1. Функция в тялото:
Хромът е микроелемент, който подпомага инсулина в регулирането нивата на глюкоза в кръвта. Той играе роля в метаболизма на протеините, мазнините и въглехидратите, като усилва действието на инсулина и помага клетките да абсорбират глюкозата, използвана за енергия.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Месо
– Пълнозърнести продукти
– Плодове и зеленчуци (като броколи и грейпфрут)
– Яйца
– Червено вино
– Пиво

3. Предозиране:
Въпреки, че трудно се постига токсично ниво на хром чрез храната, приемането на големи количества от добавки с хром може да доведе до стомашни разстройства, увреждане на ДНК, проблеми с черния дроб и нарушения на нервната система.

4. Симптоми при недостиг:
Недостатъчният прием на хром може да доведе до симптоми, свързани с неравновесие в метаболизма на глюкозата и инсулинова резистентност. Това включва повишена нужда от сладко, слабост, тревожност и повишена умора след хранене.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на хром варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За възрастни мъже той е около 30-35 микрограма на ден, докато за възрастни жени е около 20-25 микрограма на ден.

1. Функция в тялото:
Калият е жизненоважен минерал и електролит, който играе ключова роля в поддържането на нормалния електрически потенциал на клетките, регулиране баланса на течностите, подпомагане на нервните импулси и съкращенията на мускулите. Също така калият помага за регулиране на кръвното налягане и поддържане на здравословната работа на сърцето.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Банани
– Картофи
– Спанак
– Бобови култури (като червен боб)
– Цитрусови плодове (като портокали)
– Мляко и други млечни продукти
– Риба (като сьомга)

3. Предозиране:
Приемането на прекомерни количества калий може да доведе до хиперкалиемия, което е опасно за сърцето и може да предизвика нередовен пулс или дори сърдечен стоп. Симптомите на хиперкалиемия могат да включват слабост, умора, нередовен пулс и парестезия (щипки и иглички).

4. Симптоми при недостиг:
Хипокалиемия или недостатъчен прием на калий може да доведе до симптоми като слабост в мускулите, съкращения и спазми в мускулите, нередовен пулс, запек, задух и нарушения на нервните импулси.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на калий за възрастни мъже и жени е около 2,300-3,400 мг на ден. Но тези стойности могат да варират в зависимост от различни фактори, като възраст и общо здравословно състояние.

1. Функция в тялото:
Фосфорът е вторият по количество минерал в човешкото тяло след калция. Той е жизненоважен за формирането на кости и зъби, като участва в много биологични процеси, включително енергийния метаболизъм, синтезата на протеини и наследствената преносимост (като част от структурата на ДНК и РНК). Фосфорът също така помага за регулиране на pH баланса в тялото.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Мляко и млечни продукти
– Месо
– Риба
– Яйца
– Бобови култури и лешници
– Пълнозърнести продукти

3. Предозиране:
Прекомерният прием на фосфор, особено от добавки или храни, обогатени с фосфор, може да доведе до увеличение на нивата на фосфор в кръвта (хиперфосфатемия). Това може да наруши баланса между калций и фосфор, което може да доведе до калцификация на органите и меките тъкани или до проблеми с костите.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на фосфор (хипофосфатемия) може да бъде рядък, но когато се случва, може да доведе до слабост в мускулите, костна болка и чупливи кости. Други симптоми включват умора, намален апетит и нарушения в нервната система.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на фосфор за възрастни мъже и жени е около 700 мг на ден. Тази стойност може да варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори.

Германий е химичен елемент със символ Ge и атомен номер 32. Той е металоид, което означава, че има свойства, които са между металите и неметалите. Информацията относно ролята му в човешкото тяло и здравето е ограничена.

1. Функция в тялото:
Научните изследвания относно ролята на германия в човешкото тяло са ограничени. Някои твърдения свързват германия с имунния отговор и антиоксидантния потенциал, но те изискват по-обстойни изследвания, за да бъдат потвърдени.

2. Съдържа се главно в следните храни:
Има малко храни, които изрично се свързват с германий. Някои добавки на базата германий са пуснати на пазара, но приемът им трябва да бъде под строг контрол и след консултация с лекар.

