Асцитът представлява подуване на корем в резултат от събиране на свободно подвижна течност в коремната кухина.
Видове асцит
Основно съществуват пет вида асцит. Това разделение се основава на количеството албумин, клетки и други субстанции в асцитната течност, в сравнение с албумина в кръвния серум.
- Трансудат – бистра течност, бедна на белтъци и клетки, не съдържа микроорганизми. Наблюдава се при чернодробна цироза, сърдечна недостатъчност, нефрозен синдром и др.
- Ексудат – богата на белтъци течност, може да съдържа левкоцити, еритроцити, микроорганизми. Наблюдава се при туберкулозен перитонит, неспецифичен перитонит.
- Хилозен (млекоподобен) асцит. Асцитната течност е богата на масти. Възниква при увреждане на гръдния лимфен проток (ductus thoracicus) от тумори, травми.
- Псевдохилозен асцит. Наподобява хилозния асцит. Асцитната течност съдържа множество мезотелни клетки, левкоцити или туморни клетки.
- Хеморагичен асцит – асцитната течност съдържа еритроцити. Среща се при злокачествени тумори.
Причини
Събирането на асцитна течност може да бъде провокирано от редица заболявания – рак, заболявания на бъбреците, сърдечна недостатъчност.
Най-често срещаната причина е цирозата. Тя е главен виновник в около 80% от случаите. Най-честата проява на цирозата е порталната хипертензия. Това представлява увеличено налягане в кръвоносните съдове на черния дроб. Други причини могат да бъдат нарушен лимфен дренаж, нарушена чернодробна функция или повишена тубулна реабсорбция на натрий и вода.
Симптоми
Болните с асцит се оплакват от подуване на корема, чувство за пълнота и необяснимо увеличаване на коремната обиколка. Бързо наддаване на тегло, дължащо се на събирането на течност в коремната кухина. Гадене и загуба на апетит – дължат се на притискане на червата и стомаха от нарастващата течност. Нарастващ задух – дължи се от една страна на притискането на диафрагмата и затрудненото движение на белия дроб, а от друга страна на намаленото връщане на кръв по венозната система до сърцето. Поява на пъпна херния – поради повишеното налягане в коремната кухина е възможно поява на херния в тази област.
Диагностициране
При прегледа на болни с асцит се вижда голям и разлят "жабешки корем", с характерен звук в горната част на корема и около пъпа. Чрез почукване в единия фланг на корема се предизвиква лека ударна вълна в свободно подвижната течност. Другата ръка се поставя върху срещуположния фланг на корема и се усеща леко сътресение на коремната стена.
От инструменталните методи за изследване от основно значение за установяването на асцит е ехографията. Извършва се и пробна диагностична пункция и лабораторно изследване на асцитната течност за прозрачност, цвят, примеси и др. Провеждането на цитологично изследване е важно, защото чрез него може да се докаже произхода на асцита.
Лечение
Обикновено в началото лечението се извършва с тиазидни диуретици. При липса на ефект се включват и бримкови. При изчезването на асцита дозата на диуретиците започва да се намалява и накрая се стига до поддържаща доза.
При липса на ефект от медикаментозната терапия се предприема парацентеза (извеждане на патологичната течност). Парацентезата има и определена диагностична стойност, защото позволява изследване на изтеглената течност. Оперативни процедури също се прилагат, особено при неповлияване на състоянието от другите методи на лечение. Те представляват шънтови операции, при които най-често асцитната течност се връща в общото кръвообръщение през венозната система.
Прогнозата се определя изцяло от първоначалното заболяване, което е довело появата на асцита.
