Филип Лхамсурен: "Мълчаливите корени до Амазония" няма за цел рекорди, а осъзнаване

Сам, без превозно средство, с подръчни материали и собствените си умения. Но с любов към дивата природа и стремеж да допринесе за съхраняването ѝ там, където е останала непокътната.

Изследователят на дивата природа, приключенец и автор на книги Филип Лхамсурен се насочва към ново голямо предизвикателство. След като през 2018 г. прекоси сам и безмоторно Амазония, сега той се отправя към "Мълчаливите корени на Амазония". С новата си мисия Лхамсурен цели да изследва непознати за човечеството райони в бразилската джунгла и да обърне внимание на проблемите пред природата, свързани с човешката дейност. Той разказа пред "Дневник" за целите си, за подготовката и за това защо финансира изцяло сам първата част от мисията, след като до момента не е срещнал интерес от страна на компаниите.

Отново заминавате за Бразилия, но този път мисията е по-различна. Каква е тя?

- Насочвам се към последните неизследвани територии на Амазония - в коридора северозападно на бразилската джунгла. Планът е да се съсредоточа в най-южните точки на Гвианската висока земя. Това са предимно планински райони, в които е затруднено придвижването и затова остават все още неизследвани. Освен това са едни от последните диви територии в Амазония.

Но преди да стигна до там, ще се движа през територии, които вече са полуурбанизирани и унищожени от днешните икономически нужди на света. Реално ще отразя като репортер-изследовател какво се случва по пътя ми и как ще стигна до места, където все още природата е чиста и истински дива. Тези два контрапункта ще ги обединя в един разказ-мисия. Погледът е важен, защото тези места ще ги сподели съдбата на местата, през които ще мина и в които вече има негативно човешко влияние. Това е - чисто човешка ми идеята за свидетелство за края на тези екосистеми.

Защо го правите?

- Имам нужда да го правя. Да изживея и споделя настъпването на моторните резачки. За мен дивата природа е уникално и незаменимо богатство. Да живея в нея, да оцелявам е от огромно значение, както за мен, така и за видовете, населяващи тази околна среда. Когато имам този порив и го споделя като човек, мога да накарам някои хора да се замислят. Но не го правя заради хората, а заради самата планета. Оценявам как тази екосистема няма да я има утре и понеже тя съществува все още днес, не мога да си позволя да ми мине животът, без да стъпя там.

Смятате ли, че с това, което правите, можете да промените нещо?

- По някакъв начин нещо ще се промени. Не е вариант да не го направя. Това просто е единственото нещо, което аз мога да постигна. Смятам, че го правя добре, защото го правя искрено. Доколко ще помогне това - зависи от процеса на осъзнаване по-нататък. Крачките са малки и не очаквам да има голям напредък, но поне ще има някакъв напредък. Проектът е по-скоро мълчалив - работата трябва да бъде направена и след това ще опитам да разпространя постигнатото. Защото послание без факти е просто гол слоган.

В днешния свят на конкуриране и състезания без да си направил нещо, няма нужда да го разпространяваш. Тази мисия няма за цел рекорди и постижения, което автоматично сваля интереса на бизнес средите към нея. Мисията ми е много лична, преоткриваща ценностите, дълбока и трудно може да бъде разбрана. Опитът ми е, че след като нещо такова бъде направено, отнема доста години, за да бъде разбрано.

Другата цел на експедицията е проучване на флората, фауната, както и геоложката структура на най-старите планини на земята.

Защо казвате, че тази мисия е четири пъти по-трудна спрямо "Прегръдката на Амазония" от преди шест години?

- Чисто географски в този изолиран планински район е много по-трудно придвижването заради стръмни склонове, вертикални стени, дълбоки дерета, отвесни пещери и лабиринти от скали, за които няма точни топографски карти. Това автоматично води до втората трудност, която е, че горе в тези планински вериги няма дивеч и риба - основните хранителни ресурси, с които се препитавам. Така че ще бъде много трудно оцеляването. Третото е, че няма да имам никаква логистика, каквато имах в миналата експедиция в лицето на Румен Койнов и местни общности. Сега ще бъда напълно и изцяло сам. И четвъртото предизвикателство е, че ще съм много близо до териториите на безконтактните племена, които бих казал, че не гледат с добро око на чужденците. Това са четирите фактора, които затрудняват и повишават нивото на трудност спрямо експедицията от 2018 г. Тогавашната експедиция беше по-скоро тривиална, защото идеята за нея се е зародила в главата на изследователи преди десетилетия и е осъществявана, макар и от малко хора в света. Докато този проект е изцяло новаторски.

