- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:12 ч.
- Последно мнение: 21 май 2024, 22:50 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33
Много моля момичета пуснете един незначещ пост да сложа следващата глава от книгата.
Златокоска, дописвам се
това с проблема с дишането и артикулация, които мимоходм споменахте , отново показва проблеми в неврология, която е свързана с проблеми между планиране и осществяване на дейност. Класика за деца от спектъра пък и, с други развитийни разтсройства. Чували ли сте за дипраксия - струва ми се че мисленето на логопед трябва да е в нея посока. Освен това липсата на реч, на начин на комуникация е много тревожно натоварващ за детето - - то почва да използва поведението си, стереотипите за комуникация . Най-често в този случай е опозиционното поведение, той ви "говори" по този начин защото за детето е трудно да се проведе диалог, да обясни позицията си. Трябва да търсите начини за алтернативна комуникация ако говорът ви е в проблем. Детето езиково може да добре ( да чете да пише, но трябва да не е по принцип катоумения, а общуване адресирано към хората, за съобщаване на нужди, но и мисли чувства ... и ако нямате комуникране с реч или знаци посочване и др, опитвайте с заместване на говора - с писане, с жестове, със знаци, с картинки. Има и нови комуникационни таблети. Оправите ли комуникацията ми се струва ( както и подобрите ли разбирането за света наоколо- какво защо и как се случва в ежедневието) ще спадне тревожността, опозионното поведение , издавания шум е възможно също да спадне осезаемо. то пак ще е сенсорно но не и с тревожна база.
Здравейте
много ще ми сложно да изложа всичко подредено. Има такава многопластовост и е така обвързано, че ще е трудно да се изчерпа в един пост.
Слагам писанията си в спойлер отдолу, но дискусията може да продължи, защото все ще възникват въпроси предполагам
Това е емоционална самостимулация която трябва да заместите с нещо, тя е свързна с ниския контрол над емоциите и поведение.Затова трябва работа над контрол на емоциите от там на поведението. МАлките деца също скачат, тропат крещят, но се научават да се контролират и като по-големи може да казват Йе, Уха , браво, Йес, да вдигат ръце нагоре, пляскат но не прекалено ентусиазирано. Трябва да изберете с какво да го пренасочите и да го тренирате. Да създавате ситуации и да репетирате с него реакция.
За скучаенето - това е време , най-най-неполезно за децата особено с РАС - по време на което те се самостимулират (винаги неприемливо) или заспиват от ленност. Затова обучението на заемане с хоби, прекарване на свободното време и формиране на интереси е от голяма важност. Всички трябва да се учат с какво да си заемат времето, но с децата с РАС това се случва изцяло целенасочено .
Отначало разбира се родителя подбиращ и подбутващ хобита и занимания по интереси, после да подканя ненатрапчиво но настоятелно към заемане с това хоби/действие/активност. Но подбора е много много важен първоначално. Ако детето е несръчно няма как да му предложиш да плете или да се занимава с глина...
Златокоска, дописвам се
това с проблема с дишането и артикулация, които мимоходм споменахте , отново показва проблеми в неврология, която е свързана с проблеми между планиране и осществяване на дейност. Класика за деца от спектъра пък и, с други развитийни разтсройства. Чували ли сте за дипраксия - струва ми се че мисленето на логопед трябва да е в нея посока. Освен това липсата на реч, на начин на комуникация е много тревожно натоварващ за детето - - то почва да използва поведението си, стереотипите за комуникация . Най-често в този случай е опозиционното поведение, той ви "говори" по този начин защото за детето е трудно да се проведе диалог, да обясни позицията си. Трябва да търсите начини за алтернативна комуникация ако говорът ви е в проблем. Детето езиково може да добре ( да чете да пише, но трябва да не е по принцип катоумения, а общуване адресирано към хората, за съобщаване на нужди, но и мисли чувства ... и ако нямате комуникране с реч или знаци посочване и др, опитвайте с заместване на говора - с писане, с жестове, със знаци, с картинки. Има и нови комуникационни таблети. Оправите ли комуникацията ми се струва ( както и подобрите ли разбирането за света наоколо- какво защо и как се случва в ежедневието) ще спадне тревожността, опозионното поведение , издавания шум е възможно също да спадне осезаемо. то пак ще е сенсорно но не и с тревожна база.
Здравейте, момичета! От дни ви чета отново, защото бях прекъснала известно време в лутанията си какъв е правилният път за развитие на моето дете, който вече 6г търся - той е на 8
Скрит текст:
Ако може да ви разкажа малко повече за него и наистина от сърце очаквам вашите насоки и съвети, защото чувствам, че съм взимала грешни решения в годините, водена от усета си и може би от средата.
Моят син беше най-усмихнатото бебе, което съм виждала, двигателно - отлично, с изключение на стиснати ръчички до към 8-9м (по снимки забелязах), гукане на 2м, седеж на 6’м, изправи се на 8, пълзене неуморно даже и след годината, проходи изключително стабилно на 10.5м и имаше чудесен баланс, чудесно чувство за самосъхранение от малък, лепетна реч и срички на 1.2, но малко по малко една интровертност разви и млъкна изведнъж на 1.2. До 2.6 мълчание, когато започна да повтаря отделни думички ехолалично. На около 4 прости изречения, ехолалия, разбирането винаги е страдало, на 5.5 от най-безпроблемното и усмихнато дете, стана едно смело опозиционерче, с което се борим и до днес, но днес вече много по-приемливо със сключване на сделки и поемане на отговорности.
