Мандевилата, превръща пространството в уникални цветни платна.
Ако търсите увивно или пълзящо растение за вашата градина, което да я украсява с красиви цветове, то настоящата статия ще ви предостави едно забележително предложение. Мандевилата е известна още под наименованието „дипладения“ и произхожда от Централна и Южна Америка. Тя носи атмосферата на субтропическите и тропически земи. У нас тя се отглежда през летните месеци навън, като е подходяща за декориране на стени или на често използваните дървени решетки. Расте изключително бързо, като максималната височина, до която може да достигне е 5 м. Цветовете ѝ са тромпетовидни и са решени в бяло, розово, червено или жълто. Цветовете на мандевилата привличат освен със симпатичните си форми, още и с приятния си аромат. Те са обградени от лъскави и овални листа, които се отличават с наситено зелени багри. Мандевила- това е цвете, което със своите нежни и благоуханни цветове символизира красотата, която си заслужава да се покаже и да се види.
Мандевила – превръща пространството в уникални цветни платна.
Някои автори разграничават мандевилата и дипладенията като растения, принадлежащи към един и същи род. Но ги оределят с различия в предпочитанията им във връзка с начина на подрязване и мястото на отглеждане. Тъй като масово се oтъждествяват и повечето любители-цветари не познават това деление, в настоящата статия с двете наименования ще се отбелязва едно и също растение. Считам, че това е допустимо, тъй като приликите са така многобройни, грижите и предпочитанията им са еднакви. А въпросната разлика касае най-вече следното: дипладенията се отглежда под формата на храст, докато мандевилата е пълзящ и катерещ се вид.
Мандевила – превръща пространството в уникални цветни платна.
Тези цветя предпочитат светлите, топли и слънчеви местонахождения, които са защитени от ветрове. Практиката показва, че се допуска наличието на частична сянка – за нея дори може да се каже, че е желателна, тъй като в горещите части от деня ще предпази мандевилите от жарките лъчи и жегата. Засаждат се или се пресаждат предимно в градината, като е възможно и отглеждане в саксия, като и в двата случая задължително трябва да се осигури опора. Подходящият за това момент е пролетта, когато опасността от слани и студове отмине (в градината – през април). Едно чудесно решение е да ги засадим в близост до южна ограда или стена, тъй като там те ще получават поне 6 часа светлина дневно.
Мандевила – превръща пространството в уникални цветни платна.
Мандевилите обичат топлината и не са студоустойчиви – това означава, че с настъпването на хладните есенни дни, те трябва да се приберат у дома и да се зазимят. Счита се, че температурите под 3-5° не се отразяват благоприятно – растението губи своята листна маса, изсъхва и загива вследствие на измръзване. В края на активния сезон (обикновено в края на септември) се изрязват на около 10 см от основата, след което се изваждат от земята и се пресаждат в саксии. Правилният момент за това е когато температурите започнат да падат под 10°. Зимният сезон мандевилата прекарва в хладни помещения (които не се отопляват, с температури около 13°), като поливането е строго ограничено, а торене не се извършва. Важно е стаята да е осветена и влажността на въздуха да не е твърде ниска. Следващото видео показва нагледно действията по зазимяването:
Някои цветари не извършват такова агресивно подрязване, а намаляват само дължината на стъблата, така че да е удобно внасянето на растението в помещение. Те продължават да поддържат мандевилата активна и през зимата, като я отглеждат в по-топло помещение, поливат я по-често и я подхранват. Господстващото убеждение, както и моето лично мнение, е че, по този начин се наруша периодът на покой, от който всяко едно цвете се нуждае, за да си почине, да възстанови силите си и да бъде в добра кондиция и готовност за следващия сезон.
Напояването през пролетта и особено през лятото е обилно, като с настъпването на есента се намалява. Добре е да се следи състоянието на горния слой на почвата. Ако той е сух при разрязаване, то това сигнализира за нуждата на растението от вода. Препоръчва се да оставим субстрата да се засуши между поливките. Виреенето в постоянно мокра почва е пагубно и води до загниване и последващо унищожаване на мандевилата. Счита се, че дипладенията издържа на засушаване. Това се дължи на корените ѝ, които имат способността да акумулират и складират водни запаси. Именно поради това трябва да бъдем внимателни и да не допускаме преполиване. Трайното засушаване също води след себе си неприятни последици – ето защо е така обезателно да постигнем баланс в напояването. Допуска се пулверизиране на листната маса с чиста вода, с цел повишаване на въздушната влажност, като задължително се избягват горещините и обедните часове (прилага се сутрин).
Подхранване се прилага от месец март до октомври. Тори се веднъж на 15 дни с течен тор за цъфтящи растения – винаги редом с поливките. Хубаво е елементът калий да бъде в по-големи дози. Всеки един продукт за подхранване предоставя информация за приложението му. Спазвайте препоръчителните количества. Ако прекалите с торенето, рискувате да загубите не само цъфтежа, но и цялото растение.
Почвата трябва да е лека, плодородна и дренирана. Независимо дали ще засадим дипладенията в градината или в саксия, добрият дренаж е строго задължителен. Примерната почвена е съставена от угнил оборски тор, листовка, градинска почва и пясък. За подобряване на структурата ѝ можем да добавим кокосови влакна и/или торфен мъх. Изключително важно е да се избере правилен размер саксия. Тези цветя обичат да разполагат с пространство, където свободно могат да развият кореновата си система. А в същотото време, ако това пространство е твърде голямо, силите им ще се съсредоточат в изпълването му, а не в развитие на надземните части. В този ред на мисли, цъфтежът също ще пострада. Той се засяга още и при засаждане в прекалено дълбоки саксии. Отглежданите в саксии цветя се пресаждат веднъж на 2 години през пролетта.