Фотогалерия: Красота и изпитание по пътя към "Прегръдката на Амазония" >

В такива планини научните експедиции, които отиват, са подкрепени от армията, от местни общности, осигуряващи носачи, ловци, водачи и те са многочислени експедиции, с многотонен товар, пренасян от моторни лодки и хеликоптери. Докато аз отивам сам с една раница, без пушка, без котлон, без двигател. Съчетавам в себе си много длъжности от една съвременна експедиция, постигаща много резултати като намерени нови биологични видове за науката, картографиране, примиерни маршрути. Но след себе си подобна експедиция, с колкото и благородна мисия да е, оставя много следи и боклуци от големите си биваци снабдени с всички удобства на съвременния свят. При мен е различно, защото съм сам без въглеродни емисии, дори не нося паста за зъби и сапун, за да не замърсявам реките. Това е - знам, че е налудничаво, но това е проектът.

Отивам сам с една раница, без пушка, без котлон, без двигател.

Какво ще е успех за вас?

- Успешното е човек да се върне жив и ако е възможно, да променя поне малко повече мисленето за това как да намалим негативното си въздействие над природата.

Как ще протече проектът?

- Идеята е проектът да продължи две години и според намирането на финансиране да има от четири до шест изследователски експедиции. Те ще са стъпаловидни - с всяка следваща ще използвам наученото и събраната информация от предишната и ще напредвам постепенно към следващи девствени територии. Планирам всяка експедиция да е с продължителност от около три месеца.

За първата експедиция заминавам само с лични средства и подкрепа от приятели - не успях да намеря спонсори, защото проектът е различен и неразбран. Затова, заминавайки сега, разбирам, че тези три месеца са крайно недостатъчни. Това може да доведе до удължаване на продължителността на експедицията. Големият разход идва от това да заминеш и да започнеш, след това на практика се справям без пари в джунглата и завися единствено от своите умения. Най-лесно сега е да замина и да не се връщам възможно най-дълго време. Като нямам партньори и спонсори, всяко връщане може да саботира успеха на мисията. Изхарчил съм си всички лични средства и това е някакъв вид хазарт - трябва да играя докрай, а не до половина, защото ще загубя при всички случаи.

Защо няма интерес от страна на компаниите?

- Днес компаниите искат агресивни постижения, агресивна реклама, рекорди на Гинес и неща, в които не вярвам и не ги търся защото не отговарят на каузата за грижа за планетата. Аз търся истината за света днес, а не място под слънцето. Аз съм репортер на терен, който дръзва да се срещне с природата и от първо лице да разкаже за нея.

Как се подготвихте физически и психически?

- Аз се чувствам себе си, когато съм в природата. Това е нещо, което съм избрал. В природата имаш два избора - или да се предадеш, или да се бориш. Това много улеснява концентрацията ми да успявам.

В подготовката си симулирам ситуации, които ще ме очакват. Живеейки в планината, вечер, след като се нахраня - тогава е времето, в което най-много човек го мързи - хващам раницата и тръгвам нагоре в планината. Така активирам психическата си устойчивост, защото в нормална обстановка искаш да си в зоната си на комфорт, да си легнеш, но ти се пришпорваш. Така се предизвиквам и физически - там в джунглата постоянно ще съм под стрес и тялото трябва да е готово. Освен това гладувам по няколко дни и не пия никаква вода, защото искам да запозная тялото си с лишенията, а не то да се стресира, когато те дойдат и да започна да бедствам. Когато бедствам, мозъкът не работи добре и не взима правилните решения. Затова страдам тук - тренирам това, което ме очаква на терен - глад, студ, неудобства, физическите трудности от придвижването.

Правейки тези преходи, се привиквам да чета знаците в природата - от къде и как да мина, как да разпозная в тъмната гора билата, склоновете, деретата под краката си, да видя логично географията на терена. Подготвям се за това, което действително ме очаква, защото като отида там, именно в началото се случват най-големите грешки. Просто трябва да събудя инстинктите си навреме.