И пак за проговарянето...

  • 14 863
  • 137
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 102
Много е и индивидуално това с филмчетата. Моето дете буквално се зомбираше и му ги спрях навреме, докато на моя много близка приятелка, откакто се е родил, нон-стоп телевизора им е на детския канал(ту на бг, ту на англ.) От сутрин до вечер е пуснат, така за фон...а вечер заспива с таблета. Но детето говори перфектно. На 4 години, говори ясно и изчистено като 6 годишно.
Докато в моя случай, филмчетата му се отразяваха много зле.

# 31
  • Мнения: X
Тезата ми е, че децата са различни. Естествено подкрепям, че трябва да им се четат книжки и да им се обръща внимание. И разбира се подкрепям, че при съмнение е добре да се посети специалист.
Синът ми гледа песнички единствено докато е на стола за хранене! Какъв проблем изкарахте от това?! 😐 Едва ли ни, че си зомбирам детето!
Разбира се, че са различни децата! Естествено, че трябва да им се обръща внимание и да им се четат книжки!

Разбира се, че колкото повече им се обръща внимание, толкова по-добре. Дете на година и 1/2 е будно по 12 часа дневно. Значи да се приготвят майките и татковците на всички деца по година и 1/2 да му четат книжки, да пеят песнички и да му говорят бавничко, докато го гледат в очичките плътно тези 12 часа. Само да не си мислят, че детето в кошарката или в ъгъла, тъжно чукащо две пръчици една в друга, докато мама мие чинии, готви или пише в бг-мамма 30 000 мнения е по-добре от песнички на телефона. Казано е - активно живо общуване, което значи точно това. Не детето да е натирено, затворено или упоено с винена попара, както се е практикувало преди телевизията. И най-добре само едно дете, защото няма възраст, на която гледането на телевизия, седенето на компютър, телефон или таблет да е по-полезно от живото общуване с родителя или с други деца (под постоянен родителски надзор естествено). И ако е повече от едно детето, излиза че трябва да се клонира родителят, за да може едновременно да помага за домашните по математика на голямото дете и да му обяснява света и живота, докато същевременно пее песнички на малкото и го учи как точно казва кравата. Мдам, така ще да е, сигурно... 

И разбира се, че трябва да се посети специалист. Дори нищо да му няма, по-добре да се посети. Все пак безбройните логопеди и психолози, които бълва образователната ни система всяка година, трябва и те нещо да ядат, нали? А специалистът ще каже, че най-вероятно нищо му няма на детето, но понеже никога не може да се изключи на 100% дислексия или аутистичен спектър или ADHD или дяснохемисферна доминантност дори на 2 месеца, най-добре да го водят детето 1-2-3-4-5 пъти седмично, за да "работи" с детето. Като работата ще се изразява в това да му дрънка глупости и да го учи на думички и да си играе с него по много "професионален" начин срещу 60лв. на сеанс или колкото там.

Само че не си помисляйте да го карате детето с кола до кабинета на специалиста - като се вози на задната седалка то не общува активно, има прекалено много стимули от прозореца на колата, а от радиото на колата често звучат чужди езици, че и български да е - пак лошо, защото силни стимули, упадъчни звуци и т.н. За ръчичка, пешачка и постоянно да му се говори през това време и да му се обяснява като на олигофренче (защото кой знае пък дали не е) какво вижда. И така.

aneliq.t тролят Ви. Не трябваше да ги споменавате песничките, съжалявам, че мое мнение стана повод за това. Пак Ви казвам - следетете цялостното развитие на детето, изпълнявайте доколкото можете съветите за възрастта в линка, който пуснах, ако системно изостава в различни отношения - обърнете се към доктор - детски невролог или психиатър, но съм убеден, че няма да Ви се наложи. Сега като казахте за стола за хранене, ще Ви кажат, че щом не се храни самичък на година и 1/2 сигурно има церебрална парализа.  Не се връзвайте на подобни мнения.

# 32
  • Мнения: 9 276
Телевизията сама по себе си не е вредна. Вредно е времето, което детето прекарва само, без да общува. В този смисъл дали ще го оставиш цял ден само пред телевизора или да чука на пода с чукче е горе долу едно и също.

От няколко филмчета в нета детето ти няма да пострада, ако през останалото време общуваш с него. А дори и времето, през което гледа телевизия, може да го изпозваш като се включваш с коментари и въпроси.

