What do you think?
Rate this book
Монолози
„Монолози“ е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци – тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си.
В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване – усетят ли го, споделящите престават да са искрени.
Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват.
В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване – усетят ли го, споделящите престават да са искрени.
Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват.
4 pages, Audiobook
Published June 15, 2023
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 23 of 23 reviews
June 18, 2023
Ревю при първия прочит:
Отне ми повече време за прочита на тази кратичка книга от предвиденото, но си заслужаваше. Не мога да кажа, че се превърна в любимата ми книга на авторката, но определно е книгата, която ме накара да се замисля за най-много неща.
Въпреки своите 136 страници, не мога да кажа, че книгата се чете бързо и леко. Също така като изключителен фен на Мария Касимова-Моасе, ще кажа че изобщо не е в сила ѝ. Тази книга е написана да се преживее на сцена. Имах щастието да отида на премиерата на книгата и да видя как две много талантливи деца изиграха два от монолозите и беше невероятно.
Ревю, година по-късно, когато изслушах книгата:
Преди около седмица се видях с Мария и си говорихме за книгите ѝ, за писането, за четенето… абе за живото като цяло. Тогава аз и разказах за това как при първия прочит на “Монолози”, нещо не “кликнах” с книгата. Сега обаче мога да кажа, че слушайки как самата тя я чете, толкова много харесах всички истории, че просто не мога да го опиша с думи.
Тази книга не се чете, тази книга се усеща със сърцето, което може да бъде разпарчетосано на без брой парченца и след това зашито, за да бъде разкъсано отново. В книгата има и весели истории, не е само рев, но да… пригответе си едни салфетки, ако решите да я слушате. ♥️
Отне ми повече време за прочита на тази кратичка книга от предвиденото, но си заслужаваше. Не мога да кажа, че се превърна в любимата ми книга на авторката, но определно е книгата, която ме накара да се замисля за най-много неща.
Въпреки своите 136 страници, не мога да кажа, че книгата се чете бързо и леко. Също така като изключителен фен на Мария Касимова-Моасе, ще кажа че изобщо не е в сила ѝ. Тази книга е написана да се преживее на сцена. Имах щастието да отида на премиерата на книгата и да видя как две много талантливи деца изиграха два от монолозите и беше невероятно.
Ревю, година по-късно, когато изслушах книгата:
Преди около седмица се видях с Мария и си говорихме за книгите ѝ, за писането, за четенето… абе за живото като цяло. Тогава аз и разказах за това как при първия прочит на “Монолози”, нещо не “кликнах” с книгата. Сега обаче мога да кажа, че слушайки как самата тя я чете, толкова много харесах всички истории, че просто не мога да го опиша с думи.
Тази книга не се чете, тази книга се усеща със сърцето, което може да бъде разпарчетосано на без брой парченца и след това зашито, за да бъде разкъсано отново. В книгата има и весели истории, не е само рев, но да… пригответе си едни салфетки, ако решите да я слушате. ♥️
June 19, 2023
Страхотна Мария Ласимова Моасе! Ако не бяха последните 3 монолога, които изобщо не ми харесаха и ми се струват като кръпка, пришита към книгата щях да дам 5⭐️
June 23, 2023
Животът седи и разказва своите многолики истории с гласа на Мария Касимова-Моасе
⭐⭐⭐⭐✨
"Човек може да бъде полезен само там, където му е мястото."
Любопитството ми да видя какво е от другата страна на монолога, на слушателя, беше твърде изкушаващо, за да пропусна. 😁 Ликувам, че друга Мария носи тежестта да говори, а тази, тук, просто мисли и слуша, оглежда се чрез текстовете в живота, тъй както, само понякога, можем.
"Много монолози остават чути само от този, който ги изрича, защото другите ги намират за натоварващи."
Колко тъжно да влагаме смисъл в думи, които само се отблъскват като от повърхност и изчезват в небитието.
