Доплете ми се, ей така, внезапно.
Прищявка някаква на възрастта.
Навярно би било прекрасно,
душата си във новичко да облека.
Огледах се за прежда -да е нещо меко.
Ефирно, от небесно естество
Пух от глухарче, носещо се леко.
От пеперуда късче на крило.
Подбирах топли багри и окраски.
Букет да са от цялата дъга.
Да разтопяват лицемерни маски.
Да радват с блясъка на утринна зора.
Изчаках вечерта луната да изгрее
и я помолих със лъчи да ме дари.
На тях докато бримки нижа- да ми пее
потайни песни от космическите дълбини.
Като в молитва бримките изплитах.
Добавях силата на кротка страст.
Скандална нежност хитро вплитах.
И в миналото търсех мъдра власт.
Очите на момиче, водопад огромен
Задъхания ритъм на едно момче
Копнеж по скъп, любовен спомен,
плетях с ликуващо сърце.
Когато свърших, радостно въздъхнах
Разстлах платното и погалих го с ръка
Внезапно топъл дъх душата ми облъхна
Аз неусетно бях изплела любовта.
Румяна Капинчева
Сайтове за безплатни схеми и модели
http://petelki.com.ua/ http://domosed-ka.ru/ http://www.garnstudio.com/
http://www.ravelry.com/patterns/library/
http://domosed-ka.ru/
https://www.ravelry.com/account/login
http://petelki.com.ua/
http://igmihrru.ru/