И пак за проговарянето...

  • 14 863
  • 137
  •   1
Отговори
  • Мнения: 71
Здравейте! Четох, четох, изчетох безброй теми във форума, както и хиляди статии в Интернет, но точно това, което ме интересува не видях.
По принцип майки се питат кога проговарят децата. Знам, че всяко дете проговаря в различен етап от развитието си, но моето търпение вече е на предела си 😥🤔 Синът ми е на 1.7 г и освен па, та, да и боу, друго не казва. А мисля, че вече е време постоянният ми монолог да бъде прекъснат.
Въпросът ми е колко време беше нужно да децата ви да преминат от срички в първи думи? Месец, три, десет... 🤤 Знам, че няма да остане непроговорил, но като всяка майка, и аз нямам търпение да чуя заветните първи думички. Да не говорим, че мама още не е казал, ако не броим звучното ммма, с натъртване на А 😫

# 1
  • Страната на чудесата
  • Мнения: 6 508
Моят проговори на 2 и половина с цели думички и скоро след това и с изречения. Дотогава беше кърмен на поискване и баща му доста ме бъзикаше, че няма как да проговори, като му е все пълна устата.

# 2
  • Мнения: 7 325
Синът ми проговори на 2.5 год. от раз. Съвпадна с влизането му в ясла. Както се казва изведнъж му се развърза езика. Дъщеря ми тръгна на училище на 2.9 год. и стреса от промяната на рутината я накара съвсем да замлъкне. Учителката и ми обърна внимание, макар че и аз си го знаех. Ходих при педиатърката да искам да ни прати при психолог и логопед. Не стигнахме до специалисти, защото постепенно се отпусна и проговори. Трябваха и няколко месеца, т.е около третият и рожден ден започна да говори човешки.

# 3
  • Мнения: 12 450
Здравей. Не знам доколко ще съм ти полезна, но имай предвид, че развиването на две базови умения като ходене и говорене не става едновременно, а едно след друго. Дори и първоначално да започнат едновременно и да се движат паралелно до някое време има момент, в който започва усилено развиване и овладяване на едното, а другото изостава на заден план. И едва след като се усвои добре първото се преминава към второто. Ако детето все още развива двигателните си умения - ходене, бягане, катерене, качване и слизане по стъпала е нормално да е спряло развитието на говора. Усвои ли движението, ще започне бързо да наваксва с говора.
Дъщеря ми е недоносена. С уговорката, че при нея има странични обстоятелства, забавящи развитието:
- започва да сяда на 11 м
- да се изправя на 13м
- прохожда на 1г и 9м
- проговори фразеологично на 3г и 9м. Проговарянето съвпадна във времето с тръгването на логопед. До тогава казваше не повече от 10 осакатени думички, които само аз разбирах - лей (тролей, люлей, люлея се, залюлей ме, полилей...), понки (панталонки), абъла (ябълка), га (благодаря)... и подобни.
Синът ми каза първото си мама на 7м. Тогава реакцията на майка ми беше:"Причуло ти се е. Много бързаш." Да, ам не. Детето повтори и пред нея, след това каза - баба, кака, дай, хайде и хайде де (като се забавех да му дам млякото или това, което иска), ам-ам (мляко, каша,пюре и въобще всичко за ядене), бам или бам-бам (падна, ще падна/ падне). Това беше речникът, който натрупа докъм 9-10 месеца. На 10 месеца проходи самостоятелно, а от 7-месечен се придвижваше покрай неподвижна упора като се придържаше първо с две ръце, а след това с една. Последва два месеца затишие, през които усъвършенстваше движението - ходене, качване и слизане по стъпала (естествено придържан/ воден за ръка). След това на 1 годинка започна интензивно развитие на речника. Опитваше се да казва по 3-4 думички на ден. В такива моменти заставах лице в лице с него и бавно изговарях думата, която се опитваше да каже, а той повтаряше. И след всеки сполучлив опит, имаше и бурна похвала за насърчение. На 1г и 3 м започна да прави прости изречения, а на 1г и 6-7 месеца - съставяше изречения с по 4-5 думи. Това бяха ключовите моменти в неговото развитие. Все ме питаха на колко е като го чуеха и се изненадваха. А аз дотолкова бях свикнала, че се изненадвах на тяхната изненада.
Така, че всяко дете е различно. Аз дърдорех непрекъснато на сина ми, а пък и отглеждан в семейство с три жени, които мноого приказват (на кака му, като й се отвърза езикът, няма млъкване), мен и баба си, той отрано ни наблюдаваше и сякаш осъзна, че езикът е много ефикасен начин за комуникиране и бързо получаване на това, което иска. Никога не сме използвали бебешки език и до 1г и 9-10м не проявяваше никакъв интерес към детските канали, но и не позволяваше да се пуска на друг канал освен на канал Класика. Откри детските канали - бейби тв и Дък тв след това. Вероятно и това е оказало значение за по-ранното проговаряне.
Стана много дълго, извинявай.

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
колкото и да е различно за всяко дете, има някои общи неща. Преди годинката децата не казват думи в смисъла на това, че като каже "мама", то има предвид точно мама. Прееди годинката повтарят срички- ма-ма, та-та, па-та, ба-ба и т.н. като това изглежда на възрастните като думи, защото имаме в нашия език думи, а и кой не би се поласкал, че детето казва мама, тата или баба. Но това е подготовка за първите думи, тренировка като във фитнеса - повтарят срички, интересното е, че колкото по-разнообразна е комбинацията от срички в "една серия", толкова по-близо е същинското казване на първата истинска дума.
Първи крачки - първа свещичка - първа дума.

наизуст не може да се каже, колкото и да е индивидуално или обичайно проговарянето и възрастта. Важно е и като цяло как се развива и се държи детето, дали разбира света около себе си, дали манипулира с него, как комуникира с околния свят и възрастните или други деца извън самото проговаряне. Разказаното от други майки за техните деца не върши работа за собственото дете, защото нито майката е същата, нито детето е същото.

# 5
  • Мнения: 71
Благодаря за отговорите ви. Синът ми проходи на 11м., отдавна се катери и бяга, не мисля, че се е съсредоточил върху двигателните умения или поне така мисля. Много общително дете е, ходи при познати е непознати, дърпа ги, мучи да им обяснява нещо, мн е емоционален, затова и личната на предната конкултация ми вика "ама той е мн комуникативен, как още не е почнал", но никъде не ни прати.

# 6
  • Мнения: 10 722
Моят син също проходи на 11 месеца (първите самостоятелни 3 крачки). Сега ще проверя в темата за "Порчогащник и други смешни думи" от кога съм почнала да го цитирам. Grinning

Значи: на 1г. 7 м. е казвал "Бабо, беля!", т.е., се справя с прагматиката и двусрични думи. На 2 г. и 2 м. вече е ползвал 3 и 4-срични думи (добре че е форума, иначе се забравят тия неща Grinning). На 3 г. 2 м. казва първото си стичхе за 8-ми март.

Трудно ще се ориентираш за твоето дете, май... Просто е строго индивидуално. Горе-долу трябва да почне да казва двусрични думи вече, като "мама, тати, баба, бау-бау, коко, буки..."

Последна редакция: чт, 08 мар 2018, 12:20 от amy_nka

# 7
  • Мнения: 71
Моят син също проходи на 11 месеца (първите самостоятелни 3 крачки). Сега ще проверя в темата за "Порчогащник и други смешни думи" от кога съм почнала да го цитирам. Grinning

Значи: на 1г. 7 м. е казвал "Бабо, беля!", т.е., се справя с прагматиката и двусрични думи. На 2 г. и 2 м. вече е ползвал 3 и 4-срични думи (добре че е форума, иначе се забравят тия неща Grinning). На 3 г. 2 м. казва първото си стичхе за 8-ми март.

Трудно ще се ориентираш за твоето дете, май... Просто е строго индивидуално. Горе-долу трябва да почне да казва двусрични думи вече, като "мама, тати, баба, бау-бау, коко, буки..."

Благодаря за отделеното време да се поровиш във форума Simple Smile Относно двусричните думи, той например не казва "тата", а някак си неспирно повтаря "та, та, та, таа" 😥🤔 Като го питаш как прави патето казва "па па", но за кравата например, не казва "му", ами някак си само "уу" 🤔 Явно ще си почакам още...
Но ти благодаря за ориентира от двусрични думи, които ми даваш 🤗

# 8
  • Русе
  • Мнения: 660
Здравей,
моята дъщеря проходи на 10 месеца. Много бързо напредна с ходенето, въобще нямаше нужда от усъвършенстване. Но на спомената от теб възраст (1г. и 7 м.) тя дори срички не казваше. Мълчеше си просто. После изведнъж проговори. Точно както си го чувала от "една жена каза". Започна да въвежда по 10-20 нови думи на ден, но ги казваше толкова неясно, че дори аз не ѝ разбирах. Тази агония за двете ни продължи няколко месеца. Тя продължи да се опитва с нови и нови думи, които с мъка разгадавах. Но не млъкна и не се отказа. Просто узря за говоренето изведнъж.

# 9
  • Мнения: X
Здравейте, точно това, което Ви интересува се намира тук.
Представлява Вашата тема, зададена не само до потребители в бг-мамма, а зададена по стандартизиран начин до хиляди български родители, след което резултатите от питането са обобщени във въпросния текст от специалисти по темата за детското развитие. На база въпросното изследване е направена и методиката, която се прилага в някои детски градини, за да се оцени дали някое детенце има забавяне в развитието в някакво отношение (и е необходима допълнителна работа с него - това е идеята на това да се "тества" толкова рано). Езиковото развитие е синтезирано на страница 50.

Ще си позволя да копирам частта, която касае Вашето дете (стр. 121). "Пасивен речник" означава че детето разбира думата, въпреки че не я казва (очевидно детето разбира повече думи отколкото използва). "Активен речник" е думите, които самО използва. "Рецептивна реч" означава какво детето разбира, когато му говорят, а "експресивна реч" е какво самото то говори.
Скрит текст:
13 – 18 месеца
Рецептивна реч (разбиране): речник
Пасивният речник се обогатява със: съществителни за лица и обекти, части на тялото, играчки и т.н.; глаголи за познати действия; появяват се първите прилагателни, някои местоимения и наречия.
1. Детето разбира значението на думи, които назовават лица, животни, предмети, имена на играчки, части на тялото, като: мама, тате, мечо, коте, кукла, ръка, крак, нос, очи и др.
2. Разбира значението на думи, които назовават някои действия и състояния, например глаголите ям, пия, спя, седя, давам, вземам, искам, пея, скачам, отивам и т. н.
3. Разбира значението на някои названия на признаци, места др. (прилагателни, наречия, местоимения), като: голям, хубав, добър, лош, там, това, и др.
4. Разбира значението на звукоподражателни междуметия, свързани с животни, предмети или действия, например: бау-бау, мяу, ко-ко, пи-пи, муу, ам-ам и т. н.

Рецептивна реч (разбиране): граматика (морфология и синтаксис)
Детето разбира прости изречения: съобщителни, подбудителни, въпросителни с „къде“, „кой“, „какво“, някои изрази за притежание.
1. Разбира прости команди като: „Донеси мечо!“, „Дай ръчичка!“, „Покажи нослето!“, „Виж куклата!“, „Вземи книжката!“ и т.н.
2. Разбира прости въпроси, например: „Къде е топката?“, „Какво е това?“, „Кой е там?“ и т.н.
3. Разбира изречения, които съобщават нещо, като: „Мама идва“, „Диди пие вода“ и т.н.
4. Разбира изрази за притежание: някои притежателни местоимения и притежателни конструкции, например „обувките на мама“, обувките на... (името на детето), „твоите обувки“.

Експресивна реч (говорене): речник
Продукция на първите думи: междуметия, които назовават обекти и действия; отделни местоимения и частици, назоваващи елементи от познати ситуации.
1. Детето употребява думи, включително звукоподражателни междуметия, които назовават лица от близкото обкръжение, животни, предмети, играчки, например „мама, тате, бау-бау, бу-у“. Звукоподражателните междуметия се употребяват както за назоваване на животни и обекти, така и на техните действия, като: „Какво е това?“ – „Бау-бау“; „Как прави кучето?“ – „Бау-бау“.
2. Употребява някои местоимения и частици, като: там, това, ето, ало, дай и т. н.
3. Употребява думи, които се отнасят до цели ситуации, например произнася „са“ или „са-са“, когато вижда някой да сяда или когато то самото иска да седне; казва „пъ-пъ“, когато вижда шишето или когато е жадно и иска да пие, и т. н.

Умения за общуване
Детето участва в диалог с отглеждащите го лица с ограничен брой думи, предимно междуметия; отговаря на прости въпроси; изпълнява прости инструкции, способно е на символна комуникация.
1. Детето разбира и отговаря на прости въпроси, като посочва назовани обекти или участва в разговора с отделни думи, например: „Къде е мечо?“ – (посочва и казва): „Там“, „Кой взема чашката?“ – „Чечо“.
2. Разбира и изпълнява някои инструкции, например „Покажи/посочи... Вземи...“ и т.н.
3. Осъществява някои действия „науж“ (символна комуникация), например: показва как се пие вода, как се говори по телефона и др. подобни.
Накратко - не се притеснявайте. Ако разгледате и другите области, ще видите, че детето Ви вероятно отговаря в развитието си на най-типичното, описано в съответните възрастови секции. За някои неща може да мъничко по-назад, но пък за други ще е по-напред. Нашата дъщеря беше така, езиково малко по-бавно ставаха нещата на година и 1/2, особено с активния речник (тя да казва думи), иначе много неща разбираше, казваше и бау и мяу и мууу за кравата и други животни знаеше какви звуци произнасят. Като навърши 2 годинки в рамките на месец-два настъпи много голяма промяна, използва десетки думи, прави комбинации "пие вода" "дай това книга" и т.н. С други неща беше много напред и преди възрастта си, примерно редеше много големи пъзели на година и 6 месеца самичка, от известно време разбира концепията за числата, брои до 2-3 (иначе рецитира до 10, че и на английски започна). За малко по-бавното проговаряне - причината е в нас, защото гледаше телевизия на английски, което забавя малко проговарянето. Така че не го мислете, имате много време за проговаряне. 

Последна редакция: пт, 09 мар 2018, 11:50 от Анонимен

# 10
  • Варна
  • Мнения: 208
Благодаря,беше интересно и за мен да го прочета.

# 11
  • Мнения: 171
Дъщеря ми проговори на 1г и 3 месеца с думички и след 2 месеца вече успяваше да ги сглоби в изречение. Сега е на 1г и 8м и почти говори добре, за малко дете........Наистина е трудно да й затвориш устата Heart Simple Smile

# 12
  • Мнения: 71
bgtatko81, мнението беше изключително полезно за мен. Синът ми хо няколко пъти на ден гледа детски песнички, уж смесено, но всъщност повече английски, просто защото са по-хубаво нарисувани. Питала съм се, възможно ли е и това да е фактор. Явно си има своето влияние.

# 13
  • Мнения: X
Спокойно, рано му е още.
Повечето момченца проговарят към 2г6м.

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Спрете всякакви филмчета на  чужд език, освен ако този чужд език не е основният за чужда държава, в която живеете. Ако се в България, спирате всякакви чужди езици и общувате само на български. Ако изобщо ще гледа нещо по телевизията, да е филмче на български. Две-трети от работата е в ръцете на възрастните, с които общува детето. Спирането на телевизията действа положително. като под спиране на телевизия имам предвид и спирането на филчетата на компютъра. Пеете заеднодетски песнички, четете заедно детски книжки. Тук ключовото е "заедно". Диалог с детето, независимо дали "мучи, ъ-ка, хъм-ка" или нещо друго.

# 15
  • Мнения: X
Синът ми хо няколко пъти на ден гледа детски песнички, уж смесено, но всъщност повече английски, просто защото са по-хубаво нарисувани. Питала съм се, възможно ли е и това да е фактор. Явно си има своето влияние.
Доказано е, че деца, които растат в мулти-езикова среда (на майката е майчин един език, на бащата друг, родителите разговарят помежду си на езика на бащата или на трети език) проговарят по-късно. В някои случаи това е комбинирано с ранно усвояване на два различни езика.

