What do you think?
Rate this book
На запад от рая
Влюбена съм!
В Бризбън.
В калната Бризбънска река, в градския шум, в синьото небе, пешеходните мостове над реката, в космополитния дух и архитектурата асорти, в натоварените магистрали, препълнените паркинги, в дългошиестите и дългоклюни ибиси, тероризиращи посетителите в откритите кафенета, в разноезичната и разнолика тълпа, неистово пищящите цикади, в нелепия изкуствен плаж в центъра на града, в налудничавите скулптури по площадите, в магазините, кафенетата и ресторантите с храна от всяко ъгълче на света, с подлудяващата миризма на прясно положен асфалт и цъфнало франджипани, с исполинските шии на строителните кранове, с абсурдно сините джакаранди (като сините дървета от Марсианските хроники на Рей Бредбъри), с палмите и небостъргачите. И слънцето! С оксиженната светлина. Cякаш някой заварява безспирно в облаците.
Такова е мястото, където живее авторката на този втори (след „На изток – в рая“) завладяващ „пътепис“.
Раят, който се намира на изток от всичко, беше Нова Зеландия. А на запад от рая се простира Австралия – новото местоживеене на Изабела Шопова.
Пътешественичка, авантюристка и със сигурност писателка, Изабела описва най-голямата държава и най-малкия континент в света с ерудицията на историк, географ, биолог, ботаник, орнитолог, арахнолог, ентомолог и с перото на литератор, на когото всеки изкушен може да завиди. Читателят ще научи всичко, или почти, за Бризбън (не е грешка, така се произнася Бризбейн на австралийски), за посумите (австралийския вариант на опосумите), за Аделаида, Тасмания, Сидни, Мелбърн и Канбера, за крокодилите, тасманийските тигри и вездесъщите мравки и като цяло – за една благословена от хората прекрасна, космополитна и цивилизована страна, за която не ни остава друго, освен да мечтаем. Ще научи също как се готви артишок и що е то куинсландър, а речникът му ще се обогати с някои типични изабелизми (пръкнали се къде от родния ѝ град, къде от личната ѝ глава) като кьофнах се, кусам, далдисвам, слихтене, клечораци, огнили и гиндирлик, както и мръсновеникав, гърбо-мравко-полазващо и косите-изправящо.
В Бризбън.
В калната Бризбънска река, в градския шум, в синьото небе, пешеходните мостове над реката, в космополитния дух и архитектурата асорти, в натоварените магистрали, препълнените паркинги, в дългошиестите и дългоклюни ибиси, тероризиращи посетителите в откритите кафенета, в разноезичната и разнолика тълпа, неистово пищящите цикади, в нелепия изкуствен плаж в центъра на града, в налудничавите скулптури по площадите, в магазините, кафенетата и ресторантите с храна от всяко ъгълче на света, с подлудяващата миризма на прясно положен асфалт и цъфнало франджипани, с исполинските шии на строителните кранове, с абсурдно сините джакаранди (като сините дървета от Марсианските хроники на Рей Бредбъри), с палмите и небостъргачите. И слънцето! С оксиженната светлина. Cякаш някой заварява безспирно в облаците.
Такова е мястото, където живее авторката на този втори (след „На изток – в рая“) завладяващ „пътепис“.
Раят, който се намира на изток от всичко, беше Нова Зеландия. А на запад от рая се простира Австралия – новото местоживеене на Изабела Шопова.