Не мисля, че такъв е случаят с "Монолози", дори напротив. Колкото и да съм капризна към кратките повествователни жанрове, този сборник се оказа изключително приятна изненада. И страхотно допълнение към пиесата, която гледах наскоро - "Орфей" от Йерней Лоренци. И в нея, и тук, имаше прочит на живота с неговата многопластовост/многожанровост. Без да натоварва, без да съдържа някаква помпозна витиеватост, сборникът в един момент ни усмихва, в друг - натъжава. Но то си е така и по принцип с онзи, описвания.
П.п. ако сте гледали пиесата, не бойте се, в "Монолози" не е толкова турболентно 😂
⭐⭐⭐⭐✨
"Човек може да бъде полезен само там, където му е мястото."
Любопитството ми да видя какво е от другата страна на монолога, на слушателя, беше твърде изкушаващо, за да пропусна. 😁 Ликувам, че друга Мария носи тежестта да говори, а тази, тук, просто мисли и слуша, оглежда се чрез текстовете в живота, тъй както, само понякога, можем.
"Много монолози остават чути само от този, който ги изрича, защото другите ги намират за натоварващи."
Колко тъжно да влагаме смисъл в думи, които само се отблъскват като от повърхност и изчезват в небитието.
Не мисля, че такъв е случаят с "Монолози", дори напротив. Колкото и да съм капризна към кратките повествователни жанрове, този сборник се оказа изключително приятна изненада. И страхотно допълнение към пиесата, която гледах наскоро - "Орфей" от Йерней Лоренци. И в нея, и тук, имаше прочит на живота с неговата многопластовост/многожанровост. Без да натоварва, без да съдържа някаква помпозна витиеватост, сборникът в един момент ни усмихва, в друг - натъжава. Но то си е така и по принцип с онзи, описвания.
П.п. ако сте гледали пиесата, не бойте се, в "Монолози" не е толкова турболентно 😂
June 20, 2023
Реална оценка 2.5.
February 23, 2024
Почти нетърпимо на места. Последните няколко монолога вече са и политическа пропаганда, а и откровено тъпи сами по себе си.
Никога няма да се съглася, че учител по физическо ще се смее на дебелото момиче в класа или ще я накара да се упражнява с думите "пухкавата гимнастичка". Това се случва в един от монолозите и е абсолютен абсурд, с цел единствено да има трагичност.
Тя това и търси МКМ - да натяга драма, да има сълзи, терор, тежест, безнадеждност.
Такъв тип книги трябва да са в отделен жанр. Който няма общо с добрата литература, за жалост.
Никога няма да се съглася, че учител по физическо ще се смее на дебелото момиче в класа или ще я накара да се упражнява с думите "пухкавата гимнастичка". Това се случва в един от монолозите и е абсолютен абсурд, с цел единствено да има трагичност.
Тя това и търси МКМ - да натяга драма, да има сълзи, терор, тежест, безнадеждност.
Такъв тип книги трябва да са в отделен жанр. Който няма общо с добрата литература, за жалост.
Read
July 10, 2022Мария Касимова-Моасе - "Монолози", изд. "Колибри" 2022
Това ще бъде лятото на силните книги.
Онези, които едновременно те държат здраво с историите, които разказват, и които изведнъж изпитваш нужда да пуснеш за малко - за секунди, за минута, - за да поемеш дъх и да изплуваш от чувството, в което са те потопили. Онова, невъзможното за описване чувство, което е едновременно болка, тъга, смирение и благодарност.
Именно такава книга е "Монолози".
Трудно ми е да определя жанра й. Това не са есета, но не са и точно разкази. може би най-точно е написаното на корицата - изповеди на тийнейджъри и "невидими" хора. Невидими, защото много често това, което правят, остава... не точно незабелязано, но виждаме само крайния резултат, не и всичко, което е довело до него. Хора, които бемлълвно са вършили добрини - не за някакво отличие или признание, а защото така им е казала душата им. Хора, изслушващи - волно или неволно - чужди истории, без да могат да разкажат своята, защото никой не иска да я чуе.