Не знам доколко има влияние излагане на чужд език от телевизор или песнички - според мен има влияние, но е незначително на фона на други фактори, сред които най-вече индивидуалното развитие на конкретното дете. Дори да се отрази малко, няма да е драматично и няма да има дългосрочни последици. Но естествено и не очаквайте да научи английски от песнички на телефона или руски от Маша и мечока Simple Smile

Ако е няколко пъти на ден не мисля, че има голямо значение, но гледайте да не привикне прекалено много с телефон, компютър, телевизор (доколкото е възможно), защото после нещата ескалират - някои родители купуват таблети от много ранна възраст, децата почват да играят игри и това може после да се отрази на образованието им, като са малки не могат да се контролират Simple Smile Наскоро световната здравна организация обяви геймърството за "психично отклонение" - много спорно решение, но със сигурност имат някакви аргументи в тази посока. Така че всичко с мярка - не е нужно да му спирате песничките и красивите анимации, дори да са на чужд език, но и не прекалявайте с тях. Има и на български добре анимирани песнички, макар че някои са преведени и изпълнени просто малоумно (като тази версия на паячето примерно).

С две думи - не го мислете толкова Simple Smile Не може да се каже, че е закъсняло нещо, особено ако Ви разбира за по-прости неща какво му казвате (примерно може да посочи познати животни или да имитира какви звуци издават, независимо колко зле имитира).

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
И тези твои разсъждения по въпроса за колко годишно дете са? Аз разбирам, че филмчетата и игрите на телефона са много готин начин детето да миряса поне половин час, но те влошават положението с едно непроговорило дете. Защо? Защото детето е пасивно, а всички тези зрителни дразнители са зарибяващи. Детето не общува.
Но в крайна сметка всеки си решава кое му е важно и как да постъпи.  Ако е моето дете просто спирам всякакви игрички, филмчета и прочие и минаваме на режим на общуване преди изобретяването на телевизията и интернета - живо, физическо общуване и много въвличане в истински, физически игри. Индивидуалното развитие може да се стимулира или да се забави от това какво правят възрастните със и около детето.

# 17
  • Мнения: 9 276
Имам близнаци на 2 години, които се родиха недоносени. Дъщеря ми, въпреки че се роди много мъничка, на 1 година ходеше много стабилно, синът ми проходи на година и два месеца и дълго време беше по-нестабилен от нея. Дъщеря ми беше още на 10 месеца, когато знаеше имената на всички играчки и предмети наоколо, след годинката започна да имитира животни, да казва мама и т.н. синът ми малко по-късно.
На година и половина и двамата знаеха да посочват над 70 животни в книжка и много други предмети и постоянно обикаляха с книги в ръка и настояваха да им казваш кое какво е отново и отново. После след като научиха всичко им омръзна и книгите бяха нагризани, разкъсани и остатъците пъхнати зад дивана от сина ми. Joy

Дъщеря ми проговори и то доста сериозно мога да кажа от 1 месец насам.  Беше нещо като езикова експлозия. Оттогава насам не спира да говори и повтаря абсолютно всяка дума, която чуе, съставя изречения с по две - три думи, непрекъснато коментира неща, които я вълнуват и т.н. И всичко това стана много бързо и изведнъж, дотогава изговаряше по около 20-на думи само.

Синът ми все още казва само около 20-на думи, но разбира всичко, което му се говори. Любима песен му е за кокошката, на която винаги крещи ко-ко-ко и пи-пи-пи в тон. Чакаме го сега и него да избухне.

Иначе и двете деца знаят цветовете и числата от 1 до 10. Играят на таблети, но никога сами, а заедно с възрастните, така че е интерактивно. Всички игри са образователни тип подреждане на пъзели, подреждане по цветове, подреждане по големина и форма, броене от 1 до 3, кое животно/предмет издава този звук и т.н. Игрите ги водят от 2 до 5 години включително, но децата се справят с тях изключително добре като синът ми е по-сръчен и по-бърз.

# 18
  • Мнения: 71
Спрете всякакви филмчета на  чужд език, освен ако този чужд език не е основният за чужда държава, в която живеете. Ако се в България, спирате всякакви чужди езици и общувате само на български. Ако изобщо ще гледа нещо по телевизията, да е филмче на български. Две-трети от работата е в ръцете на възрастните, с които общува детето. Спирането на телевизията действа положително. като под спиране на телевизия имам предвид и спирането на филчетата на компютъра. Пеете заеднодетски песнички, четете заедно детски книжки. Тук ключовото е "заедно". Диалог с детето, независимо дали "мучи, ъ-ка, хъм-ка" или нещо друго.

Всичко, което си изброила го правим. Колкото до английскити филмчета, той гледа песнички. Не знам има ли значение или не

# 19
  • Мнения: 573
Прохождането и проговарянето е много индивидуално и са нормални доста широки граници. На тази възраст не бих се притеснявала.
Иначе индивидуалният ни случай дотук със сина ми е, че проходи на година и 2 месеца и малко след това почна да казва думички, на година и 5 месеца вече вързваше по 2 думи в изречение и след това нещата започнаха да се развиват много бързо, на годинка и 9 вече си правеше изречения от по няколко думи, сега е на 2 години и месец и говори като голям човек направо. При него основен стимул бяха книгите (преследваше ме с книги и искаше да знае какво е всичко в тях), много си говорихме и общувахме с него с мъжа ми (работим от вкъщи и някак си го гледаме, а социалните му контакти са ежедневни в детски център или в хубаво време - по площадките навън), никога не е бил зомбиран пред екран, нямаме и телевизор, което мисля, че е само от полза за цялостното развитие. За майката, която е кръмила дълго и детето е проговорило късно, да споделя, че е бил на поискване, малко след годинка сам си редуцира кърменето до преди и след сън и досега е така, но това не му е попречило. Това, че директно почна да се храни като равнопоставен член на масата с нас, а не с каши и пюрета, също може да е изиграло положителна роля за проговарянето. Но отново, това са само хипотези и потенциални фактори, които са допринесли. Поне до към 2.5-3 години не бих се притеснявала от липсата на нещо повече от срички. Някои деца отведнъж почват да говорят по много, макар и по-късно, при други нещата почват от рано и се развиват бавно и постепенно, има всякакви варианти, важното е детето да разбира. Примерно като го питате къде е нещо, което знае къде се намира, да погледне към него. Това е за да се изключат проблеми със слуха най-вече. Иначе всичко друго си е индивидуално Simple Smile

# 20
  • Мнения: 1 716
Благодаря на бгтатко за линка и да се съглася с Андариел, макар че бих формулирала мнението си малко по-меко.
Важно е да се провокира активност в децата, а това става най-добре с жива комуникация и пример. Вместо да пускате клипчета, учете и пейте песничките заедно, измислете си танц примерно, направете си коронки или просто нарисувайте картинки /ако пеете за паячето - картинка на паяче и детето да си я закачи/. Има много варианти. Използвайте интернет като ресурс, не като занимание.

Иначе за половин-един час на ден - ок е да имат малките досег с технологията.

# 21
  • Мнения: 403
Госпожо... ако има някакво притеснение във вас, веднага заведете детето на специалист. Това е съвет от едно нещастно патило.
Внимавайте да не излезе от нищо - нещо! Не Ви го пожелавам.

# 22
  • Мнения: 1 716
Mrs. Green, имате ли желание да разкажете историята си?

# 23
  • Мнения: 12 450
Има някакво значение дали детето около годинката и след това вече дъвче или е на пасирана храна на две, че и на три годинки. Дъвкането има връзка с проговарянето.
Другото, което има връзка е късата юздичка под езика при някои деца. Ако имате съмнения може да се консултирате със стоматолог.
Когато дъщеря ми тръгна на логопед, част от терапията бяха упражнения за "развързване" на езика - например логопедката показва и детето се облизва като коте, или показва колко й е дълъг езикът. (Трябвало да може с език да си докосне брадичката. Аз пробвах - не мога, ама не съм имала проблем с проговарянето) и други подобни гимнастики на устната кухина. Друго важно е, че логопедката сядаше за занятието срещу детето, за да може да я наблюдава (очите на детето да са на нивото на устата на логопедката). Когато учите детето си да казва някоя дума, заставайте лице в лице с него и изговаряйте ясно и отчетливо думата.
Никога не използвайте бебешки език - млякото си е мляко, колата - кола и т.н. Много им се радваме и умиляваме на сладкия бебешки говор, който само мама разбира в повечето случаи, но той не помага за по-бързото проговаряне. Децата учат езика с неговите граматични норми слушайки ни как говорим. Както говорим ние, така ще говорят и децата ни.

# 24
  • Мнения: 403
Няма много за разказване, момченцето ми е на три, от аутистичния спектър...(моля ви, не искам да стряскам никого) не мога да кажа, че се забави с прохождането, но на годинка и десет месеца започнахме да забелязваме, че доста изостава с говора, а после и с типичното за възрастта поведение. Съгласна съм, подчертавам, че не бива да ги разглеждаме като от калъп, но и трябва да сме наблюдателни към специфичните неща за възрастта.
Слава Богу, с мъжът ми усетихме на време нещата, без да робуваме на съветите на роднините си, да го "оставим, ще проговори". Никой не иска да чуе нещо ужасно за детето си, но ако имаш дълбоки съмнения и нещо те тормози и гложди, не се колебай и посетете специалист, отколкото да съжаляваш някой ден, че си изпуснал момента.
Надявам се това да не е случая при детенцето на авторката... но хора като мен са доволни, ако поне накара някой, да се замисли.

# 25
  • София
  • Мнения: 62 595
 Меко, меко, колко да е по-меко? Винаги е едно и също - един родител се усъмнява, че нещо не е съвсем както трябва, други родители започват да го успокояват, че всичко е ок. Естествено, първият родител се успокоява на принципа  -ето, всичко е наред, нали ми го казват, нищо не е нужно да правя.
Много добре разбирам защо е тази съпротива, особено що се отнася до спирането на телевизии, филмчета, прословутия английски и бейбитиви и т.н. - защото изведнъж родителят се лишава от едно много удобно средство, заместващо го самия него - посаждаш детето пред филмчето,  то се радва, ти си свободен и после се хвалиш колко е научило английски повече от българския и как първите му думи са на английски, а не на български, значи всичко е наред. А когато се спрат тези занимавки, и изведнъж се оказва, че родителят трябва да се размърда и да направо не просто нещо, не да отиде при специалист да фикснат детето или да го успокоят, а да започне тежък и упорит труд, който описах - физически игри (които са изморителни физически и за родителя), пеене на песнички и четене на книжки с детето в скута (защщото това е изморително психически за родителя), активно общуване и въвличане на детето в домашни дейности (което не оставя почти никакво свободно време на родителя). към физическите упражнения и труд е и артикулационната гимнастика, която Мама Ру описа, но това пак иска постоянство от страна на родителя - може да са десет минути на ден, но трябва да се правят, а отделно при общуването родителят да гледа детето в очите и да му помага да опита да изговори някоя дума като подтиква детето да подражава. Кой ще е хепи от всичко това? Защото аз не бих била хепи и бих се съпротивлявала по естествен път. Е, да, ама не! Всичко става с работа. Физическото развитие, занимававено, общуването подпомагат интелектуалното и езиковото развитие. Това е сериозен родителски труд. Звучи рязко и неприятно? Да, рязко и неприятно е, но е живата истина. Който ви говори друго, най-безочливо ви лъже заради някакви свои иннтереси или просто за да изглежда добър в очиите ви, но в действителност не му дреме особено. Отприщването изведнъж и без нищо да праввим е много успокояваща мантра, но е като да играеш на "тука има-тука нема" - може да се отприщи отведнъж, ама може и да не се отприщи - всеки си решава. Преди да тръгнете да се консултирате, първо свършете това, което можете да свършите, и то съвсем безплатно - само от вас зависи.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 05:58 от Andariel

# 26
  • Sofia
  • Мнения: 9 759
Без да налагам мнение - какъв е зорът да проговаря по-рано, че чак трябва да му се спират филмчета? 😯 Освен спокойствието на майката с какво помага това на детето?
Имам две деца, еднакво са гледали телевизия. Първият говореше със сложни изречения на 2г, вторият не проговори до 2г8м, затова пък сега не можеш да му затвориш устата, а от телевизия и youtube проговори и на английски до степен, в която води свободно разговори и има дни, в които настоява да говорим само на английски по цял ден.
Тезата ми е, че децата са различни. Естествено подкрепям, че трябва да им се четат книжки и да им се обръща внимание. И разбира се подкрепям, че при съмнение е добре да се посети специалист.

# 27
  • София
  • Мнения: 62 595
И какво мислиш, че ще каже специалистът? ето, аз съм специалист и пиша, при това съвсем безплатно и на добра воля какво трябва да се направи и без да се дават едни 40 лева за консултация. не че някой ще я върне от вратата на кабинета и няма да й вземе парите. Но въпросът е дали човек е готов да се хване и да направи нещо или да лежи на ухото на постове като твоя как едното дете така, пък другото онака, ама не можеш да му затвориш устата. Не подвеждайте майката с такива постове, защото вашият опит с вашите деца по никакъв начин не може да се копира или да служи за пътеводна звезда при друго дете и други родители. А ако на някого са му толкова важни филмчетата и игрите на таблета за малко дете, тогава и сто специалисти да посети, ефектът ще е  нулев, защото възрастният е този, който взема решенията кое е важно и кое не, дали да прави нещо или да не прави нищо. Аз вече изброих какво може да направи потребителката, щом вече веднъж е пуснала тема. Освен ако не я е пуснала, за да прочете двайсет-трийсет успокояващи поста от типа на твоя. Както се казва в една поговорка - можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие вода.

# 28
  • Мнения: 71
Синът ми гледа песнички единствено докато е на стола за хранене! Какъв проблем изкарахте от това?! 😐 Едва ли ни, че си зомбирам детето!

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма нужда да заставаш в защитна позиция. Какво искаш от темата - успокоение или да разбереш какво можеш да направиш, за да подпомогнеш детето? Ако е първото - няма  смисъл да четеш нататък постовете ми, защото те не са с функция да успокояват или да галят самолюбието. Ако искаш да направиш нещо за подпомагане на детето - тогава можеш да продължиш с четенето.

Песничките затова се казват ппеснички, а не "гледички" или "ядички" - защото се пеят. И не само песничките се пеят, а и е силно препоръчително да са на български и докато се пеят, да се изиграват с жестове. Песничките не са измислени, за да ги ползваме за занимавка, за да нахраним детето на столчето и да му напъхаме в устата поредната лъжица пюре, докато е разсеято и по грешка отвори уста. Песните се пеят, а за тази цел устата трябва да е свободна.

# 30
  • Мнения: 102
Много е и индивидуално това с филмчетата. Моето дете буквално се зомбираше и му ги спрях навреме, докато на моя много близка приятелка, откакто се е родил, нон-стоп телевизора им е на детския канал(ту на бг, ту на англ.) От сутрин до вечер е пуснат, така за фон...а вечер заспива с таблета. Но детето говори перфектно. На 4 години, говори ясно и изчистено като 6 годишно.
Докато в моя случай, филмчетата му се отразяваха много зле.

# 31
  • Мнения: X
Тезата ми е, че децата са различни. Естествено подкрепям, че трябва да им се четат книжки и да им се обръща внимание. И разбира се подкрепям, че при съмнение е добре да се посети специалист.
Синът ми гледа песнички единствено докато е на стола за хранене! Какъв проблем изкарахте от това?! 😐 Едва ли ни, че си зомбирам детето!
Разбира се, че са различни децата! Естествено, че трябва да им се обръща внимание и да им се четат книжки!

Разбира се, че колкото повече им се обръща внимание, толкова по-добре. Дете на година и 1/2 е будно по 12 часа дневно. Значи да се приготвят майките и татковците на всички деца по година и 1/2 да му четат книжки, да пеят песнички и да му говорят бавничко, докато го гледат в очичките плътно тези 12 часа. Само да не си мислят, че детето в кошарката или в ъгъла, тъжно чукащо две пръчици една в друга, докато мама мие чинии, готви или пише в бг-мамма 30 000 мнения е по-добре от песнички на телефона. Казано е - активно живо общуване, което значи точно това. Не детето да е натирено, затворено или упоено с винена попара, както се е практикувало преди телевизията. И най-добре само едно дете, защото няма възраст, на която гледането на телевизия, седенето на компютър, телефон или таблет да е по-полезно от живото общуване с родителя или с други деца (под постоянен родителски надзор естествено). И ако е повече от едно детето, излиза че трябва да се клонира родителят, за да може едновременно да помага за домашните по математика на голямото дете и да му обяснява света и живота, докато същевременно пее песнички на малкото и го учи как точно казва кравата. Мдам, така ще да е, сигурно... 