СИД не лек, аутизъм не лек, ОКР също.
На 3 Дашева каза разстройство в експресивна реч, на 3.5 във Варна детски аутизъм. От тогава логопед , психолог и прогрес нон стоп, на 5 започна запъване на говора и никаква синхронизация говор с въздух , отказа да говори, само с думички, по същото време започнахме с Антонучи (диета и биохимичен подход 3г + психолог и логопед) , отново прогрес и регрес периодично. На 7 не го отложих и тръгна в първи клас - страхотен стрес, с мен в клас - чудесен, без мен ужас. Искаха да изляза (има телк с лична помощ) , излязох и за три дни го изкараха всякакъв. Преместих го, прехвърлих го в индивидуална форма защото детето и деца не искаше да вижда и си отдъхнахме. Говори избирателно, увеличи се само стимулиращото поведение, появи се едно постоянно пеене, ако не звуци от реклами, песни, неконтролируемо, спира за малко и почва пак. Казах му че в клас, за да влезе трябва да спре , но той трудно се справя. Абсолютно се движи с материала с децата, трудно разказва, чете, пише, смята до 100, сам се запозна с децата от неговия клас в новото училище, играе с тях навън. Подскача като се радва, на моменти се изключва, но навън поддържа диалог и играе с тях.
Догодина ще е втори клас и ще мине на комбинирана форма (поне това е желанието ми, но с мен обезстелно)
С мен се чувства мн комфортно и сигурно и е смел с децата и с материала и справянето му.
Спряли сме от година логопед и психолог. Да ви кажа ли честно… работя с него от години вкъщи почти нон стоп. За толкова години логопед и психолог не видях едно ново изречение, едно нещо, за което да кажа - това е от там. Правила съм флор тайм най-вече, но не мога да се справя с този говор и постоянното връщане на стари самостимулации, които си мислех че са изчезнали.
Също така за СИД много от нещата изчезнаха, но като спряхме диетата и пак се върнаха, и едно ръкомахане чак, което беше на 1.3 като беше …
Според вас да се върна ли на биохимичен подход или да си го запиша на спортове и да си учи по същия начин - до обяд на училище, следобяд вкъщи. Не знам как да се справя със само стимулиращото поведение, какво може да му помогне за стопиране на постоянните песни и звуци от песни? Иначе постоянно рисува, понякога като го прави мълчи, но в повечето случаи нещо боботи. Дори като му правя диктовка или като решава задачи не спира…
Моят син беше най-усмихнатото бебе, което съм виждала, двигателно - отлично, с изключение на стиснати ръчички до към 8-9м (по снимки забелязах), гукане на 2м, седеж на 6’м, изправи се на 8, пълзене неуморно даже и след годината, проходи изключително стабилно на 10.5м и имаше чудесен баланс, чудесно чувство за самосъхранение от малък, лепетна реч и срички на 1.2, но малко по малко една интровертност разви и млъкна изведнъж на 1.2. До 2.6 мълчание, когато започна да повтаря отделни думички ехолалично. На около 4 прости изречения, ехолалия, разбирането винаги е страдало, на 5.5 от най-безпроблемното и усмихнато дете, стана едно смело опозиционерче, с което се борим и до днес, но днес вече много по-приемливо със сключване на сделки и поемане на отговорности.
СИД не лек, аутизъм не лек, ОКР също.
На 3 Дашева каза разстройство в експресивна реч, на 3.5 във Варна детски аутизъм. От тогава логопед , психолог и прогрес нон стоп, на 5 започна запъване на говора и никаква синхронизация говор с въздух , отказа да говори, само с думички, по същото време започнахме с Антонучи (диета и биохимичен подход 3г + психолог и логопед) , отново прогрес и регрес периодично. На 7 не го отложих и тръгна в първи клас - страхотен стрес, с мен в клас - чудесен, без мен ужас. Искаха да изляза (има телк с лична помощ) , излязох и за три дни го изкараха всякакъв. Преместих го, прехвърлих го в индивидуална форма защото детето и деца не искаше да вижда и си отдъхнахме. Говори избирателно, увеличи се само стимулиращото поведение, появи се едно постоянно пеене, ако не звуци от реклами, песни, неконтролируемо, спира за малко и почва пак. Казах му че в клас, за да влезе трябва да спре , но той трудно се справя. Абсолютно се движи с материала с децата, трудно разказва, чете, пише, смята до 100, сам се запозна с децата от неговия клас в новото училище, играе с тях навън. Подскача като се радва, на моменти се изключва, но навън поддържа диалог и играе с тях.
Догодина ще е втори клас и ще мине на комбинирана форма (поне това е желанието ми, но с мен обезстелно)
С мен се чувства мн комфортно и сигурно и е смел с децата и с материала и справянето му.
Спряли сме от година логопед и психолог. Да ви кажа ли честно… работя с него от години вкъщи почти нон стоп. За толкова години логопед и психолог не видях едно ново изречение, едно нещо, за което да кажа - това е от там. Правила съм флор тайм най-вече, но не мога да се справя с този говор и постоянното връщане на стари самостимулации, които си мислех че са изчезнали.
Също така за СИД много от нещата изчезнаха, но като спряхме диетата и пак се върнаха, и едно ръкомахане чак, което беше на 1.3 като беше …
Според вас да се върна ли на биохимичен подход или да си го запиша на спортове и да си учи по същия начин - до обяд на училище, следобяд вкъщи. Не знам как да се справя със само стимулиращото поведение, какво може да му помогне за стопиране на постоянните песни и звуци от песни? Иначе постоянно рисува, понякога като го прави мълчи, но в повечето случаи нещо боботи. Дори като му правя диктовка или като решава задачи не спира…
Здравейте
много ще ми сложно да изложа всичко подредено. Има такава многопластовост и е така обвързано, че ще е трудно да се изчерпа в един пост.
