Защо искате деца ?

Всъщност три четири деца в Западна Европа вече е рядкост. С изключение Франция примерно. И аз познавам в Италия няколко с по три деца, но според статистиката е малко повече от едно. Лични наблюдения - две е най-масово, има и много без.
Не е вярно и че раждат 6-7 деца имигрантите. Масово са и те две, три. То и в тези страни, от които идват масово не правят по толкова много деца.

Къде, викаш, било нормално 3-4 деца? Африка може би? За Европа друго казват данните:

Добре, и тогава защо тук масово не искат повече от едно дете? Да, 3 месеца е ужасно малко майчинство и ето във Франция майките и раждат и работят.

Фил, аз самата съм оставяла първите 4 деца далеч преди първата година. Страх аз поне нямам. Но си получавах и заплата, и майчинство. Сега съжалявам за пропуснатото време с тях, защото повечето от тях вече са големи и далеч от мен, заради което осъзнах, че нищо друго не е по-ценно от времето с детето, докато е малко, но не мога да върна годините назад.
Дъщеря ми с удоволствие би останала още известно време с детето си. Затова сега поне до 10-тия месец се чудят със съпруга й какви еквилибристики да предприемат, за да не спрат развитието си и да не лишават дъщеричката си от себе си.
За мен в техния модел има извиване на ръцете.

Крис, за съжаление, през последните години хората се влияят от икономическата и политическата нестабилност, а и изчакват твърде много с раждането на първо дете, затова бройката намалява сериозно.

Всеки не може. Разбрахме се, че може ако ти е нисък наема или висока заплатата. В добрите квартали на големите градове, т.е. всичко, което не е гето, не може със средна заплата от 3300, дори 4000 да плащаш 2000-3000 наем и да живееш с две-три деца, т.е. пет човека нормално с 1000 евро или 2000.
И тук ти пазят работата две години, дали ще ти е лесно да се адаптираш като се върнеш не говорим, говорим, че имаш доход и работа. Във Франция като не се върнеш след трите месеца оставаш без работа и ще трябва да си търсиш нова. Иначе това е социална държава и РМИ помощите са май 750 евро и като пенсия, и като доход за такива, които не получават помощи за безработни, но нямат работа. Има сигурно и много трикове да се точи системата и с общинско жилище, и други помощи, но аз това не го смятам като еквивалент на нормалния отпуск по майчинство.

Че гледането на дете не е само майчинството. Стандартът ни е нисък, реално и образованието не е безплатно, та и финансово си е голям разход всяко дете. Франция е социална държава и нещата там са по-добре уредени, пък и по традиция си имат по три и повече деца, което тук не е така от почти сто години. Класиката ни е семейство с две деца, често и с едно. Имам приятелки с по три деца, но те са изключения.

Права е Бояна.
У нас не става дума за продължителността на майчинството, а за размера на доходите. Ако българите масово получаваха сравними със срадноевропейските доходи и при настоящата политика по отношение на майчинството, убедена съм, че много семейства щяха с готовност да имат поне по 1 дете повече. И ако всичко ни беше подредено и организирано поне малко повече.

Бояна, продължаваш да говориш глупости. Разбира се, че ти се пази работата до 3 години на детето, когато свършва congé parental.
В големите градове наемите въобще не са такива, каквито ги цитираш. Преди живеехме в голям регионален център и наемът ни беше 750е. Съвсем разумно.
В Париж средната заплата е почти 4200е. Като добавим и 440 майчинство става 4640. Средният наем за 70м² е 2100е. Тоест остават ти 2500. И да, с тези пари могат да живеят 4 човека. Няма да имат висок стандарт, но ще им стигат.

Фивър, съгласна съм, че е трудно да поделиш двете роли - на майка и на млад професионалист. Аз не се справих

Защо изобщо още обсъждате Франция?

Всъщност обсъждаме моделите на майчинство. В едната крайност е Франция с 16 седмици, а в другата - България с 1 година + още една.
Моето мнение е, че и двете системи не са добри и че намаляват избора на майката. Всяка по различен начин.
Моето мнение е, че за сега шведската е най-честна.

Фил, как точно българската система намалява избора на майката? Дай пример с какво.
Защото аз изброих с какво смятам, че увеличава избора. И ще го повторя:
 - майката може да избере дали да се върне на работа от 6-тия месец и да получава до 2 г. на детето заплата + половин майчинство (тя не е длъжна да си стои у дома)
 - майчинството след 6-тия месец може да се ползва от бащата, баба или дядо
 - работното място на майката се пази до 3 години на детето
 - първата година майчинство е аналогично на заплащането на майката през времето, в което работи, а втората година е малко, но всеки има право на избор дали му е достатъчно или не
 - и двамата родители имат по 6 месеца неплатен отпуск до 8 г. на детето
 - майката може до 6 г. да работи с намалено работно време и има право да отказва командировки, нощни смени и извънреден труд
 - бащата има и 15 дни платен отпуск след раждането
 - семейството има право на детски добавки при нисък доход и на връщане от данъците при висок
 - майките на ученици имат приоритет да ползват отпуск по време на ваканциите
 - родителите могат да ползват болнични за себе си и отделно за децата си
 - детските градини у нас са безплатни, а за неприетите деца се отпускат дотации, с които могат да плащат част от разхода си за частна градина
Пропускам нещо вероятно.

Единствен минус - това, че няма ясли за бебета, но пък има бавачки и са лесно достъпни. Проблем е, когато доходът на майката е равен на заплатата на бавачката, но пък тогава преценката следва да е откъм това дали цели професионално развитие или по-голям доход за семейството.

Шведската е честна, но пък в България никой не забранява на бащите да участват наравно с майката в отглеждането. Семейството може само да си приложи шведската система за тяхното семейство.

Аз също не виждам как е намален изборът на майката в България. Тук майчинството е предоволно дълго и има един куп предимства.

Taзи статистика изключва ли жените с 0 деца? Защото ако включва всички жени в детеродна възраст, тези без деца между 15-25 ще изкривят картината.

Може да е единствен, но твърде голям минус за да контрабалансира останалите неща
Към него може да се добави психологическата настройка, че трябва да си до детето дълго време. Имала съм я и знам колко е тежка.
Освен това е доказано, че дългото майчинство спъва кариерите на жените и дълбае делтата между заплатите на двата пола.

я пък ги румънците и още какво правят тези италианци и испанци ???

Странно ми е жени да защитават 3 месеца майчинство. Имам доста познати в Щатите, които са принудени да работят след 3-6 месеца, в добрия случай, и никоя от тях не е щастлива от това.

По лични наблюдения жените, които мечтаят да се върнат на работа след 3 месеца са малцинството, познавам лично само 1 - бащата излезе в бащинство, вместо нея, след няколко седмици. За това малцинство има варианти, но не означава да се обръща системата в опция, която голямата част от жените не искат в никакъв случай.