И разбира се, че трябва да се посети специалист. Дори нищо да му няма, по-добре да се посети. Все пак безбройните логопеди и психолози, които бълва образователната ни система всяка година, трябва и те нещо да ядат, нали? А специалистът ще каже, че най-вероятно нищо му няма на детето, но понеже никога не може да се изключи на 100% дислексия или аутистичен спектър или ADHD или дяснохемисферна доминантност дори на 2 месеца, най-добре да го водят детето 1-2-3-4-5 пъти седмично, за да "работи" с детето. Като работата ще се изразява в това да му дрънка глупости и да го учи на думички и да си играе с него по много "професионален" начин срещу 60лв. на сеанс или колкото там.

Само че не си помисляйте да го карате детето с кола до кабинета на специалиста - като се вози на задната седалка то не общува активно, има прекалено много стимули от прозореца на колата, а от радиото на колата често звучат чужди езици, че и български да е - пак лошо, защото силни стимули, упадъчни звуци и т.н. За ръчичка, пешачка и постоянно да му се говори през това време и да му се обяснява като на олигофренче (защото кой знае пък дали не е) какво вижда. И така.

aneliq.t тролят Ви. Не трябваше да ги споменавате песничките, съжалявам, че мое мнение стана повод за това. Пак Ви казвам - следетете цялостното развитие на детето, изпълнявайте доколкото можете съветите за възрастта в линка, който пуснах, ако системно изостава в различни отношения - обърнете се към доктор - детски невролог или психиатър, но съм убеден, че няма да Ви се наложи. Сега като казахте за стола за хранене, ще Ви кажат, че щом не се храни самичък на година и 1/2 сигурно има церебрална парализа.  Не се връзвайте на подобни мнения.

# 32
  • Мнения: 9 276
Телевизията сама по себе си не е вредна. Вредно е времето, което детето прекарва само, без да общува. В този смисъл дали ще го оставиш цял ден само пред телевизора или да чука на пода с чукче е горе долу едно и също.

От няколко филмчета в нета детето ти няма да пострада, ако през останалото време общуваш с него. А дори и времето, през което гледа телевизия, може да го изпозваш като се включваш с коментари и въпроси.

Моите деца, тъй като са недоносени, подлежат на логопедичен преглед към 2,5 - 3 години така или иначе. Питала съм дали не може по-рано, но ми казаха, че под 2 години не може да се говори за забавяне с говора, защото границите са много широки.  

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
Кой я троли, стига си писал глупости! Човек чува това, което иска да чуе и приема това, което иска  да приеме. Така като те чета, всичко си знаеш и всичко си можеш, а правиш и останалите родители на глупаци като им обясняваш как трябвало по дванайсет часа да гледат детето в очите и т.н. Човек прави товва, което му е важно, и ако му е важно да се занимава с детето, той ще го прави. Ако само си мисли, че му е важно, но всъщност го мързии - нищо няма да направи, а описаното от теб ще е балсам за мързела му - ето, бъгътатко каза, че може и с нищо, що да се напъвам.  Всеки отговаря за детето си, и в най-добрия случай ти отговаряш само за своето си дете, но не и за децата на другите. Можеш да споделиш личен опит, но не и да го превръщаш в препоръка и пътеводна звезда за другите родители.

Аз съм логопед и мога да се съглася в поста ти само с частта, че има много колеги, кооито по една или друга приичина плашат родителите излишно, лепвайки всякакви диагнози на детето. И точно защото съм безкрайно възмутена и не приемам подобни подходи да се прилвлича на всяка цена потенциален "клиент", написах съвсем на добра воля какво може да направи един родител, ако иска да подпомогне детето в езиковото развитие (а то не е само проговаряне, а сформиране на цялата езикова система), също и интелектуално, физически и всякак. За тези неща, които написах пари не трябват, а само осъзнатост и дисциплина от страна на родителя.

# 34
  • Мнения: 403
Господине, престанете с иронията. Стана ясно, че има хора с опит между нас и ако това беше разговор на живо, едва ли щяхте да си отворите устата, вместо това щяхте да метнете с ръка, да напсувате другите и да ги обвините, че само некомпетентно надуват темата. Хора като вас е нормално да има във всяка такава тема, разбира това и за това спирам дотук.
Цитат
И разбира се, че трябва да се посети специалист. Дори нищо да му няма, по-добре да се посети.
Ако бях слушала подобни приказки, досега щяхме да сме загубени.
Не ги казвам от лошо нещата и най-малкото, което искам е да стресирам някого и да шашкам хората. Единствено и само съветвам наблюдателност!
Съвсем изкривихме нещата, да спрем дотук.

# 35
  • Мнения: 1 253
Когато моето дете беше на 1г. и7 мес. прецених, че има известно изоставане. За три месеца спрях изцяло компютъра /телевизор нямаме/. Имаше ефект. Четохме много книжки и сега продължаваме- самият той свикна  и иска. Ежедневно четем поне по 40 минути, понякога доста повече. В момента говори добре/има известен проблем със "с","ш"-произнася ги, разбират се,но логопед би намерил кусур, но все пак сега е на 4г. и 8мес/, активният речник е доста богат. Реално пак щеше да проговори,защото забавянето се дължеше на объркването от чуждоезичните филмчета. В момента гледа само на руски по негов избор- иска да разбира, а загуби допир с английския.

# 36
  • Мнения: 71
Андариел, искам да помогна на детето си, но твоите постове не ми помагат. Освен, че се пеят песничките, не мисля, че е проблем да ги ползваме по време на хранене след като се налага. Ти не си ги ползвала явно за децата си, но при нас друг вариант няма. Яде по 5 лъжици и спира. Оставяла съм го гладен, с надеждата, че на следващо хранене ще е по-съсредоточен, но уви. Детето е разсеяно. Така че, моля те, или помагай или не нападай като не знаеш по какъв начин се държи моето дете

# 37
  • Мнения: X
Стана ясно, че има хора с опит между нас и ако това беше разговор на живо, едва ли щяхте да си отворите устата, вместо това щяхте да метнете с ръка, да напсувате другите и да ги обвините, че само некомпетентно надуват темата.
Госпожо, никога не съм бил от хората, които не си отварят устата. Независимо дали на живо или виртуално.
Скрит текст:
Наистина не съм конфликтна личност и изключително много ме напрягат разгорещени спорове с убедени хора. Няма да тръгна да убеждам убеден анти-ваксер, че ваксините не предизвикват аутизъм или други проблеми и че този мит се дължи на едно фалшифицирано преди много години изследване на човек, който отдавна е изхвърлен от всякакви научни и професионални общности. Няма да тръгна да убеждавам запален фен на хомеопатия, шуслерови соли и хранителни добавки, че това са пари хвърлени на вятъра и имат точно толкова ефект, колкото има плацебото (запаленият фен вероятно дори не знае какво е плацебо). Няма да тръгна да обяснявам на родител с диагноза "аутистичен спектър" или "СОП" или "Дислексия" или "ADHD" как тези диагнози се размятат абсолютно произволно и от хора, които са вопиющо неграмотни в медицинско, психологическо и невропсихологическо отношение. Не съм обяснявал и на същите тези хора, с някои от които съм общувал достатъчно, за да не говоря наизуст, как не би трябвало да имат правото да практикуват каквото и да било с тяхното ниво на познания и как вероятно не биха могли да практикуват в западноевропейска страна. Заради подобни хора превалентността на аутистичния спектър, на дислексията, на СОП и т.н. и т.н. започва да гони 100% вече. От същите тези хора съм чувал безкрайно циничното "щадяща диагноза за амбициозни родители". Ако не дай си Боже някое детенце наистина има аутизъм, дислексия или друг развитиен проблем, не виждам с какво ранното диагностициране е толкова критично - тези проблеми не се "лекуват", не е бактериална инфекция това, че да трябва веднага да се започне лечение с подходящ антибиотик. Дечицата с развитийни проблеми имат нужда от повече внимание, но всички деца имат нужда от повече внимание! Колкото повече може да даде един родител на детето си, толкова по-добре. Ако подобна диагноза е начинът родителят да реши да дава повече - е добре. Ако обаче е причина родителят да си внуши, че детето не е нормално, което неминуемо да стигне до стамото дете - това не е добре. Никое дете не трябва да се чувства като пациент, дори реално да има основания за това, а основанията са многго по-редки, отколкото ги изкарват в днешно време. И аз лично ако имам съмнения бих се доверил единствено на доктор (MD) с минимум PHD, за предпочитане от западен университет и бих бил нащрек за всяка глупост, която чуя по време на преглед (от типа за хемисферната доминантност, която действително български логопеди "определят" с малоумни тестове, някои от които внесени преди повече от 1/2 век от разработките на некадърни руски психолози). 

Но не търся конфликти, нямам времето и желанието да воювам с десетките, може би стотици хиляди хора въвлечени в подобни бизнеси (дали като печелещи, дали като заплащащи), включих се в темата, за да предложа на авторката едно четиво, което максимално се доближава до западнато ниво на научност и някои от чиито автори познавам и имам впечатления от техния професионализъм и знания по темата. Аз лично се информирам от сериозни източници като напр. Американска академия по педиатрия, CDC, световна здравна организация и подобни, като дори тях чета критично. Нерядко се информирам директно от научни статии в медицински издания.

Въпросът с телевизията съм го проучвал още като беше новородено детенцето и основните притеснения свързани с телевизията са ADHD, но за последното не открих нито един научен източник, поради което смятам, че е измишльотина. Все пак позицията на Американска академия по педиатрия е, че няма установени ползи от гледане на телевизия за развитието на детето, докато е възможно да има потенциални вреди, затова се препоръчва да не гледат децата телевизия до към 2г. възраст, а след това да бъде ограничено времето за телевизия. Клипчета на телефон или компютър ги броя за телевизия.
Скрит текст:
Among the AAP recommendations:

For children younger than 18 months, avoid use of screen media other than video-chatting. Parents of children 18 to 24 months of age who want to introduce digital media should choose high-quality programming, and watch it with their children to help them understand what they're seeing.
For children ages 2 to 5 years, limit screen use to 1 hour per day of high-quality programs. Parents should co-view media with children to help them understand what they are seeing and apply it to the world around them.
For children ages 6 and older, place consistent limits on the time spent using media, and the types of media, and make sure media does not take the place of adequate sleep, physical activity and other behaviors essential to health.
Designate media-free times together, such as dinner or driving, as well as media-free locations at home, such as bedrooms.
Have ongoing communication about online citizenship and safety, including treating others with respect online and offline.
Горното съвпада с препоръките от линка на български, с който започнах.

От там насетне всеки си решава на кого да вярва, какво да прави, при какви "специалисти" да ходи и т.н. и т.н. Аз се обръщам към авторката и по принцип се интересувам от това мнението ми да стигне до интелигентни и образовани хора като мен, на които бих искал да спестя излишни притеснения и грешки доколкото мога. Тъй като на живо общувам основно с такива хора, нямам проблем да си отворя устата и изобщо не ми се налага да псувам или нещо такова. В най-лошия случай се съгласяваме, че сме на различни мнения (agree to disagree).

С най-добри намерения ги пиша горните неща. Не съм нито логопед, нито детски психотерапевт, нито имам какво да доказвам пред бг-мамма. Пиша като родител, който се интересува живо от тези въпроси и има малко повече background, за да отсее зърното от плявата.

# 38
  • София
  • Мнения: 62 595
Кажи ми какво искаш да ти кажа, за да ти гго кажа! така става ли?

С малки изключения повечето майки сме минали през това с петте лъжици и страховете, че детето не яде, бабите от другата страна набиват канчето колко злоядо е детето, ау, как ще започне да боледува, защото майката не го храни...  Въпросът не е в петтте минути песнички по време на ядене, а в това, че ти не си готова и не искаш да чуеш. Сама споделяш, че нещо те тревожи. Правя си труда да напиша какво можеш да направиш. На теб не ти харесва и заставаш в защитно-обвинителна позиция. Ок, щом всичко си знаеш и всичко си можеш защо изобщо пусна темата? Очевидно не ти трябва нито съвет, нито нищо, освен трийсет успокояващи поста как всичко е наред и няманужда да правиш ниищо. Ми, не прави, никой не те кара! Какво друго да ти кажа!

# 39
  • Мнения: 71
Кажи ми какво искаш да ти кажа, за да ти гго кажа! така става ли?

С малки изключения повечето майки сме минали през това с петте лъжици и страховете, че детето не яде, бабите от другата страна набиват канчето колко злоядо е детето, ау, как ще започне да боледува, защото майката не го храни...  Въпросът не е в петтте минути песнички по време на ядене, а в това, че ти не си готова и не искаш да чуеш. Сама споделяш, че нещо те тревожи. Правя си труда да напиша какво можеш да направиш. На теб не ти харесва и заставаш в защитно-обвинителна позиция. Ок, щом всичко си знаеш и всичко си можеш защо изобщо пусна темата? Очевидно не ти трябва нито съвет, нито нищо, освен трийсет успокояващи поста как всичко е наред и няманужда да правиш ниищо. Ми, не прави, никой не те кара! Какво друго да ти кажа!

Много си ми полезна, благодаря!

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
А ако ходеше на ясла, където няма телевизор, няма песнички, няма нищо по време на хранене какво щеше да прави детето? щеше да остане гладно цял ден ли? какво означава "разсеян е"? когато едно дете е гладно няма разсейване. В случая просто сте си създали един ритуал, който си спазвате. На  година и половина -две години вече има някаква самостоятелност при храненето, най-малкото може да си боде с вилицата в чинията и да си гребва с лъжицата, дори да е нестабилно все още, но може поне донякъде да яде самостоятелно. А когато има външен дразнители като гледане на песнички, детето няма стимул да се справя самостоятелно, а храненето се превръща в бутане с лъжицата в устицата, за да напълнум тумбачето и да се приключи по-бързо с това ядене... до следващия път. Ако ти стиска, махни телевизора, компютъра и каквотоо там е по време на хранене, сядайте на масата, всеки въоръжен с лъжица, паница и вилица, и нека детето самичко да се помъчи да си "хване дивеча", т.е. да се храни самостоятелно. Тогава и ще му е по-сладко. То е ясно, че ще помагаш и ще дохранваш, но разсейването ще започне да намалява, защото детето ще има истинска работа - да се нахрани.

# 41
  • European Union
  • Мнения: 1 420
aneliq.t, моето мнение е (не съм специалист в тази област), че на възрастта на твоето дете не е толкова важно, че не говори. Много по-важно е дали разбира. Знае ли си името, търси ли контакт, иска ли да общувате, макар и малко - ползва ли сричките по предназначение; знае ли, че ти си мама. Ако му кажат например "Виж, мама идва" дали ще се обърне да те търси. Ако прави всички тези неща, може да намалиш малко притесненията, въпреки че за една майка те никога не спират. Ако обаче имаш и най-малкото съмнение, че не разбира, потърси специалист.

# 42
  • Мнения: 71
А ако ходеше на ясла, където няма телевизор, няма песнички, няма нищо по време на хранене какво щеше да прави детето? щеше да остане гладно цял ден ли? какво означава "разсеян е"? когато едно дете е гладно няма разсейване. В случая просто сте си създали един ритуал, който си спазвате. На  година и половина -две години вече има някаква самостоятелност при храненето, най-малкото може да си боде с вилицата в чинията и да си гребва с лъжицата, дори да е нестабилно все още, но може поне донякъде да яде самостоятелно. А когато има външен дразнители като гледане на песнички, детето няма стимул да се справя самостоятелно, а храненето се превръща в бутане с лъжицата в устицата, за да напълнум тумбачето и да се приключи по-бързо с това ядене... до следващия път. Ако ти стиска, махни телевизора, компютъра и каквотоо там е по време на хранене, сядайте на масата, всеки въоръжен с лъжица, паница и вилица, и нека детето самичко да се помъчи да си "хване дивеча", т.е. да се храни самостоятелно. Тогава и ще му е по-сладко. То е ясно, че ще помагаш и ще дохранваш, но разсейването ще започне да намалява, защото детето ще има истинска работа - да се нахрани.

