Рак на дебелото черво

Здравей, mimikona,

Ще се опитам да разкажа нашаа история накратко.

Точно когато ни затвориха за Ковид откриха на баща ми тумор.
Свързахме се с проф. Драганов, той назначи първо курс лъчетерапия и после първа операция.
Мина операцията, на баща ми беше поставена стома, но той пожела да я махне. Проф. Драганов уклончиво му каза, че не го съветва да я маха, но ако желае ще му направи втора операция и ще я махне.
2-3 месеца след първата операция, направихме втора за премахване на стомата и от тогава започнаха проблемите. Постоянни болки ниско долу ( това е описанието на баща ми) , 10 дена след операцията възпаление и терапия в Токуда с някакви гъбички, които му поставяха ( съжалявам ако се изразявам неправилно) , тази процедура продължи повече от месец като на всеки 2-3 дни той ходеше в Токуда да му поставят тези гъбички и без кой знае какво облекчение и накрая спряха процедурата.
Болката долу при баща ми си остана, така вече две години до преди месец. Преди месец той започна да се оплаква  от силни болки в кръста, мислеше че се е сецнал ( има дископатия) . До преди две седмици, в които просто легна на леглото и не стана, започна да вдига температура с непоносими болки, студена пот го обливаше. Това стана в неделя и в понеделник бяхме при хирург в Плевен ( баща ми не живее в София и Плевен е най- близкото място) .
Веднага спешно го приеха в болница, след два скенера се видя, че мястото е отворено, пълно с фекалии, инфекция и хирурга ни сподели, че голямата ни грешка е била да махнем стомата. Тоест проблема е бил във втората операция, той и проф. Драганов не ни я преполъча, но баща ми настоя.
Сега баща ми се възстановява от двете операции, отново е вече за постоянно с торбичка.

Баща ми при проф. Драганов си прави операцията и той, но няма стома. Имаше изписани 30 лъчетерапии, като ги започна и се подпуши отвсякъде. Две седмици в болница, всичко възпалено, промивка му правиха на червата, и на АБ беше и той, успяха да го стабилизират без да се налага спешна операция.  Сега не иска да продължи лъчето,а е направил само 10 от 30. Беше добре преди лъчето, след това какво стана-не знам. Има болки и той , както и пак се редуват запек с разстройство ,както преди операцията. За август има час  при проф. Драганов, да видим какво ще каже и как ще го посъветва да продължи. .

Кайсия, консултирайте се и с друг хирург.
Възникне ли съмнение в болния или близките относно компетентността на лекаря, се компрометира вярата в успеха на лечението.

Той няма съмнения.Има пълно доверие на професора,по-скоро аз имам такива заради реакцията след лъчето,но не ги споделям пред него, а само тук в темата.

Simpatiuhche благодаря. Трудно е човек да приеме промените. Не е било лесно и за вашия баща.

През колко време правите колоноскопия при това заболяване, през които лко време се следите?

Аз всяка година. Октомври ми предстои пак.

И аз всяка година.

Здравейте пак. Нормално ли е вече почти месец след операцията за отстраняване на тумор мама да има температура. Имаше кървене, по време, на което даваха и съсирващо и обратното на него ! Някакви парадокси, липса на обяснения…..

 Сега последно я приеха пак в болница и правили скенер. Видяли  някакво запушване. Никой нищо не казва. Мама пита какво е това запушване - лекарката мълчи и излиза от статята. Не ми харесва ситуацията.

Не е ли редно да търсят и други лекари за преглед? Нашите отказват, нямали избор. Как така да нямат! И се страхуват да не ядосат лекарите, сакън ако настояват за отговори! Бясна съм . Какво е това нещо! Всичко си плащат и им говорят с недомлъвки и нищо не е ясно!
Споделяйте. Моля хората минали през подобни ситуации да пишат.

Добре, но това до кога?
За цял живот ли всяка година колоноскопия...
Някой беше казал ,че ако няма нищо последващите две години се разрежда и почват през 3 години например или няма такова нещо
Благодаре.

Аз съм от 2007 така, всяка година. И винаги има по нещо, да не дава господ никому!!!

Здравейте,група! Те първа ще започна да Ви чета. Първо желая на всички много здраве и успешна борба с тези коварни неща.
Преди година откриха на майка ми рак на дебелото черво (близо 70 годишна,но доста борбена и пъргава). Изрязаха не много,мисля. От тогава изследванията и бяха в норма (Пиша до колкото съм запозната,понеже не съм чела много до сега). Днес са излезнали костни метастази на няколко места (Видяли са се петна и тя като е попитала са и отговорили,че е на границата,каквото и да значи това). Другата седмица ще влиза за лъчетерапия.  Чета лоши неща в интернет,но те първа ще започвам да чета тук,където минавате през тези неща. Ще влиза във Враца (където се и следи,но е оперирана в София). Как смятате,дали да се опитам да я убедя да се насочи в София или и във Враца е добре (попринцип тя е доста стабилна психически и не се притеснява)? Някой има ли опит с врачанската онкология? Извинявам се за малко разхвърляните въпроси,но те първа ще се информирам.И още един въпрос (ще си го говоря и с ЛЛ,но за момента не ми се повдига на въпрос). От колко годишни е хубаво да се правят профилактични изследвания и какви са?

За една година от дебелото черво да иде в костите не е много вероятно.
Имаше ли лечение след операцията?
Правиха ли скенери и как установиха сега, че има метастази?
Задължително трябва да се сдобиеш с документите от операцията и скенерите и да си прочетеш внимателно.
Онкологията във Враца няма добра слава във форума. Плевен не е ли също вариант?
А за теб - след 50 години - колоноскопия може да направиш.

За профилактиката са ми казали: Х години, на които се е разболял родител-10.

Благодаря за отговора. До сега не е имала химио/лъчетерапия. Скенери са правени преди и след операцията (чисти). Последният и е правен мисля преди половин година,отново чист (говоря в момента не съвсем запозната,понеже не съм при нея,но следващата седмица се връщам и ще се информирам повече). Не съм сигурна как се казва изследването което са и правили сега. Вкарвали са и някакво вещество (а и тя не ми обяснява съвсем по телефона). За Плевен трябва да погледна. София също не ни е далеч,но тя си е наумила във Враца,обаче аз се притеснявам повече с тази Враца