Психически тормоз на работното място

Имах такъв случай на работата преди година и нещо.
Не толкова фрапиращо.
При първото нарушение говорих устно с управителя.
При второто написах жалба.
Въпросния стана по-нисък от тревата.
Ти взе ли мерки за това поведение. Говори ли с началници, написа ли жалба.

Говорих с прекия ръководител. След това с човешките ресурси. Него са го повикали там и са го попитали защо има проблем. След това той е говорил с колежката, но тя още повече се озлоби към мен и започна да настройва другите колежки. Утре смятам отново да разговарям с него

Напиши писмена жалба.
В която да пише, че продължава тормоза.

Благодаря за мнението. Ще го направя скоро, но така ще навредя на прекия ми ръководител, който е много добър. И точно затова той не се справя с тази ситуация. А и тази жена си мисли, че има "човек" зад гърба си. Аз попаднах съвсем случайно в тази администрация, не съм започнала с връзки, защото нямам такива. Но имам образованието и опита, който се изискваха. И още нещо - от малък град съм, където нещата се случват само с връзки

Досега се чудя защо не си го направила.

Пиши жалби, говори с чр. Ако трябва всеки ден. Неприятно е да си обект на тормоз, но реално не разбрах в какво се изразява.

Ако те обиждат и коментират, когато не си в стаята, няма как да спреш това.

Относно спънките в работата може и те трудно да се докажат.

Обиждат ли те, отблъскват ли те? Как така тази е забранила на другите да говорят с теб?

Защото си мислех, че проблемът ще отмине. Не очаквах такова развитие на нещата. Че тази колежка ще стане толкова настървена в обидите си срещу мен. Между другото разбрах, че го е правила със всеки новопостъпил. Но досега никой не се е оплаквал.

Тормозът се състои в това, че се забранява на колежките да говорят с мен, да не ми се помага в работата - все пак съм от няколко месеца и не всичко ми е съвсем ясно. Пред мен ходи и тихо говори на всяка поотделно и след това ме поглеждат.

Когато започнах, тя ме обучаваше и аз понасях забележките и подмятанията от страх да не ме обърка в нещо, да не ми каже нарочно нещо и да не мога да се справям с работата

Има ли нещо, което провокира това поведение от нейна страна? Към другите как се държи. Ако има и други тормозени така, поне жалбата ще тежи повече. Въпреки че не си ги записала със съгласие, може да ползваш записа за вътрешното разследване като доказателство. Поне да го пуснеш на прекия ти началник за чуе за какво става дума.

В момента другите колежки са й в обкръжението. Те са с нея, за да не ги тормози. Никоя от тях няма да признае или свидетелства в моя полза. Както писах, в началото тя ме обучаваше и я търпях. Но в един момент ми писна и оттогава се започна тормозът

Каква е тази жалба? Има ли образец, на кой се дава? И ако нещата останат по старому какво следва?

Засега нещата са по старому след оплакване от моя страна на прекия ръководител и проведен от него разговор с нея. Даже се влошиха. Жалба мога да пусна, но процедурата е тромава и дълга, защото се сформира комисия, която трябва да разгледа случая. И това може да се проточи доста дълго време. А трябват и свидетели, които аз нямам и няма да имам, защото смятам, че колежките няма да свидетелстват срещу нея

Здравей, съжалявам да чуя за ситуацията, в която си поставена.

Твоят случай далеч не е единствен. Тази жена си пази работното място, отделно няма явно личен живот и.. може би просто по душа си е адската злоба.

Потърси си правата, а междувременно, за да се съхраниш, използвай слушалки, ако работата позволява, опитай се да не го приемаш лично и то.. наистина не е лично - тази жена има сериозни проблеми със себе си, с комуникацията и това говори лошо за нейното възпитание.

Върши си работата с желание, ако ти е нужна помощ, допитвай се до прекия ръководител и просто му кажи, че ти се отказва всякакво съдействие и комуникация.