3. Предозиране:
Приемът на голямо количество германий може да доведе до отравяне. Някои от най-общите нежелани ефекти от приема на добавки с германий включват бъбречни проблеми и нервни нарушения.

4. Симптоми при недостиг:
Понеже германий не е установен като есенциален минерал за човешкото тяло, няма определени симптоми за недостиг на германий.

5. Препоръчителен дневен прием:
Тъй като германий не е класифициран като есенциален минерал за човека, няма установен препоръчителен дневен прием.

Забележка: Въпреки че германий е използван в някои добавки за здравето, важно е да се консултирате с лекар преди прием на такива продукти. Някои форми на германий могат да бъдат токсични при прекомерен прием.

1. Функция в тялото:
Магнезият е жизненоважен минерал, който играе централна роля в над 300 ензиматични реакции в човешкото тяло. Той подпомага процесите на производство на енергия, синтеза на ДНК и РНК, регулирането на нервната система, мускулните съкращения, както и поддържа структурата на костите и зъбите.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Зеленолистни зеленчуци (като спанак)
– Ядки като бадеми и кашу
– Зърнени и пълнозърнести продукти
– Черен шоколад
– Бобови култури
– Банани
– Авокадо

3. Предозиране:
Въпреки, че организмът обикновено изхвърля излишния магнезий ефективно чрез бъбреците, прекомерният прием на добавки може да доведе до диария, нередовен пулс, ниско кръвно налягане и дори до кома при изключително големи дози.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на магнезий може да се прояви в симптоми като умора, силни съкращения и спазми в мускулите, нарушения в нервната система, аритмия, намален апетит и нарушение в поведението.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на магнезий варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За възрастни мъже обикновено е около 400-420 мг на ден, докато за възрастни жени е около 310-320 мг на ден.

1. Функция в тялото:
Йодът е есенциален минерал, който е от ключово значение за производството на щитовидните хормони тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Тези хормони регулират метаболизма, енергията, телесната температура, растежа и развитието на мозъка при децата.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Морски водорасли
– Морска риба и морски продукти
– Йодирани соли
– Мляко и млечни продукти
– Яйца
– Някои видове зърнени култури и хляб

3. Предозиране:
Прекомерният прием на йод може да доведе до щитовидна дисфункция, включително хипертиреоза (прекомерно активна щитовидна жлеза) или хипотиреоза (недостатъчно активна щитовидна жлеза). Това може да причини симптоми като тревожност, нередовен пулс, наддаване или загуба на тегло и други.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на йод може да доведе до разширяване на щитовидната жлеза, наричано струма. Други симптоми включват умора, слабост, проблеми с кожата и косата, и нарушения в умственото развитие при децата.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на йод за възрастни мъже и жени е около 150 микрограма на ден. За бременни и кърмещи жени тази стойност е по-висока поради повишените нужди от йод.

1. Функция в тялото:
Кобалтът е съставна част на витамин В12 (кобаламин). Витамин В12 е жизненоважен за нормалното формиране на червените кръвни клетки, за функционирането на нервната система и за синтеза на ДНК. Въпреки че самият кобалт не се използва директно от тялото извън структурата на В12, той играе важна роля в тези процеси чрез своето присъствие в молекулата на витамин В12.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Животински продукти (особено месо, риба, мляко, яйца)
– Храни обогатени с В12

3. Предозиране:
Чистият кобалт и неговите съединения могат да бъдат токсични при големи количества. Прекомерният прием може да доведе до увреждане на сърцето и бъбреците, както и до други нежелани ефекти. Но при нормална диета е много малко вероятно да се приеме опасно количество кобалт.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на кобалт, като част от витамин В12, може да доведе до анемия, умора, слабост, диария, загуба на апетит, нервни нарушения и увреждане на мозъка.

5. Препоръчителен дневен прием:
Тъй като кобалтът се приема главно като част от витамин В12, препоръките за дневен прием обикновено се отнасят до самия витамин В12. За възрастни мъже и жени препоръчителният дневен прием на витамин В12 е около 2.4 микрограма на ден.