Той се храни почти изцяло сам, но ритуала с песничките е неизменен. Ще пробвам това с телевизора

# 43
  • Мнения: 10 722
bgtatko81, мнението беше изключително полезно за мен. Синът ми хо няколко пъти на ден гледа детски песнички, уж смесено, но всъщност повече английски, просто защото са по-хубаво нарисувани. Питала съм се, възможно ли е и това да е фактор. Явно си има своето влияние.
Не е това фактора. Моето гледа образователни клипчета и песни от едногодишен, започна да гледа детски някъде към 2 г. и половина. Първия речник, който научи бяха цветовете на английски, после превозните средства. До ден днешен си го ползва този речник на английски. Трикът е да го ползваш и ти заедно с детето. Не да го поправяш, че на бг било друга думата. Според мен от там идва грешното усвояване и схвщнето, че гледането на клипчета на чужди езици забавя проговарянето. За детето най-лесното е да научи по-лесното. На английски думите са по-лесни и за изговаряне и за запомняне. Граматиката на английския също е по-лесна. Аз просто говоря с детето с речника, който е научил. Не го поправям с думи на бг, ами му коригирам произношението на "чутото". Защото мога. Simple Smile Аз съм лингвист и полиглот. Каквито и клипове да гледа, аз ползвам същия речник. Включвам го в българската граматика (примерно добавям към думата наставки, окончания по бг) и синтаксиса го преобразувам в различните варианти според бг граматиката, така че детето да схване подлог, сказуемо и допълнения и да си избере (запомни) най-лесния вариант. Говоря му на английски, испански и още два-три езика... И детето знае, че това, което е научило от клипчето и мама го знае и мама го разбира. Речник и междуметия главно като беше по-малък, а сега и фрейзъл глаголи. В моето семейство сме полиглоти и у нас се говори на "мешена салата". Въпреки този факт, детето ми ползва активно българския език, защото това е езикът, който мажоритарно чува около себе си - на парка, в магазина, на градина, на лекар... Хич не подкрепям, че речника на чужд език затруднява децата, по-скоро затруднява родителите, които ако не познават чуждия език, блокират и комуникацията с детето. За това и детето евентуално мълчи и повече слуша и после изведнъж проговаря - като си свери часовника с околността, не само от мама и тати.
Потвърждавам, че междуметията са едни от първите думи, които децата научават, защото те съдържат и прагматичен смисъл. Повтарят се в определени и подобни ситуации.

Бгтатко, вие (ти, съпругата или някой от близкото обкръжение) пробвали ли сте да говорите на английски с дъщеря си? Simple Smile

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 13:12 от amy_nka

# 44
  • Мнения: 403

Бг татко, не говорете глупости и неща, от които си личи, че нищо не разбирате. Не си губете времето повече.

# 45
  • Мнения: 9 276
Анелия, щом разбира и е контактен, тогава не се тревожи толкова.

За клипчетата на английски и моето мнение е да ги махнеш, за да не се обърква детето. Казват, че децата не научават говор от тях, но това не е съвсем вярно, прихващат думи и от там. След като дъщеря ми повтори donkey от таблета, вече останаха само игри без говор и единственият говор, който се чува е на човекът, който играе с тях.

И последно факторът среда е разбира се важен, но факторът индивидуалност е 100% реален. Това ти го казвам като майка на близнаци, отглеждани в 100% еднаква среда и прохождащи и проговарящи по различно време.

# 46
  • София
  • Мнения: 62 595
Аминка, леко бъркаш двата щата. \дете, което е в двуезична среда се справя с лекота с езика, ако всичко си върви по часовник. Обаче дете, което  проявява други особености, е по0добре да мине на основния език 0 дали ще е чужд, дали ще е български, но да е на един език.

# 47
  • BG
  • Мнения: 893
Аминка, леко бъркаш двата щата. \дете, което е в двуезична среда се справя с лекота с езика, ако всичко си върви по часовник. Обаче дете, което  проявява други особености, е по0добре да мине на основния език 0 дали ще е чужд, дали ще е български, но да е на един език.
Абсолютно така казваше и нашата логопедка! А бг татко пак е на на всяка манджа мерудия, надявам никой да не му се връзва сериозно. Mr. Green Mr. Green Mr. Green
И аз се радвам, че не чаках сам да проговори, а тръгна на логопед, отделно добре му влияе градината.
Има и тема за труднопроговарящи деца- може да попитате майките минали по този път.

# 48
  • Мнения: X
Не е това фактора.
....
Бгтатко, вие (ти, съпругата или някой от близкото обкръжение) пробвали ли сте да говорите на английски с дъщеря си? Simple Smile
Че е фактор, фактор е - това е доказано, има научни статии. Но говорим средно взето, мъничко забавяне с проговарянето, силно билингвна среда и т.н. Средно взето нищо не значи за едно конкретно дете, примерно на мои познати смесен брак нейният майчин език е един, неговият друг, помежду си си говорят на трети, пък детенцето проговорило на 1 годинка и малко. Та този ефект е много много слаб според мен и не знам дори за нашето дете дали има някакво съществено забавяне от това. А пък само от клипчета по време на хранене - никакво значение няма за мен това. Според мен е най-показателно родителите на каква възраст са проговорили, но трябва да има паметливи баби и дядовци, за да се разбере това Simple Smile

Не, не сме чак толкова амбициозни родители, въпреки че английският ни е добър и на двамата. Понякога, когато показват някакви образователни филмчета по бейби ти ви, превеждам, също ако почне тя спонтанно да брои на английски - поправям, където сбърка и се включвам, за да докараме до 10. Но на този етап се фокусираме върху българския, защото активно попълва речник в момента, почва да конструира изречения и т.н. Английският принципно ни залива отвсякъде - песни по радиото, някои от най-хубавите играчки са купени в чужбина и "говорят" на английски (може би от там е научила броенето), според мен е неизбежен, но тъй като тя вече загуби интерес към бейби ти ви, а телефона засега го ограничаваме и го пазим за много критични ситуации само (клипчета с маша са обсесията ѝ в момента по някаква причина), та не е изложена особено много на английски и не виждам смисъл да ѝ говоря. То в доста детски градини май учат от рано английски, така че сигурно скоро ще се върнем на английския, но засега не виждам смисъл. 

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
какво за научните статии? какво за семейството на твои познати? Мога да те зарина със статии и примери всякакви, но всички тези статии и случаи трябва да бъдат преработени и превърнати в  знание, което да се приложи на практика и да е от полза за всеко следващо дете. Това се казва експертиза и всеки я развиваа в професионалната си област с постоянно учене и трупане на опит. Пишеш общи приказки,  които са на ниво "да си пофилософсстваме в градинката".

Добре, че вече има сто канала като бейбитиви, та да го играят бавачки на детето! За мен не е много за хвалба, че детето учи цветовете или броенето на английски от филмчета, а не при общуване с възрастните и от нормалния живот вкъщи. Но иначе звучи много гордо, направо намеква за гениалност у детето и напредничавост у родителя. А всъщност е жалко.

# 50
  • Sofia
  • Мнения: 9 759
Сегашните деца няма да живеят в средата такава, каквато я познаваме. Харесва ли ни или не дигитализацията ще ги залее отвсякъде. Дали им правим услуга, като се стремим да я ограничаваме е като хвърляне на боб за бъдещето за мен. Според мен е грешка да прехвърляме автоматично към тях теориите от нашето детство.
И пак не разбрах - ако детето няма отклонения, като аутизъм и др., какво е значението за него дали ще проговори на 2г или 3г? Изобщо не мисля, че това е показателно за речника му като възрастен и се налага да правим усилия за по-ранно проговаряне.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 20:56 от NBM

# 51
  • Мнения: 403
Цитат
какво е значението за него дали ще проговори на 2г или 3г?

Трябва да се интересуваш и стремиш детето ти да върви напред с развитието и речта си, не да ги задържаш съвсем умишлено... мое мнение, моля не го приемайте като заяждане.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
Едно дете на 2 отдавна е проговорило, а на 3 вече е  със сформирана езикова система. На 2 долната граница е използване на фрази от поне две думи. На 3 вече всичко си е както трябва - морфология, синтаксис и т.н., а отклоненията от правилата на езика са минимални и детето по-скоро усъвършенства езика, трупа речник. Ако не изговаря правилно, заменя или липсват срички, звукове и т.н., вече трябва да се държи под око и с повишено внимание от страна на възрастните. Сега става много удобно да се разтяга границата на "нормалното", при това само за едно поколение изведнъж започна да се оказва, че е ок това, което ти пишеш - ако няма отклонения, каккво значение имало дали проговаря на 2 или на 3. Децата били различни. Не, не са различни децата, а оправданията са повече.

# 53
  • Мнения: X
Не си губете времето повече.
Това е най-смисленото нещо, което сте казали по темата до момента Simple Smile

Иначе наистина съжалявам, ако детенцето Ви е с тежка симптоматика и се чувствате зле и Ви е трудно... Изобщо не ми е била идеята да принизявам проблема на родителите на дечица, които имат действителни проблеми. Грижете се за себе си, защото и родителите са хора, не само децата и нерядко родителите имат повече и по-спешна нужда от помощ,  но забравят за себе си, когато са особено отдадени.

Тък като детенцето Ви е само на три - сърдечно Ви пожелавам да е от тази група диагностицирани с аутизъм, при които диагнозата отпада със съзряването или детето функционира в рамките на стандартното за населението. Каквото и да се случи - обичайте го такова, каквото е, бъдете щастлива, че го имате и гледайте напред в живота си!
Скрит текст:
Growing evidence suggests that a small minority of persons with autism progress to the point where they no longer meet the criteria for a diagnosis of autism spectrum disorder (ASD). Various theories exist as to why this happens. They include the possibility of an initial misdiagnosis, the possibility that some children mature out of certain forms of autism and the possibility that successful treatment can, in some instances, produce outcomes that no longer meet the criteria for an autism diagnosis.

You may also hear about children diagnosed with autism who reach “best outcome” status. This means they have scored within normal ranges on tests for IQ, language, adaptive functioning, school placement and personality, but still have mild symptoms on some personality and diagnostic tests. (от тук)

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
ти психиатър ли си, що ли? диагноза аутизъм се поставя от детски психиатър. Психолог или логопед може само за себе си да изгради някаква хипотеза на база диагностика, но няма право да я "лепва". Да не говорим за човек без професионалнна подготовка.

# 55
  • Sofia
  • Мнения: 9 759
Едно дете на 2 отдавна е проговорило, а на 3 вече е  със сформирана езикова система. На 2 долната граница е използване на фрази от поне две думи. На 3 вече всичко си е както трябва - морфология, синтаксис и т.н., а отклоненията от правилата на езика са минимални и детето по-скоро усъвършенства езика, трупа речник. Ако не изговаря правилно, заменя или липсват срички, звукове и т.н., вече трябва да се държи под око и с повишено внимание от страна на възрастните. Сега става много удобно да се разтяга границата на "нормалното", при това само за едно поколение изведнъж започна да се оказва, че е ок това, което ти пишеш - ако няма отклонения, каккво значение имало дали проговаря на 2 или на 3. Децата били различни. Не, не са различни децата, а оправданията са повече.

Не отговорихте на въпроса ми - това определящо ли е за бъдещото му развитие? Твърдите ли, че децата, които проговарят по-късно изпитват затруднения с речта като възрастни и двете са в пряка връзка (пак отбелязвам, че не говоря за различните отклонения)?
Аз също не се заяждам, а действително питам.
Защото, ако времето на проговаряне няма доказана, пряка връзка с бъдещото му развитие не виждам причина да се притесняваме излишно. Между другото аз се консултирах с логопед, заради забавения говор. Обясниха ми, че децата са индивидуални и проговарянето до 3г възраст е в рамките на стандарта.

# 56
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма как да отговоря на неправилно зададен въпрос, защото няма как да се направи връзка за тооооолкова голям период от време, който засяга поне двайсет години.
Ще се изразя така - при децата, понеже те са развиващи се индивиди и това е основната им природна и житейска задача - да се развиват, включително мозъкът да се развива. По отношение на езика (в частност проговарянето като част от езика), се получава една равностойна двупосочна връзка между език и мислене. Едновременно мисленето формира езика, и езикът формира мисленето. Не само изразяваме мислите си на определен език, а и езикът прави мислите ни. Затова "мислим различно" на български, на английски или на руски - защото всеки език носи и отразява историческото вграждане на мислите на носителите на всеки език. За децата е критично важно езикът да се развива своевременно, защото това влияе въърху мисленето и комуникацията с околния свят и другите хора. Затова децата, които бързо дръпват с езика са, бързо дръпват и в обучението, и в комуникацията, и във всичко. Децата със затруднения с езика започват да изпитват затруднения в комуникацията първо,  защото околните не ги разбират, децата не могат да се изразят, и това се отразява и на поведението, защото другите деца или ги игнорират, или ги дразнят, често и възрастните постъпват така.

# 57
  • Мнения: X
Между другото аз се консултирах с логопед, заради забавения говор. Обясниха ми, че децата са индивидуални и проговарянето до 3г възраст е в рамките на стандарта.
За експеримента - идете и при детски психиатър или детски невропсихолог, кажете му, че сте чели в бг-мамма, че според мненията в бг-мамма децата на 2 отдавна са проговорили, пък на 3 владеят толкова добре езика, че са готови да си напишат магистърската теза и вижте какво ще Ви каже за забавянията.

# 58
  • Мнения: 9 276
Няма как да отговоря на неправилно зададен въпрос, защото няма как да се направи връзка за тооооолкова голям период от време, който засяга поне двайсет години.

Наистина ли? Ето какво излиза в гугъл.


Kids who are way below average in talking at age 2 show slightly higher levels of bad behavior at that age, researchers report today (July 4) in the journal Pediatrics. But from age 5 to 17, those kids are emotionally and behaviorally on par with their peers.

The results suggest that a "wait-and-see" approach is fine for late-talking kids as long as there are no other signs of delay, said study researcher Andrew Whitehouse of the University of Western Australia.

https://www.livescience.com/14889-late-talking-toddlers-language-delay.html

# 59
  • София
  • Мнения: 62 595
Стига си писал глупости! ако толкова искаш да си правиш експерименти, правИ ги със своите си деца, а не да пращаш другите хора, за да си начешеш самолюбието! Аз стоя зад думите си и съм абсолютно сигурна в това, което пиша, защото това са базови неща и всеки, който работи в тази област ги знае. А това, че обичайно се казва "ама, то е индивидуаллно, дайте да видим накъде...", си е жива застраховка.

# 60
  • Sofia
  • Мнения: 9 759
O, не се карайте, за експеримент е твърде късно, младежът е вече на 6г - най-общителният младеж в квартала, постоянно напада чужди хора да им обяснява разни работи, най-честите му жертви са непознати в метрото, на които обяснява семейната история до девето коляно Simple Smile Сигурно има нужда да навакса Simple Smile

# 61
  • Мнения: 403
Как не ви омръзна вече... как може да влизате само за да създавате дразги, преувичавайки и изопачавайки думите на другите, дами и господа? В самата тема на крака ви дойде логопед, вие решавате, че ще противоречите и ще се опитвате да се наложите, нарочно.
Всичко ще свърши добре за авторката, искрено се надявам.
Днешното поколение има нужда от отговорни родители.

# 62
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат

В гугъл може да излезе всичко. Проблемът е, че за толкова дълъг период от време се намесват една камара други фактори, които намаляват надеждността на резултатите. И това се знае също. Човек трябва да изчете и проучи достатъчно голямо количество материали по въпроса. При това да се чете с разбиране и критично мислене. Колкото статии има в едната посока, толкова ще намериш и в другата. Никой не знае какво ще се случи за седемнайсет години, а особено възрастта от 5 до 17 обхваща няколко възрастови периоди, включително откъм когнитивно и психично, социално развитие.