Моите деца, тъй като са недоносени, подлежат на логопедичен преглед към 2,5 - 3 години така или иначе. Питала съм дали не може по-рано, но ми казаха, че под 2 години не може да се говори за забавяне с говора, защото границите са много широки.  

# 33
  • София
  • Мнения: 62 595
Кой я троли, стига си писал глупости! Човек чува това, което иска да чуе и приема това, което иска  да приеме. Така като те чета, всичко си знаеш и всичко си можеш, а правиш и останалите родители на глупаци като им обясняваш как трябвало по дванайсет часа да гледат детето в очите и т.н. Човек прави товва, което му е важно, и ако му е важно да се занимава с детето, той ще го прави. Ако само си мисли, че му е важно, но всъщност го мързии - нищо няма да направи, а описаното от теб ще е балсам за мързела му - ето, бъгътатко каза, че може и с нищо, що да се напъвам.  Всеки отговаря за детето си, и в най-добрия случай ти отговаряш само за своето си дете, но не и за децата на другите. Можеш да споделиш личен опит, но не и да го превръщаш в препоръка и пътеводна звезда за другите родители.

Аз съм логопед и мога да се съглася в поста ти само с частта, че има много колеги, кооито по една или друга приичина плашат родителите излишно, лепвайки всякакви диагнози на детето. И точно защото съм безкрайно възмутена и не приемам подобни подходи да се прилвлича на всяка цена потенциален "клиент", написах съвсем на добра воля какво може да направи един родител, ако иска да подпомогне детето в езиковото развитие (а то не е само проговаряне, а сформиране на цялата езикова система), също и интелектуално, физически и всякак. За тези неща, които написах пари не трябват, а само осъзнатост и дисциплина от страна на родителя.

# 34
  • Мнения: 403
Господине, престанете с иронията. Стана ясно, че има хора с опит между нас и ако това беше разговор на живо, едва ли щяхте да си отворите устата, вместо това щяхте да метнете с ръка, да напсувате другите и да ги обвините, че само некомпетентно надуват темата. Хора като вас е нормално да има във всяка такава тема, разбира това и за това спирам дотук.
Цитат
И разбира се, че трябва да се посети специалист. Дори нищо да му няма, по-добре да се посети.
Ако бях слушала подобни приказки, досега щяхме да сме загубени.
Не ги казвам от лошо нещата и най-малкото, което искам е да стресирам някого и да шашкам хората. Единствено и само съветвам наблюдателност!
Съвсем изкривихме нещата, да спрем дотук.

# 35
  • Мнения: 1 253
Когато моето дете беше на 1г. и7 мес. прецених, че има известно изоставане. За три месеца спрях изцяло компютъра /телевизор нямаме/. Имаше ефект. Четохме много книжки и сега продължаваме- самият той свикна  и иска. Ежедневно четем поне по 40 минути, понякога доста повече. В момента говори добре/има известен проблем със "с","ш"-произнася ги, разбират се,но логопед би намерил кусур, но все пак сега е на 4г. и 8мес/, активният речник е доста богат. Реално пак щеше да проговори,защото забавянето се дължеше на объркването от чуждоезичните филмчета. В момента гледа само на руски по негов избор- иска да разбира, а загуби допир с английския.

# 36
  • Мнения: 71
Андариел, искам да помогна на детето си, но твоите постове не ми помагат. Освен, че се пеят песничките, не мисля, че е проблем да ги ползваме по време на хранене след като се налага. Ти не си ги ползвала явно за децата си, но при нас друг вариант няма. Яде по 5 лъжици и спира. Оставяла съм го гладен, с надеждата, че на следващо хранене ще е по-съсредоточен, но уви. Детето е разсеяно. Така че, моля те, или помагай или не нападай като не знаеш по какъв начин се държи моето дете