Пътешественичка, авантюристка и със сигурност писателка, Изабела описва най-голямата държава и най-малкия континент в света с ерудицията на историк, географ, биолог, ботаник, орнитолог, арахнолог, ентомолог и с перото на литератор, на когото всеки изкушен може да завиди. Читателят ще научи всичко, или почти, за Бризбън (не е грешка, така се произнася Бризбейн на австралийски), за посумите (австралийския вариант на опосумите), за Аделаида, Тасмания, Сидни, Мелбърн и Канбера, за крокодилите, тасманийските тигри и вездесъщите мравки и като цяло – за една благословена от хората прекрасна, космополитна и цивилизована страна, за която не ни остава друго, освен да мечтаем. Ще научи също как се готви артишок и що е то куинсландър, а речникът му ще се обогати с някои типични изабелизми (пръкнали се къде от родния ѝ град, къде от личната ѝ глава) като кьофнах се, кусам, далдисвам, слихтене, клечораци, огнили и гиндирлик, както и мръсновеникав, гърбо-мравко-полазващо и косите-изправящо.
- GenresTravel
432 pages, Paperback
First published January 1, 2012
About the author
Изабела Шопова
6 books41 followers"Родена съм във Варна през 1971. Прекарах ранното си детство на село, мечтаейки да се върна в родния си град. Имаше нещо омагьосващо в Морската градина и фонтаните на площада. Tъкмо тръгвах на училище, когато мечтата ми се сбъдна - върнахме се да живеем във Варна за постоянно. Обаче се озовахме в най-новия, най-далечния и най-негостоприемен квартал на града, сред хиляди новодошли другоселци като нас. Инфраструктурата беше недоразвита, нямахме телефони, градският транспорт беше кошмарен, нямаше достатъчно класни стаи в училището и учехме на три смени. Кал, бетон и грохот на излитащи самолети (от близкото летище) доминираха живота ни. Без да знаем, живеехме в имигрантско гето. Но пък беше весело - със съседите от блока (имигранти като нас) бяхме като едно голямо семейство.
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Аз бях вундеркинд - научих се да чета в много ранна възраст и четях много. Мечтаех да стана първата българска жена космонавт. На 11 години бях приета в експериментална паралелка за изпреварващо обучение в математическата гимназия във Варна и завърших училище, преди да навърша 16. Продължих образованието си във Варненския технически университет. Сдобих се с диплома по специалността „Радио- и телевизионна техника“ в края 1993-та година, точно когато всички варненски заводи затваряха и хиляди квалифицирани, опитни инженери оставаха без работа. Потенциалните ми работодатели мислеха, че се шегувам - 21-годишна с новичка диплома в едната ръка и новородено бебе в другата, търси работа като инженер.
Наложи се да си търся друго поприще. В годините на прехода работих какво ли не - бях манекенка в завода за облекло „Дружба“, плетях бутикови пуловери и ги продавах в прохождащите тогава частни бутици, водех курсове за манекени към фирмите „Богоя" и „Инел“, бях рекламен агент във варненския ежедневник „Народно дело“, работих в рекламния отдел на Радио Варна. Точно посред вихрещата се галопираща инфлация на 1995-та станах търговски представител на никому неизвестните тогава продукти на френския козметичен и фармацевтичен гигант „Пиер Фабр“ чрез българската фирма „Арикозметик“. Оцелях сред икономически крах и политически кризи и създадох търговска империя по черноморието. Четири години по-късно станах регионален мениджър в дистрибуторската компания „Интербрандс“, дивизия „Колгейт-Палмолив“. През 2002-ра прекъснах кариерата си, за да последвам съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пишех писма и статии за живота и приключенията ни там, които публикувах в сайта за българите по света иде.ли и на други места в Интернет.
Когато се преместихме да живеем в Бризбън, Австралия, събрах всички писма за Нова Зеландия и ги предложих на издателство „Колибри“. Така излезе „На изток - в рая“. Приключенията ни на австралийска земя пък се превърнаха в „На запад от рая“.“
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
June 7, 2013
Всичко си има тази книга- забавна, динамична, пъстра! Изабела Шопова има дарбата да създава водовъртеж от впечатления, цветове, звуци, информация, на който с удоволствие се оставяш по време на четенето. Взех й една точка само, защото разочароващо липсваха.... австралийците. За разлика от първата книга ("На Изток-в Рая"), където имаше толкова интересни случки на тема комуникация с местното население и толкова забавни и невероятни неща около техния начин на живот, тук тази тема напълно отсъства. Независимо от това, с удоволствие бих прочела следващите й книги!
