What do you think?
Rate this book
Соц гурме
Защо София през 1975 г. има повече ресторанти на глава от населението от Ню Йорк през 2014-а? Защо Далия Смит и Джулия Чайлд не слизат от екраните и кориците на илюстрованите списания през 60-те, а никой не е виждал лицето на Пенка Чолчева? Защо жените събираха рецепти от приятелки? Как "високата" френска кухня си проби път в менютата на комунистическите ресторанти? Защо магазините бяха винаги празни? Доколко НРБ се грижеше за здравето на потребителя? Как Никсън вдъхнови производството на шунка в България?
„Соц гурме“ е сигурно най-увлекателният портрет на комунизма, който някога ще прочетете. Жив, трезв, често анекдотичен, той използва необичаен ключ – храната. Книгата запечатва спомените на българите от периода 1944-1989 г. – ежедневното им пазаруване, готвене, посещение на ресторант. Тя търси и отговори на въпросите, които повдигат техните истории.
Тази богата, задълбочена, интересно написана книга ще ви преведе през опита на комунизма с тъга и смях. Тя обединява в цялостен разказ очаквани и неочаквани теми: политиката за моделиране на модерната жена, куриоза с българския марципан, готварските книги от периода, почти индустриалното по мащаб затваряне на зимнина в градските апартаменти, как се появяват първите български супермаркети, откъде идва Кореком, защо българската домакиня остава без електроуреди, как се появява българска космическа храна, как Тодор Живков определя нивото на българската ресторантска кухня, как комунистическият режим купува яхтата на шведския крал, как бригадирите се превръщат от герои в пакостници. „Соц гурме“ предлага изключителни находки и открития. Тя забавлява, но въз основа на задълбочено проучване. Тя е опит да се върнем към миналото още веднъж, чрез един лек, но не лекомислен ключ и да направим още един опит за несъстоялата се дефинитивна равносметка на периода „НРБ“.
Илюстратор на книгата е Велина Мавродинова, блестящ български художник и дизайнер, създател на “Студио Ентусиазъм”.
* * *
Предисловие
Тази книга е написана публицистично и изразява личното ми мнение. Тя обаче стъпва на архиви, документи и на разказаните спомени на близо 80 души. В този смисъл тя съдържа и колективна памет за времето.
В нея хора от различни среди и поколения разказват своите спомени за храната, готвенето, пазаруването, ресторантите. Те са с различни професии, на различна възраст и историите им са различно украсени. Точно затова, събрани, те дават по-пълна картина на реалността, която започваме да забравяме.
Но разказът не свършва до там. Спомените на хората, преживели комунизма, задават своите въпроси и загадки и тази книга търси техните отговори. Как е било и защо е било така – многобройни интервюта с професионалисти в хранителната индустрия, ресторантьорството и свързани дейности, национални архиви (някои от тях доскоро секретни), анализ на медиите от периода материализират обяснения, които не са очевидни не само за поколенията след комунизма, но и за мнозина, живели в НРБ.
След 1989 г. големите държавни производители на храна имат различна съдба. Но какъвто и път да са поели, техните архиви, с малобройни изключения, имат една и съща съдба – унищожени са. Така въпреки изобилните стратегически разработки от периода, установената тежка администрация и медийните публикации, голяма част от историята на социалистическата хранителна индустрия, на нейните марки, е заличена. Изследването установи някои невъзвратими загуби. В тази книга са събрани и някои свидетелства, за които вече е невъзможно да се намери документация – последните следи за събития, политики, истории са в паметта на хората, заемали ключови постове в индустрията преди 1989 година.
Докато работех по тази книга, си дадох сметка колко много всички обичаме да говорим за храна. Надявам се това приятно чувство да се разпростира и върху четенето за храна. Пожелавам ви да се забавлявате с това томче поне колкото мен, докато го писах.
Албена Шкодрова
„Соц гурме“ е сигурно най-увлекателният портрет на комунизма, който някога ще прочетете. Жив, трезв, често анекдотичен, той използва необичаен ключ – храната. Книгата запечатва спомените на българите от периода 1944-1989 г. – ежедневното им пазаруване, готвене, посещение на ресторант. Тя търси и отговори на въпросите, които повдигат техните истории.
Тази богата, задълбочена, интересно написана книга ще ви преведе през опита на комунизма с тъга и смях. Тя обединява в цялостен разказ очаквани и неочаквани теми: политиката за моделиране на модерната жена, куриоза с българския марципан, готварските книги от периода, почти индустриалното по мащаб затваряне на зимнина в градските апартаменти, как се появяват първите български супермаркети, откъде идва Кореком, защо българската домакиня остава без електроуреди, как се появява българска космическа храна, как Тодор Живков определя нивото на българската ресторантска кухня, как комунистическият режим купува яхтата на шведския крал, как бригадирите се превръщат от герои в пакостници. „Соц гурме“ предлага изключителни находки и открития. Тя забавлява, но въз основа на задълбочено проучване. Тя е опит да се върнем към миналото още веднъж, чрез един лек, но не лекомислен ключ и да направим още един опит за несъстоялата се дефинитивна равносметка на периода „НРБ“.
Илюстратор на книгата е Велина Мавродинова, блестящ български художник и дизайнер, създател на “Студио Ентусиазъм”.
* * *
Предисловие
Тази книга е написана публицистично и изразява личното ми мнение. Тя обаче стъпва на архиви, документи и на разказаните спомени на близо 80 души. В този смисъл тя съдържа и колективна памет за времето.
В нея хора от различни среди и поколения разказват своите спомени за храната, готвенето, пазаруването, ресторантите. Те са с различни професии, на различна възраст и историите им са различно украсени. Точно затова, събрани, те дават по-пълна картина на реалността, която започваме да забравяме.
Но разказът не свършва до там. Спомените на хората, преживели комунизма, задават своите въпроси и загадки и тази книга търси техните отговори. Как е било и защо е било така – многобройни интервюта с професионалисти в хранителната индустрия, ресторантьорството и свързани дейности, национални архиви (някои от тях доскоро секретни), анализ на медиите от периода материализират обяснения, които не са очевидни не само за поколенията след комунизма, но и за мнозина, живели в НРБ.
След 1989 г. големите държавни производители на храна имат различна съдба. Но какъвто и път да са поели, техните архиви, с малобройни изключения, имат една и съща съдба – унищожени са. Така въпреки изобилните стратегически разработки от периода, установената тежка администрация и медийните публикации, голяма част от историята на социалистическата хранителна индустрия, на нейните марки, е заличена. Изследването установи някои невъзвратими загуби. В тази книга са събрани и някои свидетелства, за които вече е невъзможно да се намери документация – последните следи за събития, политики, истории са в паметта на хората, заемали ключови постове в индустрията преди 1989 година.
Докато работех по тази книга, си дадох сметка колко много всички обичаме да говорим за храна. Надявам се това приятно чувство да се разпростира и върху четенето за храна. Пожелавам ви да се забавлявате с това томче поне колкото мен, докато го писах.
Албена Шкодрова
360 pages, Paperback
First published November 20, 2014
About the author
Albena Shkodrova
5 books6 followersАлбена Шкодрова е главен редактор на списание „Бакхус“, основател на BalkanTravellers.com и автор на стотици политически анализи и пътеписи в българския и чуждестранния печат. От 2009 г. живее в Белгия, където работи и като продуцент. "Соц гурме" е първата й самостоятелна книга.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
March 14, 2015
Звездичка за хубавата корица, звездичка за доброто намерение. И една за доброто намерение на издателя, защото наистина е важно да изследваме историята на ежедневието, а храната е прекрасен ключ, който задейства сетивата на читателя и го кара да съпреживее онези слоеве на живота, които рядко личат по снимки и официални комюникета. Интересна тема, грамотно написана, добре издадена, красива - книгата има всичко необходимо, за да ме повика от книжарския рафт.
Това усещане за "добре направена" книга обаче се разпада при прочита.
Защото още от увода ме блъсва една разкаченост на целите - авторката хем иска да направи изследване на храненето през периода на соца - 45 години, сериозна изследователска работа, свързана с проучвания, сортиране по важност и представителност на събраната информация, търсене на взаимовръзки, анализ, - хем иска да направи поп-книжле, което да се чете от любителите на лайфстайл списания. И с помощта на това книжле да се бори със соц-носталгията като обществено и най-вече предизборно явление.
Това е леко парадоксално, като се има предвид целевата група на книгата. Тя е описана ясно още в началото - това е онзи "всеки съвременен българин", който сутрин може да се отбие "в близкото кафене", тъй че кафето му да бъде приготвено от "барист с шампионска титла". Освен че явно живее някъде на "Велико Търново", този идеален читател се радва на обяд, "-обикновено в някой ресторант или закусвалня", който "изключва усилията да пазаруваш и готвиш и познава още по-малко граници. Огнено индийско виндалу, деликатно японско суши, немски наденички с кисело зеле..." Нещо повече - авторката благосклонно предполага, че ако повтаряте ресторантско ястие в рамките на година и половина, значи Ви липсва не друго, а фантазия.
И тъй, след като набързо е описал�� кулинарния живот на съвременния българин, тя преминава към миналото му. Принципно подходът й - да опише всички аспекти на храненето от производството, вкл. използването на прединдустриални методи в хранителната индустрия, вноса или липсата на технологии, начина на управление на селското стопанство, разпространението, туризма, домашния бит - е наистина добър и би могъл да доведе до едно смислено, пълно и ценно изследване на темата - такова, което да послужи за надеждна основа за всеки, който би могъл да се заинтересуав по-нататък от нея.
Похвално е, че авторката си е дала труда да говори с технолози, да преглежда архиви, да проведе няколко интервюта.Със сигурност ми беше интересно да науча подробности от производствения процес, принципите на снабдяване и пр. Интересно се напасват отделните елементи в картинката - като ролята, примерно, на селскостопанските бригади.
И все пак привидно пълната картина на храненето през соца оставя зад кадър всичко, което не влиза в идеологическия план на книгата (тоест не може да послужи за борба с носталгията). Най-очевидна е слепотата й за другия човек - онзи, който има проблеми не с менюто, а с изхранването. Албена Шкодрова споменава с половин дума, че за голям брой хора масовизацията в производството на храни решила проблема с глада, но пък -бърза да балансира - за аристокрацията промяната била надолу. Колкото са невидими съвременните българи, които ровят по кофите или си броят стотинките за храна, толкова са невидими и онези, които гладуват преди девети. Или след него.
Крайно безинтересни са за авторката и по принцип живущите на село и въобще в провинцията. Всички интервюирани в качеството си на консуматори, а не производители на храни, представят гледната точка на софийския човек, и то онзи, който спада към няаккъв вид културен елит. Много интересно - но крайно небалансирано и непредставително. Защото книгата има претенциите да показва храненето през едни 45 години в цялата страна, а не храненето на шепа приятели на авторката.
Последното ми разочарование е по отношение на предполагаемия анализ. Авторката до такава степен е последователна в решимостта си нейната история да бъде не друга, а куриозна, толкова е праволинейна (точно по соц-маниер) в опита си да даде идеологическа оценка на всеки елемент от описваната материя, че успява да създаде свои собствени куриози, напр. в настойчивото драматизиране на факта, че Пенка Чолчева не е известна с лицето, а само с кулинарните си книги.
Изобщо усещането ми е като четене на учебник, писан точно по соц време - опитваш се да се абстрахираш от идеологията, защото темата ти е интересна и искаш да се добереш до фактите, обаче тя ти се вре в очите на всяка страница.
От друга страна, идеалният читател на тази книга вероятно няма да се впечатли от това, а ще я захлопне и ще иде на ресторант. Нали не му се налага да готви, може би не му се налага и да чете докрай.
Това усещане за "добре направена" книга обаче се разпада при прочита.
Защото още от увода ме блъсва една разкаченост на целите - авторката хем иска да направи изследване на храненето през периода на соца - 45 години, сериозна изследователска работа, свързана с проучвания, сортиране по важност и представителност на събраната информация, търсене на взаимовръзки, анализ, - хем иска да направи поп-книжле, което да се чете от любителите на лайфстайл списания. И с помощта на това книжле да се бори със соц-носталгията като обществено и най-вече предизборно явление.
Това е леко парадоксално, като се има предвид целевата група на книгата. Тя е описана ясно още в началото - това е онзи "всеки съвременен българин", който сутрин може да се отбие "в близкото кафене", тъй че кафето му да бъде приготвено от "барист с шампионска титла". Освен че явно живее някъде на "Велико Търново", този идеален читател се радва на обяд, "-обикновено в някой ресторант или закусвалня", който "изключва усилията да пазаруваш и готвиш и познава още по-малко граници. Огнено индийско виндалу, деликатно японско суши, немски наденички с кисело зеле..." Нещо повече - авторката благосклонно предполага, че ако повтаряте ресторантско ястие в рамките на година и половина, значи Ви липсва не друго, а фантазия.
И тъй, след като набързо е описал�� кулинарния живот на съвременния българин, тя преминава към миналото му. Принципно подходът й - да опише всички аспекти на храненето от производството, вкл. използването на прединдустриални методи в хранителната индустрия, вноса или липсата на технологии, начина на управление на селското стопанство, разпространението, туризма, домашния бит - е наистина добър и би могъл да доведе до едно смислено, пълно и ценно изследване на темата - такова, което да послужи за надеждна основа за всеки, който би могъл да се заинтересуав по-нататък от нея.
Похвално е, че авторката си е дала труда да говори с технолози, да преглежда архиви, да проведе няколко интервюта.Със сигурност ми беше интересно да науча подробности от производствения процес, принципите на снабдяване и пр. Интересно се напасват отделните елементи в картинката - като ролята, примерно, на селскостопанските бригади.
И все пак привидно пълната картина на храненето през соца оставя зад кадър всичко, което не влиза в идеологическия план на книгата (тоест не може да послужи за борба с носталгията). Най-очевидна е слепотата й за другия човек - онзи, който има проблеми не с менюто, а с изхранването. Албена Шкодрова споменава с половин дума, че за голям брой хора масовизацията в производството на храни решила проблема с глада, но пък -бърза да балансира - за аристокрацията промяната била надолу. Колкото са невидими съвременните българи, които ровят по кофите или си броят стотинките за храна, толкова са невидими и онези, които гладуват преди девети. Или след него.
Крайно безинтересни са за авторката и по принцип живущите на село и въобще в провинцията. Всички интервюирани в качеството си на консуматори, а не производители на храни, представят гледната точка на софийския човек, и то онзи, който спада към няаккъв вид културен елит. Много интересно - но крайно небалансирано и непредставително. Защото книгата има претенциите да показва храненето през едни 45 години в цялата страна, а не храненето на шепа приятели на авторката.
Последното ми разочарование е по отношение на предполагаемия анализ. Авторката до такава степен е последователна в решимостта си нейната история да бъде не друга, а куриозна, толкова е праволинейна (точно по соц-маниер) в опита си да даде идеологическа оценка на всеки елемент от описваната материя, че успява да създаде свои собствени куриози, напр. в настойчивото драматизиране на факта, че Пенка Чолчева не е известна с лицето, а само с кулинарните си книги.
Изобщо усещането ми е като четене на учебник, писан точно по соц време - опитваш се да се абстрахираш от идеологията, защото темата ти е интересна и искаш да се добереш до фактите, обаче тя ти се вре в очите на всяка страница.
От друга страна, идеалният читател на тази книга вероятно няма да се впечатли от това, а ще я захлопне и ще иде на ресторант. Нали не му се налага да готви, може би не му се налага и да чете докрай.
December 29, 2016
Позволявам си този коментар за нехудожествена книга, само за да обърна внимание, че тук не става дума за твърде добре-познатите спомени за опашки за портокали по Коледа и аромат от чушкопеци в двора на кооперации, а напротив - книгата на Албена Шкодрова представлява чудесно културологично (напълно издържано в този смисъл!) изследване на по-различни моменти от българския вариант на соца през добре избрана перспектива. От чисто любопитство посегнах към книгата, признавам си, понеже въпросът за т.нар. "марципан" винаги ми се е струвал интригуващ :-), но открих доста повече от тази история. Текстът е достатъчно забавен, за да не е прекалено горчив, любопитен и информативен, "пъстър" откъм професионални гледни точки, но и коментарен, което го прави приятно четивен. С удоволствие препоръчвам.
November 9, 2015
Първоначално много се разочаровах от книгата, тъй като я купих за рождения ден на съпругата ми и смятах, че е на кулинарна тематиката.
А сериозно:
1) "Соц гурме" се чете много лесно, на моменти забавлява, на моменти извиква разочарование от така стеклите се в историята ни обстоятелства. През цялото време повествованието поддържаше живо интереса ми към следващите глави.
2) Част от съдържанието ми припомни моменти от детството ми, които бях забравил и което ме караше да се усмихвам и да чета на глас на жена ми.
3) Някои от тезите в книгата неочаквано ми откриха предпоставките зад някои мои схващания и нагласи, както и тези на хора около мен.
4) Разкриването на механизма зад някои реалности направо ме отнесе - в най-голяма степен описанието на развитието на ролята на жените и как се стига до абсурдното положение на универсален робот - да ходят на работа, да прекрояват покривки от пердета, да домакинстват, като тази им роля се принизява, да чакат по опашки и да затварят сладка.
А сериозно:
1) "Соц гурме" се чете много лесно, на моменти забавлява, на моменти извиква разочарование от така стеклите се в историята ни обстоятелства. През цялото време повествованието поддържаше живо интереса ми към следващите глави.
2) Част от съдържанието ми припомни моменти от детството ми, които бях забравил и което ме караше да се усмихвам и да чета на глас на жена ми.
3) Някои от тезите в книгата неочаквано ми откриха предпоставките зад някои мои схващания и нагласи, както и тези на хора около мен.
4) Разкриването на механизма зад някои реалности направо ме отнесе - в най-голяма степен описанието на развитието на ролята на жените и как се стига до абсурдното положение на универсален робот - да ходят на работа, да прекрояват покривки от пердета, да домакинстват, като тази им роля се принизява, да чакат по опашки и да затварят сладка.
April 7, 2018
Full of shit.
Има снесени някои интересни факти за времето на социализма в България преписани от други автори от източниците, които е ползвала, но са процедени през зъби, защото всъщност много от тези факти сами по себе си говорят за сравнително високите и уважителни му постижения, а госпожата е писала с много злоба и преднамереност срещу всичко ляво и равно и това просто те изстисква докато стигнеш до края на книгата. Има и някои интервюта, направени явно с приятели на авторката, в които припомнят интересни и забавни феномени от начина на живот през социализма (т.е. държавния капитализъм) в България. Гледната точка е вгорчения буржоазен мироглед на някоя, на чиито баба и дядо са отнели привилегията те та и чак внуците им да са повече от другите и не е могъл да спи заради това цял живот. Бъкано е с фашистка логика от сорта, че социализмът е провал, защото не позволява елитарен лукс за подбрани богоизбрани, това е лайтмотив през цялата книга. Възхвалява се лукса, до който някои от приятелите й аристократи и буржоа имат достъп, докато останалата част от населението живее в оскъдица. Оплюват се и се осмиват опитите на социализма да извади жената от кухнята и вместо това се предлагат хиляди абсурдни идеи, в които се загатва, че домакинската е единствено и само женска работа - не знам това дребнабуржоазия ли е, фашизъм или патриархален манталитет, но мисля, че са и трите здраво вплетени в основната мислова нишка на авторката. За мен това не е научен труд, а тенденциозно и неконтролирано изливане на жлъчно отношение към политическа система, като темата готвене е напълно инцидентна, тоест със същия ефект авторката можеше да напише книга за всеки един друг аспект от битието.
Цитат, който показва долнопробния тон на това "научно изследване": "Менюто за "честване на първата годишнина от сватба" например препоръчва Ордьовър с макарони, Банска капама, Лесна баница и Ефектна торта - четири изобилстващи от теста и мазнини ястия, поне три от които днес по-скоро биха били възприети дори като анти-празнични и чиято единствена връзка с евентуална годишнина от сватба е гаранцията, че юбилярите няма да са в настроение за физически контакт след вечерята."
И още: "Първото от менютата за 9 септември например започва с "Мозък варен". Тъй като не е очевидно какво свързва това ястие с Деня на победата на социализма в НРБ, е лесно човек да потърси метафоричен отговор - още повече, че малко по-надолу в менюто той чете и "ориз задушен"."
В главата за обществените столове, авторката се позовава на представител на българската аристокрация (днес виден бизнесмен), чиято баба като дете редовно го водила във Военен клуб да яде най-аристократичните ястия, докато носи бели ръкавици, като компетентен и обективен представител на мението на българина за соц столовете. Същия свидетелства, че храната в тях не става и за изхранване на прасета (перафразирам). Един поглед върху списъка на края на книгата на хората, от които Шкондрова взима интервюта, разкриващ професиите и обществените им позиции, ни дава да разберем, че тя е говорила с и съответно отразила едностранно и единствено гледната точка на представители на елита.
Много показателна е последната глава на книгата и особено последния й параграф. След като надълго и широко обяснява как Русия е подкрепяла България да е равноправен участник в космическата й програма и ни е предоставила да развием в Българи�� една цяла индустрия - криологичното лиофилизиране на храни, чиито разработки са признати дори в американската научна преса, и които после отиват в космоса и се използват с любов и признание за България от българските и руските космонавти, авторката завършва книгата с: "Историята на научния му център завършва не така славно. Към средата на 80-те, в апогея на своите разработки, българската лаборатория по криобиология вече наброява 50 души. След 90-те обаче тя започва бавно да отмира поради липса на държавна подкрепа и разбиране. Повечето учени, които по думите на Цветан Цветков заедно са защитили 55 патента по времето на НРБ, сега работят из научните центрове на Съединените щати, Канада, Великобритания и Германия."
Има снесени някои интересни факти за времето на социализма в България преписани от други автори от източниците, които е ползвала, но са процедени през зъби, защото всъщност много от тези факти сами по себе си говорят за сравнително високите и уважителни му постижения, а госпожата е писала с много злоба и преднамереност срещу всичко ляво и равно и това просто те изстисква докато стигнеш до края на книгата. Има и някои интервюта, направени явно с приятели на авторката, в които припомнят интересни и забавни феномени от начина на живот през социализма (т.е. държавния капитализъм) в България. Гледната точка е вгорчения буржоазен мироглед на някоя, на чиито баба и дядо са отнели привилегията те та и чак внуците им да са повече от другите и не е могъл да спи заради това цял живот. Бъкано е с фашистка логика от сорта, че социализмът е провал, защото не позволява елитарен лукс за подбрани богоизбрани, това е лайтмотив през цялата книга. Възхвалява се лукса, до който някои от приятелите й аристократи и буржоа имат достъп, докато останалата част от населението живее в оскъдица. Оплюват се и се осмиват опитите на социализма да извади жената от кухнята и вместо това се предлагат хиляди абсурдни идеи, в които се загатва, че домакинската е единствено и само женска работа - не знам това дребнабуржоазия ли е, фашизъм или патриархален манталитет, но мисля, че са и трите здраво вплетени в основната мислова нишка на авторката. За мен това не е научен труд, а тенденциозно и неконтролирано изливане на жлъчно отношение към политическа система, като темата готвене е напълно инцидентна, тоест със същия ефект авторката можеше да напише книга за всеки един друг аспект от битието.
Цитат, който показва долнопробния тон на това "научно изследване": "Менюто за "честване на първата годишнина от сватба" например препоръчва Ордьовър с макарони, Банска капама, Лесна баница и Ефектна торта - четири изобилстващи от теста и мазнини ястия, поне три от които днес по-скоро биха били възприети дори като анти-празнични и чиято единствена връзка с евентуална годишнина от сватба е гаранцията, че юбилярите няма да са в настроение за физически контакт след вечерята."
И още: "Първото от менютата за 9 септември например започва с "Мозък варен". Тъй като не е очевидно какво свързва това ястие с Деня на победата на социализма в НРБ, е лесно човек да потърси метафоричен отговор - още повече, че малко по-надолу в менюто той чете и "ориз задушен"."
В главата за обществените столове, авторката се позовава на представител на българската аристокрация (днес виден бизнесмен), чиято баба като дете редовно го водила във Военен клуб да яде най-аристократичните ястия, докато носи бели ръкавици, като компетентен и обективен представител на мението на българина за соц столовете. Същия свидетелства, че храната в тях не става и за изхранване на прасета (перафразирам). Един поглед върху списъка на края на книгата на хората, от които Шкондрова взима интервюта, разкриващ професиите и обществените им позиции, ни дава да разберем, че тя е говорила с и съответно отразила едностранно и единствено гледната точка на представители на елита.
Много показателна е последната глава на книгата и особено последния й параграф. След като надълго и широко обяснява как Русия е подкрепяла България да е равноправен участник в космическата й програма и ни е предоставила да развием в Българи�� една цяла индустрия - криологичното лиофилизиране на храни, чиито разработки са признати дори в американската научна преса, и които после отиват в космоса и се използват с любов и признание за България от българските и руските космонавти, авторката завършва книгата с: "Историята на научния му център завършва не така славно. Към средата на 80-те, в апогея на своите разработки, българската лаборатория по криобиология вече наброява 50 души. След 90-те обаче тя започва бавно да отмира поради липса на държавна подкрепа и разбиране. Повечето учени, които по думите на Цветан Цветков заедно са защитили 55 патента по времето на НРБ, сега работят из научните центрове на Съединените щати, Канада, Великобритания и Германия."
December 6, 2014
Липсата на обществен консенсус относно близкото минало у нас е една от последиците на мътния преход, която усещаме и днес. И тя не е само по оста „добре/зле се живееше„, а стига и до противоборство на терена на кулинарните спомени. Всички сме чували носталгични възгласи от типа „Какви домати имаше тогава, е-хе!„, „Саламът какъв салам беше!“ и т.н. И това звучи като мантра, не подлежи на анализ, никой не се наема да го оспори или да го обясни. Е, поне до този момент…
soc gurmeПреди броени дни на пазара излезе феноменално изследване на близкото минало с отправна точка кухнята на българина във времето на социализма. „Соц гурме“ на публициста Албена Шкодрова е първи по рода си опит да се пресъздаде социалистическата реалност в тази така интимна, свидна и често емоционално украсявана сфера, каквато е културата на хранене. Изключително смел опит, като имаме предвид доколко българинът разсъждава пристрастно и разпалено, когато го засегнат на всевечните теми „хранене“ и „социализъм“. Шкодрова използва тъкмо тази пристрастност обаче, като събира и анализира сведенията, дадени й от десетки съвременици на епохата, сред които ресторантьори, управители на заводи в хранителната индустрия, консервната промишленост, сладкарството и др. Съчетава всичко това с ровене из архивите на Народната библиотека и прашните страници на безброй списания, вестници и кулинарни книги от миналия век, за да сътвори от цялата тази разностилна информация истинска енциклопедия на храната, храненето и бита на българина в епохата на социализма!
Цялото ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
soc gurmeПреди броени дни на пазара излезе феноменално изследване на близкото минало с отправна точка кухнята на българина във времето на социализма. „Соц гурме“ на публициста Албена Шкодрова е първи по рода си опит да се пресъздаде социалистическата реалност в тази така интимна, свидна и често емоционално украсявана сфера, каквато е културата на хранене. Изключително смел опит, като имаме предвид доколко българинът разсъждава пристрастно и разпалено, когато го засегнат на всевечните теми „хранене“ и „социализъм“. Шкодрова използва тъкмо тази пристрастност обаче, като събира и анализира сведенията, дадени й от десетки съвременици на епохата, сред които ресторантьори, управители на заводи в хранителната индустрия, консервната промишленост, сладкарството и др. Съчетава всичко това с ровене из архивите на Народната библиотека и прашните страници на безброй списания, вестници и кулинарни книги от миналия век, за да сътвори от цялата тази разностилна информация истинска енциклопедия на храната, храненето и бита на българина в епохата на социализма!
Цялото ревю тук: https://bibliotekata.wordpress.com/20...
February 12, 2016
One very interesting study on food during the socialism.
June 13, 2015
Предизвикателствата на кухнята през социализма
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Разгръщах „Соц гурме“ („Жанет-45“, 2014) от време на време и си представях трудностите, през които е преминала Албена Шкодрова, за да поднесе едно такова изследване на хранителните привички през социализма – как цялата система се е държала на един имагинерен идеал, и как селската власт е тръгнала да прави от НРБ развита социалистическа държава, опитвайки се да се вмести в противоречивата идеология на група ентусиасти от СССР. В книгата видях доста особени заключения които сметнах за незадоволителни, но пък се опитах вмъкна част от личните спомени, за да подпомогна собствените си изводи. Като малък си бях доволно и презадоволено откъм храна хлапе – имах си стабилни бузи и не придирях на родителите си за нещо повече от класически български продукти като хляб, лютеница, мляко, масло, сирене, кашкавал, плодов нектар, баница с праз или сирене, печени чушки, ориз, картофи, яйца, свинско месо и някои други. По голямата част от месото определено идваше от прасетата, които бабите и дядовците ми отглеждаха на село. Яйцата ни ги снасяха кокошките в курника, в присъствието на гордия полигамен петел. От магазините се купуваха неща, които не можехме сами са си произведем.(Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
Цялото ревю тук: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...
Разгръщах „Соц гурме“ („Жанет-45“, 2014) от време на време и си представях трудностите, през които е преминала Албена Шкодрова, за да поднесе едно такова изследване на хранителните привички през социализма – как цялата система се е държала на един имагинерен идеал, и как селската власт е тръгнала да прави от НРБ развита социалистическа държава, опитвайки се да се вмести в противоречивата идеология на група ентусиасти от СССР. В книгата видях доста особени заключения които сметнах за незадоволителни, но пък се опитах вмъкна част от личните спомени, за да подпомогна собствените си изводи. Като малък си бях доволно и презадоволено откъм храна хлапе – имах си стабилни бузи и не придирях на родителите си за нещо повече от класически български продукти като хляб, лютеница, мляко, масло, сирене, кашкавал, плодов нектар, баница с праз или сирене, печени чушки, ориз, картофи, яйца, свинско месо и някои други. По голямата част от месото определено идваше от прасетата, които бабите и дядовците ми отглеждаха на село. Яйцата ни ги снасяха кокошките в курника, в присъствието на гордия полигамен петел. От магазините се купуваха неща, които не можехме сами са си произведем.(Продължава в блога: http://knijenpetar.blogspot.com/2015/...)
June 15, 2015
Едни от най-зле похарчените 22 лв. Пълно разочарование. Така мързеливо написана книга рядко съм виждала. Всички засегнати теми са могли да стъпят на факти, но за целта е трябвало да се рови тук на място, по библиотеки, по заводи и градове, ама далеч по-лесно се е сторило на авторката да стъпи, вместо на факти на агенция "Една жена ми каза". Обидно посредствено изложение и нямам нищо против антикомунизма, аз самата не си падам по тоталитарните времена, но да беше стъпил този антикомунизъм на поне 50% проверени факти. Така и от книгата щеше да има поне чисто образователна полза. Темите са маркирани дразнещо кратко и книгата е едно цяло само физически, защото няма никаква обща връзка между отделните части. Да не говорим за оформлението с букви, които трябва да се четат с лупа и размер и тегло на книжното тяло, от които можеш да получиш тендовагенит. И всичко това при прекрасни примери за това как се пише в този жанр, включително и преведени на български, като Бил Брайсън, Джеръми Паксман и прочее.
Единственото, заради което не съм по-ядосана е, че чета достатъчно бързо и Соц гурме уби само един от дните ми и то не цял.
Единственото, заради което не съм по-ядосана е, че чета достатъчно бързо и Соц гурме уби само един от дните ми и то не цял.
Read
July 31, 2020Още преди години, когато излезе книгата и дочувах мнения за нея, знаех, че това е различна книга от всички онези носталгични драсканици за комунизма (които за съжаление станаха досаден мейнстрийм). И наистина, книгата разказва много истории чрез темата за храната. Но това не е само книга за храната - това е много сериозен труд, който задълбава в икономиката на България и обхваща малка част и от прединдустриалния период. Четейки книгата, може да усетим как се е вкоренил определен начин на мислене у масите и как с необмислени идеи цяло поколение е живяло в нещо като симулация, нещастна симулация. За мен книгата има енциклопедична стойност, така че напълно оправдава цената си, която гледам е възмутила някои читатели
July 24, 2015
Един чудесен сборник за развитието на българското общество след Втората световна война от гледна точка на храната. Как са се развили хранителните навици в България под комунизма и социализма, как е създадена Шопската салата, защо всяка майка има вкъщи сборник от рецепти и куп други пикантни неща са описани с по един забавен за читателя начин. Сигурен съм, че след като човек прочете тази книга, ще разбере много от нещата, които го заобикалят и на които може би не е отделят внимание досега. Горещо я препоръчвам :-)
January 24, 2015
СОЦ Гурме е много повече от книга за особеностите на храненето по времето на комунизма в България. СОЦ Гурме е портрет на българина, книга, пълна с истории��е на десетки хора, преживяли прехода, книга за характера, недоразуменията и дефектите на соца. Като човек, роден след 89-та, четейки я не само разбирам какъв е бил животът тогава, но и започвам да си давам сметка защо някои неща в България се случват по този безумен начин...
December 20, 2014
Много забавна книга, много ми хареса :)
August 10, 2017
Много интересна идея, а разгърнатите подтеми са напълно подходящи за това да се изчерпи темата. Все пак остава още много за изясняване, особено по въпросите за държавната политика в селското стопанство, снабдяването и износа. На места изводите са силно предпоставени.
