Историята на градините започва през 1661 г., когато Дротнингхолм е завладян от вдовстващата кралица Хедвиг Елеонора. За да ѝ помогне да създаде нова градина за удоволствия, тя поръчва на Никодим Тесин, който се вдъхновява от предложението на френския ландшафтен архитект Андре Льо Нотр за замъка Во льо Виконт във Франция. Тесин е бил силно вдъхновен и от градините на двореца Версай.
Бароковата градина-партер - най-близката до двореца - има сложен дизайн на бродерия, първоначално вдъхновен от Во льо Виконт. Ако продължите навътре в парка, ще ви посрещне воден партер с десет басейна и каскади. Отвъд каскадите има четири живи плетове, заобиколени от борови живи плетове, и финалът: голям храст, наречен "звездата". По-късно градината ще получи външна рамка с четири алеи, оформени с липи. Най-старите липи са от времето на Хедвиг Елеонора.
Кралица Хедвиг Елеонора поръчва скулптури на Николаес Милих за градината, но много от скулптурите в парка всъщност са военна плячка, пренесена в Стокхолм от Чехия и Дания и изработена от скулптора Адриаен де Врис.
Ботаническата градина в Пераденя официално е създадена през 1843 г. с растения, донесени от градината Кю в Лондон, остров Славей, Коломбо и градината Калутара в Калутара и тя е направена по-независима и разширена при Джордж Гарднър като надзирател през 1844 г., след което е контролирана от няколко надзиратели, докато не бъде дадена на контрола на Министерството на земеделието през 1912 г. Кралските ботанически градини в Передения се използват като щаб на Югоизточна Азия на Съюзните сили и през Втората световна война. Кралските ботанически градини в Пераденя бяха включени в „10-те велики ботанически градини по света“, публикувани от The Guardian през 2018 г. Големите перголи и телени арки са покрити с бляскави катерачни растения с трудно произнасящи се имена като Beaumontia и Saritaea, преплетени с красивите люляково-сини петраи, за които се твърди, че са се разраснали по-красиво, отколкото в самите градини Kew. Малка и кокетна градина, построена във вътрешността на Кралските ботанически градини, показва някои от най-добрите видове орхидея, а входът е украсен с легла от червена салвия, кокцинея и алена пуансеттия, като основната широка рамка е създадена с фини вечнозелени дървета, под които има лехи от красивата флора „Pickly Bush” и „Blue Sky”. Националният хербарий на Шри Ланка - водещият институт за удостоверяване на растенията в Шри Ланка, също е разположен вътре в градините Пераденя.
Основните задължения на този институт са да изследва растенията, да ги идентифицира и да подготвя екземпляри, документация и преглед на флоралните богатства в Шри Ланка. Градините също се състоят от няколко исторически дървета като масивно "Цейлонско желязо", засадено от Николай II през 1894 г., чаено растение от Китай (1824 г.), което се счита за първото в търговската мрежа некомерсиално чаено растение в Шри Ланка, голяма Амхерстия от принц Алберт от Белгия, камфорово дърво, засадено от първата жена премиер на Шри Ланка - г-жа Сиримаво Бандаранаике през 1972 г., Байкеа Инсинис, засадена от върховния понтиф на мюсюлманската общност Дауди Бохра, Сиедна Тахер Сайфудин (RA) през 1941 г., Дървото на жълтите тромпети, засадено от престолонаследника принц Акиито от Япония и неговата съпруга 1981 г., и дървото “Sorrowless “, засадено от кралица Елизабет през 1981 г.
Първоначално къщата е наречена "High Grove" и е построена между 1796 и 1798 г. на мястото на по-стар имот. В неокласически стил, най-вероятният ѝ архитект е Антъни Кек, местен каменоделец. Непосредствено преди пристигането на Н.В.П. краля Highgrove е бил дом на Морис Макмилън, син на Харолд Макмилън, който е британски министър-председател през 50-те и началото на 60-те години на ХХ век.
Негово Величество крал Чарлз III пристига в Хайгроув през 1980 г. и оттогава къщата и градините са претърпели много обмислени нововъведения. Когато Негово Величество пристига за пръв път, Хайгроув не притежава нищо повече от занемарена градина, обрасла леха, малко пасище и няколко кухи дъба.
Днес, след упоритата работа на много хора, поредица от градини, свързани помежду си, се разгръща в поредица от лични и вдъхновяващи картини, всяка от които отразява интересите и ентусиазма на крал Чарлс. Хайгроув посреща до 40 000 посетители годишно.
Преди всичко Highgrove е семейният дом на техни величества крал Чарлз III и кралица Камила.
По парка работят десетки градинари и служители.
Цветовите гами на градините напомнят тези на тибетските коприни – жълто, розово и синьо.
Старата част на градините е по дизайн на крал Чалрз и Розмари Вери, и е под формата на традиционни английски смесени бордюри – растенията се селектирани и смесени така, че да цъфтят през цялото време.