Слагам писанията си в спойлер отдолу, но дискусията може да продължи, защото все ще възникват въпроси предполагам
Скрит текст:
вие споменахте Стенли Гриинспан и Флоортайм.
Предполагам обаче че имате предвид че буквално "сте се опитали да влезете в детския свят с игра" както е явно някак практиката в бг да се тълкува именно по този начин ( като цяло от различни методи да се извличат части без да се гледа на методиката като цяло и те стават малко извадено от контекста защото не следват общата концепция). И аз това си мислех докато не се сблъсках с неговата книга- "На ти с аутизма", в която той след наистина дълги години работа в колектив с направени наистина голям брой изследвания над голям брой деца ( над 1500 по спомен за един от аспектите - споменавам го за да стане ясно че наистина той извършва огромен труд и с медицински и аспект) за да базира на всичко това своята концепция, която той именува с DIR ( от развитие, индивидуално съобразено, свързано с формиране на взаимоотношения) описва какво му е мнението какво би могло да бъде направено а какво ще се получи зависи от множество фактори.
Гриинспан твърди че - ще изброя с подточки:
а) причините за проблемите при аутистичния спектър е от биологично естество ( или структура, или начин на работа) . Честно казано и моето мислене след години лутания и залитания е все повече в тази посока
б) физиката, интелекта , емоциите социализацията са напълно обвързани сфери, има ли задръжки в едното от там това оказва задължително влияние и върху другите.
в) Физиката и сензориката СА базата на детското развитие ( отново обвръзка с биологията) след тях върви надграждане - емоции, умствено развитие, комуникация. Става като къщичка от карти, ако базата страда страда и надстройката. Невидимо за нас не означава несъществуващо. При вас от написаното веднага правя препратка към един от факторите - хипермускулен тонус, който вие сте забелязали. Смея да твърдя че познавам деца които като бебета са били с повишен мускулен . Те са с обучителни и поведенчески затруднения в училище. Не че са СОП в класическия смисъл на думата но отклоненията от типичното за очевидни за мен лично и за родителите, доколо биват признати като проблем е друг въпрос.
г) физико-емоционалното развитие върви поетапно в сензитивния период до училищна възраст. През всеки етап децата усвояват някакви умения. Децата от спектъра могат до някое ниво да се развива ок и после да се получи задръжка в следващ етап. Ако такава има това оказва влияние на всички следващи етапи и се вижда като дефицит отклонение , неразвито умение.
д) физико-емоционалното е базата за когнитивното и социалното. ЗА когнитивно според концепцията не се смята заучването - да се брои до 100 и да се заучи да се сортира или подрежда тези неща могат да бъдат заучени и натренорани. За DIR концепцията - добро ниво на когнитивност е разбирането, осмислянето, осъзнаването, творческия подход в решение на нещо, с което не си се сблъсквал до него момент.
Скалите на Грийнспан за физико-емоционално развитие са част от скалите за детско развитие на Бейли, което означава че Грийнспан и колектив са извършили огромен труд в опит да опишат и аргументират неочевидното, с цел превенция за деца , които са в рисковата група за състоянието. Според неговата Карта за развитие за деца в риск можем да говорим още на 6 месеца че и по-рано. Казвам "деца в риск" защото това означава че има някакви намеци за проблеми, които ще се трансформират в липсващи тухлички, а тези липсващи тухлички ще станат аутистично поведение по начин по който ще справи впечатление на всички. Грийнспан деликатно ги нарича деца в риск. Това означава че ако родителя е достатъчно чувствителен , като антена и "работи" дори с малко бебе с признаци за риск, то този риск може да се минимизира. Авторът казва ясно, че има деца при които и всичко да е направено може да няма подобрение, но има много полезности които могат до неузнаваемост да смекчат проявите на състоянието. За да не кажете че аз все пиша за другите - моето дете е от децата които са били с ясни симптоми на риск. От няколко месечно е било видно, но аз не съм знаела какво да гледам и как да реагирам. Аз виждах как очевидно между 2 и 3 години то полека се изолираше но аз го отдавах на характер, бях прекалено заета с друго. И така на 3 се оказахме в състояние, в което му липсваха стени а не тухли. В момента то е тотално реахбилитирано ( с намек на странности) , но не защото това е възможно, а защото то е било дете в риск според гриинспан, такова, което има способности и трябва просто да бъде правено правилното индивидуално нещо с него. Къде е тънката граница между дете в риск и дете - класически пример от спектъра аз не знам. И Грийнспан не ни казва. Но като родител, следвайки логика, опит и наблюдения, смея да твърдя, че много от децата разпределени към спектъра имат огромен потенциал да "излязат" максимално от това, което ние описваме като спектър и да се приближат максимално към това, което ние наричаме "норма". Трябва просто много да се работи индивидуално съобразено и в правилна посока. Част от уменията з амоят син дори сега не са напълно естествени и това е "Биологията" която Грийнспан споменава, от нея не можеш да избягаш.
Ще напиша какво виждам като крайъгълни камъни при вас , но това не значи че съм права в анализ или изводи.
