Ходихме на пазар с ММ та току що разпределих всичко по хладилника и сега вече мога като Баба Меца да си стоя у дома на топло.Само дето трябва да водим внуци на училище ,да ги взимаме ,да ги водим на 101 занимания.
Току що направих един крос до 4-я етаж.Неда звъннала,щерката хукнала да я взима и забравила лазанята във фурната.Та ми звънна да тичам да я изключа,че ще изгори докато се върнат.Те това е удобството да живеете на едно място и неудобството - не мога да седна без някой да не поръча нещо или да помоли за нещо.Кафето задължително се пие у нас,а и децата прибягват да проверят каква съм я свършила в КПП-то.За утре ще метна една баница,един чизкейк и едни мигелитос /правих ги по оргиналната рецепта,много лесно и бързо,само ще сменя крема с ванилов/.Взех и агнешко та ще го пекна и него.Около него различни салатки,не,че някой ги уважава като има месце,но да има.Менюто е готово и лягам на диванчето да гледам филмче.
Роска,то чакането по летищата се забравя,остават емоциите и прекрасните спомени от пътуването.
Ооооо,пак някой звъни.
Сега пък зълвата в болница ,че е с пневмония,а и се съмнява за лек инсулт.Като,че ли съм доктор,а не учител.При това не съм я видяла,че да коментирам симптомите,които ми описва.Дано няма нещо и да се излекува по-бързо.
Дали да си изключа телефона? Сигурно-не,че някое от децата /внуците / може да поиска нещо.Любо и Мими са сами у тях си.