Баба ми почина преди седмица, обожавах я, но не съм усетила нито нейно присъствие, нито нищо. Само в деня и часа на погребението ми стана много лошо за кратко ( не живея в България и не можех да се прибера). Странното е, че ми е мъчно основно вечер и то много, но изпитвам и нещо като спокойствие. Тя бе болна от рак и много страдаше накрая.
Хем ми се иска да вярвам, защото ме е страх от мисълта, че всичко свършва ей така.
Противно на църковните представи за възнесието и тн, душите на починалите близки много често остават за още дълго време край нас. Всъщност "Горе" няма такова понятие "време" като при нас. За тях може да е минута, а за нас - години. Подкрепят ни, стават наши ангели. По-сензитивните и с по-високи вибрации хора, ги усещат и разпознават знаците. Другите - просто не ги забелязвате, не сте отворили сетивата си за тях.
Достатъчно е да вярваш и да им благодариш за подкрепата. С времето - ще започнеш да ги усещаш..)