Севар Иванов е актьор със забележителна биография. Роден в столицата, завършил Националната търговско-банкова гимназия, завършил и НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов. Лауреат е на Фулбрайтова стипендия, която му позволява 6 месечна специализация в САЩ. През 2020 г. Севар Иванов е заместник-директор на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоеврад. Носител е на наградата „Най-най-най“, която се присъжда ежегодно на най-талантливите студенти в Академията от техните колеги, както и на наградата на името на Андрей Баташов. Севар е най-младият актьор влязъл в ролята на Левски. Публиката ще го запомни и в ролята на Дориан Грей в спектакъла на режисьора Стайко Мурджев по романа на Оскар Уайлд, която се превърна в емблематична за него, както и в забележителната роля на Агатон във „Федра /сияйната/“ от Петър Пламенов с режисьор Бойка Велкова, за която през 2022 г. печели "Икар" за поддържаща мъжка роля. Познаваме го и от няколко ленти – „Имало една война“, „На границата“, „Следвай ме“, "Откраднат живот", "Войната на буквите" и др.
На 23 април, в неделя, ще можем да го видим в спектакъла "ШАХНАМЕ: СКАЗАНИЕ ЗА ЗАЛ" с единствено за този сезон представление, което ще е в регионалния център Топлоцентрала в София. Спектъкалат е единствен по рода си театрален опит върху древния пресийски епос на Фердоуси „Шахнаме“, или „Книга на царете“. Представя една от най-красивите любовни истории от древен Иран. Това е и спектакъл за изчезващия свят на човечността, за актуалността на темите власт и любов. След единственото представление в столицата трупата тръгва на турне из страната.
За предизвикателствата пред творческата личност, за очакванията и за трудностите поговорихме с младия актьор. Ето какво ни разказа той:
Вие сте завършил Национална търговско-банкова гимназия с профил банково дело с френски език, как и защо решихте да се занимавате с изкуство, с театър?
Именно докато учих Финанси и Счетоводство разбрах, че само административната работа няма да ми е достатъчна. Тогава започнах да посещавам театрална школа в квартал Бояна и постепенно разбрах, че изкуството е това, с което искам да се занимавам.
Роден сте в София, какъв е градът от детските Ви спомени и намирате ли промяна не само във физическите му измерения, а и в обществото днес?
Въпреки че не съм живял в центъра, голяма част от детството ми е преминало около Свети Седмочисленици, бившата зоологическа, църквата Св. Георги. Харесвам тази част на София, която все още носи нейния дух от тогава. Да, забелязвам промяна, както в инфраструктурата, така и в обществото. И при двата вида промени, ако мога така да ги нарека, мненията ми са полярни: харесва ми, че градът се разраства и развива, но по някакъв… еклектичен начин – липсва цялостна логика и концепция. Относно хората: харесва ми, че обществото става все по-цветно и разнообразно; младите все повече излъчват свобода. От друга страна, все по-често забелязвам липсата на възпитание и уважение между хората. Да поставяш себе си на първо място е нещо нормално, но не и когато това е в ущърб на някого.
Как се отнасяте към определението „звезда“ и стремите ли се към него, или то идва естествено при Вас?
Не съм се стремил към това да бъда известен и не смятам, че съм „звезда“. Както вече казах, започнах да се занимавам с театър заради себе си. Никога „славата“ не е била фактор в професионалното ми развитие. Винаги съм се стремил просто да си върша работата по най-добрия начин.
Вие сте носител на наградата на името на Андрей Баташов, която се дава и за едни високи морални качества, намирате ли ги в себе си? Успявате ли да ги съхраните и трудно ли е в днешно време да си носител на такива качества?
Благодарен съм на Ордена на рицарите Тамплиери на Йерусалим в България за това, че решиха да ме удостоят с награда „Андрей Баташов“ през 2022 година. Бях изключително изненадан, когато получих обаждане от тях. Явно те са видели тези високи морални качества в мен. Аз мога само да благодаря на майка си за начина, по който ме е възпитала и на цялото си семейство за средата, в която съм израснал. Ако имам такива качества, то това би се дължало на обкръжението ми.
Какво показват Вашите лични наблюдения, има ли в обществото дефицит на съчувствие, благородство, достойнство и т.н., има ли въобще търсене, или това е нещо, от което никой не се интересува?