В началото на 2000 чемширите са напълно унищожени от гъба, ето защо днес на мястото им растат средиземноморски растения като розмарин, лавандула, салвия, цитруси.
Две реда фигури, изработени от геометрично подрязан златен тис са разположени от двете страни на пътеката на мащерката – само те си спомнят каква е била градината преди крал Чарлс да се премести в Хайгроув. Около тях има засадени повече от 20 вида мащерка и риган. В края на пътеката се намира градината с водни лилии и езерцето, което е огряно от слънцето през целия ден.
Терасата пред самата къща е една от първите „градински стаи“ в Хайгроув и всички растения в нея са засадени лично от крал Чарлз. По негов проект е изграден и фонтана с воденичния камък в центъра на терасата с две малки беседки от двете му страни. През 2010 на терасата са засадени четири маслинови дървета от Испания, всяко от което на възраст почти два века. Зимата се покриват, заради суровия английски климат.
Първоначално градината със слънчевия часовник е била розова градина, но днес вместо рози, са насадени цветни лехи с трайни насаждения, като основното са обожаваните от крал Чарлз делфиниуми. За вертикалното озеленяване са използвани рози „Highgrove”, клематис и синя и бяла глициния.
Цветните лехи са поддържани от опори от върбови клони, които през лятото помагат на високите трайни насаждения, а през зимата имат декоративна цел.Ливадата с диви цветя, простираща се около градината е на площ повече от почти два хектара и всъщност не е никак дива, а е много внимателно развивана. Сместа за семената за сеитба е подбрана от известния еколог и градинар Мириам Ротшилд още през 1982 година и се състои от 32 вида растения. Всяка година се добавят нови семена, донесени близките ферми.
Разбира се има и зеленчукова и овощна градини, които са заградени от тухлени стени и са разделени от пътеки на четири части, като единия минава под тунелче от различни сортове ябълкови дървета. Първоначално тези квадрати са били разделени от бордюри от чимшир – два във формата на кръста на св. Георги и два във формата на кръста на св. Андрей. В центъра на градината се намира италиански фонтан с малко езерце, заобиколеи от малка градина с билки. В дендрариума се отглеждат дървета, събирани от цял свят. Ротариумът е замислен като място за отглеждане на папрати върху пънове и корени. През 2002 е разширен и сега там има голяма колекция крупни храсти, отново любими на краля.
Градинският килим е представян за изложението в Челси през 2001 година, където печели сребърен медал, след което е пренесен в Хайгроув. Вдъхновението зад този килим е действителен турски килим, който притежава семейството, чиято палитра е превърната в цъфтяща градина. В нея крал Чалрз отглежда рози, клематиси, божури, салвия и др.
През 1873 г. архитект Алфонс Балат проектира за крал Леополд II комплекс от оранжерии, които допълват замъка в Лаекен, построен в класически стил. Комплексът има вид на стъклен град, разположен във вълнообразен пейзаж.
Монументалните павилиони, стъклените куполи, широките аркади, които пресичат терена като покрити улици, са много повече от анекдот за архитектурните приложения на желязото и стъклото или за малките оранжерии с екзотични растения. Това, което изразяват кралските оранжерии, се отнася до архитектурата и по-конкретно до една голяма строителна програма: "Идеалният стъклен дворец".
Те са кулминацията на различни срещи, писма, скици и планове, разменени между архитекта Алфонс Балат и крал Леополд II. Но преди всичко те вдъхновяват новата белгийска архитектура от онова време и влиянието им се разпространява заедно с ар нуво по целия свят.
Съвременната колекция от растения в оранжериите в Лакен е ценна от три гледни точки:
Някои от растенията, принадлежащи към оригиналните колекции на крал Леополд II, все още съществуват.
Настоящите колекции все още спазват духа, който е преобладавал при засаждането на оригиналните колекции.
И накрая, кралските оранжерии все още съдържат огромен брой редки и ценни растения.
Всяка година през пролетта оранжериите в Лакен са отворени за посетители в продължение на почти три седмици. Тази традиция се спазва вече цял век.
Построена през 1886-1887 г., оранжерията на кея е предназначена да приема гости, когато кралят дава прием в зимната градина или в оранжерията на трапезарията.
Стълбището води към Зимната градина. В краищата на кея се намират две статуи на Чарлз Ван дер Стапен - "Зора" и "Вечер". Мединиите (тропическо растение от Филипините) са подредени в китайски вази, донесени от крал Леополд II от пътуване до Далечния изток, докато все още е херцог на Брабант.
Зимната градина
Проектирана от архитект Алфонс Балат и построена между 1874 и 1876 г., Зимната градина е първата оранжерия във внушителния град от стъкло, който ще бъде изграден в продължение на тридесет години в имението Лакен. Размерите на тази оранжерия позволяват отглеждането на високи палми, по-голямата част от които датират от времето на Леополд II. Веднага след завършването си тази оранжерия е използвана за кралски приеми.
Възстановяване започва почти веднага след войната и продължава и до днес.
Старата тема
https://www.bg-mamma.com/?topic=1633428