А) не мисля че сте имали регрес, след един момент сте нямали прогрес. Лепетната реч е нещо много лъжовно за родителите. Ба, ма, не са смислено използвани срички на възраст от да кажем до 18 месеца. Думички също. Осмислянето на думите, свързването им с представи и понятия , съзнателното им използване а не папагалски повтаряне когато детето иска и съобщава нещо - са много много различни. Пиша го, защото и при мен беше същото и аз казвах ами до тогава еди какво беше наред а после регрес. Да то е било наред защото детето до този етап видимо се е развивало в норма, какво се е случвало на заден фон никой от нас не знае. В един момент отклоненията в дадено функциониране стават такива, че дефицитите стават очевидни ( ефект на лавината). Детето не "постига света" по типичния начин. Тогава то се "затваря" , става емоционално нестабилно, може да има изблици, опозоционно поведение . Това са външни признаци но на втори план се теглят още хиляди неща примерно езиково-речево забавяне, социална неадекватност, когнитивни дефицити. За родителите обаче това изглежда като регрес, но не е такъв, не е. Регрес би могло да има ако говорим за заболяване поразяващо централната нервна система или генетично такова. РЕгрес е загуба на добити полезни умения. В случая вие сте нямали добита реч за да я загубите. Нямали сте след едно ниво прогрес по някаква причина, но за вас е изглеждало като регрес.
Б) Тази причина, виновна за липсата на прогрес ( или да кажем развитие според типичните норми) не може да бъде коригирана така лесно както ни се иска от хапченца. Биохимичния подход по начина по който е тиражиран е нещо, в което аз лично и дълбоко не вярвам. През цялото време се говори какво има като отклонения сред децата от спектъра ( чревен микробиом, допаминови нива, дефицит на витВ и още хиляди неща), но никъде не се казва какви отклонения има в същите направления при децата с типично развитие , просто защото никой не им е правил изследвания. За да се твърди че при едните има отклонения които Са причина за дефицитите в поведение социализация когниция, а при другите няма - това трябва да се докаже ( такива изследвания никой не е правил за да сравнява) че това е налице. Едните имат а другите нямат. Изледват се само деца с дефицити .Както и за да се твърди че с биохимичния подход има задължително подобрение, трябва да се спрат всички терапии и така да се наблюдава, защото няма как да стане ясно подобрението от биохимията ли е или е от терапията или като резултат от "израстване" на детето и преминаване на по-високо качествено ниво , или и от трите. Или само от двете, а наслагването на биохимията е просто незначещ фактор. Дано успявам да изложа ясно точката си. Биохимията може и нещо да подпомогне според мен, но аз не бих губила фокуса, а според мен той не е биохимията, нито в стволовите клетки, нито барокамерата.
Г) Това, което на вас ви убягва, както и на повечето родители е, че вие не целите да доказвате че детето е интелектуално на нивото на останалите. Съгласна съм че има нисък край на спектъра и ние винаги се радваме когато детето ни не е в него. НО фактът, че детето е средния или високия край на спектъра интелектуално по начина възприеман от вас не е достатъчен.. Вие сте с него в час, за да се справя той добре. Това е очевидна зависимост. Ако вас ви извадят от уравнението , той вече не се справя добре. т.е. Вие трябва да целите да не присъствате в уравнението защото в живота има значение как един човек смята колко е две и две. Ако мама е наоколо за да го направи, това не е самостоятелност. Което трябва да бъде и вашата цел. Освобождаване от зависимостта, пък ако ще и с малко принизяване на академичните възможности. Вие целите детето ви да функционира самостоятелно а не само да има знания.
Д) самостимулиращото поведение при хипофункция като видимо при вас - не изчезва. Самостимулиращото поведение е опит за успокояване в ситуация в която няма разбиране и/или има сензорна дразнимост . От тук и натрапливостите, тревожността. Изводът е че се работи по две направления:
1. Ако е сензорна причината - се прави постоянно режимно сензорно задоволяване. При вас е хипо и затова детето се самостимулира като си пее или повтаря реклами. вие трябва този слухов канал да го запълвате постоянно , трябва паралелно на академичната информация да вкарвате и шум, фон. не знам какви са предпочитанията му- има сега всякакви шумове - бял, жълт, музика, може би томатис ритмика, шум трябва да върви във фонов режим. В момента, в който нуждата му от звуци е запълнена под формата на фон - детето ще започне да "чува" важната информация. Как ще го направите- ето тук трябва да проявите изобретателност.
За звуците при стереотипиите и самостимулациите - зависи на кого, какво носят. Моето дете също си циклеше в едни негови игри и свят, в който превключваше в момента в който мозъкът му е освободен от ангажименти. Изглеждаше доста странно за хората наоколо на публични места, като издава разни звуци ( някакви въображаеми игри) - типична самостимулация но с очевидни проявления . Колкото и да повтарях да спре нямаше полза. Един ден реших, че ще правя като него, за да види как изглежда отстрани. Стоим на спирката и той започва да бръмчи да тресе ръце. Аз правя същото като него. ходя в кръг въртя се, треса глава, издавам бръмчащи звуци. Хората ме гледат разбирате как. Но детето вижда как ме гледат, израза на лицето им, че е странно меко казано и ми казва :"мамо спри". Отговарям му- ти изглеждаш така. Докато го правиш ти ще го правя и аз. Мисля че тогава , след ден - два му присветна как изглежда това поведение. Спря да издава звуци и да се стимулира толкова очевино, пренасочи тези звуци и игри към наум. Ние всички си говорим наум- ето ви една идея. Синът ми обаче е в хиперзоната и на него звуци постоянно не му трябваха за шум. На вас ви трябват. Ето тук трябва да измислите за вапето дете как да стане това "запълване" на ушите.