Грийн, благодаря за подкрепата. Реакциите на някои участниици в темата са част от нещата, а както се казва, който го е страх от мечки не ходи в гората. Напълно разбирам съпротивата и желанието за опониране, защото човек най-субективно и най-родителски трудно възприема нещо, което противоречи на сегашното му виждане, особено когато го засяга лично. Аз самата като майка съм го изпитвала, когато бяха малки децата, това е по-силно, винаги гледаме и се надяваме само на положителното. За мен не е проблем да обясня, просто тук на всеки родител е по-лесно да оспори, отколкото да го направи лично, когато е на консултация. Аз съм ок да отида в гората, защото мога да обясня и да аргументирам всяко нещо, което казвам или правя и какъв ефект може да се очаква. Бъгътаткото няяма да посмее да се изрепчи със статии в ръка, водейки детето си на консултация, защото просто ще му е неудобно, а ще го направи после във форума, при това надълго и нашироко. Simple Smile

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 22:20 от Andariel

# 63
  • Мнения: 9 276
Първо твърдеше, че нямало как да се разбере, сега пък твърдиш, че имало много "статии" за обратното. Ами дай ги да ги видим, нали за това те помолиха хората. И тук не става въпрос за "статии", а за проучвания. Хората, които правят проучвания знаят как се събират данни, отчитат се различни фактори и се правят статистически анализи. А проучвания, които обхващат дълги периоди от време, по принцип се правят за много неща и щеше е супер странно точно за това да няма проучвания.

# 64
  • Мнения: X
LillyM, оооо the Journal of Pediatrics - звучи ми някак свързано с темата, но какво разбирам аз.... Сега само да не Ви залеят със статии, безброй научни статии? Grin Но по-скоро някак не ми се вярва Simple Smile По-скоро ще обяснят, че тия научни статии трябва някак да се пречупят през живата експертиза и тогава ще значат точно обратното на казаното, което "всеки го знае".

O, не се карайте, за експеримент е твърде късно, младежът е вече на 6г - най-общителният младеж в квартала, постоянно напада чужди хора да им обяснява разни работи, най-честите му жертви са непознати в метрото, на които обяснява семейната история до девето коляно Simple Smile Сигурно има нужда да навакса Simple Smile
Сигурно сте посещавали поне по 25 часа седмично логопед и други специалисти, за да има подобен грандиозен напредък! Wink

(без никаква ирония) Да Ви е живо и здраво детенцето, все така да Ви радва!

пс. на мястото на авторката бих помолил за заключване на тази тема. Не знам как изобщо съществува още този форум при положение, че нова тема в гигантски раздел като 1-6 години се пуска веднъж месечно и в редките случаи, когато не е напълно малоумна, я натролват по безобразен начин за отрицателно време...

ппс. ако не я заключите темата и решите да идете на специалист, както някои Ви съветват (детски психиатър / невропсихолог моля) - информирайте ни какво е казал за голямото забавяне с проговарянето на година и 7 месеца и най-вече (искрено ми е любопитно) за наличието на телевизор в къщата и клипчетата на английски по време на хранене като основна причина за това "забавяне".

пппс. имам чувството, че са се побъркали хората с това ходене по логопеди и психолози. В съседната тема някакво дете пък било прекомерно развито, надарено било. И вместо да се похвали майката и да заспи доволна, че са признали гарджето - сега на какъв психолог да ида, къде да го тестват.... Ужас! Ако по-късно проговори - психолог, логопед, възможен аутизъм. Ако пък надарено - психолог, логопед, пак хубаво, че никой не е казал за възможен аутизъм. Ние на логопед със сигурност ще идем, ама малко по-натам, защото подозирам, че детенце като мен няма да може да казва хубаво "р" и "л". За което като бях малък ни тестваха в училище (2-3ти клас) и ни пращаха на логопед. И имаше полза! Научи ме да казвам "р", с "л" имаше частичен успех - българското твърдо "л" не мога да го кажа. Помня, че ми бъркаше с пръст в устата, за да ме научи да казвам "р". Живо ме интересува дали в днешно време има някакви по-модерни методи или днешните логопеди не се занимават вече с такива прозаични проблеми.

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 22:42 от Анонимен

# 65
  • София
  • Мнения: 62 595
ти май много държиш да се правиш на интересен на чужд гръб. Не на мой, а на гърба на родителите. Ако искаш да ми кажеш нещо - моля да се обърнеш към мен, а не по свекървенски "кказвам ти дъще - сещай се снахо". Би а мен!

Лили, няма да се хвана на тази въдица, колкото и да се опитваш да ми я пробуташ. Не си държа един поменик от линкове, само и само да угодя на някого, защото така му е дошло. Толкова много неща съм изчела, били те статии, модели, и т.н., че да ме караш да ти давам линкове е като да накараш някого да търси игла в купа сено. Ми, няма как да ти ги дам, и ти много добре го съзнаваш, но се опитваш да ме притиснеш. Затова писах за професионалната експертиза, която всеки развива с обучението, надграждането и опита. В момента само книгите, които съм си купила и изчела професионално са цял библиотечен шкаф, а като добавим електронните ресурси, това си е една прилична библиотека. Нима очакваш да се правя на търсачка по ключови думи и да ти върна резултат?

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 22:30 от Andariel

# 66
  • Мнения: 1 253
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3465788/   не съм ровила много. Сигурно има и в обратната посока. 

# 67
  • София
  • Мнения: 62 595
Всичко има, но това не означава, че трябва да си играя на "питай гугъл или отговаряй на пуснати линкове". Не участвам в такива безсмислени игри, защото нито искам, нито трябва да потвърждавам или опровергавам някакви статии, само защото някой ги е пуснал като линкове.

# 68
  • Мнения: 12 450
[quote
Скрит текст:
author=Andariel link=topic=1023969.msg36408290#msg36408290 date=1520710848]
Няма как да отговоря на неправилно зададен въпрос, защото няма как да се направи връзка за тооооолкова голям период от време, който засяга поне двайсет години.
Ще се изразя така - при децата, понеже те са развиващи се индивиди и това е основната им природна и житейска задача - да се развиват, включително мозъкът да се развива. По отношение на езика (в частност проговарянето като част от езика), се получава една равностойна двупосочна връзка между език и мислене. Едновременно мисленето формира езика, и езикът формира мисленето. Не само изразяваме мислите си на определен език, а и езикът прави мислите ни. Затова "мислим различно" на български, на английски или на руски - защото всеки език носи и отразява историческото вграждане на мислите на носителите на всеки език. За децата е критично важно езикът да се развива своевременно, защото това влияе въърху мисленето и комуникацията с околния свят и другите хора. Затова децата, които бързо дръпват с езика са, бързо дръпват и в обучението, и в комуникацията, и във всичко. Децата със затруднения с езика започват да изпитват затруднения в комуникацията първо,  защото околните не ги разбират, децата не могат да се изразят, и това се отразява и на поведението, защото другите деца или ги игнорират, или ги дразнят, често и възрастните постъпват така.
[/quote]
Абсолютно подкрепям Андариел.
И мога да дам пример с моите деца. Каката на 3г и 4 месеца имаше речник от не повече от 10 думи. Отвсякъде чувах:"Дай й време ще навакса", включително и в рехабилитационния център, където ходехме на ерго и кинезитерапия, заради общото забавяне в развитието - физическо, двигателно, когнитивно, речево. Ноо, когато назначиха логопед в центъра и тя чу детето как говори на 3г и 8м (беше разширила леко речника с няколко осакатени думички) тя веднага започна работа с детето. Дъщеря ми проговори фразеологично на 3г и 9м, по времето когато тръгна на логопед. И в нашия частен случай непрекъснато ми се повтаряше, че нищо му няма на детето и ще навакса изоставането. И само аз, брагодарение и на контактите си с други осиновители и техните деца виждах, че нещо не е съвсем така. Просто имах база за сравнение, която другите нямат. И за съжаление притесненията ми се оказаха основателни. Детето е в първи клас и има трудности с овладяването на материала, с поведение и контакт с връстниците си, въпреки че отдавна говори "нормално".
Синът ми проговори фразеологично около годинката, на 1г и 3м започнва да съставя изречения с пряко допълнение, а на 18м вече използваше изречения с по 4-5 думи и сам се коригираше, когато кажеше нещо неправилно. Още от самото начало говореше много ясно дори и за странични хора, защото изговаряше правилно 99% от думите. И същевременно както казва и Андариел се развиваше много добре и в останалите области. Не е ходил на ясла, две години беше отглеждан изключително от възрастната си баба, дълго време е бил оставян да се занимава сам, но е много общителен и лъчезарен. Адаптира се само за седмица в ДГ, има приятели и ходи с желание.
На 2г и 3-4 месеца го " зарибих" с руски филмчета на таблета и постепенно вкарвам руски думи. Не го насилвам. Гледа и тв на английски, но за сега не проявява интерес да повтаря думи или да пита за значението им. Времето му пред електрониката е 30-60минути на ден, най-често в долната граница, защото предпочита да си играе със сестра си, която пък не проявява интерес към електроника (е, не съвсем, но значително по-малък от него).
Ако авторката има някакви съмнения, това което може да направи на този етап е да провери слуха и за къса юздичка под езика. Това са реални проблеми, които се пропускат. Другото, което може да направи, в случай че няма физически проблем, е гимнастика за развързване на езика и говорене на детето на правилен език, а когато се стреми да го научи на нова дума да са лице в лице. И да говори, много. Детето трябва да натрупа първо пасивен речник, да запомни граматичните модели. Спомнете си как сте учили чужд език, как постепенно ви се е пречупвал езикът, как сте трупали речник. Разликата между ученето на родния език от бебето и чуждия от ученика е, че малкото дете учи граматика от живия език, а ученикът изучава по система.

# 69
  • Мнения: X
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3465788/   не съм ровила много. Сигурно има и в обратната посока. 
Статията, която пуснахте, е супер! А четохте ли я? Първо част от предикциите ги правят на база развитие на етап 8г. възраст, което очевидно не е релевантно в случая. Пускам това, което според мен е релеватно и го преразказвам/превеждам (като ще се радвам да видя друг превод/тълкувание, ако някой се счита специалист по цитираното).
Скрит текст:
Infant Development and Educational Outcome
In this sample, 67% of the sample had ordinary secondary level qualifications or less and 33% had advanced secondary level qualifications or above. For motor developmental domains and teething (adjusted for confounders), there was no relationship between developmental and later educational attainment (standing: p = 0.9; walking: p = 0.3; teething: p = 0.6). There was a statistically significant association between speech development and educational attainment (p = 0.004), the later developers were less likely to progress to “A” levels; however, the effect is small (odds ratio, 0.97; confidence interval, 0.96–0.99). Thus, for each month later that an infant developed speech, the odds of progressing to “A” levels were reduced by 3% (after adjustment). The effect was only slightly attenuated when the slowest 5% of infants were excluded from the analysis (OR, 0.976); thus, within the reference range of speech development, a 2-month difference in age of speaking equated to a 5% difference in odds of progressing beyond basic education. The effect was no longer significant when IQ at age 8 was added into the model as an independent variable.
Значи тествали са вероятността ако детето проговори по-късно (каквото и да значи това в техния случай, защото тук цяла тема сме изписали в детайли какво точно е "да проговори") има статистически значима вероятност да се справя по-зле в училище. А именно - за всеки 2 месеца по-късно проговаряне вероятностите (odds) да продължат след основно образование намаляват с 5%. Самите автори наричат ефекта малък. И най-интересното. В момента в който добавят IQ към модела, ефектът изчезва!!! Т.е. не е до кога са проговорили да кажат, че имат бубу и че искат биба, а си е до IQ, за което е учебникарски факт, че корелира силно с представянето в училище.

Между другото - не откриват връзка между възрастта на която са проходили и възрастта, на която са им поникнали зъбките с успехите в училище (и предполагаемо и в живота).

Както казах - супер статийка, мерси за нея!

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 23:36 от Анонимен

# 70
  • София
  • Мнения: 62 595
ЛЛ на детето трябва да даде препоръка за проверка на слуха, дори най-лесните проби за слух сам може да ги направи, ако обаче му светне да ги направи, и дори сам може да види дали юздичката е наред. Макар че дори при къса юздичка едно дете може да си проговори нормално, освен ако не е някакво суперочевадно скъсяване, което и ЛЛ го вижда с просто око.

# 71
  • Мнения: 403
Защо му е на някой да ходи на логопеди и други? Питайте първо бг мамите и татковците, най-компетентно звено.

# 72
  • Мнения: X
Защо му е на някой да ходи на логопеди и други? Питайте първо бг мамите и татковците, най-компетентно звено.
Mrs.Green, аз не мога да разбера Вашата теза каква е? Освен, че ако не е проговорило на година и 1/2 може да има проблем в аутистичния спектър. Което разбира се може, но много, много по-вероятно е да няма, клонящо към невъзможно след уточненията на авторката, че детето е много контактно.
Моите тези са простички:
1. На детето почти сигурно нищо му няма
2. Ако майката се притеснява (както очевидно се), да не пише теми в бг-мамма, да не слуша дори виртуални логопеди дошли на крака и прочели безброй статии, но неспособни да цитират нито една, а да иде на детски психиатър или детски невропсихолог, а именно доктор (медицински) по възможност и доктор като образователна степен (PhD). Между другото логопедът също писа нещо в тази посока, че психиатри поставяли диагнозите.
3. С подобни теми се спекулира прекалено много по различни причини. Както от лаици, така и от специалисти. Както от хора, за които темата е болезнена, така и от хора, които са обръгнали на подобни проблеми и се водят от друга мотивация, различна от съчувствие или желание да помогнат.

Обяснете с какво по-точно не сте съгласна и разяснете Вашите тези. С тези подмятания от по 1 изречение с какво допринасяте по темата? Оставям Ви на спокойствие да се изкажете, за мен лично темата се изчерпа и както много хубаво ме посъветвахте - няма повече да си губя времето с нея.  

# 73
  • Мнения: 9 276
Andariel, не съм имала за цел да се заяждам, но когато твърдиш, че такава връзка не може да бъде установена, не си мисли, че срещу теб стоят глупаци, които няма да проверят такова твърдение. Съжалявам, но напоследък съм станала много чувствителна, защото от всякъде ни заливат с фалшиви новини и дезинформация и проверявам всичко.

Няма нужда дадаваш линкове към проучвания, ние можем да си ги намерим и сами, поисках ти ги защото ме провокира, първо твърдиш, че ги няма, после, че ги има и че си ги чела и т.н.

# 74
  • София
  • Мнения: 62 595
Е, те този твой пост изби рибата! От какъв зор изпращаш жената на детски психиатър, по това, което тя описва, няма симптоми като за психиатър.  Авторката най-добре да отиде физически на консултация, ако има съмнения. И не, не я карам да се консултира с мен, ако решиш да ме обвиниш и в това. Аз насила никого нищо не карам, нито си търся зорлем пациенти.
Сопи те правиш разлика между психиатър и невропсихолог!
И продължаваш не по мъжки да ме атакуваш косвено. Ми, да, прочела съм предостатъчно, а ако на теб не ти харесва, това са си твои кахъри, а не мои.

# 75
  • BG
  • Мнения: 893
Първо се ходи на логопед, отделно тест на слуха, гледане на юздичка, после вече се ходи на невролог и детски психиатър. Има си определен ред за всичко.Наистина много е хммм как да го кажа...неудачно когато хора несблъсквали се  с това почнат да дават съвети, да вадят статии и прочие!
И само да кажа че благодарение на бг мама и на майките от темата за труднопроговарящите деца успях да реагирам и да заведа детето, защото всеки ме успокояваше-ама той ще си проговори сам...бла бла!

# 76
  • София
  • Мнения: 62 595
Всъщност ЛЛ е първият, който трябва да следи И за това как се развива езиково детето, защото това дете ходи на консултация на всеки три месеца след годинката. Майката не е длъжна да се сеща, нито да чете дали трябва да води детето при някого или не, някои дори не са чували думата логопед. ЛЛ често просто претупват консултациите, а и сред самите тях има достатъчно неглижиране и дори бих казала невежество, често се държат точно като лелките пред блока с мантрата "ще го израсте, знаеш ли моят племенник...".  По0нататък децата започват да ходят и при личния зъболекар - той също може да види, ако му се гледа, как е подезичната връзка или на горната устна, защото там също може да има нещо. Обаче и той не си прави труда да види. Също и в бебешка и ранна детска възраст децата поне веднъж се налага да отидат на УНГ, а ако лекарят реши да си свърши работата добре, ще направи най-елементарния тест за слух. Та, има поне трима лекари по веригата, преди да се стигне родителят сам да се чуди дали да предприеме нещо и изобщо да стигне до идеята за логопеда или за проверка на слуха.