# 37
  • Мнения: X
Стана ясно, че има хора с опит между нас и ако това беше разговор на живо, едва ли щяхте да си отворите устата, вместо това щяхте да метнете с ръка, да напсувате другите и да ги обвините, че само некомпетентно надуват темата.
Госпожо, никога не съм бил от хората, които не си отварят устата. Независимо дали на живо или виртуално.
Скрит текст:
Наистина не съм конфликтна личност и изключително много ме напрягат разгорещени спорове с убедени хора. Няма да тръгна да убеждам убеден анти-ваксер, че ваксините не предизвикват аутизъм или други проблеми и че този мит се дължи на едно фалшифицирано преди много години изследване на човек, който отдавна е изхвърлен от всякакви научни и професионални общности. Няма да тръгна да убеждавам запален фен на хомеопатия, шуслерови соли и хранителни добавки, че това са пари хвърлени на вятъра и имат точно толкова ефект, колкото има плацебото (запаленият фен вероятно дори не знае какво е плацебо). Няма да тръгна да обяснявам на родител с диагноза "аутистичен спектър" или "СОП" или "Дислексия" или "ADHD" как тези диагнози се размятат абсолютно произволно и от хора, които са вопиющо неграмотни в медицинско, психологическо и невропсихологическо отношение. Не съм обяснявал и на същите тези хора, с някои от които съм общувал достатъчно, за да не говоря наизуст, как не би трябвало да имат правото да практикуват каквото и да било с тяхното ниво на познания и как вероятно не биха могли да практикуват в западноевропейска страна. Заради подобни хора превалентността на аутистичния спектър, на дислексията, на СОП и т.н. и т.н. започва да гони 100% вече. От същите тези хора съм чувал безкрайно циничното "щадяща диагноза за амбициозни родители". Ако не дай си Боже някое детенце наистина има аутизъм, дислексия или друг развитиен проблем, не виждам с какво ранното диагностициране е толкова критично - тези проблеми не се "лекуват", не е бактериална инфекция това, че да трябва веднага да се започне лечение с подходящ антибиотик. Дечицата с развитийни проблеми имат нужда от повече внимание, но всички деца имат нужда от повече внимание! Колкото повече може да даде един родител на детето си, толкова по-добре. Ако подобна диагноза е начинът родителят да реши да дава повече - е добре. Ако обаче е причина родителят да си внуши, че детето не е нормално, което неминуемо да стигне до стамото дете - това не е добре. Никое дете не трябва да се чувства като пациент, дори реално да има основания за това, а основанията са многго по-редки, отколкото ги изкарват в днешно време. И аз лично ако имам съмнения бих се доверил единствено на доктор (MD) с минимум PHD, за предпочитане от западен университет и бих бил нащрек за всяка глупост, която чуя по време на преглед (от типа за хемисферната доминантност, която действително български логопеди "определят" с малоумни тестове, някои от които внесени преди повече от 1/2 век от разработките на некадърни руски психолози). 

Но не търся конфликти, нямам времето и желанието да воювам с десетките, може би стотици хиляди хора въвлечени в подобни бизнеси (дали като печелещи, дали като заплащащи), включих се в темата, за да предложа на авторката едно четиво, което максимално се доближава до западнато ниво на научност и някои от чиито автори познавам и имам впечатления от техния професионализъм и знания по темата. Аз лично се информирам от сериозни източници като напр. Американска академия по педиатрия, CDC, световна здравна организация и подобни, като дори тях чета критично. Нерядко се информирам директно от научни статии в медицински издания.

Въпросът с телевизията съм го проучвал още като беше новородено детенцето и основните притеснения свързани с телевизията са ADHD, но за последното не открих нито един научен източник, поради което смятам, че е измишльотина. Все пак позицията на Американска академия по педиатрия е, че няма установени ползи от гледане на телевизия за развитието на детето, докато е възможно да има потенциални вреди, затова се препоръчва да не гледат децата телевизия до към 2г. възраст, а след това да бъде ограничено времето за телевизия. Клипчета на телефон или компютър ги броя за телевизия.
Скрит текст:
Among the AAP recommendations:

For children younger than 18 months, avoid use of screen media other than video-chatting. Parents of children 18 to 24 months of age who want to introduce digital media should choose high-quality programming, and watch it with their children to help them understand what they're seeing.
For children ages 2 to 5 years, limit screen use to 1 hour per day of high-quality programs. Parents should co-view media with children to help them understand what they are seeing and apply it to the world around them.
For children ages 6 and older, place consistent limits on the time spent using media, and the types of media, and make sure media does not take the place of adequate sleep, physical activity and other behaviors essential to health.
Designate media-free times together, such as dinner or driving, as well as media-free locations at home, such as bedrooms.
Have ongoing communication about online citizenship and safety, including treating others with respect online and offline.
Горното съвпада с препоръките от линка на български, с който започнах.

