site.btaУченици от 73-о Средно училище "Владислав Граматик" настояват в писмо до институции за промяна в оценяването на държавните зрелостни изпити

Ученици от 73-о Средно училище "Владислав Граматик" настояват в писмо до институции за промяна в оценяването на държавните зрелостни изпити
Ученици от 73-о Средно училище "Владислав Граматик" настояват в писмо до институции за промяна в оценяването на държавните зрелостни изпити
Снимка: Министерство на образованието и науката

Зрелостници от 73-о Средно училище "Владислав Граматик" в София настояват в писмо до институции за промяна в оценяването на държавните зрелостни изпити. За БТА Силвия Костова - преподавател по български език и литература с дългогодишен опит в подготовката на зрелостници за държавния зрелостен изпит, каза, че тази година е извела 12-и клас на столичното 73-о СУ и след като бяха оповестени резултатите от матурите, у нея се е  зародило "чувство на сериозна тревога от начина на проверка и оценяване на изпитните работи въпреки високите резултати на випуска". 

"При разглеждането на писмените работи на моите ученици установихме, че смислово съотносими отговори на отворените въпроси са санкционирани, ако не отговарят на изработения ключ. Макар че винаги съм подтиквала учениците си да проявяват творческо мислене при работата си с литературни въпроси и чрез креативните си идеи да надграждат монотонното съдържание на учебниците, както аз самата, така и много мои колеги останахме с впечатлението, че на държавния зрелостен изпит се поощряват тези, демонстрирали шаблонно мислене и заучени клишета, докато истински знаещите и можещите са необосновано санкционирани. Това несправедливо отношение не остана незабелязано и от зрелостниците и те защитиха позицията си пред отговорните институции и медиите в протестно писмо, което аз силно подкрепям", заяви Силвия Костова.

Тя предостави и писмото на учениците от 73-то Средно училище "Владислав Граматик". "С настоящото протестно писмо искаме да изразим своето възмущение от ощетяващите оценителски практики, приложени при проверката на изпитните работи от държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ), проведен на 19 май 2023 г. В хода на пегодишното ни гимназиално обучение по български език и литература нашите висококвалифицирани преподаватели с дългогодишен опит в подготовката на ученици за държавен зрелостен изпит ни позволиха да осъзнаем, че литературата като самостоятелно обособена наука не представлява единствено учебен предмет, но и изкуство, провокиращо към размисъл върху значими обществени и нравствени проблеми. Чрез многократното провеждане на аналитични прочити и задълбочени дискусии върху разглежданите в часовете произведения ние успешно развихме способностите си за критическо мислене, като така овладяхме заложените в учебната програма по БЕЛ социокултурни компетентности за аргументирано обосноваване и защита на собствената позиция по поставените теми, ценности и конфликти. Така, независимо от неимоверно вложените време и усилия не само от наша страна, но и от страна на преподавателите ни, мнозина от нас останахме дълбоко разочаровани от разминаването между очакванията ни за смисъла на матурата по БЕЛ и неоснователно занижените резултати вследствие на несправедливите критерии за оценяване на въпросите с отворен отговор, както и на необективните методи за проверка и оценка на изпитните работи от страна на проверяващите лица. В защита на твърденията си обръщаме внимание на следните въпроси от публикувания на сайта на Министерството на образованието и науката изпитен материал от 19 май 2023 г.", пишат учениците в своето писмо.

Те уточняват, че въпрос 19, засягащ текст 2 (диаграма) от първата част на изпита, изисква да се обоснове твърдението, че училището в най-слаба степен работи с гостуващи художници или си сътрудничи с художествени организации. След проверка на изпитните си работи установихме, че в много случаи е отнет пълният брой точки към въпроса поради отговор, който е съдържателно правилен, но чиято формулировка не съвпада изцяло със зададения примерен отговор.

Въпрос 20 изисква да се запишат два от упоменатите в текст 1 от първата изпитна част приноси на Ян Мърквичка в културния живот на българите след Съединението. Както от формулировката на въпроса, така и от обстойния прочит на текста става ясно, че възможните верни отговори са повече от два, а именно: утвърждава рисуването по натура като учебен метод в българското училище; пръв обучава момичетата в тънкостите на рисувателните техники; става първият директор на Държавното рисувателно училище, което бързо печели име и извън страната; спомага за подготовката на много български художници и за регламентирането на професията на художника; твори в почти всички жанрове на живописта; създава забележителни творби, сред които и картината "Ръченица".