January 3, 2015
Храната присъства в ежедневието на всички - във всяка епоха, при всеки режим. Дори отсъствието ѝ в ужасяващи обстоятелства е пак част от същата тема. Така че погледът към света от гледната точка на храната е показателен за много неща. Особено когато авторът се старае да бъде обективен, какъвто е случаят с тази книга и нейния автор - Албена Шкодрова. Темата е необятна, освен това е и първи подобен поглед към времето на "социализма". А доколкото ми е известно и един от малобройните опити въобще да се представи този период по обективен начин, като се разкаже за живота на хората, за случки и събития, без да се прави незабавен идеологически анализ на всичко, при това най-често с партийни пристрастия.
За всичко изброено по-горе - благодарности на авторката за погледа, за обективността, за въздържаността дори.
За всичко изброено по-горе - благодарности на авторката за погледа, за обективността, за въздържаността дори.
December 29, 2014
Прекрасна книга, която според мен трябва да се чете от всички родени след 1980та година и незапознати с комунизма (всички които са го преживели нямат желание да се връщат към спомените за това което им е добре познато и неприятно). Освен че доста детайлно разглежда всичко свързано с храната - от производство през приготвяне до сервиране във всякакви условия (домашни и обществени) книгата отлично отразява проблемите на режима чрез използването на множество разнообразни източници (статии, научни трудове, интервюта). Интересно и занимателно четиво, което е задължително за всички които се интересуват от историята на България, акцентът върху храната е допълнителен бонус.
January 9, 2015
За кулинар и почитател на храната като мен "Соц гурме" беше изключително полезно четиво, където история, култура, идеология и храна се преплитат в едно. Мисля, че авторката се опитва максимално безпристрастно да опише кулинарната реалия на българския социализъм. Човек, който не е живял в епохата, може да научи доста любопитни неща и да дообогати общата си култура, а това все пак е нашата обща история и е важно да се знае какво е било тогава и какво е било днес. Има много комични ситуации, забавни спомени, абсурди и недомислици, мисля, че всеки би намерил нещо за себе си в книгата. Рядко чета нехудожествена литература, особено пък българска. Препоръчвам.
April 13, 2015
Reads like final exam paper; failed to impress.
Two stars are given for picking up a neglected topic of food during the socialism in Bulgaria.
Two stars are given for picking up a neglected topic of food during the socialism in Bulgaria.
April 11, 2023
Интересен поглед към миналото.
И важна тема също така. Някой от нещата помня, други по-скоро не. А и все пак съм живяла в края на режима. Но и бригада хванах, една година за лук и една за картофи. И от детския ми акъл, преди 7ме клас съм била, си беше забавно.
Помня и почивката на море, на къмпинг, мама правеше бисквитена торта, а последната вече се ходеше на ресторант, на входа на къмпинга. С кебапчета и шопска салата. Празник като за последно.
Важна книга, ако си живял времето почти ги виждаш. Ако не си, е добре да знаеш. И как държавата се е отнасяла с хората и как са живяли родителите ни. И как носталгията на някой от тях е някк не на място
И важна тема също така. Някой от нещата помня, други по-скоро не. А и все пак съм живяла в края на режима. Но и бригада хванах, една година за лук и една за картофи. И от детския ми акъл, преди 7ме клас съм била, си беше забавно.
Помня и почивката на море, на къмпинг, мама правеше бисквитена торта, а последната вече се ходеше на ресторант, на входа на къмпинга. С кебапчета и шопска салата. Празник като за последно.
Важна книга, ако си живял времето почти ги виждаш. Ако не си, е добре да знаеш. И как държавата се е отнасяла с хората и как са живяли родителите ни. И как носталгията на някой от тях е някк не на място
June 28, 2020
A very interesting and funny throwback to Bulgarian history, from the perspective of the culinary. I personally learnt so many interesting facts and stories. I recommend this book to everyone who has at least good taste for food.
August 2, 2015
This is a very interesting book for two reasons. First, it presents the evolution of the Bulgarian dishes before and during the communist occupation. And second, it helps explain why the food evolved in such a way. A great combination of the social and the gourmet history.
It is an easy read, and is full of exciting first-hand stories by those who were in deed the backbone of the food industry.
It is an easy read, and is full of exciting first-hand stories by those who were in deed the backbone of the food industry.
February 24, 2015
Малко пристрастно написана, но иначе доста забвно и изчерпателно описание на храната и кухнята по това време.
July 23, 2015
A great book about long forgotten times... Enjoyed every page and every story. I would greatly appreciate a chance to discuss with the author some of the stories that did not make it into the book.
February 7, 2016
Nice, although a little biased review of the socialist food industry in Bulgaria.
July 30, 2015
Страхотна книга- написана с много труд и пълна с интересни факти. Горещо я препоръчвам на хората,които се интересуват от кулинарията и историята ѝ.
Displaying 1 - 24 of 24 reviews