Жилище предписно без мое знание

При жив собственик, не знам как мислиш ти се полага нещо…

Нищо не ти се полага.
Апартаментът е бил на бабата и дядото и ги е наследил синът им.
Докато той е жив, може да разполага както реши със собствеността си. Дали ще го продаде на свое дете или на друг човек е лично негово решение.
Докато е жив нямаш право на претенции.
След това може да пробваш, но при покупко-продажба нямаш шанс.

Нищо не му се полага в момента и трудно ще докаже безвъзмездност (симулация) и в бъдеще, но хора, които така забравят за "старите" си деца, не струват.

Юридическата част е свързана с всички други аспекти. Съжалявам за болката, която сте изпитали..
Животът е несправедлив, да.
На ваше място бих започнала с това да не го наричам господин, да го опозная и да се постарая да общувам със създателя си, да му дам шанс, също и с другото дете, което ви е брат/сестра. С бабата и дядото е ясно, че не имало връзка..

Преди да претендирам, ще се помъча да създам някакво минимум общуване. После, ако ми дадат добре, ако не ми дадат - пак добре.
Няма връзка разведено/неразведено семейство.. Ако са ви "забравили" през ученическите години, защо сте забравили и вие?
Баща ви е жив. Би могъл да продаде каквото има, да изиграе парите на лотария, да ги пропие или изхарчи както намери за добре, да ги подари на някой кучкарник, на църквата..
Ощетена страна се наричате, но все още не сте такава в юридически аспект, защото от бабата и дядото наследява прекия наследник - родителят ви, вие идвате после. Виждам ви по-скоро като ощетена страна в живота.. Заради шансовете, които все още имате, а не търсите.

От морална гледна точка се полага и още как. Дори и законово някои случаи са решени със запазената част. Жалко, че при такива измами наследникът наследодател, може би некупил нищо сам, може да ощети едното дете за сметка на другото. Отврат.

Разбирам ви, не е справедливо. Минала съм през тази емоция, без да са разведени родителите ми, жилище на сина със симулативна покупки-продажба. Мен ме погребаха приживе. Имат и още едно жилище с което не желаят да уравновесят; евентуално, някакви части един ден, не ми трябват, за какво са ми. Ако не го прехвърлят и него де, преди това. Вие сте негово дете, негова кръв, създал ви е, но… Боли ви, но по-добре си стъпете на краката и постигнете всичко материално сам. Той ви е отписал, Вие какво търсите от такъв човек? Такива са обстоятелствата, не може да промените никого. Приемете ги. Хората са прави, баща ви е собственикът и като такъв може да се разпорежда както реши. Друг е въпросът кое е морално и кое не. Да, не е морално, вие сте жив. Не са малко хората, които не знаят какво означават думичките  морал, отговорност, съвест, обич. Малко хора имат класа, повечето са едно голямо нищо. Ще загубите и много нерви, и пари отделно. Не си струва, защото изходът няма да е във ваша полза. Не стига, че е боклук, но и да губите още хиляди; адвокатските услуги не са евтини. Не си струва. Най-добре се съсредоточете върху мечтите си и как да постигнете материален успех, без нищо от него. Вие баща реално нямате. Две стаи, халал да са им, някои хора толкова струват. И много повече да са, като е такъв човекът… Борила съм се съдебно и съм печелила делата по други казуси, когато е трябвало, не съм страхлив и неборбен човек, ако така изглежда отстрани, но при този казус не си струва, защото няма да спечелите. Всеки си се разпорежда с имотите както иска. Има и неморални хора, приемете го и продължете напред. Грях е това, което е направил. Вие също сте му дете, но пак ви казвам, има много такива хора. Да се посмеете малко: моите считат, че е мое задължение/ мое, не на брат ми/ да ги гледам, когато се стигне дотам. Казвали са ми го.

Мисля, че трябва да се уважи волята на наследодателя. Аз така направих със страната, с която не поддържах контакт (баба и дядо), въпреки правото на запазена част. Така са решили, техни са си имотите, те са си ги изкарали, платили, стопанисвали. В последните години преди смъртта си търсиха контакт, съжаляваха, но аз вече бях продължила напред, чужди ми бяха.

Нито се полага нещо, нито има наследодателя в случая.
Има един човек, който е наследил имущество от родителите си и може да го ползва както реши.
Бащата е жив и здрав и имуществото е негово.
Все едно да е длъжен да си дава част от заплатата цял живот на пълнолетните си деца или да дава част от покупките си за през седмицата.

Внукът при жив баща няма запазена част от баба си и дядо си.

Имуществото явно вече не е негово, но ако беше дарение бързо щеше да се оспори за запазената част, затова и се прави измама.

Имотът си е чисто на бащата и ако желае, може да го продаде и да го пропие. Въобще може да го прави каквото иска.

Разбира се, а може и да даде всичко на "новото" си дете, санкции и правни пречки няма. По същия начин не е длъжен и да обича "старото" дете, нито изобщо да поддържа контакт с него или да помни за съществуването му - отново няма санкции и правни пречки.

Много ги обичам такива роднини, които знаят по-добре от мен как справедливо и морално да се разпоредя с моите собствени имоти...

То не е въпросът дали ти казват как, а дали постъпваш справедливо - еднакво към двамата.
Не е същото като да не са съгласни да си продадеш апартамента и да заживееш с парите в Тайланд, примерно.

Чакайте сега, хем ви е изоставил, хем не сте поддържали връзка, но сега имате очаквания. Грешно. Има всякакви житейски ситуации, човекът може да прави всичко с имота/патите си, децата не са осигурени само защото са се родили.

Ами за мен справедливо може да означава да си даря имота на единия си син... Или продам, както е в случая.