Това моето диване просто е нетърпимо. На мен нервите ми не издържат често и му крещя и даже да го плесна. После ми е много гадно но кажете ми как да му обясня , че бързаме за градината и аз за работа. Не иска да се облича , не иска обувките, не иска якето, търси си количката. Дърпа ключовете той да заключва. После в колата да се качва да кара той сам!!! И аз говоря говоря.. обяснявам той не слуша, нищо не чува. Реве, блъскаме, ляга на земята. Направо е кошмар. А а натоварена с чанти и раници и трябва да го вдигна , той е 18 кг и страшно ми тежи да го нося а аз съм бременна и просто това е ужас той да се мятка в мен така ..
Често изпитвам чувство на вина защото мисля, че не успявам да намеря език с детето си. Нямам представа каква трябва точно с него за да ме слуша и да знае,че е за негово добро всичко което правя.