През 1850 г. Жан-Батист Лами се заема с тежката задача да положи основите на образованието в район от щата Ню Мексико. Изпраща писма до десетки свещеници и монаси с молба да допринесат заедно за просветителското дело и да основат училище.
Първи на апела му отговарят монахините от Лорето. Седем от тях се решават да помогнат с каквото могат на Лами и две години по-късно отпътуват към Санта Фе - днес столица на щата. Пътят към Санта Фе бил дълъг и изпълнен с препятствия. Само 5 от сестрите успяват да стигнат живи и здрави, две умират по пътя.
Бавно, но славно монахините и Жан-Батист Лами отварят девическо училище за около 300 възпитанички. По-късно решават да построят и параклис. От таксите за обучение и дарения събират близо $ 30 000. Наемат архитекта Антоан Мули и сина му чак от Париж. Резултатът е модернистична за времето си постройка с елементи на френска готическа катедрала. Изрисуваните прозорци били специално доставени от Париж. Десет години по-късно, през 1878 г., параклисът е завършен. Красив и уникален, имал един-единствен недостатък.
Балконът, на който сестрите се качвали, за да пеят религиозните си песнопения, се намирал на около 7 метра над кораба и олтара. Дотам се стигало обаче доста трудно – по подвижна стълба. Пространството било твърде тясно и архитектите не съумели да проектират дървена стълба, която да се вписва, без да запълва по-голямата част от вътрешността на параклиса или да нарушава симетрията в него. Подвижната обаче била твърде неудобна, освен това загрозявала готическата атмосфера. Затова монахините започнали да търсят дърводелец, който да реши деликатната задача. Много майстори дърводелци се отзовавали, но до един се отказвали, щом виждали за какво става въпрос.
Отчаяни от неуспеха, монахините решили да направят 9-дневен молебен към свети Йосиф – покровителя на дърводелците. На последния, девети, ден пред параклиса се появил мъж, яхнал магаре, с куфарче с инструменти под мишница. Казал, че търси работа. Монахините му показали от какво имат нужда. Странникът казал, че веднага се захваща. Оттук насетне историята се преплита с легендарното. Дърводелецът поискал определени неща от монахините, затворил се в параклиса за няколко месеца с молбата да не бъде безпокоен. Със себе си взел само три инструмента – чук, трион и дърводелски метър. Дали е имал храна и вода, никой не знае. Монахините чували само ритмичните удари на чука. Понякога, щом чукането затихвало за по-дълго, сестрите се притеснявали, че може и да е умрял – не знаели откъде и как взема храна и вода. От тях не поискал, а ключът за тежката порта на параклиса бил у тях.
Месеците отлетели. Един ден майсторът ги повикал. Пред очите на монахините се открило чудо – изящна вита стълба. 33 стъпала с абсолютно еднакви размери и разстояние между тях се издигали в спирала до балкона. Без каквито и да е подпори, колони, крепежни елементи, стълбата се виела нагоре, крепейки се само около собствената си ос. Сестрите сияели от щастие и приготвили щедро възнаграждение за майстора. Той не само го отказал, но и изчезнал от града още същия ден.
Монахините започнали да го издирват под дърво и камък. Никой в града или околностите не бил го виждал, нито знаел името му. Затова решили, че сам свети Йосиф, на когото се молили, бил дошъл да им помогне. Към това заключение ги навел и още един странен факт – дървото, от което била изработена стълбата, не се срещало в околността.
И до днес никой не може да разгадае мистерията на витата стълба от Санта Фе. Архитекти и физици се дивят над съвършенството є, без да разбират как е възможно да се изгради - стълбата няма носещо тяло, нито ос, на която да се крепи, а това е основна част на тясно виещите се стълби. Загадка е какво я прави стабилна и как са застопорени стъпалата и рамките й - формата е постигната без лепило или метални пирони, всичко е закрепено само с дюбели и дървени колчета.
Архитектурното чудо и историята за безименния майстор днес са превърнали параклиса в музей. Той е една от забележителностите на Санта Фе. А туристите разказват, че когато се доближат до стълбата, получават странни усещания, които си обясняват с невидимото присъствие на св. Йосиф.