1. Функция в тялото:
Силицият е микроелемент, който участва в формирането и поддържането на здрави кости, кожа, коса и нокти. Той също така играе роля в производството на колаген и подпомага формирането на съединителните тъкани като сухожилия и хрущяли.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Пълнозърнести продукти
– Овес
– Брашно от елда
– Оризови люспи
– Зеленчуци (особено зеленолистни)
– Банани
– Минерална вода (в някои региони)

3. Предозиране:
Прекомерният прием на силиций чрез храната рядко е свързан с нежелани ефекти. Обаче, приемането на големи количества добавки със силиций може да доведе до стомашни проблеми или камъни в бъбреците.

4. Симптоми при недостиг:
Докато силициевият дефицит в човешкото тяло не е широко изучаван, счита се, че потенциалният недостиг може да се прояви в слаба кожа, коса и нокти, както и в ускорено стареене на кожата.

5. Препоръчителен дневен прием:
Специфични препоръки за дневен прием на силиций не са строго установени, тъй като той се среща в много храни и обикновено се приема в достатъчни количества чрез обикновената диета. Някои източници предлагат прием от 5 до 20 мг на ден за възрастни.

1. Функция в тялото:
Литий е химичен елемент, който в медицинската практика се използва предимно за лечение на биполярно разстройство. Той действа като стабилизатор на настроението и предотвратява епизоди на мания и депресия. Механизмите, чрез които литият влияе върху мозъка, не са напълно ясни, но се счита, че той влияе върху няколко невротрансмитера и невронни пътища.

2. Съдържа се главно в следните храни и източници:
Литий е естествено съдържащ се елемент, който може да бъде намерен в някои минерални води и растителни продукти. Концентрацията му в храните обаче е много ниска и зависи от съдържанието на литий в почвата, в която растенията са отгледани.

3. Предозиране:
Прекомерният прием на литий, особено във формата на медикаменти, може да бъде токсичен. Симптомите на предозиране включват диария, блъване, слабост, нередовен пулс, конфузия и дори кома. При установено предозиране е необходимо незабавно лечебно вмешателство.

4. Симптоми при недостиг:
Тъй като литий не е класифициран като есенциален минерал за човека, няма определени симптоми при недостиг. От друга страна, пациенти, които прекратят приема на литиеви препарати, може да изпитат връщане на симптомите на биполярното разстройство.

5. Препоръчителен дневен прием:
Няма установен препоръчителен дневен прием за литий за общата популация, тъй като той не е считан за есенциален минерал. Дозировката при лечение на биполярно разстройство се определя индивидуално от лекар и обикновено се контролира редовно с кръвни проби, за да се гарантира, че концентрацията остава в терапевтичния диапазон.

1. Функция в тялото:
Манганът е микроелемент, който играе ключова роля в образуването на костите и в производството на енергия от храната. Той също така участва в процеса на образуване на колаген, необходим за заздравяването на рани, и подпомага метаболизма на аминокиселини, холестерол и въглеводороди.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Орехи и семена, лешници, чия
– Зърнени култури и пълнозърнести продукти
– Зеленчуци (като спанак и грах)
– Чай
– Бобови култури

3. Предозиране:
Прекомерният прием на манган от храната рядко предизвиква отровяване, но изложеността на големи количества, особено чрез инхалация на манганови частици, може да бъде опасна. Симптомите на предозиране включват неврологични проблеми, които могат да наподобяват Паркинсонова болест.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на манган може да доведе до костни проблеми, проблеми с кожата и понижени нива на холестерол. Симптомите може да включват също слабост, влошена костна плътност и проблеми с репродуктивната система.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на манган варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За възрастни мъже е обикновено около 2.3 мг на ден, докато за възрастни жени е около 1.8 мг на ден.