2. Стереотипиите И успокояват. Вероятно имате и лошо разбиране на света от там и тревожност. Може би да вкарате визуални графици/разписания. Така ще подпомогнете и вашето отлюспване като присъствие. Детето да следва дневен или урочен график, да знае какво след какво следва. Разбирането на света, причини следсвия , логика на събитията - трябва да се подобрява, а то става и с много четене, с натрупване на много познания, с много изводи, които детето трябва да направи за да формира причнии-следствените връзки, нищо че може да смята до сто. Въобще по-добре повече постигане на света чрез истории, книги, приказки и не толкова много математика.
3. Що касае опозиционното поведение - децата с РАс имат много ниска мотивация, подкрепено от съвременния родителски демократичен стил ( който е ок за деца в норма ( пак не винаги ) но не и за тези с РАС) картината става много сложна. Но все пак и те имат стимули които могат да контролират тяхното поведение на принципа на обусловеността. Тук родителския ви стил е от огромно значение. Не трябва да си позволявате вариативност в никой случай. За съжаление мисля че вероятно имате вече имате някои затвърдени модели и тяхното изкореняване ще бъде трудно но в никой случай невъзможно. Щом имате договорки, значи работите в правилан посока, важно е да не позволявате подкупи и детето да е наясно че на всяко хитруване ше има противодействие ... обаче всяка ситуация се обиграва конкретно с конкретното дете, защото това е като да решаваш куест, правиш действие получаваш противодействие и така до постигнат желаем баланс. Имам познания по АВа но доkoлко мога да съм ефективна във вашия случай - трябват ми подробности. Може би тук е мястото и на психолога за детето, за да се справя с "характера и реакциите си"
Ще спра до тук, но вероятно много неща съм изпуснала.
Предполагам обаче че имате предвид че буквално "сте се опитали да влезете в детския свят с игра" както е явно някак практиката в бг да се тълкува именно по този начин ( като цяло от различни методи да се извличат части без да се гледа на методиката като цяло и те стават малко извадено от контекста защото не следват общата концепция). И аз това си мислех докато не се сблъсках с неговата книга- "На ти с аутизма", в която той след наистина дълги години работа в колектив с направени наистина голям брой изследвания над голям брой деца ( над 1500 по спомен за един от аспектите - споменавам го за да стане ясно че наистина той извършва огромен труд и с медицински и аспект) за да базира на всичко това своята концепция, която той именува с DIR ( от развитие, индивидуално съобразено, свързано с формиране на взаимоотношения) описва какво му е мнението какво би могло да бъде направено а какво ще се получи зависи от множество фактори.
Гриинспан твърди че - ще изброя с подточки:
а) причините за проблемите при аутистичния спектър е от биологично естество ( или структура, или начин на работа) . Честно казано и моето мислене след години лутания и залитания е все повече в тази посока
б) физиката, интелекта , емоциите социализацията са напълно обвързани сфери, има ли задръжки в едното от там това оказва задължително влияние и върху другите.
в) Физиката и сензориката СА базата на детското развитие ( отново обвръзка с биологията) след тях върви надграждане - емоции, умствено развитие, комуникация. Става като къщичка от карти, ако базата страда страда и надстройката. Невидимо за нас не означава несъществуващо. При вас от написаното веднага правя препратка към един от факторите - хипермускулен тонус, който вие сте забелязали. Смея да твърдя че познавам деца които като бебета са били с повишен мускулен . Те са с обучителни и поведенчески затруднения в училище. Не че са СОП в класическия смисъл на думата но отклоненията от типичното за очевидни за мен лично и за родителите, доколо биват признати като проблем е друг въпрос.
г) физико-емоционалното развитие върви поетапно в сензитивния период до училищна възраст. През всеки етап децата усвояват някакви умения. Децата от спектъра могат до някое ниво да се развива ок и после да се получи задръжка в следващ етап. Ако такава има това оказва влияние на всички следващи етапи и се вижда като дефицит отклонение , неразвито умение.
д) физико-емоционалното е базата за когнитивното и социалното. ЗА когнитивно според концепцията не се смята заучването - да се брои до 100 и да се заучи да се сортира или подрежда тези неща могат да бъдат заучени и натренорани. За DIR концепцията - добро ниво на когнитивност е разбирането, осмислянето, осъзнаването, творческия подход в решение на нещо, с което не си се сблъсквал до него момент.
Скалите на Грийнспан за физико-емоционално развитие са част от скалите за детско развитие на Бейли, което означава че Грийнспан и колектив са извършили огромен труд в опит да опишат и аргументират неочевидното, с цел превенция за деца , които са в рисковата група за състоянието. Според неговата Карта за развитие за деца в риск можем да говорим още на 6 месеца че и по-рано. Казвам "деца в риск" защото това означава че има някакви намеци за проблеми, които ще се трансформират в липсващи тухлички, а тези липсващи тухлички ще станат аутистично поведение по начин по който ще справи впечатление на всички. Грийнспан деликатно ги нарича деца в риск. Това означава че ако родителя е достатъчно чувствителен , като антена и "работи" дори с малко бебе с признаци за риск, то този риск може да се минимизира. Авторът казва ясно, че има деца при които и всичко да е направено може да няма подобрение, но има много полезности които могат до неузнаваемост да смекчат проявите на състоянието. За да не кажете че аз все пиша за другите - моето дете е от децата които са били с ясни симптоми на риск. От няколко месечно е било видно, но аз не съм знаела какво да гледам и как да реагирам. Аз виждах как очевидно между 2 и 3 години то полека се изолираше но аз го отдавах на характер, бях прекалено заета с друго. И така на 3 се оказахме в състояние, в което му липсваха стени а не тухли. В момента то е тотално реахбилитирано ( с намек на странности) , но не защото това е възможно, а защото то е било дете в риск според гриинспан, такова, което има способности и трябва просто да бъде правено правилното индивидуално нещо с него. Къде е тънката граница между дете в риск и дете - класически пример от спектъра аз не знам. И Грийнспан не ни казва. Но като родител, следвайки логика, опит и наблюдения, смея да твърдя, че много от децата разпределени към спектъра имат огромен потенциал да "излязат" максимално от това, което ние описваме като спектър и да се приближат максимално към това, което ние наричаме "норма". Трябва просто много да се работи индивидуално съобразено и в правилна посока. Част от уменията з амоят син дори сега не са напълно естествени и това е "Биологията" която Грийнспан споменава, от нея не можеш да избягаш.
