Кремена Михайлова's Reviews > Мистерии
Мистерии
by
by
С една дума - „стъклена”.
С повече думи – мъчително общуване и размишления в монолози и диалози, нещо като „психологически портрет” на характерен особняк. Олекотяването идва от абсурда, който буди смях на повърхността (болезненото е „отдолу”).
Главният герой Нагел - интересна, ексцентрична личност, размърдваща застоялото – но... неспасяем самотник. Провокативен, фин манипулатор. „Плътен” образ въпреки загадъчността, чудатостта и липсата на информация за предишния му живот. Контраст между „студената” обвивка и страстната му, настъпателна любов. „Цар” на монолога – и пиянския, и трезвия... Дори когато е в диалог с някой от другите герои, излива поток, който се превръща в монолог по дължина и самовглъбеност.
Присъства и забавното политиканстване и типичното „пенене” при сбирки на мъже, претендиращи за положение в обществото и защитаващи политическите си (и други) възгледи (непременно на чашка-две и повече...)
Похвати, които сигурно съществуват и при други автори, но не съм ги срещала май досега:
- смесване на различни глаголни времена в едно изречение или един параграф. Това създава известно напрежение, изпъкват вътрешните преживявания, "хиперактивност" и неуравновесеност на Нагел...
- редуване на учтива и „обикновена” форма за 2 лице в обръщения към един и същ човек. Това подсказва чувството за неувереност и обърканост, променливост на настроенията и отношението.
Нещо нетрадиционно е тази книга и ме убеди в литературния талант на автора. Не е книга, с която да се отпуснеш, леко напрягаща е като цяло, но пък на моменти и доста забавна. Понякога се чувствах на нокти като изпила ненавременно силно кафе, но в други моменти бях усмихнато ококорена от приумиците на Нагел и перфектното им изливане на страниците от страна на Хамсун.
Към края романът ставаше все по-сломяващ. Досега май не съм използвала израза „шамар” за книга, но сега разбирам какво означава – наистина цялата книга беше един „шамар” ...
Този човек е можел да прави с думите/словото каквото си поиска. В някои моменти си мислех, че за да може да сътвориш такъв герой, е необходимо и ти самият да си малко „така” като него...
Също си представям Кнут Хамсун като самороден психолог от 19-ти век. Или просто една много бурна и надарена личност, безмирна душа, за която не е много чудно, че е стигнала и до фашизма...
Не можах да преписвам откъси както обикновено, защото трябваше да са страници наред – хване ли се една нишка, тя продължава по 2-3 и повече страници и няма как да се прекъсне... Жалко е да ги нямам тези потоци на файлче и да си ги поглеждам от време на време - дори да не се изчетат целите, се усеща "хамсуновия съспенс"...
С повече думи – мъчително общуване и размишления в монолози и диалози, нещо като „психологически портрет” на характерен особняк. Олекотяването идва от абсурда, който буди смях на повърхността (болезненото е „отдолу”).
Главният герой Нагел - интересна, ексцентрична личност, размърдваща застоялото – но... неспасяем самотник. Провокативен, фин манипулатор. „Плътен” образ въпреки загадъчността, чудатостта и липсата на информация за предишния му живот. Контраст между „студената” обвивка и страстната му, настъпателна любов. „Цар” на монолога – и пиянския, и трезвия... Дори когато е в диалог с някой от другите герои, излива поток, който се превръща в монолог по дължина и самовглъбеност.
Присъства и забавното политиканстване и типичното „пенене” при сбирки на мъже, претендиращи за положение в обществото и защитаващи политическите си (и други) възгледи (непременно на чашка-две и повече...)
Похвати, които сигурно съществуват и при други автори, но не съм ги срещала май досега:
- смесване на различни глаголни времена в едно изречение или един параграф. Това създава известно напрежение, изпъкват вътрешните преживявания, "хиперактивност" и неуравновесеност на Нагел...
- редуване на учтива и „обикновена” форма за 2 лице в обръщения към един и същ човек. Това подсказва чувството за неувереност и обърканост, променливост на настроенията и отношението.
Нещо нетрадиционно е тази книга и ме убеди в литературния талант на автора. Не е книга, с която да се отпуснеш, леко напрягаща е като цяло, но пък на моменти и доста забавна. Понякога се чувствах на нокти като изпила ненавременно силно кафе, но в други моменти бях усмихнато ококорена от приумиците на Нагел и перфектното им изливане на страниците от страна на Хамсун.
Към края романът ставаше все по-сломяващ. Досега май не съм използвала израза „шамар” за книга, но сега разбирам какво означава – наистина цялата книга беше един „шамар” ...
Този човек е можел да прави с думите/словото каквото си поиска. В някои моменти си мислех, че за да може да сътвориш такъв герой, е необходимо и ти самият да си малко „така” като него...
Също си представям Кнут Хамсун като самороден психолог от 19-ти век. Или просто една много бурна и надарена личност, безмирна душа, за която не е много чудно, че е стигнала и до фашизма...
Не можах да преписвам откъси както обикновено, защото трябваше да са страници наред – хване ли се една нишка, тя продължава по 2-3 и повече страници и няма как да се прекъсне... Жалко е да ги нямам тези потоци на файлче и да си ги поглеждам от време на време - дори да не се изчетат целите, се усеща "хамсуновия съспенс"...
Sign into Goodreads to see if any of your friends have read
Мистерии.
Sign In »
Reading Progress
October 15, 2012
–
Started Reading
October 15, 2012
– Shelved
November 1, 2012
–
Finished Reading