Аз мисля, че ако някой иска да те разкара и не е склонен на компромис, значи не те обича достатъчно. Или, ако те обича, не може да си представи един по- нататъшен живот с теб, по различни причини. Това няма връзка с поколенията, а с човешката природа.
- Публикувана: 10 май 2024, 23:41 ч.
- Последно мнение: 18 май 2024, 00:18 ч.
Има ли любовта срок на годност?
Ако двамата са един за друг, няма срок. Ако не са, след известно време го осъзнават и всеки поема по своя път.
Теорията за месеците/годините и пеперудите, според мен касае периодът на влюбване, но не е задължително да прерасне в любов.
Под "любов", имам предвид точното значение на думата в речника:
Теорията за месеците/годините и пеперудите, според мен касае периодът на влюбване, но не е задължително да прерасне в любов.
Под "любов", имам предвид точното значение на думата в речника:
Скрит текст:
"ж., само ед.
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство..."
https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2
1. Чувство на самоотвержена и силна привързаност към някого, основано на кръвно родство, приятелство, разбирателство..."
https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2
Аз мисля, че ако някой иска да те разкара и не е склонен на компромис, значи не те обича достатъчно. Или, ако те обича, не може да си представи един по- нататъшен живот с теб, по различни причини. Това няма връзка с поколенията, а с човешката природа.
Не знам, не съм сменяла партньори, но един Фредрик Бегбеде пише,"Любовта трае три години" , Който е проверил да каже.
А вие чели ли сте книгата с това заглавие на Бегеде? Според него любовта трае 3 години тогава, когато е с неподходящ човек. А когато срещнеш точния човек, трае доживот.
За едни има за други няма, както и с всичко останало.
И когато не обичаш себе си, няма как друг да те обича по начина, който искаш.
Любовта няма срок на годност, когато си приел идеята, че утре може да свърши и всичко е днес. И това днес може да продължи месец, година, тридесет години.
Без да я задушаваш, да не я насилваш, да не я заставяш, да не я мамиш, да не я обричаш на печал, а да я преоткриваш отново и отново.
Свобода да обичаш!
Без да я задушаваш, да не я насилваш, да не я заставяш, да не я мамиш, да не я обричаш на печал, а да я преоткриваш отново и отново.
Свобода да обичаш!
И аз мисля, че ариел правилно определи разликата на милениълите и gen z. Въобще това описаното от наивница на средна възраст звучи като от някаква стара епоха все едно слушам майка ми, която 40 години е била мъченица и е търпяла изневери, била е пристан и не знам си какво. Сега е различно, жените не търпят такива истории, което само ме радва.
А, не търпят. Като чета в БГ Мама имам чувството, че масово жените търпят и много по-гадни неща, но не могат да оставят смотания си мъж.
Провокирана от дискусията, която водихме в друга тема пускам тази тук, за да не разваляме другата (пък и на мен тази тема лично повече ми е интересна). Та... има ли любовта срок на годност? Много често четем тук (а и в живота) ставаме свидетели на връзки, продължили дълги години, които изведнъж се разпадат. Има ли рецепта? Или просто хората сме се превърнали в консуматори и след известно време просто имаме нужда от нов партньор?
Учените отдавна са отговорили на въпроса, ако вярваме на мнението им по темата. Биохимичните процеси, които наричаме любов, продължават точно определено време. Оттук нататък си зависи от замесените дали ще останат заедно и след този период.
Друг е въпроса, че май по-правилното питане е "има ли любов". От личен опит съм установил, че любовта в наши дни е съмнително рационална, а едно чувство няма как да бъде рационално. Та май цялата работа е най-обикновен маркетингов трик.
Двойки, които имат реална представа какво искат от една връзка и не подминават "червените" флагове на партньора до себе си са по-склонни да останат за цял живот като се намерят.
Другите, които са по-емоционални и уж виждат в началото проблем в партньора ама чак след детето като се появи признават, че не са един за друг или избират да останат и страдат от избора си, или взимат урок от неправилната си преценка и избират съзнателно вече следващия си партньор.
Има и такива, при които се налага и още грешки да направят, докато се осъзнаят..... ако е възможно въобще..
Общо взето шарен свят с различни хора и любовта при някои просъществува, а при някои не съвсем. Златно правило няма и всеки съответно си има гледната точка за това.
Аз лично съм на принципа човек да си търси щастието и любовта, когато не се чувства щастлив, съзнателно обаче. Не да бяга от дребни неща, които са преодолими. НО и не да позволява да го тъпчат, малтретират и подценяват.
Но се иска смелост за това и по-малко влияние от хорското мнение.
Другите, които са по-емоционални и уж виждат в началото проблем в партньора ама чак след детето като се появи признават, че не са един за друг или избират да останат и страдат от избора си, или взимат урок от неправилната си преценка и избират съзнателно вече следващия си партньор.
Има и такива, при които се налага и още грешки да направят, докато се осъзнаят..... ако е възможно въобще..
Общо взето шарен свят с различни хора и любовта при някои просъществува, а при някои не съвсем. Златно правило няма и всеки съответно си има гледната точка за това.
Аз лично съм на принципа човек да си търси щастието и любовта, когато не се чувства щастлив, съзнателно обаче. Не да бяга от дребни неща, които са преодолими. НО и не да позволява да го тъпчат, малтретират и подценяват.
Но се иска смелост за това и по-малко влияние от хорското мнение.
Гледайте да уточните дефиниция на любовта преди да са заключили темата.
Няма да давам мое обяснение, но ето един пример за промяната на любовта с времето
Внучето любопитства:
- Дядо, а вие, възрастните, влюбвате ли се?
- Разбира се! Само дето любовта на стари години е като зимен плаж – пак ти харесва, но не ти се иска да се събличаш.
Няма да давам мое обяснение, но ето един пример за промяната на любовта с времето
Внучето любопитства:
- Дядо, а вие, възрастните, влюбвате ли се?
- Разбира се! Само дето любовта на стари години е като зимен плаж – пак ти харесва, но не ти се иска да се събличаш.