Ще напиша какво виждам като крайъгълни камъни при вас , но това не значи че съм права в анализ или изводи.
А) не мисля че сте имали регрес, след един момент сте нямали прогрес. Лепетната реч е нещо много лъжовно за родителите. Ба, ма, не са смислено използвани срички на възраст от да кажем до 18 месеца. Думички също. Осмислянето на думите, свързването им с представи и понятия , съзнателното им използване а не папагалски повтаряне когато детето иска и съобщава нещо - са много много различни. Пиша го, защото и при мен беше същото и аз казвах ами до тогава еди какво беше наред а после регрес. Да то е било наред защото детето до този етап видимо се е развивало в норма, какво се е случвало на заден фон никой от нас не знае. В един момент отклоненията в дадено функциониране стават такива, че дефицитите стават очевидни ( ефект на лавината). Детето не "постига света" по типичния начин. Тогава то се "затваря" , става емоционално нестабилно, може да има изблици, опозоционно поведение . Това са външни признаци но на втори план се теглят още хиляди неща примерно езиково-речево забавяне, социална неадекватност, когнитивни дефицити. За родителите обаче това изглежда като регрес, но не е такъв, не е. Регрес би могло да има ако говорим за заболяване поразяващо централната нервна система или генетично такова. РЕгрес е загуба на добити полезни умения. В случая вие сте нямали добита реч за да я загубите. Нямали сте след едно ниво прогрес по някаква причина, но за вас е изглеждало като регрес.
Б) Тази причина, виновна за липсата на прогрес ( или да кажем развитие според типичните норми) не може да бъде коригирана така лесно както ни се иска от хапченца. Биохимичния подход по начина по който е тиражиран е нещо, в което аз лично и дълбоко не вярвам. През цялото време се говори какво има като отклонения сред децата от спектъра ( чревен микробиом, допаминови нива, дефицит на витВ и още хиляди неща), но никъде не се казва какви отклонения има в същите направления при децата с типично развитие , просто защото никой не им е правил изследвания. За да се твърди че при едните има отклонения които Са причина за дефицитите в поведение социализация когниция, а при другите няма - това трябва да се докаже ( такива изследвания никой не е правил за да сравнява) че това е налице. Едните имат а другите нямат. Изледват се само деца с дефицити .Както и за да се твърди че с биохимичния подход има задължително подобрение, трябва да се спрат всички терапии и така да се наблюдава, защото няма как да стане ясно подобрението от биохимията ли е или е от терапията или като резултат от "израстване" на детето и преминаване на по-високо качествено ниво , или и от трите. Или само от двете, а наслагването на биохимията е просто незначещ фактор. Дано успявам да изложа ясно точката си. Биохимията може и нещо да подпомогне според мен, но аз не бих губила фокуса, а според мен той не е биохимията, нито в стволовите клетки, нито барокамерата.
Г) Това, което на вас ви убягва, както и на повечето родители е, че вие не целите да доказвате че детето е интелектуално на нивото на останалите. Съгласна съм че има нисък край на спектъра и ние винаги се радваме когато детето ни не е в него. НО фактът, че детето е средния или високия край на спектъра интелектуално по начина възприеман от вас не е достатъчен.. Вие сте с него в час, за да се справя той добре. Това е очевидна зависимост. Ако вас ви извадят от уравнението , той вече не се справя добре. т.е. Вие трябва да целите да не присъствате в уравнението защото в живота има значение как един човек смята колко е две и две. Ако мама е наоколо за да го направи, това не е самостоятелност. Което трябва да бъде и вашата цел. Освобождаване от зависимостта, пък ако ще и с малко принизяване на академичните възможности. Вие целите детето ви да функционира самостоятелно а не само да има знания.
Д) самостимулиращото поведение при хипофункция като видимо при вас - не изчезва. Самостимулиращото поведение е опит за успокояване в ситуация в която няма разбиране и/или има сензорна дразнимост . От тук и натрапливостите, тревожността. Изводът е че се работи по две направления:
1. Ако е сензорна причината - се прави постоянно режимно сензорно задоволяване. При вас е хипо и затова детето се самостимулира като си пее или повтаря реклами. вие трябва този слухов канал да го запълвате постоянно , трябва паралелно на академичната информация да вкарвате и шум, фон. не знам какви са предпочитанията му- има сега всякакви шумове - бял, жълт, музика, може би томатис ритмика, шум трябва да върви във фонов режим. В момента, в който нуждата му от звуци е запълнена под формата на фон - детето ще започне да "чува" важната информация. Как ще го направите- ето тук трябва да проявите изобретателност.
За звуците при стереотипиите и самостимулациите - зависи на кого, какво носят. Моето дете също си циклеше в едни негови игри и свят, в който превключваше в момента в който мозъкът му е освободен от ангажименти. Изглеждаше доста странно за хората наоколо на публични места, като издава разни звуци ( някакви въображаеми игри) - типична самостимулация но с очевидни проявления . Колкото и да повтарях да спре нямаше полза. Един ден реших, че ще правя като него, за да види как изглежда отстрани. Стоим на спирката и той започва да бръмчи да тресе ръце. Аз правя същото като него. ходя в кръг въртя се, треса глава, издавам бръмчащи звуци. Хората ме гледат разбирате как. Но детето вижда как ме гледат, израза на лицето им, че е странно меко казано и ми казва :"мамо спри". Отговарям му- ти изглеждаш така. Докато го правиш ти ще го правя и аз. Мисля че тогава , след ден - два му присветна как изглежда това поведение. Спря да издава звуци и да се стимулира толкова очевино, пренасочи тези звуци и игри към наум. Ние всички си говорим наум- ето ви една идея. Синът ми обаче е в хиперзоната и на него звуци постоянно не му трябваха за шум. На вас ви трябват. Ето тук трябва да измислите за вапето дете как да стане това "запълване" на ушите.
2. Стереотипиите И успокояват. Вероятно имате и лошо разбиране на света от там и тревожност. Може би да вкарате визуални графици/разписания. Така ще подпомогнете и вашето отлюспване като присъствие. Детето да следва дневен или урочен график, да знае какво след какво следва. Разбирането на света, причини следсвия , логика на събитията - трябва да се подобрява, а то става и с много четене, с натрупване на много познания, с много изводи, които детето трябва да направи за да формира причнии-следствените връзки, нищо че може да смята до сто. Въобще по-добре повече постигане на света чрез истории, книги, приказки и не толкова много математика.
3. Що касае опозиционното поведение - децата с РАс имат много ниска мотивация, подкрепено от съвременния родителски демократичен стил ( който е ок за деца в норма ( пак не винаги ) но не и за тези с РАС) картината става много сложна. Но все пак и те имат стимули които могат да контролират тяхното поведение на принципа на обусловеността. Тук родителския ви стил е от огромно значение. Не трябва да си позволявате вариативност в никой случай. За съжаление мисля че вероятно имате вече имате някои затвърдени модели и тяхното изкореняване ще бъде трудно но в никой случай невъзможно. Щом имате договорки, значи работите в правилан посока, важно е да не позволявате подкупи и детето да е наясно че на всяко хитруване ше има противодействие ... обаче всяка ситуация се обиграва конкретно с конкретното дете, защото това е като да решаваш куест, правиш действие получаваш противодействие и така до постигнат желаем баланс. Имам познания по АВа но доkoлко мога да съм ефективна във вашия случай - трябват ми подробности. Може би тук е мястото и на психолога за детето, за да се справя с "характера и реакциите си"
Ще спра до тук, но вероятно много неща съм изпуснала.
Ох това ръкомахане ...Моят след месец и малко става на 16 години и уж разбира и знае,че не трябва и пак ръкомаха, особено като е развълнуван или му е скучно(и много подскача,чак имам чувството че ще събори къщата понякога, добре че нямаме съседи)...
Това е емоционална самостимулация която трябва да заместите с нещо, тя е свързна с ниския контрол над емоциите и поведение.Затова трябва работа над контрол на емоциите от там на поведението. МАлките деца също скачат, тропат крещят, но се научават да се контролират и като по-големи може да казват Йе, Уха , браво, Йес, да вдигат ръце нагоре, пляскат но не прекалено ентусиазирано. Трябва да изберете с какво да го пренасочите и да го тренирате. Да създавате ситуации и да репетирате с него реакция.
За скучаенето - това е време , най-най-неполезно за децата особено с РАС - по време на което те се самостимулират (винаги неприемливо) или заспиват от ленност. Затова обучението на заемане с хоби, прекарване на свободното време и формиране на интереси е от голяма важност. Всички трябва да се учат с какво да си заемат времето, но с децата с РАС това се случва изцяло целенасочено .
Отначало разбира се родителя подбиращ и подбутващ хобита и занимания по интереси, после да подканя ненатрапчиво но настоятелно към заемане с това хоби/действие/активност. Но подбора е много много важен първоначално. Ако детето е несръчно няма как да му предложиш да плете или да се занимава с глина...
Имам въпрос относно зъболечение на децата, предстои пълна упойка, някой минавал ли е по тоя сценарий?
Да, два пъти досега. Преди да поставят пълната упойка, дадоха хапче с успокояващ и леко успиващ ефект, защото детето беше много уплашено - първия път заради неизвестността, а втория път заради спомена. Първия път беше малък и седеше в мен на стола до заспиването, другия път го държах за ръка и му говорех, докато заспа. После чакахме навън с мъжа ми. След процедурите ме пускаха при детето, докато се събуди. В нашия случай най-неприятно беше след събуждането, макар че не е така при всички. Изпадаше в криза и чак в колата се успокояваше. Втория път много молихме да ни пуснат по-бързо да си вървим от времето за наблюдение. Добре е да имате някакво болкоуспокояващо за всеки случай под ръка, ако се наложи. Зъболекарят ще предупреди за това на предварителния разговор.
Успех и късмет!
Всъщност той обича да работи с глина,но нещата му са доста абстрактни точно поради неговата несръчност...но не съм се отказала да търся...