July 9, 2016
Очарована от първата книга на Изабела Шопова, с нетърпение посгенах и към тази, но след първоначалното вълнение, бързо установих, че стилът е станал доста по-претенциозен от онзи в "На Изток в рая". Може би желанието да се придаде динамиката на действието и на мястото, е накарало авторката да прекали с прилагателните и глаголите, като рядко те са по-малко от 4 в изречение. Опитите за словообразуване също успяха да ме докарат до недоумение. За пръв път чух например за "угнили банани", "порепетираме", "занаизваждаме", "заразнасяли" - последните три вярно фигурират в разговорната реч, но написани черно на бяло и натъпкани в безкрайни изречения, започват доста да натоварват текста, а в моя случай и читателя. Да не забравим и присъствието на израза "и прочее" след почти всяко изреждане на животни, насекоми и природни явления и....нали се сещате - Прочее! Чак да се зачудиш тия писатели като завършат книгата и като я дадат за печат, четат ли я изобщо.
Описанията на птичи песни бяха забавн�� в първите няколко страници, но след като вече четох за тях около 10 пъти докъм 100-120-та страница, наистина вече официално се отказвам. Две звезди заради позитивността и идеята да се разкаже за тази вълнуваща страна без следа от онази типична българска меланхолия. Силно се съмнявам, че тази книга е претърпяла каквото и да била редакция. Сигурна съм, че ако това се беше случила, щеше да ми е възможно и приятно да я дочета.
Описанията на птичи песни бяха забавн�� в първите няколко страници, но след като вече четох за тях около 10 пъти докъм 100-120-та страница, наистина вече официално се отказвам. Две звезди заради позитивността и идеята да се разкаже за тази вълнуваща страна без следа от онази типична българска меланхолия. Силно се съмнявам, че тази книга е претърпяла каквото и да била редакция. Сигурна съм, че ако това се беше случила, щеше да ми е възможно и приятно да я дочета.
July 27, 2014
Това е втората книга на Изабела Шопова - за приключенията и в Австралия. В първата книга имаше повече лични елементи, докато тази е организирана по райони на Австралия и прилича повече на пътепис. Но все пак е забавна, лична, интересна. Чувствам се сякаш съм обиколила Австралия с авторката и съм преживяла всичко, което описва. А това ме кара да искам наистина да отида там и поне да опитам от нейните приключения. Харесва ми, че, когато посещава някое място, се записва на какви ли не екскурзии, а не обикаля просто центъра на града. Тя търси приключенията.
Последната глава ми хареса най-много. Там сравнява Австралия и Нова Зеландия. Прилики и разлики. Всеки пък, когато обяснявах на някого каква книга чета, те отвръщаха, че Нова Зеландия и Австралия са едни и същи. Имат много общо да, но са и много различни.
Голяма част от хумора на авторката е свързан с България, само българи биха могли да го разберат. Това прави книгата още по-специална.
Последната глава ми хареса най-много. Там сравнява Австралия и Нова Зеландия. Прилики и разлики. Всеки пък, когато обяснявах на някого каква книга чета, те отвръщаха, че Нова Зеландия и Австралия са едни и същи. Имат много общо да, но са и много различни.
Голяма част от хумора на авторката е свързан с България, само българи биха могли да го разберат. Това прави книгата още по-специална.