1. Функция в тялото:
Медта е есенциален микроелемент, който участва в много важни физиологични процеси. Той играе роля в производството на червени и бели кръвни клетки, подпомага формирането на нервните влакна, поддържа здравословния имунен отговор и помага в процеса на образуване на колаген, един от основните белтъци в съединителните тъкани.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Ядки (Орехи, Лешници и други)
– Морски продукти
– Зърнести и пълнозърнести продукти
– Черен шоколад
– Животински продукти (като говеждо месо, пилешко месо и телешки дроб)
– Зеленчуци като спанак

3. Предозиране:
Прекомерният прием на мед може да бъде токсичен. Симптомите на предозиране включват стомашни болки, повръщане, диария, анемия и увреждане на черния дроб. Постоянното изложение на високи дози мед може да предизвика сериозни здравословни проблеми.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на мед може да доведе до анемия, намалена способност на организма за борба с инфекции, остеопороза, проблеми със съединителните тъкани и някои неврологични нарушения.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на мед за възрастни мъже и жени варира, но обикновено е около 900 микрограма на ден. Тази стойност може да варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори.

1. Функция в тялото:
Молибденът е есенциален микроелемент, който действа като кофактор на различни ензими, участващи в метаболизма на аминокиселини, разпадането и утилизацията на определени вещества в организма и образуването на урея.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Бобови култури (като леща, грах и боб)
– Зърнести и пълнозърнести продукти
– Лешници
– Жито
– Слънчогледови семена
– Млечни продукти

3. Предозиране:
Прекомерният прием на молибден е рядък, но ако се случи, може да предизвика диария, растежни нарушения при децата, намалено усвояване на храната и увреждане на органи като черния дроб.

4. Симптоми при недостиг:
Симптомите на недостиг на молибден са редки и може да включват проблеми с дишането, нощно потене и анемия.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на молибден за възрастни мъже и жени е около 45 микрограма на ден. Тази стойност може да варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори.

1. Функция в тялото:
Селенът е есенциален микроелемент, който има множество биологични функции. Основната му роля е като компонент на антиоксидантните ензими, които предпазват клетките от повреда, причинена от свободните радикали. Освен това, селенът е важен за нормалната функция на щитовидната жлеза, участва в процесите на ДНК синтез и репродукция, и може да помага в поддържането на здрави кости, коса и нокти.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Орехи (особено бразилски орехи)
– Риба (като тон)
– Морски продукти
– Червено месо
– Дроб
– Зърнести храни
– Яйца

3. Предозиране:
Прекалената употреба на селен може да доведе до селенова интоксикация, проявяваща се със симптоми като гастроинтестинални проблеми, косопад, деформации на ноктите, умора, раздразнение и други проблеми в нервната система.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на селен може да доведе до проблеми като Кешанова болест (сърдечна миопатия), проблеми с имунната система, понижено сексуално либидо, умора и податливост към инфекции.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на селен варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За възрастни мъже и жени е обикновено около 55 микрограма на ден.

1. Функция в тялото:
Сярата е съществен минерален елемент, който е важен компонент на две основни аминокиселини – цистеин и метионин. Тя играе ключова роля в много биохимични процеси, включително детоксикацията, енергийният метаболизъм и производството на колаген. Сярата също така поддържа здравата структура на кожата, косата и ноктите.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Месни продукти (като говеждо, пилешко и риба)
– Яйца
– Орехи и семена
– Зърнести и пълнозърнести продукти
– Млечни продукти
– Зеленчуци като броколи, цвекло и карфиол

3. Предозиране:
Прекомерният прием на сяра чрез храната е рядък и обикновено не е свързан с токсични ефекти. Обаче, излагането на сяра или серни съединения в околната среда може да доведе до респираторни и други здравословни проблеми.

4. Симптоми при недостиг:
Тъй като сяра е естествен компонент на някои основни аминокиселини, изключително рядко се среща нейния недостиг в човешкия организъм. Въпреки това, потенциален недостиг може да се прояви със симптоми като умора, болки в мускулите и ставите, и намалена растежна активност.

5. Препоръчителен дневен прием:
Сяра е естествен компонент на храната и при нормален режим на хранене, препоръчителният дневен прием лесно се постига. Затова няма конкретни препоръки за дневен прием на сяра за общата популация.