Първата част на книгата се състои от истории на тийнейджъри. Онези същите тийнейджъри, които често с лека ръка заклеймяваме като "тъпи", "незаинтересовани", невъзпитани". За които вече свикнахме да казваме, че "нямат ценности". Повярвайте ми, именно техните истории тук, в тази кнга, ми разбиха сърцето. Защото наистина всеки от представените в тази книга олицетворява определен тип, и колкото и голям "непукист" да изглежда, колкото и поне външно да се вписва в представите ни за "кифла" например, всеки от тях има своя история. История, която разбива сърца - а всеки един от техните монолози показва, че външното поведение е просто предпазна броня, защитна реакция, за да опазиш себе си, да съхраниш каквито непокварени чувства са ти останали, да оцелееш в света. Всеки от тях има своя лична болк��, загуба, нещо дълбоко заровено. И от техните истории става ясно, че понякога ставаш... какъвто там си станал, защото понякога дори най-близките ти не ги е грижа за теб.
Някои от монолозите в първата част на книгата са свързани - например "Влюбеният" и "Влюбената", макар да не са поставени един след друг. Те са като че ли и най-тийнейджърски звучащите. Всички останали са тежки, сериозни, трудни за забравяне. Не, не че тези са "забравими" - просто не ми въздействаха толкова силно, колкото повечето от останалите. Сред тези, които определено няма да забравя, са "Кифлата" и "Сестрата" - връщах се да препрочитам страници и ако занапред препрочитам части от книгата, те ще са именно тези.
Втората част - "Монолози на незнайните", с историите на Нонча и Хайри, се запечата завинаги в мен. В паметта. В сърцето. Навсякъде, където е възможно. Две дълбоко човешки, затрогващи истории за две безумно смели жени. Две истории за човечност, жертвоготовност и обич. Дори да не прочетете друго от тази книга, прочетете тях.
В книгата е включен и монолог под формата на пиеса - историята на Елисавето. Няма да се разпростирам, ще кажа само две неща: никога, никога, никога, не пренебрегвайте онези, които вършат най-черната работа. Защото тяхната душа може да бъде по-богата и извисена от вашата. Защото имат своята история. И своите спомени, минало и копнежи.
Последната част - "Монолози на физиката" - отначало ми се видя по-скоро странна. Но само с първата история - "Тя". Всъщност не точно странна, по-скоро някак абсурдна. Но може би това е само на пръв поглед, може би ние наистина се разпадаме - не като героинята в тази история, не телесно, а отвътре, докато бързаме да свършим поредната задача и някак забравяме себе си.
Колкото до историята в "Той" - да, невъзможно е да се случи точно описаното тук, не и във физически смисъл, но го има другото стесняване - на личното пространство. И ние сами сме отговорни за това. Защото често си го причиняваме сами - като споделяме дълбоко лични чувства на "стените" си във Фейсбук, като отбелязваме пак там всяко свое действие - пътуване, среща с приятели, посещение в ресторант, почивка на море. И наричаме това "споделяне" - а дали всъщност не е твърде голямо разкриване? И, да, съзнавам иронията в това, че използвам именно Фесбук, за да напиша тези редове, но искам да ви разкажа за тази книга.
И накрая - не обичам да сравнявам, но "Моволози" ми напомни малко на "Гладни сърца" на Веселина Седларска - с това, че разказва личните истории на хора, с атмосферата. Звученето е различно, но чувствата, които ми остави, са подобни.
Изключително много се радвам, че тази книга я има и че успях да я прочета. Имаме нужда от подобни книги - аз със сигурност имам. Нужно е тези книги да ги има, защото май сме забравили да чуваме - не само да слушаме, а и да чуваме. Благодаря!
Това ще бъде лятото на силните книги.
Онези, които едновременно те държат здраво с историите, които разказват, и които изведнъж изпитваш нужда да пуснеш за малко - за секунди, за минута, - за да поемеш дъх и да изплуваш от чувството, в което са те потопили. Онова, невъзможното за описване чувство, което е едновременно болка, тъга, смирение и благодарност.
Именно такава книга е "Монолози".