Глава 10 от книгата W@rk Ahead, Дж@н Макейкън и Р@н Лииф
ПРОБЛЕМИ С ХРАНЕНЕТО
Как да научим децата да опитват нехаресвани от тях храни
Притесняваме след колко време ще се почувства добре, анестезиологът каза, че доста деца вече ги “работят” с пълна упойка, не само аутисти.
Раздвижването по спомен беше бързо, у дома не е залитал, но за всеки случай се наблюдава отблизо. Иначе ми е трудно да преценя кога точно изчезна напълно ефектът от упойката, защото беше много сърдит и обиден на общо основание.
Имам въпрос относно зъболечение на децата, предстои пълна упойка, някой минавал ли е по тоя сценарий?
Трябва да намеря работещ начин за миенето на зъби, електрически четки отказва, шумът и вибрацията са out.
Все още бяга от прахосмукачката вкъщи, никаква промяна в посока свикване.
Все още бяга от прахосмукачката вкъщи, никаква промяна в посока свикване.
Продължавам в скрит текст
Скрит текст:
Казвам го като родител на дете което не търпеше дори да се говори с по-висок глас в помещение. Или ходеше в тоалетната с тапи на ушите. Същото и орално, като вкарам четка в устата след 2 минути почва да му се гади. На 5 пломбирахме млечен зъб. Ухапа заболекарката ,а вече беше дето се казва сравнително адекватен, току проговорил Трябваше да се взема в ръце и да направя нещо. Почнахме с брашинг няколко пъти дневно, както и твърди хрупкави храни, гризне, хапане, смучене. За ушите полека увеличавахме шума , по-звучни уреди в домакинство, прахосмукачка с потенциометър , както и представления, концерти, шумни уреди, детски площадки, по малко, полека . Нещата не станаха отведнъж, но станаха. В момента нивата му на търпимост са в границите на нормата.
С това искам да кажа че нещата се случват. И да нямате грандиозно подобрение, движение в положителна посока ще имате задължително. Звуковите четки за зъби са с най-силен звук. Може би ултразвукова, но отново ако орално детето е с проблем вкарването на нещо в устата отделя слюнка и води до позиви за гадене. Няма да стане без брашинг в устата. Вариант е зъбен душ. както и поставяне на силанти, така или иначе ще ги приспивате.
Ако вие не можете да се занимавате намерете сензорен терапевт или ерготерапевт, те трябва да знаят какво да правят.
Относно пълните упойки за всички деца това е велика глупост и не може да е истина. Упойките са токсични, да не кажа че могат да отключат епилепсия. Не е възможно това да се практикува с такава лекота.
С това искам да кажа че нещата се случват. И да нямате грандиозно подобрение, движение в положителна посока ще имате задължително. Звуковите четки за зъби са с най-силен звук. Може би ултразвукова, но отново ако орално детето е с проблем вкарването на нещо в устата отделя слюнка и води до позиви за гадене. Няма да стане без брашинг в устата. Вариант е зъбен душ. както и поставяне на силанти, така или иначе ще ги приспивате.
Ако вие не можете да се занимавате намерете сензорен терапевт или ерготерапевт, те трябва да знаят какво да правят.
Относно пълните упойки за всички деца това е велика глупост и не може да е истина. Упойките са токсични, да не кажа че могат да отключат епилепсия. Не е възможно това да се практикува с такава лекота.
Глава 11 от книгата W@rk Ahead, Дж@н Макейкън и Р@н Лииф
ФОРМИРАНЕ НА СОЦИАЛНО И ИГРОВИ НАВИЦИ И УМЕНИЯ
Скрит текст:
M-CHAT-RTM Какво мислите за този тест, за дете на 2г 3м, може ли да му се вярва до някаква степен. Излезе ми нисък риск.
Моите притеснения са, че не говори, само отделни думи, които са много малко от сорта на мама, тате, баба, чао т.н, също от както тръгна на ясла изпада в нервни кризи вкъщи без причина и обича да си играе с врати, като играта представлява да отваря, затваря, излиза, влиза, вкарване и изкарване на ключа от ключалката.
Детето разбира, изпълнява команди, познава частите на тялото си, близките си, , иска да ми покаже всичко, което го е впечатлило, имитира животни, сочи още от година и малко, показва годинки с пръсти, казва чао с ръчичка, познава животните по картинките, ако го попитам за нещо в стаята веднага ми го показва или донася, храни се разнообразно.
Какво бихте ме посъветвали?
Моите притеснения са, че не говори, само отделни думи, които са много малко от сорта на мама, тате, баба, чао т.н, също от както тръгна на ясла изпада в нервни кризи вкъщи без причина и обича да си играе с врати, като играта представлява да отваря, затваря, излиза, влиза, вкарване и изкарване на ключа от ключалката.
Детето разбира, изпълнява команди, познава частите на тялото си, близките си, , иска да ми покаже всичко, което го е впечатлило, имитира животни, сочи още от година и малко, показва годинки с пръсти, казва чао с ръчичка, познава животните по картинките, ако го попитам за нещо в стаята веднага ми го показва или донася, храни се разнообразно.
Какво бихте ме посъветвали?
VDimitrova, моето дете имаше много подобна симптоматика + светване и изгасяне на лампи. Матанова и Терзийски твърдяха, че е вследствие на липсата на пълноценна реч и се оказаха прави. Когато проговори като хората, всичко отшумя. Доколкото помня, обяснението беше, че дейности с врати, лампи и тн дават моментален резултат, който децата разбират тук и сега.