Писането на теза е творчески процес. Това означава, че колкото и да се придържаме към общоприетите мнения и изисквания, все пак ние изразяваме нашето виждане, отправяме нашето послание, интерпретираме нещата през своя личен поглед и опит. Затова не се тревожете, че не всичко е идеално – така, както го пише в учебниците по литература – в анализите след произведенията. Не се тревожете също, че не можете да се изразите на толкова висок стил, както е там. Там нещата са писани от хора с много по-богат и дълъг опит. Но все пак се старайте да се изразите художествено – с подходящи за естетическата сфера на общуване думи и изрази. Художествени думи като: „изразява“, „представя“, „разглежда“, „поставя темата“, „вдъхва живот“, „съхранява“ и много, много други.

Тезата в 7 клас обикновено се изгражда около цитат от някое от изучените произведения, но може да бъде и отговор на зададен въпрос, без цитат.

Тя се състои от 5-6 изречения.

Първото изречение съдържа информация за: пълното заглавие на творбата, от която е цитатът, или към която е въпросът, името на нейния автор, жанра й, както и какво най-общо се представя в нея. Тези четири неща трябва да са съчетани по фин и творчески начин. Не просто да се каже: Цитатът е от стихотворението „На прощаване в 1868“ от Христо Ботев. По-добре е да се каже: Стихотворението „На прощаване в 1868“ от Христо Ботев е съкровена изповед, която представя избора на младия бунтовник да поеме по пътя на борбата за свободата на родината.

Ето как това изречение съдържа нужните елементи – автор, заглавие, жанр (стихотворение, не е грешно да се каже и поема), какво най-общо изразява тази творба.

Ако е друга творба, например „Немили-недраги“ на Вазов, то жанрът й е повест, и тя най-общо представя трудния живот на българските емигранти в Румъния, както и техните дела за освобождението на родината. Тогава ще се каже: Повестта „Немили-недраги“ на Иван Вазов и т.н.

Към първото изречение може да се добави и второ, допълнително, което обрисува личността на автора. Например, ако до сега сме говорили за стихотворението, можем да допълним: То изразява или „съхранява дълбоко изстраданите размисли на една духовно извисена личност, сляла в едно идеал и поезия“ (цитатът е от школите на Елмира Йонова), или сляла творческия си и жизнен път в едно.

Второто изречение трябва да съдържа информация за това, от коя композиционна част на творбата е цитатът и какво конкретно изразява тази композиционна част. Композиционните части обикновено си имат условни имена. Например в „На прощаване в 1868“ – въведение заедно с картина на робската действителност; картина на героичната смърт; картина на победното завръщане; заключение. Ако цитатът за нашата теза е например този: „там, дето баща и братя/черни чернеят за мене“, той е от „картината на робската действителност“. Ето как можем да формулираме второто си изречение:

Стиховете „там, дето баща и братя/черни чернеят за мене“ са част от картината на робската действителност в родната земя, където безчинствата на турците разделят семейства и почернят близки.

Третото и четвъртото изречения трябва да се спрат на използваните от автора похвати, художествени изразни средства и тяхното тълкуване, както и на основните теми и мотиви, застъпени в произведението. Например, в нашия цитат е използвана етимологична фигура – това са думи с еднакъв корен, свързани в израз – „черни чернеят“. Също така цитатът ни започва с думата „там“, а тя е част от една трикратна анафора (повторение в началото на два или повече стиха или изречения), целяща да засили експресивността, въздействието. Трябва да добавим, като чисто визуално възприятие, мисли, разсъждения за черния цвят – че той символизира смъртта, болката, отчаянието, символично се свързва с представата за робството и страданието.

И ето как можем да продължим нашата теза: Това почерняне, озлочестяване, сеене на скръб и болка, е изразено с цялата сила на своята тягост чрез етимологичната фигура „черни чернеят“. Чрез нея се извиква в съзнанието на читателя представата за робството и страданието, за отчаянието и смъртта.

Пето, последно изречение – обобщаващо, играе ролята на своеобразно заключение на нашата теза. Какво заключение можем да направим от всичко, което сме казали в тезата до сега? Понеже, както отбелязахме, цялото стихотворение е една изповед, в която лирическият герой излага пред най-близкия си човек, своята майка, мотивите си да поеме по трудния и страшен път на борбата и търси разбиране и прошка от нея, то трябва да кажем защо той употребява думите „там, дето баща и братя/черни чернеят за мене“. Ако ви прави впечатление, в предишното изречение казахме защо авторът е използвал този похват – етимологичната фигура, какви внушения иска да отправи към читателите. А сега да кажем какво иска да отправи към майка си с тези думи лирическият герой. (Между автор и лирически герой винаги трябва да правим разлика, макар често те да се препокриват в голяма степен.) Пред майка си лирическият герой заявява, че пред тази толкова черна робска картина на мъка и страдание огненото му сърце не може да остане безучастно. Ето го петото ни, заключително изречение:

В своята съкровена изповед пред майка си лирическият герой заявява, че пред тази толкова черна робска картина на мъка и страдание огненото му сърце не може да остане безучастно.

Край.

А ето и цялата теза:

Какви са внушенията на стиховете „там, дето баща и братя/черни чернеят за мене“?

Стихотворението „На прощаване в 1868“ от Христо Ботев е съкровена изповед, която представя избора на младия бунтовник да поеме по пътя на борбата за свободата на родината. То изразява дълбоко изстраданите размисли на една духовно извисена личност, сляла творческия си и жизнен път в едно. Стиховете „там, дето баща и братя/черни чернеят за мене“ са част от картината на робската действителност в родната земя, където безчинствата на турците разделят семейства и почернят близки. Това почерняне, озлочестяване, сеене на скръб и болка, е изразено с цялата сила на своята тягост чрез етимологичната фигура „черни чернеят“. Чрез нея се извиква в съзнанието на читателя представата за робството и страданието, за отчаянието и смъртта. В своята съкровена изповед пред майка си лирическият герой заявява, че пред тази толкова черна робска картина на мъка и страдание огненото му сърце не може да остане безучастно.

Диана Янкулова

Вижте още: Как се пише теза (втори урок)