Помогнете-дъщеря ми не иска да живее с мен

Много отдавна не е ходила за цял уикенд.
Когато е ходила е казвала, че спи на дивана...

Ами може да се се харесали с другия "брат".

Аз имам подобен проблем - изведнъж тийнът ми рязко се затръшка, че не иска да живее с мен, заради кандидатстване в гимназия. Това, което направих е да свикам 'семеен' съвет, да питам бащата пред детето би ли поел отговорност да живее с него, да му обясним двамата какво се изисква от него - тоест да покаже усилия в тази насока с дисциплина и старание в ученето.
Разликата е, че при нас става въпрос за смяна на града. Баща му също живее с друго дете и жена..
Смятам, че така търси доказване, че е важен за баща си, в което няма лошо и той е родител.. криво ми е, разбира се, че не иска да живее с мен, но не го показвам и казах, че ако живее с баща си, ще съм спокойна и нямам против, ако всичко друго е наред.
Интересното е, че откакто разбра, че никой не му противоречи на желанията къде да живее, протестира за.. не се знае за какво точно..

И моята на 14 постоянно искаше да напуска и нямаше търпение да стане на 18, че да се махне. Наскоро стана, изобщо и дума не отваря...

моят ме заплашва с това, че ще отиде на друг континент, само да стане на 18..глобално мисли детето

Това си е пубертетско клише с изнасянето. Ако няма развод ще отиде при баба си, или нещо трето ще измислят. Минава после, но явно има нужда човек в тази възраст да е голям, сам да решава, да мрази майка си и прочее. Докато са на сигурно място при някой отговорен възрастен просто не трябва да се втриса човек толкова.

Нямам против щерката да отиде да учи в съседен областен град, на общежитие, естествено, ама тя нещо взе да бие отбой

На 14 и моята дъщеря откачи след едно скачване между нас двете и отиде при баща си, за около 5 дни. Подозирам, че новата съпруга тънко я е насочила към вратата.
После нещата бяха както преди и до края на пубертета без драми, ако се изключат два месеца истерии преди бала.
Ще се радвам да споделяте как се развиват събитията при вас и пожелавам щастлива развръзка.

Здравейте и благодаря за мнението.
Дъщеря ми вече си е при мен. Не се получи лесно този пробив, дори баща и услужливо я пускаше на високоговорител, за да ми потвърди, че дори не иска да слезе пред блока да разговаря с мен, но за щастие след последния проведен разговор с мен, ефекта от лъчетерапията му се стопи.
Очаквах, че ми е сърдита и така нататък, но не и, че е в процес на връщане на фабрични настройки.
Много грозно изпълнение. Не, че очаквах от него красиви изпълнения, но лелеех илюзията, че всеки си е продължил по пътя и комуникацията ни ще е цивилизована, както и поведението ни пред децата.

Като бонус и отмени часа при ортодонт, под предтекст, че щом живеела при мен-аз да съм плащала
Сякаш до сега никога не съм плащала за потребностите на децата си
Просто нямам думи...

И двамата ще го побъркате това дете...

Горкото дете...

Е много ясно че баща й я е облъчвал!
Той и БМ непрекъснато облъчва дъщеря ни, тя уж се прави че не го слуша, но последните месеци много я обърква.

Аз пък вярвам, че има нормални родители, които не си "облъчват" децата и не ги карат да взимат страна. Жалко, че тук случаят не е такъв. Дано детето да е добре и да укроти емоциите!

Радвам се че си е вече при вас. Но исках да споделя с какво впечатление останах когато четох темата.
Тревогите на една майка са напълно нормални.
Тинейджърството е нормално да протича по бунтовно.
До тук е добре. Но в картината са още много фактори.

- Всъщност тинейджърката е прекомерно бунтовна, което увеличава тревогите на майката
- Синът се включва в помощ на майката. Майката иска детето и да си остане малко, и да не се включва в нищо забранено. Затова на помощ идва синът, който най-вероятно има доста против поведението на сестра си. Така майката слага над дъщеря си надзорът на "възрастния" син, който за нея вече е пораснал и зрял.
- Конфликтът майка и дъщеря в едно семейство е напълно нормален. Парадоксът е че колкото майката е по грижовно и закриля, толкова повече момичето се представя като сексуален обект. Обикновено в семейства в които майката се конти и ходи по дискотеки, момичето е това което стои в къщи, става по затворено и говори предимно само с по-близки приятелки за които се знае, че са добри деца. Затова тук също се пита в задачата, доколко закриляща е майката.
- Раздялата на майката е нещо, което в зависимост от възрастта е станало причина за необратими процеси в разстежа на детето. Момичето вероятно има съпротива да приеме нейния нов баща като авторитет. Тя все още смята нейният биологичен баща за авторитет. Така всъщност връщайки се при майка си, тя отново заживява без авторитет. Контактът с биологичният и баща обаче в случая трябва да е бил доста полезен, поради това, че всяко дете което расте без баща (защото нейният доведен баща не е авторитет) е дете което расте без примера за баща. Независимо какъв е баща и, добър или пълен боклук, тя трябва да прекара време с него, за да може да рефлектира от неговото поведение.
- Всъщност бунтът на момичето е полезен за нея. Това което прави в момента е нещо, което в бъдеще ще я избави от психически проблеми като например да живее в потисничество на някой омразен шеф, в който всъщност да вижда образът на майка си, която майка не и е давала да порасне.

Та според тези мои разсъждения, това тя да ходи при биологичния си баща е добро решение. Това тя да не бъде притеснявана и да не бъде контролирана докато е при него е добре, ако майката може да го постигне. И не на последно място е много положително ако синът спре да си рови носът и да "помага", защото всъщност създава още по-голям бунт в момичето.

Ролята на доведения баща не ми е много ясна в тази ситуация. Да, мъжка фигура е, но явно поради ранните години на възпитание на момичето, доведеният баща не успява да се справи с възпитанието и. Според мен момичето вижда в него само още една майка, защото най-вероятно той повтаря до голяма степен това което майката желае.

В момичето се създава омраза към това че майката иска тя да си остане малка. Към това че брат и е даван за пример, защото се бори срещу нейните проблеми. Към това че най-вероятно тя не харесва брат си и това, че на него му се дава някаква власт над нея от майката я принизява и я прави още по-малка. Към това че тя няма съюзник в своя дом. Към това че никой не и дава възможност тя да прави неща които един възрастен може, да поема отговорност и да бъде самостоятелна.

Може ли майката да си представи, че наема квартира за момичето си и я пуска да живее сама. Може ли да и предостави всички отговорности, като това да има работа, да се грижи сама за квартирата си, да решава с кого да се събира и така нататък. Единственото условие да е да няма наркотици. Ако майката може да си представи това, и може да се примири с тази идея, то тя ще направи стъпка напред. Бунтът на момичето ще заглъхне с минаването на периода на пубертета, но е важно след като бунтът заглъхне да няма още по-болно дете, което да затвори омразата в себе си, защото не успяло да намери друг изход от родителската стена.