Като вечно зелени растения те имат нужда от вода дори в условия на минусови температури. При безснежна зима ериката се поврежда значително повече и дори загива, докато калуната може да преживее такива периоди без много поражения.

Отглеждат се много лесно

Достатъчно е да подмените почвата само в ямките

Ериката и калуната се отглеждат изключително лесно, ако се изпълни само едно тяхно изискване - киселата почва. Идеалното рН е в границите между 4.5 и 5.5. Ако почвата не е с достатъчно кисела реакция, двете растения гаснат бавно без видима причина.

В България почвите в иглолистните гори отговарят на този критерии, но не и в градината.

Няма обаче да ви посъветваме да си вкислявате почвата само заради две растения! Достатъчно е да подмените почвата само в ямките, за да се радвате на добро развитие и цветове.

Как става това? Обикновено ериката и калуната се продават в търговската мрежа в саксии от № 11 до № 15. Ямката за засаждане на постоянното място трябва да е с двойно по-големи размери, а почвата да се подмени или най-малкото да смеси с кисела почва. Готовите субстрати за азалии, рододендрони и цитруси са с идеално рН и за ериката, и за калуната. След засаждане задължително се полива обилно и почвата се поддържа влажна.

Есента и пролетта са най-подходящи за засаждане

Растенията нямат нужда от подхранване

Засаждането на ерика и калуна е най-подходящо да се извършва пролет и есен. Мястото трябва да е слънчево, но дори и на частична сянка няма да има проблем нито с цъфтежа, нито с развитието.

Веднага след засаждане, или когато цъфтежът премине, е добре да се подрежат. Така се провокира сгъстяване на храстчетата. При засаждането трябва да се вземе предвид разстоянието. То трябва да отговаря на размерите при пълно развитие на растенията. Ако е по-малко, се налага те да се оформят периодично така, че да не си пречат.

През първите няколко месеца, дори година е нужно почвата да се поддържа постоянно влажна. След изтичането на този период ериката и калуната се превръщат в практически сухоустойчви растения и издържат на всякакви условия. За да не се налага поливка всеки ден, може да се мулчира почвата около тях. Мулчът от борови кори е идеален, а и допринася с допълнителен контраст в градината, ако е оцветен.

Дори в бедна на хранителни вещества почва двете растения нямат нужда от допълнително подхранване. Това е един от многото плюсове на ериката и калуната. С тях успешно се зацветяват бедни, каменисти терени, а дори и засолени. Периодично подрязване, почистване и оформяне са малкото задължения на градинаря през многогодишния им живот.