August 14, 2017
Изабела ни разхожда из Австралия и като съща фурия на многословие, многоепитетие, многохиперболие и многовъзклицание ни запознава със забележителностите, историята, обитателите, флората, фауната, кухнята и задължителните в компанията на поотраснало извънземно* приключенски спортове. И за пореден път опровергава снобите поклонници на пътеписната догма, че автобусни екскурзии с водач не могат и не трябва да се ползват за вдъхновение в жанра. Могат и още как! Ако си направиш домашното с допълнителни проучавания, дадеш простор на собственото си чувството за хумор, а речниковият ти запас и гъвкавостта на израза ти превъзхождат с класи скормния ти професионален, но начинаещ в българския език, гид австралиец. Методично са покрити всички краища на континента държава, включително заоблената червена скала по средата. Мравки, паяци и чиновници в Бризбейн; избягващи погледите аборигени в Алис Спрингс; самодоволни в изолираността си и внезапно натрупаното благоденствие пъртчани; плаване (!) в дълбоки подзатворни пещери във Фриймантъл; пелмени и от пиле мляко на кулинарното тържище в планирания като ренесансово идеален колониален град Аделаида; безпощадни соленоводни крокодили и златни рибки в Северен Куинсланд; европейско самочувствие и недооценена столичност в Мелбърн; терапия на военновременни психични травми с бригадирски труд по бреговете на Виктория; тайнствено недоизчезнали тигри край руините от златния век на затворническото дело в Тасмания; архитектурни знаменитости и културна мешавица в Сидни; политическа ревност и социалистическо прахосничество в душата на федералната столица. Жалко, че е пропуснала да се отбие до най-големия пясъчен остров в света – Фрейзър – за да разкаже за феноменалните пресноводни езера, гледани от птичи поглед**. Материалът е много голям и е оправдано, че има известни приливи и отливи. Някои от главите са една идея по-вдъхновяващи за пътуване до съответното място от други. И културният шок за кивианката в Куинсланд и да иска не може да влезе в категорията на шока за варненката в Кивиланд, с който се забавлявахме в първата книга.
* извънземността е подробно анализирана на изток в рая
** намигване към Изабела за едно общо пътуване
* извънземността е подробно анализирана на изток в рая
** намигване към Изабела за едно общо пътуване
January 18, 2021
Харесвам чувството за хумор на Изабела Шопова. Приятно ми е да я чета. Любопитна ми беше Австралия.
May 4, 2021
Една шеметна и поднесена с много чувство за хумор разходка из Австралия.
Пъстър и образен език, който те потапя в атмосферата на тази далечна и непозната държава-континент.
Природа, забележителности, история, цивилизация - в тази книга има всичко. Разказано по интересен и увлекателен начин.
Останах очарована!
Пъстър и образен език, който те потапя в атмосферата на тази далечна и непозната държава-континент.
Природа, забележителности, история, цивилизация - в тази книга има всичко. Разказано по интересен и увлекателен начин.
Останах очарована!
April 17, 2015
Преди години на българския книжен пазар се появи един шеметен пътепис, посветен на Земята на дългия бял облак – Нова Зеландия. Книгата е „На изток – в рая“, а авторката Изабела Шопова превзе с лекота вниманието на читателите с великолепния си език и чувство за хумор.
„На запад от рая“ не само ще разшири знанията ви по география, архитектура, антропология, зоология и кулинария. Чака ви уникално пътешествие в Австралия, изобилстващо от любопитни открития, загадъчни паякообразни, безкомпромисни държавни служители и най-вече тънък сарказъм.
През 2002 година Изабела Шопова поема за Нова Зеландия, по-късно се премества в Австралия, град Бризбън. Предизвикателствата на емиграцията отприщват склонността й да твори, впоследствие се раждат тези витални, остроумни четива, сякаш написани на един дъх!
„На запад от рая“ не само ще разшири знанията ви по география, архитектура, антропология, зоология и кулинария. Чака ви уникално пътешествие в Австралия, изобилстващо от любопитни открития, загадъчни паякообразни, безкомпромисни държавни служители и най-вече тънък сарказъм.
През 2002 година Изабела Шопова поема за Нова Зеландия, по-късно се премества в Австралия, град Бризбън. Предизвикателствата на емиграцията отприщват склонността й да твори, впоследствие се раждат тези витални, остроумни четива, сякаш написани на един дъх!
Displaying 1 - 7 of 7 reviews