От там насетне всеки си решава на кого да вярва, какво да прави, при какви "специалисти" да ходи и т.н. и т.н. Аз се обръщам към авторката и по принцип се интересувам от това мнението ми да стигне до интелигентни и образовани хора като мен, на които бих искал да спестя излишни притеснения и грешки доколкото мога. Тъй като на живо общувам основно с такива хора, нямам проблем да си отворя устата и изобщо не ми се налага да псувам или нещо такова. В най-лошия случай се съгласяваме, че сме на различни мнения (agree to disagree).

С най-добри намерения ги пиша горните неща. Не съм нито логопед, нито детски психотерапевт, нито имам какво да доказвам пред бг-мамма. Пиша като родител, който се интересува живо от тези въпроси и има малко повече background, за да отсее зърното от плявата.

# 38
  • София
  • Мнения: 62 595
Кажи ми какво искаш да ти кажа, за да ти гго кажа! така става ли?

С малки изключения повечето майки сме минали през това с петте лъжици и страховете, че детето не яде, бабите от другата страна набиват канчето колко злоядо е детето, ау, как ще започне да боледува, защото майката не го храни...  Въпросът не е в петтте минути песнички по време на ядене, а в това, че ти не си готова и не искаш да чуеш. Сама споделяш, че нещо те тревожи. Правя си труда да напиша какво можеш да направиш. На теб не ти харесва и заставаш в защитно-обвинителна позиция. Ок, щом всичко си знаеш и всичко си можеш защо изобщо пусна темата? Очевидно не ти трябва нито съвет, нито нищо, освен трийсет успокояващи поста как всичко е наред и няманужда да правиш ниищо. Ми, не прави, никой не те кара! Какво друго да ти кажа!

# 39
  • Мнения: 71
Кажи ми какво искаш да ти кажа, за да ти гго кажа! така става ли?

С малки изключения повечето майки сме минали през това с петте лъжици и страховете, че детето не яде, бабите от другата страна набиват канчето колко злоядо е детето, ау, как ще започне да боледува, защото майката не го храни...  Въпросът не е в петтте минути песнички по време на ядене, а в това, че ти не си готова и не искаш да чуеш. Сама споделяш, че нещо те тревожи. Правя си труда да напиша какво можеш да направиш. На теб не ти харесва и заставаш в защитно-обвинителна позиция. Ок, щом всичко си знаеш и всичко си можеш защо изобщо пусна темата? Очевидно не ти трябва нито съвет, нито нищо, освен трийсет успокояващи поста как всичко е наред и няманужда да правиш ниищо. Ми, не прави, никой не те кара! Какво друго да ти кажа!

Много си ми полезна, благодаря!

# 40
  • София
  • Мнения: 62 595
А ако ходеше на ясла, където няма телевизор, няма песнички, няма нищо по време на хранене какво щеше да прави детето? щеше да остане гладно цял ден ли? какво означава "разсеян е"? когато едно дете е гладно няма разсейване. В случая просто сте си създали един ритуал, който си спазвате. На  година и половина -две години вече има някаква самостоятелност при храненето, най-малкото може да си боде с вилицата в чинията и да си гребва с лъжицата, дори да е нестабилно все още, но може поне донякъде да яде самостоятелно. А когато има външен дразнители като гледане на песнички, детето няма стимул да се справя самостоятелно, а храненето се превръща в бутане с лъжицата в устицата, за да напълнум тумбачето и да се приключи по-бързо с това ядене... до следващия път. Ако ти стиска, махни телевизора, компютъра и каквотоо там е по време на хранене, сядайте на масата, всеки въоръжен с лъжица, паница и вилица, и нека детето самичко да се помъчи да си "хване дивеча", т.е. да се храни самостоятелно. Тогава и ще му е по-сладко. То е ясно, че ще помагаш и ще дохранваш, но разсейването ще започне да намалява, защото детето ще има истинска работа - да се нахрани.

# 41
  • European Union
  • Мнения: 1 420
aneliq.t, моето мнение е (не съм специалист в тази област), че на възрастта на твоето дете не е толкова важно, че не говори. Много по-важно е дали разбира. Знае ли си името, търси ли контакт, иска ли да общувате, макар и малко - ползва ли сричките по предназначение; знае ли, че ти си мама. Ако му кажат например "Виж, мама идва" дали ще се обърне да те търси. Ако прави всички тези неща, може да намалиш малко притесненията, въпреки че за една майка те никога не спират. Ако обаче имаш и най-малкото съмнение, че не разбира, потърси специалист.

# 42
  • Мнения: 71
А ако ходеше на ясла, където няма телевизор, няма песнички, няма нищо по време на хранене какво щеше да прави детето? щеше да остане гладно цял ден ли? какво означава "разсеян е"? когато едно дете е гладно няма разсейване. В случая просто сте си създали един ритуал, който си спазвате. На  година и половина -две години вече има някаква самостоятелност при храненето, най-малкото може да си боде с вилицата в чинията и да си гребва с лъжицата, дори да е нестабилно все още, но може поне донякъде да яде самостоятелно. А когато има външен дразнители като гледане на песнички, детето няма стимул да се справя самостоятелно, а храненето се превръща в бутане с лъжицата в устицата, за да напълнум тумбачето и да се приключи по-бързо с това ядене... до следващия път. Ако ти стиска, махни телевизора, компютъра и каквотоо там е по време на хранене, сядайте на масата, всеки въоръжен с лъжица, паница и вилица, и нека детето самичко да се помъчи да си "хване дивеча", т.е. да се храни самостоятелно. Тогава и ще му е по-сладко. То е ясно, че ще помагаш и ще дохранваш, но разсейването ще започне да намалява, защото детето ще има истинска работа - да се нахрани.

Той се храни почти изцяло сам, но ритуала с песничките е неизменен. Ще пробвам това с телевизора

# 43
  • Мнения: 10 722
bgtatko81, мнението беше изключително полезно за мен. Синът ми хо няколко пъти на ден гледа детски песнички, уж смесено, но всъщност повече английски, просто защото са по-хубаво нарисувани. Питала съм се, възможно ли е и това да е фактор. Явно си има своето влияние.
Не е това фактора. Моето гледа образователни клипчета и песни от едногодишен, започна да гледа детски някъде към 2 г. и половина. Първия речник, който научи бяха цветовете на английски, после превозните средства. До ден днешен си го ползва този речник на английски. Трикът е да го ползваш и ти заедно с детето. Не да го поправяш, че на бг било друга думата. Според мен от там идва грешното усвояване и схвщнето, че гледането на клипчета на чужди езици забавя проговарянето. За детето най-лесното е да научи по-лесното. На английски думите са по-лесни и за изговаряне и за запомняне. Граматиката на английския също е по-лесна. Аз просто говоря с детето с речника, който е научил. Не го поправям с думи на бг, ами му коригирам произношението на "чутото". Защото мога. Simple Smile Аз съм лингвист и полиглот. Каквито и клипове да гледа, аз ползвам същия речник. Включвам го в българската граматика (примерно добавям към думата наставки, окончания по бг) и синтаксиса го преобразувам в различните варианти според бг граматиката, така че детето да схване подлог, сказуемо и допълнения и да си избере (запомни) най-лесния вариант. Говоря му на английски, испански и още два-три езика... И детето знае, че това, което е научило от клипчето и мама го знае и мама го разбира. Речник и междуметия главно като беше по-малък, а сега и фрейзъл глаголи. В моето семейство сме полиглоти и у нас се говори на "мешена салата". Въпреки този факт, детето ми ползва активно българския език, защото това е езикът, който мажоритарно чува около себе си - на парка, в магазина, на градина, на лекар... Хич не подкрепям, че речника на чужд език затруднява децата, по-скоро затруднява родителите, които ако не познават чуждия език, блокират и комуникацията с детето. За това и детето евентуално мълчи и повече слуша и после изведнъж проговаря - като си свери часовника с околността, не само от мама и тати.
Потвърждавам, че междуметията са едни от първите думи, които децата научават, защото те съдържат и прагматичен смисъл. Повтарят се в определени и подобни ситуации.

Бгтатко, вие (ти, съпругата или някой от близкото обкръжение) пробвали ли сте да говорите на английски с дъщеря си? Simple Smile

Последна редакция: сб, 10 мар 2018, 13:12 от amy_nka

# 44
  • Мнения: 403

Бг татко, не говорете глупости и неща, от които си личи, че нищо не разбирате. Не си губете времето повече.

Общи условия

Активация на акаунт