Трудно ми е да определя жанра й. Това не са есета, но не са и точно разкази. може би най-точно е написаното на корицата - изповеди на тийнейджъри и "невидими" хора. Невидими, защото много често това, което правят, остава... не точно незабелязано, но виждаме само крайния резултат, не и всичко, което е довело до него. Хора, които бемлълвно са вършили добрини - не за някакво отличие или признание, а защото така им е казала душата им. Хора, изслушващи - волно или неволно - чужди истории, без да могат да разкажат своята, защото никой не иска да я чуе.
Първата част на книгата се състои от истории на тийнейджъри. Онези същите тийнейджъри, които често с лека ръка заклеймяваме като "тъпи", "незаинтересовани", невъзпитани". За които вече свикнахме да казваме, че "нямат ценности". Повярвайте ми, именно техните истории тук, в тази кнга, ми разбиха сърцето. Защото наистина всеки от представените в тази книга олицетворява определен тип, и колкото и голям "непукист" да изглежда, колкото и поне външно да се вписва в представите ни за "кифла" например, всеки от тях има своя история. История, която разбива сърца - а всеки един от техните монолози показва, че външното поведение е просто предпазна броня, защитна реакция, за да опазиш себе си, да съхраниш каквито непокварени чувства са ти останали, да оцелееш в света. Всеки от тях има своя лична болк��, загуба, нещо дълбоко заровено. И от техните истории става ясно, че понякога ставаш... какъвто там си станал, защото понякога дори най-близките ти не ги е грижа за теб.
Някои от монолозите в първата част на книгата са свързани - например "Влюбеният" и "Влюбената", макар да не са поставени един след друг. Те са като че ли и най-тийнейджърски звучащите. Всички останали са тежки, сериозни, трудни за забравяне. Не, не че тези са "забравими" - просто не ми въздействаха толкова силно, колкото повечето от останалите. Сред тези, които определено няма да забравя, са "Кифлата" и "Сестрата" - връщах се да препрочитам страници и ако занапред препрочитам части от книгата, те ще са именно тези.
Втората част - "Монолози на незнайните", с историите на Нонча и Хайри, се запечата завинаги в мен. В паметта. В сърцето. Навсякъде, където е възможно. Две дълбоко човешки, затрогващи истории за две безумно смели жени. Две истории за човечност, жертвоготовност и обич. Дори да не прочетете друго от тази книга, прочетете тях.
В книгата е включен и монолог под формата на пиеса - историята на Елисавето. Няма да се разпростирам, ще кажа само две неща: никога, никога, никога, не пренебрегвайте онези, които вършат най-черната работа. Защото тяхната душа може да бъде по-богата и извисена от вашата. Защото имат своята история. И своите спомени, минало и копнежи.
Последната част - "Монолози на физиката" - отначало ми се видя по-скоро странна. Но само с първата история - "Тя". Всъщност не точно странна, по-скоро някак абсурдна. Но може би това е само на пръв поглед, може би ние наистина се разпадаме - не като героинята в тази история, не телесно, а отвътре, докато бързаме да свършим поредната задача и някак забравяме себе си.
Колкото до историята в "Той" - да, невъзможно е да се случи точно описаното тук, не и във физически смисъл, но го има другото стесняване - на личното пространство. И ние сами сме отговорни за това. Защото често си го причиняваме сами - като споделяме дълбоко лични чувства на "стените" си във Фейсбук, като отбелязваме пак там всяко свое действие - пътуване, среща с приятели, посещение в ресторант, почивка на море. И наричаме това "споделяне" - а дали всъщност не е твърде голямо разкриване? И, да, съзнавам иронията в това, че използвам именно Фесбук, за да напиша тези редове, но искам да ви разкажа за тази книга.
И накрая - не обичам да сравнявам, но "Моволози" ми напомни малко на "Гладни сърца" на Веселина Седларска - с това, че разказва личните истории на хора, с атмосферата. Звученето е различно, но чувствата, които ми остави, са подобни.
Изключително много се радвам, че тази книга я има и че успях да я прочета. Имаме нужда от подобни книги - аз със сигурност имам. Нужно е тези книги да ги има, защото май сме забравили да чуваме - не само да слушаме, а и да чуваме. Благодаря!
February 6, 2023
Много ми хареса с изключение на разказите “Той” и “Тя”. Останалото беше просто невероятно!
October 30, 2022
Каквото и да пише Мария Касимова-Моасе, винаги е с този неин топъл, истински език.. Винаги е така човечно и човешко. Прекрасни монолози, макар и малко тъжни - всеки по своему.
August 22, 2023
В "Монолози" Мария Касимова-Моасе дава глас на знайни и не толкова познати герои да разкажат за онова, което им лежи най-силно на сърце. Някои разкази ще ви разсмеят до сълзи, други ще ви оставят с буца в гърлото, но едно е сигурно - никоя история няма да ви остави безразлични.
Това е първата, но със сигурност не и последна книга, която ще прочета от авторката. Хареса ми тънката ирония, с която представя случки от съвременната ни действителност, но и емпатията, която й помага да разгърне всеки свой образ с разбиране и честност. Чрез своите "монолози" Мария Касимова-Моасе всъщност ни подканва за диалог, който дава храна за размисъл дълго след като последната страница от книгата е била прочетена. И по това именно се познава магията на една хубава книга.
Това е първата, но със сигурност не и последна книга, която ще прочета от авторката. Хареса ми тънката ирония, с която представя случки от съвременната ни действителност, но и емпатията, която й помага да разгърне всеки свой образ с разбиране и честност. Чрез своите "монолози" Мария Касимова-Моасе всъщност ни подканва за диалог, който дава храна за размисъл дълго след като последната страница от книгата е била прочетена. И по това именно се познава магията на една хубава книга.
September 7, 2023
Книга, която ми е толкова любима, че обиколи всичките ми приятели.
July 27, 2023
Не е моята
June 20, 2023
Ако нямате под някаква форма солиден житейски опит с театралния език, не препоръчвам този сборник в книжния му вариант, но задължително изслушайте аудио версията му в Сторител (а ако ви попадне в сценичен вариант - не пропускайте).
Отностно разказите "Тя" и "Той", които са най-недолюбвани от читателите... Те са висока топка, макар и да не съм почитател на стила на Даниил Хармс, не мога да не адмирирам опита за висша форма ометафоряване на сюжета, който авторката е направила.
На пръв поглед всички монолози бъкат от клишета, но всъщност, те са основна част от изразния език на театралната форма и изиграни по правилния начин резунират отлично в съзнанието на зрителя, така че не ги разглеждайте като литературен текст.
Колкото и да ми хареса книгата, обаче не мога да си изкривя естетическите вкусови разбирания и да не сваля половин звезда заради рядко грозната корица, която дори иначе чудесната метафора с изгорелите клечки не може да спаси. Има си елементарни правила при дизайна на корица, за неспазването на които трябва да се късат дипломи. Тази дизайнерска полюция беше основната причина да отбягва толкова дълго книгата.
Отностно разказите "Тя" и "Той", които са най-недолюбвани от читателите... Те са висока топка, макар и да не съм почитател на стила на Даниил Хармс, не мога да не адмирирам опита за висша форма ометафоряване на сюжета, който авторката е направила.
На пръв поглед всички монолози бъкат от клишета, но всъщност, те са основна част от изразния език на театралната форма и изиграни по правилния начин резунират отлично в съзнанието на зрителя, така че не ги разглеждайте като литературен текст.
Колкото и да ми хареса книгата, обаче не мога да си изкривя естетическите вкусови разбирания и да не сваля половин звезда заради рядко грозната корица, която дори иначе чудесната метафора с изгорелите клечки не може да спаси. Има си елементарни правила при дизайна на корица, за неспазването на които трябва да се късат дипломи. Тази дизайнерска полюция беше основната причина да отбягва толкова дълго книгата.
October 30, 2022
"Монолози" - това не са просто истории, които да прочетеш и да забравиш почти моментално, напротив. Това са истории, които си струва да запомниш и да размишляваш върху тях.
За мен талантът на Мария Касимова е безспорен. По такъв умел начин успява да оплете в думи своите размишления, че лесно може да те накара да се засмееш, разплачеш, зарадваш, натъжиш... Монолозите, поместени в книгата, са не просто израз на някакво временно вдъхновение, но отражение на суровата действителност.
Трудно ми е да определя кой от монолозите ме докосна най-силно, тъй като след всеки един ми трябваше почивка, за да уловя посланието му и да размишлявам над него. Макар обемът на книгата да е само 132 страници, аз го почувствах като много повече именно заради силните емоции, които ме заливаха, докато четях.
Определено си струва да се прочете!
За мен талантът на Мария Касимова е безспорен. По такъв умел начин успява да оплете в думи своите размишления, че лесно може да те накара да се засмееш, разплачеш, зарадваш, натъжиш... Монолозите, поместени в книгата, са не просто израз на някакво временно вдъхновение, но отражение на суровата действителност.
Трудно ми е да определя кой от монолозите ме докосна най-силно, тъй като след всеки един ми трябваше почивка, за да уловя посланието му и да размишлявам над него. Макар обемът на книгата да е само 132 страници, аз го почувствах като много повече именно заради силните емоции, които ме заливаха, докато четях.
Определено си струва да се прочете!
May 11, 2024
Иска ми се да видя поне част от тези истории на театрална сцена. Много ми хареса, че имаше разнообразни герои, някои фиктивни, някои от близкото непознато минало. Даде ми храна за размисъл, особено що се отнасяше до смелите ромски жени, спасили толкова деца по време на геноцида, за който удобно не се говори достатъчно. Харесвам такива книги и въпреки че покрай ревютата, които прочетох, явно тази книга е по-скоро в нетипичен за Мария Касимова-Моасе стил, определено би ми било интересно да прочета още нещо от авторката.
September 27, 2022
Отнесе ме Мария с тази книга! Клиничен, безмилостен разрез на жалката ни действителност. Започнах да чета вечерта, не можах да спя цяла нощ разговаряйки си с всички нейни герои, и я завърших по ранни зори.
Много тежка книга, много храна за размисъл…не я започвайте вечер!
Но я прочетете! Непременно!
Много тежка книга, много храна за размисъл…не я започвайте вечер!
Но я прочетете! Непременно!
November 22, 2023
Първата и втората част ме очароваха - монолозите на тийнейджърите и тези на незнайните. Прочита на самата Мария Касимова-Моасе в storytel също много ми хареса. Последната част (Той, Тя...) ми се стори меко казано абсурдна и някак развали цялото усещане.
3,5* заради първите две части.
3,5* заради първите две части.
October 27, 2022
Не знам дали важи за всички, но аз се припознах в огромна част от монолозите. Въздействащо, но и малко тъжно, е когато стари емоции и терзания изплуват отново в съзнанието!
January 7, 2023
Хубав изказ, но финалът е повече от брутален.
June 19, 2023
Просто уникална! Забавна, трогваща, на моменти болезнено тъжна, а в следващи вдъхновяваща… Монолози е вселена, а слушането ѝ в Storytel- цяло преживяване.
July 10, 2023
Невероятна Мария Касимова- Моасе! Всяка нейна книга е докосваща, човешка... Тази не е изключение, ако не бяха монолозите "Тя" и "Той" безапелационно щях да дам 5 🌟
September 23, 2023
Много ми хареса гласа на Мария Касимова-Моасе, хареса ми и начина, по който мисли, вижда и пресъздава света около нея. Определено ще се запозная и с другите й книги.
August 25, 2023
Чудесна !
Някои от "монолозите" ми се сториха странни, но съм голяма почитателка на авторката и се опитах да погледна нещата през нейната перспектива, колкото и различна да ми се струваше първоначалн��.
Историите са много истински, написани по начин, който те кара да съпреживееш с героя всички случки и събития.
Горещо препоръчвам !
Някои от "монолозите" ми се сториха странни, но съм голяма почитателка на авторката и се опитах да погледна нещата през нейната перспектива, колкото и различна да ми се струваше първоначалн��.
Историите са много истински, написани по начин, който те кара да съпреживееш с героя всички случки и събития.
Горещо препоръчвам !
Displaying 1 - 23 of 23 reviews