# 77
  • София
  • Мнения: 8 006
Изхождайки от опита с моя син, мога да посъветвам авторката за няколко неща:
1. Да намали клипчетата и телевизията, особено тези на чужди езици.
2. Да разглежда книжки с картинки, като се опитва да приучава детето на нови думи.
3. Да пее детски песнички на български.
4. Да работи върху фината моторика - всякакви занимания, които я подобряват.
5. Ако до 2.5 години детето не е сформирало речников запас от поне 100 думи, които да използва активно, не прави прости изречения от по 2-3 думи, да се консултира с логопед.
6. Да не вярва на приказки от сорта, че то ще го израсте, на стрина Гицка внукът проговори на 4 и пр. Колкото по-рано се започне работа с детето, ако то има проблем, толкова по-добре.
7. Да следи за начина на хранене - твърди храни, самостоятелност, интерес към храната, защото това също има връзка и с говора.
8. Да следи за изпълнението на прости инструкции (Дай топката), като постепенно ги усложнява (Дай топката от кухнята. Донеси топката от кухнята и я сложи в тази кутия).
9. Да следи за зрителния контакт между нея и детето, между детето и другите хора.

# 78
  • European Union
  • Мнения: 1 420
Като се абстpахиpаме от личните споpове и нападки, нали отчитате факта, че говоpим за дете на година и седем месеца, което пpи това казва някои неща. Дали не пpекалявате малко с всички тези съвети за логопеди, психолози, невpолози, pязане на юздички и т.н. Ако беше на 2 и 7 бих се съгласила с всичките, но сега ми се стpува, доста пpесолено.

Милинка, хубав пост.

# 79
  • Мнения: 10 722

Не отговорихте на въпроса ми - това определящо ли е за бъдещото му развитие? Твърдите ли, че децата, които проговарят по-късно изпитват затруднения с речта като възрастни и двете са в пряка връзка (пак отбелязвам, че не говоря за различните отклонения)?
Аз също не се заяждам, а действително питам.
Защото, ако времето на проговаряне няма доказана, пряка връзка с бъдещото му развитие не виждам причина да се притесняваме излишно.
Добър въпрос. Отговорът сигурно ще те удовлетвори, но има един проблем и той е, че има необходимост от развитие в ранната детска възраст, развитие, което касае не само родители ами и обществото, в което детето се развива. Има едни обществени норми, които се "обработват" (учат) цял живот. Още с тръгването на градина на детето, се започва с норми за поведение и социализация. Речевото развитие на детето е базов и ключов фактор за усвояване и прилагане на тези поведенчески и социални норми. Ако детето ти беше изолирано от обществото в ранна детска възраст, на никого нямаше да му пука кога е проговорило. Но децата ни са част от обществото и ние сме длъжни да следим и насърчаваме тяхното развитие, за да може да се впишат в обществото. Без комуникация няма социализация. В градината детето трябва да може да комуникира, за това трябва да може да говори, така че да бъде разбрано посланието.

Това, което бгтатко, е копирал, съвпада с развитието на моето дете, например. Не са глупости, ами доста добра насока. Не съм чела проучвания, чудейки се кога ще проговори бебето, защото винаги ми е бил по-интересен процесът на възприемане на понятията. Както ви казах, аз съм лингвист и моите лични набюдения казват, че на практика процесът е като процесът на изучаване на чужд език на подраснал индивид. Никаква разлика не виждам. Както аз съм научила испанския на 11 годишна възраст, така и бебето ми е научило българския, само че, ако аз с моя мозък съм започнала да комуникирам на испански след 6 месеца изучаване на езика в испанска среда, то процесът при бебето е малко по-дълъг, тъй-като при него паралелно тече и физическо развитие. Но начина на проговаряне е идентичен: първо речник (съществителни и определителни), после въпросителни местоимения и междуметия, после прилагателни и после глаголи, последно местоимения. Синтаксис се усвоява преди морфология. Почва от прости и стига до сложни изречения в рамките на 3 години. За да почнеш да комуникираш на чужд език е задължително да слушаш преди това. При възрастните има страх от грешка, при бебето няма и за това целия процес е естествен.

На въпроса защо едните повече слушат преди да проговорят, според мен причината е физическото и умственото развитие и капацитет на определена възраст. Това вече е строго индивидуално. Но проговори ли детето, започне ли да комуникира, значи е достигнало това физическо и умствено развитие. От там нататък зависи от родителите и най-близкото обкръжение как ще се възпроизвежда комуникацията. Защото важното е да се осъществява тази комуникация, а не да се спъва с лексикални изисквания. Лексиката постоянно се обогатява, лексиката на чужд език не бива да бъде пречка за осъществяване на комуникация с детето. Ами напротив, щом тя е по-лесна за усвояване и запомняне от тази на майчиния език.

Не знам, при мен този начин е проработил. Ако някой друг е пробвал моята теория, ще ми е интересно да сподели впечатления.

Никога не съм ограничавала детето си откъм езици, защото всеки пасивен език е богатство, което за напред ще бъде плюс, когато реши да го превърне в активен.

# 80
  • София
  • Мнения: 62 595
Да, отчитам факта, че детето е малко под 2.годишно, затова дадох достатъчно предложения как да подпомогне детето, а не съм я засилила да ходи на психолог, логопед, психиатър и каквото там се изписа. Ако беше моето дете нямаше да чакам, а щях да започна да се занимавам по-активно вкъщи, както описах по-назад нещата за филмчета, телевизор, хранене и т.н.  И да не каже някой сега, че мии е лесно да дам такъв съвет, защото съм логопед, само ще кажа, че същите тези неща съм ги правила с моите деца навремето, макар да се развиваха като по учебник (това го следях всеки месец по медицинския картон какво трябва да може да прави едно детее). Би трябвало след няколко месеца да има положителна промяна.

Аминка, може да си лингвист, обаче механизмът на научаване на език при децата е различен. Твоите лични наблюдения са си твои лични наблюдения. Твърде амбициозно е да генерилазираш личните си наблюдения и да ги превръщаш в стандарт или правило. Дори откъм културна гледна точка е различен. Обичайно децата първо научават съществителни, обаче често при азиатците са глаголите (някои хипотези дори твърдят, че затова при азиатците математиката се усвоява по-лесно от децата, защото при проговарянето децата използват и научават много повече глаголи в сравнение с европейчетата). И на родния, и на чуждия, ако ще пет езика да са, детето пак винаги ги слуша първо по простата причина, че в бебешка възраст няма как да ги проговори, то сформира езиковата система по пътя на опита и грешката, прави си фийдбек и т.н. На всичко отгоре едновременно учат и морфология, и ситнаксис, и фонология, и всичко. Децата учат език по много различен начин от възрастните.

Последна редакция: нд, 11 мар 2018, 16:59 от Andariel

# 81
  • София
  • Мнения: 8 006
Без да съм специалист, от логопедите, които работят със сина ми, знам, че навременното проговаряне влияе върху обучението впоследствие в първи клас. Най-вече в частта с изчистването на речта, правилното говорене и чуване, което се отразява на правилното писане, когато дойде ред на първи клас.
Иначе казано, по-късното проговаряне води до по-късно оправяне на говора и са по-вероятни проблеми при обучението за правилно писане.

# 82
  • София
  • Мнения: 62 595
Абсолютно е така, а който твърди, че нямало значение, само си приказва врели-некипели.  И понеже езиковите проблеми се отразяват на всичко, винаги си личи кога едно дете е било при логопед  - то излиза от кабинета ограмотено още преди да е започнало училище и има доста добри познания за езика. Дори едно нищо и никакво Л или Р да се прави, пак детето излиза с много добри познания и езикова култура.

# 83
  • Мнения: 10 722
Андариел, когато някой ви говори за стандарти (визирам дългия пост на бгтатко), го оплювате, че били неосновани, генерализиращи глупости. А, когато някой сподели лични набюдения, го оплювате, че държал да се превърнат в наложен стандарт. Е, или нямате угодия, или въобще не се интересувате от други гледни точки, опити и мнения. Щом е така, дискусията на темата е приключила.

# 84
  • София
  • Мнения: 62 595
Нещо не си разбрала. Нищо не съм оплюла по стандартите, защото те са важни и зная как се разработваха, колко време и познавам поне половината от хората, които ги правиха. Стандартите са си стандарти и те не зависят нито то бъгътаткото, нито от мен, нито от теб.
Не само се интересувам от другите гледни точки, а ги и анализирам за себе си. Но не съм длъжна да се съгласявам с другите гледни точки, ако са некомпетентни. В случая бъгътаткото се изказва на ниво пейката пред блока и няма какво да го коментирам.

Аз те разбирам, чувстваш се засегната, че не се съгласявам с всичко което пишеш, и ти е още по-неприятно, защото уж пишеш като лингвист, обаче всъщност пишеш от личните си наблюдения върху себе си и децата си.Също разбирам, че изобщо не те удовлетворява това, че се аргументирам, а ти е важно, че не се съгласявам с теб. Сори, ама няма как да се съглася с нещо, с което просто няма каак да се съглася, само и само да не се обидиш или засегнеш на лингвист.

# 85
  • Мнения: 10 722
Андариел,
Скрит текст:
  Ти зодия рак ли си, бе, душа?
Joy Аз не пиша в този форум специално за теб, извинявай, за пренебрежението. Grinning

# 86
  • София
  • Мнения: 62 595
нещо не разбрах това за писането и пренебрежението. Както и да е, да не се караме. Мир!
Не, не съм рак - везни съм. Simple Smile

# 87
  • European Union
  • Мнения: 1 420
И пак не разбрах - ако детето няма отклонения, като аутизъм и др., какво е значението за него дали ще проговори на 2г или 3г? Изобщо не мисля, че това е показателно за речника му като възрастен и се налага да правим усилия за по-ранно проговаряне.
Според мен никой няма да ти отговори, защото никой не знае отговора. Не знам какво пише в дебелите книги на логопедите, може и да има нещо, но се съмнявам да има чак такива задълбочени изследвания. Да, всички са съгласни, че късното проговаряне забавя развитието на детето, тук никой не спори. Но дали проговорилото дете на 2 години, ще е по-различно от проговорилото на 2 г. и 10 м. никой не може да каже.
Според моите лични наблюдения около 4-5 годишна възраст децата се изравняват и трудно може да се различи проговорилото дете на година и половина от проговорило на две и половина. Говорим за деца без проблеми в развитието.
Моят син беше доста "мързеливо" бебе, ако изобщо има такова понятие. И ни препоръчаха физиотерапия (не е недоносен, няма физически проблеми). Тогава доста литература изчетох. И в един американски форум една майка доста упорито питаше каква ще е разликата ако остави детето да следва естествените си темпове и ако го води на терапевти. Дали има голямо значение дали ще проходи на 12 или на 15 месеца. Ами никой не се нае да отговори на въпроса.

# 88
  • София
  • Мнения: 62 595
За съжаление всичко се разбира на финала, обаче няма как, ако не ти хареса ефектът, да се върне ленната назад и детето пак да стане на 2, но да се поеме по другия път. Затова е по-добре да се направи нещо, отколкото да не се направи нищо, защото правенето ще е от полза, докато неправенето... може да бъде всичко ок, ама ако не е ко прайм ся? Аз с мое дете не бих си правила експеримент да видя дали ще си следва естествения ход или няма да си следва. Десет месеца са си десет месеца,  а за едно дете на 3 това е почти една-трета от живота му. Все едно при човек на 30 да се чака 10 години. Кой ще чака да минат десет години от живота му, за да види какво ще се случи? Досега на никое дете не е навредило да му се обръща повече внимание и да го учат вкъщи на раззни неща, да общуват с него.

# 89
  • Мнения: 4 087
Моето мълча или само с подобна нечленоразделна реч до 2 години. Стигнахме до невролог, ама не някакво светило, дето и под вола, теле ще намери. Наблюдаваше я. На 2 години като почна да сочи всичко и да пита- Та? и ние казваме. На 2 и половина изпреварваше речевото развитие на 3 годинишните. В момента и се молим да млъкне  Joy Joy Joy Освен че не спира да говори е и с много богат речник и мнение. Проходи и късничко, та съвсем да ни пищиса на 1, 6 години. Честно , бях решила , че е в аутистичният спектър, а тя просто си се е развивала според нейният си ритъм.

Племенника също проговори късно - на 3 години и нещо. Баща му също е бил така , сега е адвокат......мисля си, че има и нещо генетично.

Относно прохождането, установихме, защо "закъснява", с халтави стави е и не е била стабилна и не се е чувствала уверена да се пузне, но реално ходеше хваната или за уокъра на годинка. Аз също съм с халтави стави и до ден днешен си патя, а и ми е противопокзано всякакви енергични спортове, лесно си изкълчвам и навехва крайниците. Мисълта ми е, че е възможно това да  е ритъма на развитие на детето, а и до 2 години няма нищо подозрително да сричкува само....особено пък ако е момченце.

# 90
  • Мнения: 403
Чери, обърнали сте внимание, правилно сте постъпили според мен. По-добре един час чакане пред кабинета на невролога, отколкото тихо да се страхуваш...
Но това с развитието на момченцата, тук се разминаваме. В януарската група, в която участвах, момченцата се развиха малко по-напред от момиченцата в интерес на истината.

# 91
  • Мнения: 4 087
Детето няма отклонения от нормите като гледам и да реши да го води някъде, внимателно да си помисли къде....щото има лекари при които а не си отишъл, а не са ти намерили нещо......и много ги обичат диагнозите, а на тоя етап един подобен етикет може да окаже повече вреди от колкото, ако не се знае статуса на детето и майката не е предубедена.

Това не изключва да си се следи с едно по-ококорено око детето и да се занимава. И без да има каквото и да било е добре детето да се занимава.

Аз и преди съм го споделяла, ама един от начините с които "отпуших" детето да говори е като четох къси, интересни стихчета. Когато намерех време и най-вече преди лягане. В един момент спирах и изчаквах на разни думички и оооо чудо, тя ги знаеше  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Честно ефекта за това, че ги "казва" за мен беше поразяващ....после почна по 2 думички, стихчета и т.м....

Книжката беше тази, аз лично дори се забавлявах и все още се забавлявам да и я чета:



Последна редакция: сб, 17 мар 2018, 21:40 от Cherry^Blossom

# 92
  • BG
  • Мнения: 893
А има и специалисти, които помагат, когато се отиде навремеЗащото ако слушах родата и приятелите щях да си чакам още моето да си проговори нормално.

# 93
  • София
  • Мнения: 62 595
чери, а ако не се беше "отпушило"? На теб сега ти е лесно да го кажеш, защото вече е минало. Но от това, което описваш, си го имате в родата забавянето в езика,, плюс това, че детето е проходило късно, който и да е диагностик, трябва да е супербезогтогорен, за да не вземе предвид тези факти. Постфактум всеки знае "да, ама то само се отпуши, а иначе щяха да ни лепнат диагнози". А ако не се беше отпушило щеше да пееш друга песен и мога да ти я кажа - "нали го водих, къде са бляли, детето не говореше, изгубихме време, защо не го диагностицираха навреме, аз четох после, че късното прохождане е маркер, също и бащата му е проговорил след 3, имаме и племенник къснопроговорил, какво са учили, кой им е дал дипломи...". Е?

# 94
  • Мнения: 4 087
Ама чакай малко, това дете, дори 2 няма. Освен да очакваме вече да ги раждаме и да рецитират Вазов. Нека бъдем реалисти, не е нужно да се панира жената, детето е в норма.