"Макар изредените по-горе аспекти да се отнасят до развитието на културните среди в следосвобожденска България, само последните два от тях са зачетени като правилни, както установихме от прегледа на изпитните си работи. От една страна, това ни кара да изпитваме съмнение в качеството, надеждността и обективността на извършената проверка от страна на проверителите, които или са пропуснали да отбележат много отговори като верни, или принудително са се съобразявали с непълните и в този смисъл несправедливи, ощетяващи резултатите ни критерии за оценка на конкретния въпрос. От друга страна, едно такова неправомерно отнемане на заслужени точки навежда на мисълта за некоректна формулировка на въпроса, ако наистина се очаква да посочим точно тези два отговора, определени в ключа с отговори като примерни, но не непременно задължителни", пишат учениците в писмото си.

Те отбелязват, че въпроси 35, 36, 37 и 38 изискват кратък свободен отговор върху различни произведения от учебната програма, а въпрос 40 поставя задачата за съставяне на кратък текст с обем до пет изречения. "При прегледа на изпитните си работи с изненада установихме, че на някои от отговорите на тези въпроси са отнемани точки, без да бъде отбелязано наличието на каквато и да е езикова или смислова грешка. Освен това много от "корекциите", нанесени от проверителите, се изразяват в подчертани думи и изрази без допълнително пояснение към тях въпреки възможността за добавянето на коментар към всяка една задача. Подобни противоречиви поправки се срещат масово и в написаните от нас съчинения в третата изпитна част. Как се очаква да изпитваме удовлетворение от резултата си, без да сме запознати с аргументите на оценителите за поставяне на определен брой точки?", заявяват учениците.

И коментират, че "като знаещи и мислещи хора, които са възпитани да търсят причините за допуснатите от тях грешки и така да осъществяват стремежа си към самоусъвършенстване, е непонятно защо сме санкционирани по такъв необоснован начин". "От учители, които са проверявали в годините изпитни работи, знаем, че на оценителите се предоставят детайлизирани критерии за оценка на всеки един въпрос с отворен отговор. За жалост, тези критерии не се оповестяват публично, което прави ДЗИ некоректен за нас, учениците, тъй като не знаем какво точно се изисква за 2, 4 или 6 точки, а също така кога губим точки от максималния бал. Това не само свидетелства за нежеланието (или неспособността) на отговорните институции да създават прозрачни условия за проверка на изпитните работи, но и буди съмнение по отношение на легитимността на поставените оценки, като цяло. Не приемаме такова оценяване за справедливо. Питаме се наистина ли ни изпитват със стандартизирани тестове", посочват зрелостниците.

"Поради така изложените от нас причини заявяваме категоричното си несъгласие с приложените методи за оценяване на изпитните ни работи по БЕЛ, които подценяват придобитите в хода на обучението ни знания и умения, и дискредитират дългогодишната работа на преподавателите ни. Смятаме, че имаме обективна и самокритична представа за своите знания, доказани чрез множество награди от олимпиади, състезания и международни конкурси. Въпреки че оценките ни от държавния зрелостен изпит по БЕЛ са значително по-добри в сравнение със средното ниво в страната, се чувстваме ощетени от системата на оценяване на изпитните работи. Оставаме с впечатлението, че се толерират повърхностните знания на учениците с минимални знания по предмета, докато способните и креативни зрелостници остават недооценени, като всичко това в крайна сметка се отразява на статистиката, даваща фалшива представа за един "добър" среден успех", коментират зрелестниците.

"Протестното писмо е подписано от зрелостници с много добри и отлични оценки от матурите, които в крайна сметка не желаят промяна на резултата си, а искат да дадат гласност на един наболял в последните години проблем, засягащ голяма част от учениците. Ето защо аз твърдо заставам зад исканията на зрелостниците, които настояват за прозрачност при оценяването на изпитните работи спрямо предварително определени и достъпни за широката общественост обективни критерии, за коректна формулировка на зададените въпроси и за надлежна, и конкретна обосновка за отнетите точки от въпросите с отворен отговор и от аргументативното съчинение", каза Силвия Костова.
 

/ХТ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:52 на 24.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация