Хипофизната жлеза е с големината на грахово зърно и се намира в основата на мозъка, разположена в турското седло. Въпреки малките си размери, тя е основен ендокринен орган, който регулира почти всичко останали жлези с вътрешна секреция.

 

Аденомите на хипофизата са често срещани и могат да се открият при около 20% от хората при провеждане на ядрено-магнитен резонанс. Те представляват туморни образувания, които произлизат от клетките на хипофизната жлеза. В 99,9% от случаите са доброкачествени при хистологично изследване, но могат да имат злокачествен ход на протичане. На какво се дължи това? Тъй като черепът е затворена кухина, която не може да се „разтяга“, нарастващите тумори, започват да притискат околните тъкани. Както знаем, в черепа са разположени важни органи – главният мозък, очите, черепно-мозъчните нерви, като натискът върху тях се изразява с определена неврологична симптоматика.


 

За щастие, над 80% от аденомите на хипофизата са < 3 мм и рядко оказват компресия върху околните тъкани. Според размера им, туморите се делят на микроаденоми (под 10 мм) и макроаденоми (над 10 мм). Те могат да бъдат хормонално активни и да произвеждат пролактин, растежен хормон, тирео-стимулиращ хормон (ТСХ), адрено-кортикотропен хормон (АКТХ) и изключително рядко - гонадотропни хормони (лутейнизиращ и фоликулостимулиращ хормон). Могат да имат и смесена секреция – най-често пролактин и растежен хормон, както и биологично неактивни хормони (т.е. се разпознават като хормон-несекретиращи). Най-често се несекретиращите тумори (над 60% от случаите), а след тях са пролактиномите, като на тях се падат 70-80% от секретиращите аденоми.

 

Симптомите при аденомите на хипофизата се дължат от една страна на растежа на самия тумор, а от друга – на хормона, който се произвежда от тях. Хормонално неактивните микроаденоми рядко дават някаква симптоматика и най-често се откриват като случайна находка при провеждане на образни изследвания на глава по друг повод.

 

При макроаденомите има по-голям риск от притискане на околните структури, като един от най-разпространените симптоми е главоболитето. Натискът върху оптичните нерви води до специфичен дефект в зрителното поле – със загуба на периферното зрение. Когато е двустранно, се вижда като през тунел. Ако туморът се разраства настрани, може да доведе до тромбоза на кавернозните синуси или пареза на очедвигателните нерви. При инвазия в костните структи, е възможно изтичане на гръбначно-мозъчна течност от носа (ликворея). 


Натискът на тумора върху здравата тъкан на хипофиза, от своя страна, води до отпадане на нейната хормонална секреция и съответно до хипопитуитаризъм. 

 

Първоначално се засяга функцията на половите жлези с хипогонадизъм – загуба на либидо, липса на менструация, стерилитет и т.н. След това обичайно се намалява секрецията на ТСХ с хипотиреоидизъм. За последно остава една от най-важните оси, а именно надбъбречната, с изява на хипокортицизъм. При липса на своевременно лечение с кортикостероиди, той може да завърши със смъртен изход.

 

Хормонално активните тумори се проявяват със симптоматиката на хормонална свръхпродукция. Както казахме, най-чест е пролактиномът, който предизвиква хипогонадизъм, инфертилитет и изтичане на секрет от гърдите (галакторея). При свръхсекреция на растежен хормон, се наблюдават гигантизъм или акромегалия, с разрастване на части от лицето, крайниците и вътрешните ограни. Повишената секреция на АКТХ се изявява със синдром на Кушинг (хиперкортицизъм). Туморите, произвеждащи ТСХ, са много редки. Те се характеризират с хиперфункция на щитовидната жлеза и тиреотоксикоза.

 

При установяване на аденом на хипофизата, преди да се вземе решение за неговото лечение, трябва да се установи дали той е хормонално активен или не. Често клиничната картина е насочваща, но се налага и провеждането на редица хормонални изследвания. Те, също така, спомагат и за оценката на хормоналния резерв на здравата хипофиза при макроаденомите. Обичайно се назначава пролактин (като най-често срещан) и IGF-1 (маркер, който отразява повишената секреция на растежен хормон). При съмнение за хипопитуитаризъм, се изследват и останалите хормони от хипофизата и прицелните жлези. Необходима е оценка и на очния статус се оглед на очните дъна и провеждане на компютърна периметрия, която показва дефекти в зрителните полета. 

 

В зависимост от събраната информация, се взима решение, дали туморът да се лекува с медикаменти, оперативно или с помощта на лъчетерапия. Пролактиномите, дори и големите, могат да се излекуват и медикаментозно, докато при други за предпочитане е оперативният подход. В практиката, това вече се рутинни операции, като за предпочитане е минимално инвазивния едноскопски метод с транссфеноидален дотъп (през носната кухина).