На всички ни е трудно, на всички родители им е трудно , на всички деца също ,независимо дали имат нещо общо с осиновяването, а ние имайки това "събитие " в нашия живот , в повечето случаи сме по- мъдри и по-толерантни към другите .Затова ми беше толкова трудно да преглътна, че не можем да намерим общ език по между си.Предполагам ,че болката на нашите майки е още по- голяма от нашата , не мога да си представя да живея цял живот в страх като майка ми , мисля си ,че не нужно да се крие истината, че в случая е "по-малкото зло" ако щете.Надявам се, че можем точно ние да променим отношението на обществото към нас , да не се притесняваме от истината , да не е нарицателно да посочиш някой с думите- той е осиновен, в такъв свят вече ще можем да твърдим ,че сме нормални семейства наистина