Било турско време. Башибозуците нападали и опожарявали села в Родопите. В едно от тях, мъжете отишли на Беломорието да пасат стадата си. Башибозуците разбрали за това и се запътили към селото. Жените дочули за злото, което ги грози и една стара жена събрала всички девойки. Скрила ги в една висока пещера на връх Карлък, там ги покрила с мечи кожи и прошарила лицата им с въглен. Така тя ги спасила от турците. Когато се върнали овчарите от Беломорието, разбрали, че старата жена е спасила възлюбените им, намерили я и я накарали да ги заведе в пещерата. Но там те видели грозни, почернели жени, които не били техните девойки. Докато една девойка разпознала момъка си, излязла, изтъркала лицето си от въглена и запяла:
„Бела съм, бела, юначе,
цела съм света огрела…”
… Така се зародил химнът на Родопите!
Dobromir Peev
февр. 11, 2016 @ 23:59:00
За да се помни и да не се забравя !
ЕИС
дек. 11, 2016 @ 15:13:51
Бела съм, бела, юначе,
цела съм света йогрела.
Един бе карлък останал
и той не щеше остана,
ам беше в могла утонал.
В моглана нищо немаше,
сал едно вакло овчарче.
Сиво си стадо пасеше,
с меден кавал свиреше,
кавален дума думаше:
Галени га са ни зьомат,
технону бално колко е
Галени га са ни зьомат,
технону бално де има