До 2 години е напълно нормално да сричкува. Както и да проходи самостоятелно до 18м. Като се минат подобни граници, тогава се мисли за проблем, не като мен да се хвана на главата , що на Пена детето говори, пък мойто не, това е излишен стрес, който преживях аз. Отидох на невролог, тя установи, че единственият не в ред , съм аз....ама и това съм го казвала. Следеше детето, щото аз настоявах и за да не изперквам допълнително. Работихме с психотерапевт над моите страхове.

Между другото имам и такива страшни диагнози от Боницата за ДЦП, когато беше на 3 месеца, отидохме защото държеше главичката леко на една страна, там установиха майка си и баща си. От там тръгна според мен, цялата чудесия с това да си втълпявам, че видиш ли детето му има нещо.

Оказа се, че просто трябваше да масажирам единият мускул на врата и се оправи. А иначе и войта правихме........абе.......не ми се говори, че като се връщам сега назад ме е яд на мен си.

Между другото това с масажа ми го каза личният ми педиатър , моят от деството......и о. чудооо, оказа се прав и няма нищо вярно от 20 редовата "диагноза", която и сложиха, че ни изписаха и да правим рехабилитации вкъщи. Да се благодаря на Господ, че имах малко разум да спра да чета форуми. да спра да я суркам по лекари и да послушам майка си.

# 95
  • София
  • Мнения: 62 595
Какво да чакам? Да, нека да бъдем реалисти - лесно е да тръгнеш от последната точка и да свържеш назад до първата - няма как да сбъркаш, защото пътят вече е изминал. Но когато си на  първата или втората точка, осъзнаваш, че има поне два вариента - да има нещо и да няма нищо. Кой риск поемаш? Като гледам, ти не си поела риска да кажеш "мии, няма му нищо, има свой ритъм", а си го завела при невролога. Пишеш неща, които са емоция, а не рационалност. Все още си в емоцията. Ти си приела стратегията каквото и да кажат докторите, все ще си права - в единия вариант ще си права, че няма нищо, в другия ще си права, че не са диагностицирали нещо, което е трябвало.

Със сигурност ако моето дете е  до две не казва нищо, хич няма да лежа на ухото да натрия нечий нос да очакваме да рецитира Вазов, и да казвам, че било нормално да сричкуват, нито че момчетата се развивали по-бавно, нито не знам какви митове и легенди,  които са много популярни приспивателни. На 2 вече правят фрази, а сричкуването е в миналото. Всеки си отговаря за детето. Аз няма да опровергавам нечии вярвания, особено ако свято вярва,, но няма и да ги поддържам, защото няма как да се насиля да го направя. Въпрос на професионална и лична отговорност и морал.

# 96
  • Мнения: 4 087
Детето сричкува, което е нормално за 1,7м и е в норма, няма повод да се ходи при когото и да било. Не е нужно да насаждаш на жената своите страхове.

Ако тя като майка се усеща като цяло, че нещо не е наред, така или иначе ще отиде при лекар. Детето най-вероятно се следи и от педиатър.

Не знам каква научнопопулярна литература четеш , но на 2 не правят фрази, не и на български език. Има разлика дори в това на какъв език проговаря детето за темпа на развитие на речта, та не е нужно да заковаваш някакви подобни твърдения, които са много далеч от истината.


п.п На този етап е по-важно да разбира и да реагира, а не дали говори.

# 97
  • София
  • Мнения: 62 595
Давай, разкажи ми повече за проговарянето, за истината, чета с интерес!

# 98
  • Мнения: 4 087
 hahaha hahaha hahaha А, не не ми се разправя и обяснява с теб точно, вечерта е достатъчно хубава, че баш с теб да я разваляме.


# 99
  • София
  • Мнения: 62 595
Що,  нали си наясно с проговарянето! давай! не се оправдавай с вечерта, и без това духа безобразно навън! Искам да ми разкажеш, за да се науча. За мен ще е полезно.

# 100
  • Мнения: 4 087
Намери си някой друг да кълвеш, не ми се занимава с подобни кълванета на дребно, сериозна съм , не ми е такова настроението.

Писах на жената, белким заспи спокойно тази вечер, щото като гледам какви сте ги нашарили, получавам дежа вю.  Crazy Crazy Crazy

# 101
  • София
  • Мнения: 62 595
Само това ли ти остана като изход от положението, в което сама се насади? Очаквах повече от теб, а не да падаш до ниво " не ми се занимава с кълванета на дребно" и фръцкане от типа "а ти си тъпа и няма да играя с теб". Три-пет-годишните реагират така, когато нищо друго не им остава. Освен да погледна снизходително на поведението ти, друго не мога да направя за теб.

# 102
  • Мнения: 4 087
Давай ти си човека, последната дума е твоя  Wink Wink Wink Казвай си каквото ти се е насъбрало, пиши го на мойта сметка и да си лягаме спокойни всички  newsm46 newsm46 newsm46

# 103
  • Мнения: 71
Андариел, мисля, че отдавна прекали. Спориш вече сигурно с 5-ти човек. Не за друго, ама ми наспамихте темата тотално. Исках мнения, а не караници. Не е ли важно, всеки по веднъж да напише какво мисли или да сподели опит, отколкото тук да става кокошарник и да се загуби идеята?
По въпроса: мислих, четох, консултирах се с педиатъра на детето и решихме да изчакаме до 2 год. за логопед. Още повече, че в последните две седмици се появиха нови две срички, които понякога само си ги бръщолеви, понякога използва по презназначение и това си личи. Засега това е положението, с което мисля, че темата е изчерпана. Благодаря на всички, които се включаха, бяхте ми полезни.
Лека вечер!

# 104
  • София
  • Мнения: 62 595
Теб да те карам нещо да правиш? Не, нали? Детето си е твое - тиси решаваш. Темата не е толкова за споделяне на опит, колкото за получаване на успокоение и търсене на успокоение от чуждите истории. Искаш темата да е точно такава, каквото ти я искаш - имаш един сценарий и всяко нещо, което е различно, ти нарушава комфорта. Но както виждаш Чери не смее да застане зад думите си, обаче ти дава акъл от висотата на личния си опит, а на теб това ти е изгодно. Виж, аз проблем нямам! Моите деца отдавна са пораснали, а пациенти тук не си търся, нито си правя реклама.  Никого нищо не карам. Написах нещо - който иска чете и разбира, който не иска - насила не става. Искаш да ми покажеш че темата е твоя и ще се развива както ти искаш? Ок, може направо да напишеш репликите на хората, за да не се губи време. Гледам, че ти и Чери всичко си знаете и всичко си можете. Всеки избира на кого и за какво да повярва.

# 105
  • гр.София
  • Мнения: 380
Ще се включа не като специалист, а като родител на късно проговорило дете. Дъщеря ми започна да проговаря след като навърши три години и половина. Пиша "започна", а не "проговори", защото това беше дълъг и болезнен процес и не стана "от раз". Може би едва към шестата й година тя се изравни с връстниците си и това при условие, че започна за посещава логопед откакто беше на две години и половина и заниманията продължиха почти до седемгодишната й възраст, първоначално два пъти, а след това и три пъти седмично. Естествено, че забавянето при проговарянето води и до цялостно забавяне в развитието на детето. Докато връстниците й в детската градина изнасяха цели рецитали и разиграваха пиески, моето дете едва връзваше две-три думи. Забавянето в проговарянето води и до изолация на детето от учители, персонал, от връстници. То обрича на социална изолация, отразява се на себеоценката и самочувствието на детето. Необходим е много труд от страна на родителите на дете с речеви проблеми и колкото по-рано се започне, толкова по-добре.
И още нещо да добавя - детето ми беше на две години, когато осъзнах, че вероятно има проблем. Намирането на подходящ логопед ми отне около половин година, защото започнахме на едно място, посещавахме го известно време и се оказа, че не е подходящото. После още няколко месеца минаха в лутане, докато започнем с редовните посещения при логопед. С това искам да кажа, че аз лично не бих чакала няколко месеца, а бих започнала проучванията за подходящ специалист по-отрано.

Последна редакция: сб, 17 мар 2018, 23:37 от Лола

# 106
  • Мнения: 4 087
Хора и най-вече специалисти, това дете няма дори 2 години.  Shocked Shocked Хубаво е , че се разказват страшни истории, ама напишете на жената какво се очаква от 18 месечно дете и да си лягаме, не е нужно да и четете страшни истории, най-много да имаме една недоспала, изнервена, притеснена и ужасена майка утре сутрин и язък за всички хубави съвети дето са дадени, как да занимава детето, като тя ще е Момби.

Аз дори и не видях някой дали попита тая жена, преди да се почнат страшните истории, най-малкото, това дете дали е родено на термин  ooooh! ooooh! Почнаха се с диагнозите веднага.

# 107
  • София
  • Мнения: 62 595
Чери, ти прочете ли поста на автоорката преди малко? На жената нищо й няма, нито е недоспала, нито тревожна, нито е ужасена. Тя вече е говорила с педиатъра, взели са решение и всичко е ок. Притеснения няма.
така катоте чета, по-скоро искаш ти да си в центъра на драмата, да създаваш драма и да я подклаждаш. Ето, съгласих се, че всичко си знаеш и всичко си можеш, акъл на другите даваш - какво още искаш? Всичко е наред, спокойно!

# 108
  • Мнения: 4 087
Тамън си помислих, че съм те приспала и да мога да блесна ццц..... Joy Joy Joy Печелиш, лагам си  topicclosed

# 109
  • гр.София
  • Мнения: 380
Аз не разказвам страшна, а съвсем реална история. Познавам много деца, включително и моето, които са имали проблеми с проговарянето, но с дълга и упорита работа, са успели да наваксат изоставането и днес се развиват добре. Но да се твърди, че е все едно дали детето ще проговори на две или три години, е безотговорно и невярно. Защото всъщност никой не може да гарантира ще стане ли проговарянето и кога точно, а междувременно се губи ценно време.

# 110
  • Мнения: 4 087
Ама от това, което пише жената, аз не виждам да е изпаднало в ступор и пълно мълчание  newsm78 newsm78  Няма как и да очакваме да ги раждаме проговарящи, макар че като гледам как все по-бързичко се развива младежта днес, падат доста граници, не само на проговарянето. Зависи и от средара.  Има и много неизвестни около това кога, как се е родило, в каква среда се гледа, та си остава задача на педиатъра да установи дали е проблем.


Детето, дори и реална възраст НЕ Е на 2 години.


Андариел , заклевам се, това беше последно  Mr. Green

# 111
  • София
  • Мнения: 62 595
Колкото искаш пиши, то си е твоя работа. На мен ми е все тая.

Хайде, като е за личен опит, ще взема и аз да кажа за моите деца, макар да съм сгурна, че ще предизвика отрицателно отноошение. Но като ще е за опит - нека е за опит. Голямото, това ще го помня цял живот поради едни трагични обстоятелства, на 2 години и 3 месец рецитираше наизуст Горската аптека. Цялата. И не, не съм го карала да я учи, просто обичаше да я четем и малко по малко я научи. Дори се изхитри да взема книжката и да имитира четене. Другата любима беше за Работна мецана и нея я знаеше наизуст. Единствената дума, която бъркаше от цялата книжка беше "аптека". Второто дете не обичаше да рецитира, но на 2 си говореше съвсем  спокойно, с цели изречения, вече не помня колко сложни са били, но щом не помня, значи е било ок.. Проговориха на годинка с първите думи. Следила съм ги по таблиците и по учебник кога какво правят, какво и как проговарят. Тогава дори не бях чувала думата логопед, така че е нямало как да съм професионално обвързана. Просто си четях какво е написано на гърба на медицинския картон и в коя част на границите за възрастта са.

Последна редакция: нд, 18 мар 2018, 00:01 от Andariel

# 112
  • Мнения: 9 276
нито че момчетата се развивали по-бавно, нито не знам какви митове и легенди,  които са много популярни приспивателни.

Това за по-бавното съзряване на момчетата, че е мит и легенда, ходи го кажи на някой доктор или биолог, да видим какво ще ти отговори. Между другото това е вярно дори още в утробата. Моите деца се родиха недоносени и в неонатологията чухме от един куп доктори, че мъжкият пол е рисков фактор, защото момчетата се раждат по-незрели, а за недоносените всяка капка зрялост е от огромно значение. И действително, дъщеря ми, въпреки, че се роди почти двойно по-малка от брат си, се справяше по-добре след раждането и това стана повод тогава за тези коментари.

Анелия, според мен сте решили правилно. Някои логопеди отказват да преглеждат под две години, на моите деца им предстои такъв профилактичен преглед и ми казаха между 2 и 3 години.

Иначе дъщеря ми с всеки изминал ден си усъвършенства речта и думите стават все по-разбираеми, а само допреди месец и половина - два не очаквах, че ще говори така. Научила е и песни вече, сега като кажа "зайченцето"... и тя "бяло", "цял ден си..." и тя "играло" и т.н. почти цялата песен. Накрая на този месец ще навършат 2 коригирани години.

А най-хубавото е, че откакто тя проговори, брат й също стана по-общителен и в последните две седмици, буквално докато пишем в тази тема, започна да изговаря много нови думи, по една, по две на ден. Той по принцип много се влияе от нея е тъй като вижда, че тя говори, вероятно иска и той, те много гледат един от друг.

Последна редакция: нд, 18 мар 2018, 00:11 от LillyM

# 113
  • Мнения: 4 087
Те мъжете са и с половин хромозома по-малко от нас жените още при самото си зачеване  Crazy Crazy hahaha   / XY XX/ Липсва генетичен материал, нагледно да си го представите- долното дясно краче на Х  Mr. Green
Андариел, това не се брои, не е по темата, да си кажа...


Между другото, до колкото аз съм чела в научнопопулярни статии, това  е и една от предполагаемите причини, защо мъжете са по-податливи на аутизъм. Защото имат загуба на генетичен материал и при синдром на чупливата хромозома, то тази загуба личи още повече, от колкото ако при жената се получи този синдром, тъй като тя разполага по рождени с повече. Нещо такова беше, това за секция интересни факти.

Последна редакция: нд, 18 мар 2018, 00:12 от Cherry^Blossom

# 114
  • Мнения: 403
Лично доктор ми го е казвал този "мит"... което автоматично го прави непрофесионалист и какъв ли още не за някои от вас, но говорете си...
Дайте да намалим най-накрая тона и иронията... можем да се изказваме малко по-меко без чак толкова драма и напъване...

# 115
  • София
  • Мнения: 62 595
Не се развиват по-бавно, а при тях по-често се срещат развитийни проблеми (при някои видове  е 1 към 2, а при други може да достигне и 1 към 4 съотношение момичета към момчета), отколкото при момичетата на същата възраст. Разликите при нормата са малки и не са повод за успокояване, че защото е момченце, може да закъснее.  И понеже все се казва, че момчетата били по-бавни, и точно при момчетата се губи време в чакане, вместо да се стимулират вкъщи чрез игри и общуване. Недоносените са друга бира, те са на друг режим на следене и имат да наваксват .

Да се правят изводи от собствените деца е подвеждащо, заащото извадката е твърде малка. И аз имам две деца, и какво?

Обичайно се изчаква в тази малка възраст, защото е трудно да се постави конкретна диагноза, а и нещата могат да се променят всеки момент. И пак казвам - никой никого не кара да ходи на диагностика с бебе. Обичайно майките усещат, когато нещо не е съвсем "като при хората" и ако не друго, поне могат да направят нещо по въпроса вкъщи - трябва само време и желание.

Чери, кое не се брои, нали е споделяне на личен опит? Ето, и аз имам личен опит с моите деца - споделям го. Не ти харесва? Сори!
Нещо не си прочела както трябва за чупливата хромозома, обаче нали си знаеш, аз няма нужда да обяснявам.

Последна редакция: нд, 18 мар 2018, 00:25 от Andariel

# 116
  • Мнения: 9 276
Да се правят изводи от собствените деца е подвеждащо, заащото извадката е твърде малка. И аз имам две деца, и какво?

Аз не знам ти на базата на какво правиш изводи, аз правя изводи на базата на твърденията на лекари и учени. И повярвай ми, аз много добре разбирам от статистика.

Скрит текст:
Evidence that premature girls thrive more than premature boys

https://www.sciencedaily.com/releases/2015/04/150428151510.htm

Boys More Likely to be Born Premature, Girls Develop Faster in the Womb

http://www.natureworldnews.com/articles/4924/20131115/boys-more- … r-in-the-womb.htm

"Girls walk sooner than boys. They talk sooner than boys. They develop more quickly. That's also true in utero,"

"Even in the womb, girls mature more rapidly than boys, which provides an advantage, because the lungs and other organs are more developed."
 


Момичетата влизат в пубертета по-рано от момчетата.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Puberty

Scientists Identify why Girls Often Mature Faster Than Boys

https://www.psychologytoday.com/blog/the-athletes-way/201312/sci … ature-faster-boys

И т.н.


Чери,

Скрит текст:
жените обикновено имат две Х хромозоми, но само една е активна, т.е. също както и при мъжете, така че не може да се каже, че на мъжете им липсва нещо. Предимството, което имат жените е, че ако някой ген от Х хромозомата е повреден, има резервно копие, но тук говорим за редки случаи, така или иначе. Както и да е, отидохме вече доста в офтопик.

Последна редакция: нд, 18 мар 2018, 10:55 от LillyM

# 117
  • София
  • Мнения: 62 595
Айде, още една, която се опитва да ми обяяснява как всичко си знае и всичко си може!
На мен това ми е работата, Лили, всеки ден работя с деца, всякакви деца, и нещата не са толкова прости, колкото ги изкарваш. Лекарите не са излъгали, но това е общо твърдение, че момичетата проговаряли по-рано. Има ранни и късни говорители, като от ранните има и момичета, и момчета. Повече ранни говорители има при момичетата, а преди това при жестовете са момчетата. Това, което четеш е обобщено, но си има разбивки по различни критерии. Разлика от месец-два не е фатална, за да се приеме като алфа и омега, че момичетата проговаряли по-рано.

Ако влезеш в някоя градина при децата в първа група, част от тях са под 3-годишна възраст, защото са родени в края на годината.  Обаче често няма как на око да познаеш кой  навършил и кой не, дори по пол няма как да познаеш кой няма 3. Ще видиш, че при равни други условия момчетата си говорят като момиччетата, а тези, които не говорят добре се отличават. Вижда се по игрите им, как участват в занятието, как общуват с възрастните. Просто едно добре развито дете си е добре развито дете, независимо дали е момче или момиче. И на детската площадка ще ги видиш 2-годишните - момичета, момчета - който си говори си говори, а тези, дето ужкким по-къснно проговаряли момчетата, е незабележимо. Просто човек трябва да приеме някои неща, а не да се хваща за това как момчетата проговаряли по0късно. Диагностиката е еднаква и детето или може да прави и казва нещо, или нее може, без значение дали е момиче или момче.

 Нормата, дори най-разтегливата по пол, си има граници, и да се разчита на това, че момчетата проговаряли по-късно е волно или неволно затваряне на очите. Но го има този момент в поведението - коато човек започва да усеща, че нещо не е съвсем както трябва (примерно при болестите вижда, че детето е малко отпуснато, не му се яде), той се опиттва да игнорира наблюденията си или да даде по-невинно обяснение (примерно детето е изморено или яде повече на закуска), и известно време свято вярва в това, макар интуитивно да държи нещата под око, но продължава да се надява, че всичко е ок (е, нищо му няма, пипам го с ръка и не ми се вижда топъл). С две думи разчита на това всичко да е ок и той да греши. И така може да бъде още известно време, когато или детето вече очевидно се разболява, или става време за спане вечеерта и всички си лягат. Обаче майката все пак става веднъжпрез нощта да го види или за всеки случай му дава нещо за температура. Е, същото е и с границите, с момичетатаа и момчетата - човек си търси успоокоение - границите са широки, момчетата проговарят по-късно... и се надява да е прав. Ако е прав - супер. Ако не е - пак следва период на отричане, защото е трудно да се преглътне това, че не е прав.

Има ли чуплива хромозома, това вече е патология и проговарянето само по себе си е най-малкият пролем.

# 118
  • Мнения: 4 087
Детето ми е януарче и по новите правила си върви с набора, ама винаги се е усещало по-голямо. Освен, ако не го бяхте хванали в периода 2-2,5, тогава изоставаше с развитието. Според моята психоложка, заради моите занижени критерии основно. А защо аз съм има занижени критерии, защото след като в болницата по ДЦП му натресоха диагнозите, аз винаги съм очаквала повече това дете да му има нещо от колкото да му няма нищо, освен че е плод на дълги години опити и т.н. Т. е основно аз и моята психика са му спирали развитието, а при толкова малки деца,, майката е основно първоизочника на психичното здраве и развитие на детето, защото са като скачени съдове. За това казвам колко е вредно в момента да убеждавате тази майка, че може да му има нещо на това дете, още повече, като и педиатъра и е казал, че няма повод в момента и по това тя което пише детето е по-скоро в норма от колкото да не е. Вместо да изпишете вежди, може да избодете очи, от опит.

Детето ми в момента е в предната група, със следващият набор, не с нейният .  Когато я местихме в градинага, така преценихме и ние и учителките, след като изкара едно лято в смесена група. От ясла я преместих и по-рано с изрична молба, защото тя сама съобщаваше, че и е дискомфортно от всички "бебета", да и реват на главата. Очеизбийна е разликата между моето и примерно 2-3 месеца по-малко дете. В момента в който истински видях детето си и потенциала му, то дръпна със със скороста на светлината , ами по-бързо .

# 119
  • София
  • Мнения: 62 595
Чери,няма нужда да ми обясняваш, аз твоя случай изобщо не искам да го коментирам, защото не съм ти терапевт, нито на детето ти, нито мога да зная какво са видяли или не са видяли лекарите, нито нищо. Гледай си детето, гледай си терапевта и мен не ме занимавай! Да, грубо се изразявам, но не съм длъжна да ти търпя истеричните пристъпи на тази тема - имаш си психолог, той да те търпи.

# 120
  • Мнения: 4 087
Анелия, занимавай го това детенце, с идеята че може да е вундеркингче, не с идеята че е със забавено развитие и поставяй задачи, които надминават очакванията и способностите му. Мисля, ще се изненадаш.

На тази възраст моето започна да играе с пластелин, да реди пъзели, да рисува, да реди дребна мозайка. Истински се забавляваше и да лепи и сортира. Има много интересни игри в нета и пак, ако аз лично трябва да те посъветвам, очаквай от детето си повече за възрастта от колкото по-малко. И му чети , чети, чети, говори, на тоя етап стихотворната реч ще му е по-лесна и интересна.

Андариел, стига бе жена, страдаш от някакви мании, че всички с теб се заяждат и на теб пишат и ти си център не на галактиката, ами на вселената, грам не пиша на теб и не ми дреме за твоето мнение, айде стига кълва, мислих че си се наспала снощи и си станала нормално днес.

# 121
  • София
  • Мнения: 62 595
Чери,няма нужда да ми обясняваш, аз твоя случай изобщо не искам да го коментирам, защото не съм ти терапевт, нито на детето ти, нито мога да зная какво са видяли или не са видяли лекарите, нито нищо. Гледай си детето, гледай си терапевта и мен не ме занимавай! Да, грубо се изразявам, но не съм длъжна да ти търпя истеричните пристъпи на тази тема - имаш си психолог, той да те търпи.

Няма нужда и да ми обясняваш за детето на авторката, но щом ти се играе - играй си. Само че е добре първо да й обясниш, че ти не носиш никаква отговорност за думите си, защото си просто една майка от форума и каквото и да прави или да не прави тя, то си е на нейна оттговорност.

# 122
  • София
  • Мнения: 62 595
Чери, ти си центъра на галактиката, алфата и омегата, спокойно!  Аз от теб нищо не искам, благодаря за загрижеността за съня ми... Както написах, имаш се терапевт, той да те търпи.

# 123
  • Мнения: 4 087
То тук всички сме такива, като си влезем по офисите и работните места, ставаме професионалисти и сме в правото си да говорим от тази позиция. Във форум няма как да знаеш, кой луд, кой лекар. Макар, че доста често си личи и все пак....няма как да се знае, за това мисля, всеки трябва да си има едно на ум .

# 124
  • София
  • Мнения: 62 595
чери, имай милост - не мога да го играя психиатър и да те успокоявам! Каквото щеш си мислИ, но само мирясай!

# 125
  • Мнения: 9 276
Andariel, за разлика от теб, аз не твърдя, че знам всичко и затова се доверявам на учените и специалистите. Досега ти на няколко пъти изказваш бомбастични твърдения, без грам доказателства.

И както казах няма нужда да ми обясняваш какво е статистика, това са средни стойности и частните случаи, които вадиш, не променят общата тенденция.

Моите деца по злощастно стечение на обстоятелствата не бяха кърмени, освен това са и недоносени. Досега за 2 години никога не са вдигали температура, никога не са кашляли, само 2-3 пъти са имали лека хрема за два-три дена. По твоята логика сега аз трябва да отрека кърменето и да го нарека мит. Само че ползите за здравето от кърменето са научно доказани.

И не знам към кого постоянно се обръщаш с това сак се "успокоявал" и едва ли не спирал да говори на детето си и чакал то само да проговори, може и да имаш някои такива клиенти, но тук в тази тема не съм забелязала да имаш такива събеседници, затова не е лошо да престанеш с тези подхвърляния.

# 126
  • София
  • Мнения: 62 595
Лили, както писах, на мен това ми е работата и работя всеки ден с много и всякакви деца. Няма никаква нужда да ти давам доказателсства, защото е все едно от лекар да искаш доказателства по анатомия. Той просто учтиво или не толкова учтиво ще те отпрати, защото му губиш времето. Сори, ама е смешно и несериозно да отправяш към мен такива претенции. Каквото го зная - зная го и няма нужда да ти се обяснявам. Разликата между това ти да даваш някакви цитати, и аз да работя с живи деца от цялата палитра, включително в почивните дни, е като да гледаш по телевизията как бойни изкуства и да влезеш в залата и самата ти да си на терена. Това е положението.

# 127
  • Мнения: 9 276
Ти не си единствения специалист на света, нито си лекар. Нещата, които съм цитирала не са мои собствени, а са от лекари и учени.

И естествено, че ще имам претенции информацията, която даваш като специалист, да бъде достоверна и да почива на научна основа, ти да не си поп или диктатор, че да искаш да ти вярваме безрезервно и без грам доказателства. Ще търсим информация и сами (разбира се от достоверни източници, а не от конспиративни и съмнителни сайтове) и второ и трето мнение, ако трябва. Това е разумния подход.

# 128
  • Мнения: 403
Май всички теми, като тази (и не само), са обречени. Всички се имат за по-знаещи от знаещите и по-можещи от можещите... като идете на доктор, обаче или като заведете детето си, силно се съмнявам да влизате в разгорещен спор, за това, как сте чели нещо си някъде...

# 129
  • Мнения: 9 276
Не водя спорове с доктори по кабинетите, но това не значи, че се доверявам сляпо, още повече пък когато мнението на доктора се различава рязко от това на другите доктори и част от твърденията му са неверни, тогава второто и третото мнение  са задължителни, от това понякога може да ти зависи живота.

# 130
  • София
  • Мнения: 62 595
аз съм ок дори да ме смяташ за неспециалист или за недостоверен източник. не си държа наръч от линкове , за да убеждавам хора като теб. 
резуштатите от работата ми говорят достатъчно и реплики като твоите няма как да ме впечатлят..

# 131
  • Мнения: 71
Анелия, занимавай го това детенце, с идеята че може да е вундеркингче, не с идеята че е със забавено развитие и поставяй задачи, които надминават очакванията и способностите му. Мисля, ще се изненадаш.

На тази възраст моето започна да играе с пластелин, да реди пъзели, да рисува, да реди дребна мозайка. Истински се забавляваше и да лепи и сортира. Има много интересни игри в нета и пак, ако аз лично трябва да те посъветвам, очаквай от детето си повече за възрастта от колкото по-малко. И му чети , чети, чети, говори, на тоя етап стихотворната реч ще му е по-лесна и интересна.

Андариел, стига бе жена, страдаш от някакви мании, че всички с теб се заяждат и на теб пишат и ти си център не на галактиката, ами на вселената, грам не пиша на теб и не ми дреме за твоето мнение, айде стига кълва, мислих че си се наспала снощи и си станала нормално днес.

Чери, синът ми реди елементарни пъзели с по 4 части, реди фигурки по местата им в онези кошнички, както и животни и плодове на онези дървени дъски. Рисува някакви драсканици с химикал, а навън се запозна вече и с тебешира. Много отдавна минахме периода с посочването като метод да разбере кое какво е, сега вече като отворя книжка дори не я поглежда, защото знае всичко и вече му е омръзнало да го питам, а той да посочва. Растения, предмети, животни, насекоми... всичко се знае. Изпълнява всякакви команди, имитира всякакви движения, затова и личната предложи да изчакаме и да следим ситуацията още 2-3 месеца. Ако недай си боже няма напредък, тогава да мислим кое как и къде. Пробрема обаче с книжките е огромен. След първото прочетено изречение той вече е духнал нанякъде, понеже е от децата, които и да ги вържеш не може да ги застопориш на едно място за повече от 2-3 минути. Говоря много, обяснявам стъпка по стъпка всичко което правя, той вече толкова е свикнал, че сякаш и не ме слуша на моменти или поне не дава признаци.
А относно постовете на Андариели, аз ги прескачам като чета. Разбрах й мнението поне 5 страници по-напред и съм го оценила, но заяждания не ми се четат.

# 132
  • BG
  • Мнения: 893
И моят редеше-що дървени, креативни играчки и игри съм изкупила само аз си знам. И въпреки това си имаше нужда от помощ за говоренето. Радвам се че не слушах тези, които ми редяха слова от типа на Cherry Blossom, защото сега щеше да е много по-назад от връстниците си.

# 133
  • Мнения: 71
И моят редеше-що дървени, креативни играчки и игри съм изкупила само аз си знам. И въпреки това си имаше нужда от помощ за говоренето. Радвам се че не слушах тези, които ми редяха слова от типа на Cherry Blossom, защото сега щеше да е много по-назад от връстниците си.

Както казах, в процес та изчакване сме, консуртирано с лекар. Не съм си го измислила аз

# 134
  • Мнения: 4 087
Ани, навик е. Знаеш ли аз как процедирах. На тази възраст още спеше в кошарата и като я сложа вътре като затворник, сядах до нея и почвах от тази книжка която ти показах. В началото не ме слушаше, после се опотваше да дърпа, да се противи, да посяга да я дърпа, да се инати. Накрая свикна, после като мина седмица , две, започнах това с изчакването на определени думички, установих че през цялото време, макар че на мен ми се е струвало че не следи, тя дори ги помни. Много бързо напредна така речево. Сега без книга не ляга и обожава да четем, няма болен, здрав, спи ми се, чете се поне 1 книжка, остана си този навик и аз се радвам, макар че ако трябва да съм искрена понякога ми е досадно, особено като избере някоя дебела  Joy Joy Пробвай  Heart Eyes

Аз пък се радвам, че мога да споделя положителен опит. Има кой да поставя диагнози, лекарите са за това, аз съм майка минала през подобно затруднение, макар че от сегашната ми позиция, проблемите са били до голяма степен в моята глава,. Успех! Стягайте библиотеката и почвайте  Joy Joy

# 135
  • BG
  • Мнения: 893
Да, аз видях, но го пиша това за всички други  потребители, които може да имат сериозен проблем и да видят темата и мненията и да се успокоят фалшиво. Не всички могат да се ориентират и да прочетат в специализираните теми, та затова се включих.

# 136
  • Мнения: 4 087
Докато я хранех също бях купила една дебела книга за някаква ферма беше,  някаква Кокошка Тошка ми се върти в главата че имаше   Mr. Green/горката накрая не приличаше на книга/, слагах я на столчето и четяхме , а тя гледаше, повтаряше . сочеше и. н. Никога не съм я хранила на телевизор, ама виж на книга.....Това дори не го правих целенасочено, а си стана нещо като традиция, на закуска особено, защото тогава давах каши или като давам супи, иначе съм я хранила по метода ЗВБ, където идеята е тя сама да се справя и храни.  Peace

# 137
  • София
  • Мнения: 62 595
хубаво, значи няма нужда да пиша нищо, което предполагам от последния ти пост. Гуд лак!

Общи условия

Активация на акаунт