Вулвовагиналните инфекции са едни от най-честите гинекологични заболявания. Причинителите са аеробни и анаеробни бактерии, гъбички, паразитни микроорганизми и вируси. Симптомите включват почти винаги зачервяване, сърбеж, болка при полов контакт – диспареуния, вулвовагинално течение.
1. Фурункулоза на вулвата
Фурункулозата е гноен възпалителен процес на космените фоликули на вулвата. Причинителите на заболяването са разнообразни. Често срещан е Staphylococcus aureus. Благоприятстващи фактори са микротравми, протриване и замърсяване на кожата, диабет, тоталната епилация на космите от областта. Основен симптом е локализираната болка с пулсиращ характер, която се увеличава при допир. В зависимост от фазата на заболяването могат да се наблюдават единични или множествени отекли, зачервени папули с гноевиден връх.
Лечението на фурункулозата включва редовни асептични превръзки и обтриване на околната кожа със спирт. Ако това се окаже неефективно, се назначава антибиотично лечение, а при неуспех се прибягва към хирургична намеса.
2. Остър бартолинит
Бартолинитът е остър гноен възпалителен процес на големите предверни жлези – Бартолиови. Причинителите на заболяването са много разнообразни, предимно анаероби. Клиничната картина включва болка, която се засилва при допир, при движение и сядане. Наблюдава се подуване в долната трета на малката лабия, което най-често е едностранно. Кожата е зачервена, топла и оточна. При опипване на формацията се установява плътна консистенция. На по-късен етап е възможно абсцедиране. Наличен е фебрилитет.
Диагнозата на острия бартолинит трябва да включва микробиологично изследване на секрет от жлезата. Лечението се състои от антибиотици, противотемпературни и обезболяващи медикаменти. Появата на абсцес налага хирургично лечение – създаване на изкуствен изход, свързващ жлезата и повърхността на тялото, с цел евакуация на гноевидното съдържимо или цялостното отстраняване на жлезата.
3. Бактериална вагиноза
Бактериалната вагиноза е полимикробно заболяване, причинено главно от анаероби. Други негови названия са неспецифичен вагинит и "Гарднерела вагинит". Бактериалната вагиноза е най-честият вулвовагинит. Дължи се на нарушено екологично равновесие във влагалището.
Основният причинител е анаеробният микроорганизъм Gardnerella vaginalis. Той води до намаляване количеството на лактобацилите и алкализиране на влагалищната среда, което от своя страна довежда до растежа на други анаеробни бактерии. Предразполагащи фактори са употребата на антибиотици, хормонални препарати, спермицидни гелове, дамски душове.
Симптомите на заболяването включват слаб до умерен флуор със специфична миризма на развалена риба, особено след полов контакт. Пациентката се оплаква също и от зачервяване на вулвата, болки при полов контакт и уриниране.
Диагнозата се поставя при налични 3 от общо 4 клинични критерия за бактериална вагиноза:
- При оглед вагиналните стени са покрити със сивкав, хомогенен флуор;
- Алкална реакция на влагалиното съдържимо - pH над 4,5;
- Позитивен аминен тест: накапва се 10% калиева основа върху влагалищен секрет. Тестът е позитивен при отделяне на летливи вещества с миризма на развалена риба.
- На микроскопски препарат се наблюдават голямо количество от т. нар. “ключови клетки". Това са излющени епителни клетки от влагалищната лигавица, покрити с бактерия гарднерела вагиналис и други микроорганизми.
Лечението на бактериалната вагиноза е задължително поради риск от преминаване на инфекцията към горните отдели на репродуктивната система. Назначават се антибиотици, които се прилагат през устата или локално – влагалищно. Лечението на половия партньор се препоръчва, ако жената е с клинично изявена и/или рецидивираща инфекция.