1. Функция в тялото:
Натрият е основен електролит, който участва в поддържането на водния баланс и електролитния баланс в организма. Той също така играе ключова роля в пренасянето на нервните импулси и в мускулните съкращения.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Сол (натриев хлорид)
– Готови храни и обработени продукти (например консерви, супи, салами)
– Млечни продукти
– Морски продукти
– Различни меса

3. Предозиране:
Прекомерният прием на натрий, особено при хора, които са чувствителни към сол, може да доведе до високо кръвно налягане и увеличава риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания. Той също може да доведе до задръжка на вода, оток и други.

4. Симптоми при недостиг:
Симптомите на недостиг на натрий включват слабост, умора, главоболие, ниско кръвно, бързо и неравномерно биене на сърцето и прекомерна умора след тренировка.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на натрий варира в зависимост от различни фактори, включително възрастта и активността. За много възрастни, препоръчителният дневен прием е около 2300 мг (една чаена лъжичка сол), но някои организации препоръчват по-нисък прием, особено за хора с риск от високо кръвно налягане.

1. Функция в тялото:
Среброто няма известна есенциална или витална функция в човешкото тяло. Въпреки това, неговите антимикробни свойства го правят полезно в някои медицински приложения, като третиране на повърхностни рани или сребърни нитрати за лечение на определени инфекции.

2. Съдържа се главно в следните храни или източници:
Среброто не се среща в обикновените храни и не е известно да се приема в човешкото тяло чрез хранене.

3. Предозиране:
Прекомерният прием на сребро, особено чрез диетични добавки или използване на неконтролирани продукти, може да доведе до състояние, наричано аргироза. Това е непроменяемо посиняване или сиво оцветяване на кожата, очите и други вътрешни органи.

4. Симптоми при недостиг:
Тъй като среброто не е есенциален минерал за човешкия организъм, няма симптоми на недостиг.

5. Препоръчителен дневен прием:
Не съществува препоръчителен дневен прием за сребро, тъй като то не е считано за необходимо за човешкото здраве при обикновен дневен режим на хранене. Приемът на сребърни добавки трябва да се прави с внимание и след консултация с лекар.

1. Функция в тялото:
Въпреки че ванадиевите йони имат няколко биологични активности в организма, конкретната роля на ванадия в човешкото тяло все още не е напълно установена. Някои проучвания предполагат, че той може да играе роля в растежа на клетките, репродукцията и нормалния метаболизъм на глюкозата, но са нужни допълнителни изследвания.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Риба
– Черен пипер
– Домати
– Грах и леща
– Зърнени култури

3. Предозиране:
Прекомерният прием на ванадий може да доведе до стомашни разстройства, бъбречни проблеми и нередовен пулс. Въпреки че се използва в някои добавки, изключително високите дози могат да бъдат токсични.

4. Симптоми при недостиг:
Понеже специфичната роля на ванадия в човешкото тяло не е напълно ясна, симптомите на недостиг не са добре определени.

5. Препоръчителен дневен прием:
Тъй като есенциалната роля на ванадия в човешкото тяло не е доказана, няма установен препоръчителен дневен прием. Темата за безопасността на ванадиевите добавки е обект на дебат, и потребителите трябва да бъдат осведомени и внимателни при приемането им.

1. Функция в тялото:
Калцият е най-обилният минерал в човешкото тяло и играе жизненоважна роля за образуването и поддържането на костите и зъбите. Освен това калцият участва в мускулните съкращения, предаването на нервните импулси, секрецията на хормони и активацията на някои ензими.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Млечни продукти (като мляко, сирене и йогурт)
– Зелени листни зеленчуци (като броколи, кълнове и спанак)
– Някои видове риба
– Ядки и семена
– Храни обогатени с калций

3. Предозиране:
Прекомерният прием на калций може да доведе до хиперкалциемия, което може да предизвика влошаване работата на бъбреците, образуване на камъни в бъбреците, мускулна слабост и нарушено функциониране на сърцето.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на калций може да доведе до остеопороза, слабост на костите, мускулни спазми, парестезий (щипки и усещане за тръпчене) и при сериозен недостиг – тетания (остри мускулни спазми).

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на калций варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За повечето възрастни индивиди, рекомендациите варират между 1000 и 1300 мг на ден.

1. Функция в тялото:
Желязото е жизненоважен минерал, който играе ключова роля в транспорта на кислород в тялото. То е част от хемоглобина в червените кръвни клетки и миоглобина в мускулите, които пренасят кислород. Желязото също така подпомага производството на някои хормони и съединителни тъкани.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Червено месо, особено говеждо
– Животински продукти като пилешко и риба
– Бобови култури (като леща и черен боб)
– Зърнени култури и пълнозърнести продукти
– Зелени листни зеленчуци (като спанак)
– Яйца (особено жълтъкът)

3. Предозиране:
Прекомерният прием на желязо може да бъде токсичен, особено за малки деца. Симптомите на предозиране включват стомашни болки, запек, повръщане (понякога с кръв), ускорено дишане, умора и сива или бледа кожа.

4. Симптоми при недостиг:
Недостигът на желязо може да доведе до желязодефицитна анемия, която се характеризира със симптоми като умора, бледа кожа, слабост, главоболие, раздразнителност и проблеми с концентрацията.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на желязо варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За възрастни жени в репродуктивна възраст е около 18 мг на ден, докато за възрастни мъже е около 8 мг на ден.

1. Функция в тялото:
Цинкът е есенциален микроелемент, който играе важна роля в множество биохимични функции, включително имунния отговор, ДНК синтеза, деленето на клетките, образуването на белтъци и заздравяването на рани. Цинкът също така подпомага функционирането на около 100 различни ензима в тялото.

2. Съдържа се главно в следните храни:
– Месни продукти (като говеждо, свинско и пилешко месо)
– Риба
– Яйца
– Бобови култури (като нахут, леща)
– Ядки и семена (като тиквени семена и бадеми)
– Зърнести и пълнозърнести продукти

3. Предозиране:
Прекомерният прием на цинк може да предизвика стомашни болки, диария, главоболие и умора. Дългосрочният прием на големи количества цинк може да намали способността на тялото да усвоява медта, което може да доведе до недостиг на мед.

4. Симптоми при недостиг:
Симптомите на недостиг на цинк включват забавено зарастване на рани, проблеми с кожата, отслабена имунна система, намалено внимание и концентрация и забавяне на растежа при децата.

5. Препоръчителен дневен прием:
Препоръчителният дневен прием на цинк варира в зависимост от възрастта, пола и други фактори. За възрастни мъже обикновено е около 11 мг на ден, докато за възрастни жени е около 8 мг на ден.

Общите ефекти от излагането на токсични метали включват:

1. Увреждане на нервната система: Това може да включва проблеми с паметта, концентрацията, координацията и поведението.
2. Увреждане на бъбреците и черния дроб: Включително нарушена функция и болести на тези органи.
3. Проблеми с дихателната система: От дразнене на дихателните пътища до увеличен риск от карциноми.
4. Увреждане на кожата: Дерматит, пигментация и увеличаване на риска от кожни тумори.
5. Проблеми с костите и съединителната тъкан: Например остеопороза или други костни проблеми.
6. Увреждане на репродуктивната система: Това може да включва намалена плодовитост, проблеми с развитието на плода и други.
7. Карциногенни ефекти: Увеличаван риск от различни видове рак.
8. Имунна дисфункция: Намалена способност на тялото да се бори с инфекции или реагира на алергени.
9. Психологически и поведенчески промени: Депресия, раздразнителност и други промени в умствената дейност.
10. Проблеми с кръвта: Като анемия или други кръвни нарушения.

Важно е да се отбележи, че токсичните ефекти зависят от дозата, продължителността на излагане и специфичния метал. Някои хора могат да бъдат по-уязвими поради генетични и физиологични фактори.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Това е елемент, който може да се намери във водата, храната, почвата и въздуха. Въпреки, че е естествено срещан високата концентрация е резултат от дейността на човека.
– Симптоми: Слабост и дискомфорт, кожни промени като пигментация или язви, болки в стомаха, виене на свят, възпаление на кожата, диария, намалено производство на кръвни клетки, неразположение и парестезия (усещане за игли и бодли).

Източници:
– Питейна вода в определени региони, където подземните води преминават през арсен съдържащи скали.
– Отпадни води и промишлени отпадъци.
– Отпадъчни материали от горене на фосилни горива.

Съдържание в храни:
– Ориз и продукти от ориз.
– Определени видове плодове и зеленчуци, които акумулират арсен от почвата или водата.
– Някои видове риба и морски дарове.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората могат да бъдат изложени на барий чрез вдишване, поглъщане или контакт с очите или кожата.
– Симптоми: При прекомерно излагане на барий симптомите могат да включват повръщане, стомашни болки, диария, слабост в мускулите, промени в кръвното налягане, нарушения на сърдечния ритъм, разширение на съдовете и в тежки случаи – смърт.

Източници:
– Промишлени източници, като производство на различни продукти, съдържащи барий.
– Отпадъчни материали и почва, контаминирани с барий.
– Подземни води, особено в определени региони.

Съдържание в храни:
– Барий естествено се съдържа в малки количества в различни храни, като риба, мекотели, морски водорасли, някои растения и животински продукти. Но при нормален режим на хранене, количествата барий, които се приемат, са малки и обикновено са безвредни за здравето.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората могат да бъдат изложени на алуминий чрез храната, водата, въздуха и чрез контакт с продукти, съдържащи алуминий.
– Симптоми: Прекомерното количество на алуминий може да предизвика симптоми, които включват обърканост, мускулни слабости, костни болки, кожни раздразнения, запек и анемия. Има предположения (въпреки че не е доказано убедително), че прекомерното натрупване на алуминий може да бъде свързано с развитието на болестта на Алцхаймер, но изследванията по този въпрос продължават.

Източници:
– Околната среда, чрез промишленото производство и използването на алуминий.
– Козметични продукти като антиперспиранти.
– Контейнери, опаковки и кухненски уреди.
– Водата, особено ако се обработва с алуминиеви съединения.

Съдържание в храни:
– Алуминий естествено се съдържа в ниски нива, в различни храни.
– Някои храни и напитки могат да съдържат повече алуминий, ако са приготвени, съхранявани или пакетирани в материали, съдържащи алуминий.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората обикновено се излагат на кадмий чрез вдишване на въздушни частици (например от тютюнопушене или индустриални емисии), поглъщане на храни или вода, съдържащи кадмий, или работа в индустрии, използващи кадмий.
– Симптоми: Краткосрочното излагане може да доведе до болка в стомаха, повръщане или диария. Дългосрочното излагане може да доведе до сериозни проблеми с бъбреците, скелетната система и дори да предизвика рак на бъбреците или простатата.

Източници:
– Индустриални процеси, като производство на батерии, цветни метали и PVC.
– Тютюнопушене – цигарите съдържат кадмий и пушачите имат високи нива на кадмий в тялото си.
– Замърсяване на околната среда от индустриални отпадъци или изгаряне на фосилни горива.

Съдържание в храни:
– Храни отглеждани в почви с високо съдържание на кадмий или почви, замърсени от индустриални източници.
– Определени храни като мекотели, някои видове риба, ориз и зърнени култури могат да съдържат повишени нива на кадмий, в зависимост от това къде са отглеждани или уловени.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората могат да се излагат на никел чрез вдишване на прах или дим, директен контакт с кожата (например от бижута, монети или метални предмети), или чрез хранене или пиене.
– Симптоми: Кожни реакции са най-честите симптоми след изложение на никел, като дерматит или алергични реакции, известни като “екзема от никел”. Дългосрочното излагане може да въздейства върху белите дробове, бъбреците и имунната система.

Източници:
– Промишлеността, която използва никел в производството на метални предмети, монети, батерии, електроника и други.
– Тютюнопушене, тъй като цигарите съдържат никел.
– Метални предмети, които са в директен контакт с кожата (напр. бижута, копчета и ципове).

Съдържание в храни:
– Никел естествено се среща в множество храни. Някои от храните, които обикновено съдържат по-високи количества никел, включват какао, шоколад, някои видове риба и морски дарове, орехи и семена. Концентрацията на никел в храните може да варира в зависимост от съдържанието на никел в почвата, в която са отглеждани.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората могат да са изложени на олово чрез вдишване на прах или частици във въздуха, консумация на вода или храни, замърсени с олово, или чрез контакт със замърсени предмети или почва.
– Симптоми: Отровяването с олово може да предизвика разнообразни симптоми, включително умора, слабост, болки в стомаха, запек, повръщане, диария, проблеми с паметта или концентрацията, болки в мускулите и ставите и в тежки случаи, конвулсии или кома.

Източници:
– Стари бои на базата на олово, особено в по-стари сгради.
– Отпадни води от промишлеността, особено от производство на батерии и други.
– Отпадъци от горива, които съдържат олово, например бензин.
– Някои стари водопроводни тръби и съединения.

Съдържание в храни:
– Олово може да се намери в малки количества в някои храни поради замърсяване на околната среда или почвата.
– Някои храни, внесени от държави, където се използват оловни добавки, могат да съдържат по-високи нива на олово.
– Консервирани храни също може да съдържат олово, ако консервната кутия е произведена с оловен материал или, ако оловото е използвано в процеса на запечатване.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората могат да бъдат изложени на живак чрез консумация на замърсени риби и морски продукти, излагане на определени промишлени процеси, разливи на живак, стари термометри и амалгамни пломби.
– Симптоми: В зависимост от формата и пътя на експозиция, симптомите от излагане на живак включват треперене, слабост, неврологични промени, обратими нарушения на зрението, парестезия (още като “игли и бодли”), проблеми с паметта и концентрацията, увреждане на репродуктивната система и др.

Източници:
– Промишленото производство, включително химическите заводи и златодобивните такива.
– Изгарянето на фосилни горива, особено въглища.
– Счупени термометри или други уреди, съдържащи живак.
– Отпадъчни води и индустриални отпадъци.

Съдържание в храни:
– Риби и морски продукти, особено големи хищни риби, които могат да съдържат високи нива на метила живак.
– В малки количества може да се намери в разнообразни храни поради замърсяване на околната среда.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората се излагат на стронций естествено чрез храна, вода и въздух. Има и комерсиални приложения на стронций, което може да доведе до повишена експозиция, както и потенциална експозиция чрез ядерни инциденти, където радиоактивни форми на стронций (например Sr-90) могат да бъдат освободени.
– Симптоми: Естествените форми на стронций обикновено не предизвикват здравни проблеми у хората. Радиоактивният стронций (Sr-90) може да има сериозни последствия за здравето, тъй като се натрупва в костите и може да повреди костния мозък, да предизвика рак и други заболявания.

Източници:
– Естествено присъствие в почвата, камъните и минералите.
– Индустриални процеси, които използват стронций, например производството на стъкло и керамика.
– Ядерни тестове или инциденти.

Съдържание в храни:
– Храни като зърна, зеленчуци, мляко и млечни продукти съдържат естествени количества стронций.
– Нивата на стронций в храната могат да варират в зависимост от съдържанието на стронций в почвата, в която са отгледани растенията или въздуха, който дишат животните.

Експозиция и Симптоми:
– Експозиция: Хората могат да бъдат изложени на талий чрез замърсена вода или храна, по дихателен път (при вдишване на прах, съдържащ талий), или през кожата при директен контакт с вещества или почва, съдържаща талий.
– Симптоми: Отравянето с талий може да предизвика редица симптоми, включително стомашни болки, диария, парестезия (още като “игли и бодли”), нарушения на нервната система, косопад, нарушения на кръвоносната система и в тежки случаи, смърт.

Източници:
– Промишленото използване на талий в електроника, фармацевтика и стъклопроизводството.
– Замърсяване на околната среда от минни отпадъци или индустриални източници.
– Някои препарати за борба с гризачи и хербициди съдържат талий.

Съдържание в храни:
– Храните обикновено съдържат много ниски нива на талий. Обаче в региони с почви или води, замърсени с талий, нивата в храните могат да бъдат по-високи.
– Някои зеленчуци и плодове могат да акумулират талий, в зависимост от съдържанието в почвата.