Не позволявай да те сринат психически. Аз съм минала през нещо подобно преди години, само където въпросната жена, се изкарваше жертва, ядеше от храната на всички, оставяхме я в общ хладилник. Водеше на работата децата си или домашния си любимец и трябваше другите да полагаме грижи за тях. Спеше на работното си място и трябваше да вършим нейната работа, отделно във времето, в което беше будна, говореше по телефона със свои познати неща извън работа.

Накрая не се стърпях, записах я докато спи и пуска лиги по клавиатурата и поисках разговор с шефа. Обясних му ситуацията и ясно му казах, че това няма как да продължава и да прецени. Дали ще остави човек, който съвестно идва на работа, върши си задълженията, върши и чужди... и че ако не вземе отношение, то аз напускам.

Нея я изпрати да работи хоум офис, нещата във фирмата се подобриха, както и комуникацията. Опитваше се да насъска една колежка срещу мен - работеха заедно от преди аз да дойда във фирмата, е видимо в началото успя, но после и другата жена осъзна каква е.. и започнахме много чисти взаимоотношения. Към днешна дата и двете с нея не сме във фирмата, но имаме много силна връзка помежду си, която заради един никакъв индивид започна с неприязъм.

Много Ви благодаря за споделеното мнение и съвети. Толкова сте права за колежката. За съжаление не мога да работя със слушалки, защото работя с клиенти. Мисля да не се предавам и с риск да съм единствената, която ще й се опълчи. Мисля да не оставям така нещата, затова търся конкретни съвети как да постъпя

Много неприятна ситуация. Можеш да имаш претенции и да се жалваш само за неща, които можеш да докажеш и които са тормоз. “Колежките не говорят с мен” не е тормоз. Вие не сте приятелки, там сте на работа. Знам, че е натоварващо, но няма шанс да докажеш, че изолацията е умишлена и с цел тормоз. “Правят ми спънки” ако можеш да докажеш, но ще е трудно. Те знаят къде да пипнат, а ти още не. “Не ми помагат” - те не са там да ти помагат. Имала си обучение, преминала си го, имаш постоянен договор, очаква се да се справяш без помощ.
Не те критикувам, не те упреквам. Те разсъждават така и не могеш да ги “бутнеш”. Не работя в България и тук нямаме такива приятелски отношения. На въпросите може да ти отговорят директно с “не знам. Намери начин. Това е твоя работа”. Преди щях да го считам за много грубо и нелюбезно. С времето разбрах, че е просто нормално отношение, в което няма нищо лично. Опитай да не гледаш така емоционално на нещата и няма да имаш такъв стрес.
Конкретно за тази госпожа, която си е помислила, че държавната/общинска службица и е бащиния: Единственият ти начин според мен е да парираш на момента. Когато каже директно някаква обида и казваш “това е обида, която изричаш пред свидетели и аз няма да я търпя”. Нищо повече. Не се обясняваш, не мънкаш. Водиш си записки с точните обиди, кога и пред кого са изречени. На спънките (не знам от какво естество са), но да речем, че някое нещо се прави винаги по определен начин. Когато знаят, че ти ще го обработиш го правят по друг начин за да ти е трудно. Записваш точно и ясно с примери. След 2 седмици отиваш при прекия началник с тези записки и му казваш, че това е само за последните седмици, а продължава примерно месеци. Очакваш мерки и после подаваш жалба. Неговата работа там не е да е много приятен, неговата работа е в отдела му да се работи и да има нормални условия на труд. Трябва ти твърдост и професионализъм. Защото ще те удрят там, където знаят, че може да не се справиш за това трябва много добре да си вършиш нещата. Аз ненавиждам администрацията, защото свестните хора остават невидими, а точно като тази, дето си мислят, че всичко им е позволено и те “колят и бесят” са на първи линия - арогантни, нагли и в повечето случаи прости първенюта. Масово ходят да си показват тоалетите и пълнят ежедневието си в обсъждане на останалите. Знам какво е в малкия град и тава ме вбесява още повече. На твое място бих водила с кеф тази война и бих открито споделяла какво прави колежката. Когато нещата започнат да стават видими в един момент някой отговорен чиновник им слага спирачките на тези лели преди да е излязла новината по телевизиите. Успех ти желая!