А щом виждате, че детето е ОК през деня не мисля, че има за какво да се притеснявате.
Сина ми беше ходил вече на градина около година и половина, когато започна да влиза в градината с рев.
Така се вкопчваше в мен, че направо го изтегляха със сила. Една сутрин не беше пожелал да слезе от колата на ММ до степен, че медицинската сестра беше излязла за да го вземе от колата.
И това продължи със седмици.
Аз лично се чуствах зле и явно все насочвах вниманието натам, защото исках да разбера защо се случва. До една сутрин, когато го заведох той влезе с рев и писъци и докато стигна до колата учителката ми се обади и ми даде да говоря с него. Човека си беше щастлив и изобщо не плачеше. А не мен душата ми беше в зъбите. Осъзнах, че явно човека пробва вниманието ни и спрях да му се впрягам за тези ревове.
Чак след време в разговори с него се оказа, че една от учителките му е направила рязка забележка, когато той е ударил една госпожица. Тази забележка явно го е наранила и следващият ден не му се е ходело и цирка е започнал.
И явно моето фиксиране върху това е довело до цялата серия - истерия