Направо ме жегнаха думите ти. Да, и на мен не може да ми се налага мнение, но за жалост тази ми самостоятелност на решения ме постави пред избора - съпруг или майка. Избрах новото си семейство, разбира се, но за майка ми е мъчно. Тя ме принуди да избирам, защото в нейните очи брака ми (втория, а и първия) не са добър избор, а да родя от съпруга си дете пък е същинска лудост (само ще вмъкна цифричката на годинките - 35!?!?!).
Аз, мамма, имам доста сходна с теб съдба, с тази разлика, че моите родители се разделиха когато бях 8 годишна и майка ми наричаше баща ми - покойника (плаче ми се само като го пиша това). Егати! Та и аз на 19 вече бях бременна и се оженихме. Обичахме се, не мога да си кривя душата, но от 19 и 22 до 29 и 32 "пораснахме" много различни. Вече нищичко не ни задържаше, нямаше го "заедното".
4 години бях сама с моя бонбон. Искам само да вмъкна, че бях сама, но не самотна (това мисля е въпрос на собтвено решение и самоизживяване). Намирах себе си, въпреки целия ужас да бъда самотен родител в чужбина без никаква подкрепа.
Едва ли всъщност някой избира да бъде родител сам, това е само избор между по-малката от две злини !!!
Не искам да завършвам "тъжно" постинга, само ще Ви пожелая много усмивки.
И честит форум за малко да забравя!!! Успех!!!