Не бих казал, че има дефицит на съчувствие конкретно. Въпреки привидно разединеното общество, се забелязва мобилизация в хората, когато говорим за извънреден истински проблем. За съжаление, напоследък имаме доста поводи и такива примери: дарителски сметки, природни бедствия, война, изчезнали хора… В такъв смисъл, не бих казал, че има дефицит на съчувствие. По-скоро, може би би могло да се каже, че има дефицит на ангажираност на обществото. Всеки иска някаква промяна, но не иска да се ангажира с това сам да се промени.
До колко е необходимо един добър актьор да е и добър човек?
Според мен като цяло е необходимо всеки от нас да се стреми към това да е добър човек, независимо от професията си.
От какво има нужда един творец, за да създава добро изкуство? Какво Ви е нужно на Вас?
Може би, ако трябва да вместя отговора си в една дума, то тя ще е „предизвикателство“. Мисля, че това е нещото, от което има нужда един творец. Това предизвикателство може да е темата или проблема, които вълнуват артиста. Или изграждането на персонажа. Или стремежът да създадеш нещо ново и невиждано досега. В това отношение – да си творец в България е едно изключително предизвикателство. Може би това е причината да имаме толкова добри артисти. За съжаление, най-честите предизвикателства в изкуството са свързани с икономически показатели, но по-сладките са тези, които мотивират артиста да твори. В този смисъл, не мисля че нещо ми липсва, защото не съм загубил желанието си за развитие, а то ме води към всяко следващо предизвикателство.
Трудно ли е да се администрира театър у нас?
Като цяло се радвам, че все повече млади хора проявяват интерес към управлението в сценичните изкуства, особено в държавния културен сектор. При него има много по-голяма отговорност за културната ситуация и вече не е толкова определящ ръководителят, колкото екипът, който ръководи. Дали е трудно – не знам. Работата в театъра винаги ме е правила щастлив, така че не мога да я разглеждам като „трудна“. Има различни предизвикателства. В сценичните изкуства до голяма степен е управление на човешки ресурс, което изисква добро познаване на екипа, с който работиш.
Къде в столицата бихте отишли на театър Вие? Кой спектакъл събужда Вашето любопитство?
Има много спектакли, които събуждат любопитството ми. През последните 6 месеца не бях в България и имам много да наваксвам с новите заглавия. Вече успях да гледам „Дон Кихот“ в Младежкия театър „Николай Бинев“, създаден от екипа на Веселка Кунчева. Там искам да гледам и „Граф Монте Кристо“, с режисьор Бина Харалампиева. Спектакълът на Стайко Мурджев „Портокал с часовников механизъм“ в Малък градски театър „Зад канала“ също е на челни места в списъка за гледане. На публиката в София бих предложил да не спира да ходи на театър – има толкова много възможности, които не бива да се пропускат. Дори и някое представление да не допадне на зрителя, то със сигурност ще му помогне да изгради собствен вкус и критическо мислене.
Как очаквате да Ви посрещнат в турнето из страната? Какво очаквате да научите от това предстоящи пътуване?
С „Шахнаме: Сказание за Зал“ ни очаква голяма обиколка на страната с няколко спирки, сред които Кърджали, Смолян, Русе и Стара Загора. Спектакълът на Елена Панайотова е изключителен и за първи път участвам в подобно представление. Не се съмнявам в успеха на турнето и ще радвам да разбера повече за спектакъла от оценката на публиката. След пътуването ми предстои публична защита на дисертационния ми труд в края на месец юни. След тригодишното следване в катедра „Медии и обществени комуникации“ на УНСС и под ръководството на доц. д-р Биляна Томова ще приключа (надявам се успешно) една сериозна страница в професионалното си, а и лично израстване.
Автор: Диана Юсколова
Коментари
Последни
Район "Витоша" подкрепи искането Княжевската баня да остане баня
Кметът на столичния район Витоша Зарко Клинков взе участие в кръгла маса, организирана от гражданска... Прочети още...
"Спартан" докара мъж с химическо изгаряне за лечение в София
Самолетът "Спартан" отново изпълни успешно задача по авиомедицинска евакуация във вчерашния ден, 10 ... Прочети още...
В София отвори врати първата водородна зарядна станция
В София беше открита първата за България и региона водородна зарядна станция. Проектът е част от лаб... Прочети още...
Кметът на София обеща места за 3000 деца в детските градини до 15 септември
Половината от тези 9700 деца, за които днес няма места, ще получат системна целодневна грижа още до ... Прочети още...
Виж също
closeАкадемичен хор „Гусла“ отбелязва 100 години с празничен концерт...
С тържествен концерт Академичен мъжки хор „Гусла“ ще отбележи своята 100-годишнина. Събитието ще се състои н...
Прочети още keyboard_arrow_right