С какво ви дразнят свекървите? – 156

Съвсем ли изключваш вариант да се изнесете някой ден?

Аз просто обяснявах психологическата йерархия в семейството и, че е хубаво децата да знаят, че има и някой над родителите, т.е. и родителите са били деца и са нечии деца. Пък вече кой с какво семейство разполага е късмет. В темата ми за невъзможните хора са описвани бая родители психопати и нарцисисти, включително майки. Такова чудо като свекърва е ад. Имам и примери, но не са за тази тема, че ще излезе, че нормалните оплаквания не са валидни, пък те са си.

Няма никого над родителите. Няма такава йерархия. За децата родителите са водещия елемент и толкова.

Интелигентни жени сте, какво не разбирате?! Не случайно казах, че родителите за децата са богове, толкова високо нагоре са. И е хубаво да се знае, че и те имат родители, и те са нечии деца, и на тях някой им е казвал какво да правят. Вече ако продължават да третират порасналите си деца като деца, лошо. И в много други случаи лошо. И слушай майка си, също не е ок. Спирам и се предавам, защото фокусът на темата е такъв, че ставам все едно и аз една свекърва тук

Мисля, че ударението е върху "нормалните семейства". Опосум явно е била от ненормално. Казвам го без заяждане или подигравка, просто като опит за обяснение на спорния коментар. Никой няма вина за това, че родителите му по една или друга причина не са били читави. Нито им дължи особена любов или уважение в такъв случай. Как ще се държи с тях и дали ще преодолее старите травми и обиди или не, вече е въпрос на собственото му решение. По-важно е да не повтаря същите грешки в своето семейство!
Това обаче не отменя факта, че повечето семейства са нормални, родителите обичат и се грижат за децата си, а децата им отвръщат със същото. И да, нормалното семейство е голям гръб и опора за всеки отделен човек.

"Обич" и "уважение" са съвсем различни... процеси. Мисля, че всеки родител получава обич на кредит в началото. Уважението се печели.

А-а-а, никакво предаване! Тренирай, тренирай, че не остана много...

Голям спор за думата уважение.
Явно влагаме различно значение.
 Уважаваш възрастните в трамвая, отстъпваш място.
 Не  е равно на подчинение.
 Всъщност уважаваш себе си като постъпваш човешки.

Вярно, догодина абитуриент и после кой знае кога ще започнат да пишат за ново невиждано чудовище из темата

Според мен това е по-скоро възпитание, не уважение. Няма как да уважавам човек, за когото не знам нищо.
По отношение на отстъпването на място и подобни примери – държа се възпитано с хора, които се държат възпитано с мен без значение от възрастта им. Останалите се старая да игнорирам, отново без значение от възрастта им.

Има уважение по подразбиране към нечия роля или позиция. В случая с трамвая, към по-възрастните. Това е като уважение към учител, чужд родител и тн, но човекът отсреща много лесно може да го загуби, защото ролята не гарантира нищо повече от уважителен старт.

Много съм писала по отношение на уважението по подразбиране. Смятам за остаряло и най-вече погрешно такова уважение. Напомня ми за едно време, при старите порядки и стандарти, когато трябваше да уважаваш по подразбиране военния, милиционера и доктора, само защото фигурират в определена ведомост, а не защото са кадърни или стойностни хора. Или свекървата, защото е свекърва, обсъждали сме го често тук. Но. Приказката "под фуражка акъл не вирее" е по-стара от мен самата и има защо да е валидна при всякакви промени в обществото, докторите изтрепаха повече хора, от тези на които са помогнали и свекървите и да са възпитали сина си да слуша като кученце и на дърти години, то не могат и чуждото "дете" да принудят да го прави. Толкоз за уважението по подразбиране.
А за възрастните в рейса, съм била свидетел как дядо с бастун ръчка дете за да стане, само защото е дете. Такова уважение видя дядото,че  сигурно още му държи влага. И бременни и родители с малки деца са с предимство в рейса, ама възрастните си мислят, че са само те. Мен, ако питаш, те могат да излязат по всяко време за вода, не когато хората отиват или се прибират от работа и у-ще и децата с раници с 1/3 от теглото им имат повече право да седнат.
 Сега някоя свекърва ще каже, че не приемам авторитети (и това не знам до ден днешен защо се приема за нещо лошо) и да, за мен авторитета е нещо различно от професията, която упражняваш и какъв се падаш по роднинска линия. Друго ме кара да уважавам някого и да е авторитет за мен.
Иначе разбирам и Бояна и Опусум, според мен и двете са прави, но говорят за различни неща

Птица, дете на разведени родители съм, не знам доколко това е ненормално, но съм израснала с много обич и никога не съм яла бой като малка, даже бях голяма глезана, постоянно гушкана и винаги ми се помагаше с уроците, даже и в техникума. И аз от своя страна ги обичах и уважавах, а майка ми направо я обожавах, тя беше и много умна, и умеятна жена.
Написах го, защото моите впечатления са, че повечето семейства са "ненормални", но в друго отношение. Като бях малка, повечето деца отнасяха шамари дори на публично място. На моя съученичка сестра и получи тикове от бой от баща си. Като учител съм виждала безброй случаи на неглижиране от страна на родителите и също насилие в семейството. Мои приятелки сега са жертви на насилие, но не правят нищо.
Обаче не смятам, че децата в тези семейства трябва да бъдат обиждани като ялови и неспособни да възпитат децата си, само защото не могат да демонстрират обич и уважение към родителите си.
Знам, че Динчо мята много неадекватни коментари, но тоя път дори тя прекали.

Когато жената отива да живее в етаж от къщата на свекърите ,обикновено причина за това е любовта,която тя изпитва към мъжа.
А после става почти невъзможно тя да накара въпросния мъж да се съгласи да излязат на квартира или да изплащат собствено жилище.
Защото той така е възпитан-има си етаж,който е негов или ще стане негов един ден .Защо ще се мъчи човека с наеми и ипотеки...
Освен това не всички млади семейства могат да си позволят да плащат наем или да изплащат жилище.
Познавам и семейство,които живяха в къщата на свекърите,на техен гръб и след 6 години успяха да си купят собствено жилище.
Както и такива,които са щастливи от такова съжителство.
Защото винаги има кой да им гледа децата,кой да им сготви и кой да окоси двора.

Мисля,че никак не е малко някой да предостави готово жилище на едно младо семейство.
Но за нормално съжителство се иска съобразителност и от двете страни,както и зачитане на личното пространство.



 

Любовта към мъжа не е причина жената да не обича и уважава себе си, и собствените си желания.