Мандевилата е растение, което расте бързо и завладява обширни пространства, превръщайки ги в уникални цветни платна. Както вече бе споменато, подрязване се прави през есента, когато се налага да зазимим красивата мандевила. Това е най-лесният начин да пренесем дипладенията у дома и да я запазим до следващия активен сезон. Не се притеснявайте от тази смела резитба – тя ще благоприятства новия растеж през есента и дори ще увеличи цъфтежа (тъй като цветовете се появяват върху младите клонки). Опитните градинари съветват в началото на пролетта (когато приключва периодът на почивка) да се премахнат увредените части и да се намалят стъблата с 1/3. Така ще се стимулира новият растеж. Бъдете внимателни и използвайте ръкавици при резитбата, тъй като мандевилата е отровна.
В следващото видео можете да разгледате начините за подрязване на мандевилата според това какваформа искате да ѝ придадете – увивна, храстовидна или катерлива (пълзяща). Желаете ли дипладенията ви да расте, увивайки се върху хоризонтална опора. Тогава отрежете всички издължени странични стъбла и намалете дължината на връхните такива. Храстовидната форма се придава, като се подрежат клонките в основата и след това връхните такива, създавайки кълбовиден облик. Тя е най-подходяща за отглежданите в саксии растения (първоспоменаната форма също е удачна). Ако искаме мандевилата да се катери по дадена конструкция или да покрие определена площ (например, стена или ограда), то не е нужно да ѝ придаваме форма, а само да прикрепваме и насочваме филизите в посоката, която ни харесва.
Цъфтежът е изключително очарователен и дълготраен – стартира през пролетта и продължава до есента. Деликатните цветове изграждат един колоритен килим, въпреки че не са големи по размери (обикновено 5-7 см). Съществено условие за започване на цъфтежа е температурите да бъдат над 18°. Ако растението е засадено на сянка, то това местоположение провокира слаб цъфтеж или неговото отсъствие. Някои градинари препоръчват да стимулираме цъфтежа, като подхраним с магнезиев сулфат (така известната „английска сол“) – 1 с.л. се разтваря в 1 л вода и с получената смес се полива веднъж на две седмици в рамките на месец. Този вид торене винаги е придружен с обилно напояване, тъй като в противен случай може да изгори корените. Прищипването на върховете също насърчава цъфтежа.
Мандевила – превръща пространството в уникални цветни платна.
Размножаването се осъществява предимно чрез вкореняване на резници през пролетта и лятото. Резниците трябва да са с дължина поне 7 см и да са взети от връхните части. Премахтене долните им листа, като оставите една свойка от горните. Засадете ги в малки саксийки, полейте ги и ги покрийте с буркани. Можете да създадете своебразен парник, като поставите саксията или кофичката в разрязана на две пластмасова бутилка (удобна за употреба е 5-литровата), съедините частите и чрез залепване с тиксо и я затворите с капачката. Това е ползотворен метод, който често се описва в различните публикации на блога и е ефикасен особено за растения, за чието вкореняване е нужна влажна среда. Появата на младите коренчета се установява до месец, при температури около 18°. Белег за успешен процес са новите листенца. Нововкоренените растения се отварят периодично, за да се климатизират, след което могат да се пресадят и се третират като възрастни такива.
Сред най-често срещаните вредители при дипладенията откриваме листни или щитоносни въшки, акари. В борбата с тях помага приложението на сапунената вода. Имайки предвид размерите, които могат да достигнат тези цветя. Ви препоръчваме при наличието на нашествие на неприятели, да изберете методът за пулверизиране с гореспоменатата вода. Ако не постигнете желаните резултати, ще се наложи да прибегнете към употребата на инсектициди. Избягвайте третирането на растенията в топло и слънчево време. Като превантивна мярка срещу вредните насекоми можем да отбележим поддържането на влажна среда и редовното поливане, тъй като сушата прави уязвими цветята и привлича неприятелите.
Мандевила – превръща пространството в уникални цветни платна.
Кафявите петна по листата говорят за оскъдно напояване или излагане на растение на директни слънчеви слъчи, които буквално го изгарят. Ако листата пожълтяват, а след това падат, това поведение говори за прекалено ниски температури или оскъдно поливане. През есента листопадът е нормално явление. Развитието на гъбични заболявания е последица от преполиване и прекомерно влажна среда. Ако се третират своевременно, е възможно растението да се спаси.
Мандевила – превръща пространството в уникални цветни платна.
Професионално написано. Много ценен и обширен материал. БЛАГОДАРЯ.
Благодаря.
Благодаря за подробната, интересна и полезна информация за това очарователно цвете.
Много благодаря за полезната информация.
Ще се възползвам от нея.
Благодаря много! Бяхте много изчерпателна!
Благодаря за изчерпателната информация.
Сърдечно благодаря! Ще се възползвам от статията.
Това е чудесна статия! Научих нови и полезни съвети. БЛАГОДАРЯ!
Благодаря за подробната статия и изчерпателната информация! 🍀
Благодаря.
Научих доста за това прекрасно цвете