Многодетни мами № 69

  • 90 504
  • 780
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 770
Не си противоречат цитатите. Моя казва, че операцията води до намаляване, а другия че не може да се предотврати рака(но се намалява риска).
Ще се консултирам, благодаря. Имам и други причини, за да искам секцио. Надявам се да взема правилното решение, което да е най-добро за мен и бебето! 😊

# 61
  • Мнения: 8 082
Не си противоречат цитатите. Моя казва, че операцията води до намаляване, а другия че не може да се предотврати рака(но се намалява риска).
Ще се консултирам, благодаря. Имам и други причини, за да искам секцио. Надявам се да взема правилното решение, което да е най-добро за мен и бебето! 😊
Сигурна съм, че ще го направиш Flowers Hibiscus
Леко бременеене и раждане на спокойно и пухкаво бебче!

# 62
  • Мнения: 1 770
Благодаря от сърце! 💗

# 63
  • Мнения: 24
Здравейте мами. Не зная дали поста ми е за тази група, но просто имам нужда да споделя. Имам 2 деца на почти 9 год и на 2,4год. Скоро видях отново 2 чертички. Бременността не е планирана и е неочаквана. С първите 2 правихме дълги опити докато се появят. Мъжът ми обаче не желае трето дете. Каза да реша какво да правя, но нищо нямало да е същото, нямало да работи само да гледа деца, не можело и на почивка да се отиде с толкова деца, нямало 10 год да не спи и т.н..
Аз не мога да махна бебето, сърце не ми дава. От 3 седмици съм страшно депресирана и стресирана. Отношенията ни охладняха. Страхувам се. Как ще се справя с 3 деца.
Непрекъснато чувам - "Какво ще кажат роднините, хората", "само това дете ни липсваше", " Обърка всичко" .......

# 64
  • Sofia
  • Мнения: 3 485
Не знам какво да ти кажа. Не разбирам как може един мъж да направи бебе и после да остави жена си да поема отговорност за него 😐 Аз не мога да си представя какви са ви взаимоотношенията, дали е реагирал така заради шока и след това ще се радва, или наистина го мисли.
Може да е глупаво, но бих пробвала реакцията му ако кажа, че съм взела решение за аборт. Да го изпробвам.. Едно е да си го помислиш, друго е да си запазиш час, да отидеш в уговорения ден и да си тръгнеш без бебето. Дори и да го махнеш - после какви биха ви били взаимоотношенията? Имаме приятели, които минаха през това и тя дълго го обвиняваше. Не знам.
А относно какво ще кажат хората - дори няма да го коментирам. Това е вашият живот, вашите деца, вашата любов и разбиране за живота. Аз пък така си казвам за хората с едно дете, разглезено и отгледано от бабата. Ама на тях пука ли им?

# 65
  • Мнения: 24
Тъкмо се върнах на работа. Малкия направи 2 и после ползвах полагаемият ми се платен отпуск. Втората седмица на работа разбрах, че съм бременна.
Бях шокирана, но не ми е минала мисълта да го махна през главата. Но съпруга ми го прие ужасно. Не знам какво да кажа, не знам какво да мисля, но много ме нараниха думите му напоследък. Не знам в случая дали има правилно и грешно решение, но аз не мога да си представя да махна бебето. Никога няма да мога да си простя такова действие. Дал Господ всичко да е наред с бебо и да мине всичко нормално.
ММ каза, че ако реша да го задържа ще си бъдем съквартиранти. Очаквах да е шокиран, уплашен, но всички тези думи и държание не съм.

# 66
  • Мнения: 338
nihtshadow,аз пък се хващам как си мечтая тайно за такава непланирана чертичка.
Ми трудно е с повече деца,много внимание искат.Вие имате и малко бебе сега,още не сте се оттърсили от постоянните грижи.Ако на мен ми се случи,нищо,че искам,и аз бих се стреснала,поради ред причини .
Но пък другото-аборт,абсолютно ми е немислимо да живея с тази мисъл.Но пък аз имам подкрепата на мм,а знаеш,че това е най-важното,ако сте двамата заедно ще се справите с всичко.Вероятно ще ви е много трудно,но за мен усмивките и обичта на децата изплащат хилядократно всяка цена.Безценно е да имаш ново човече в живота си .

Абе българските мъже какъв е тоя страх ,дето ги тресе ,да си поемат отговорността?Обичам те до тук,така ли?До третото дете...

# 67
  • Мнения: 24
pum_pall, не знам какво да кажа. Знам, че ще е трудно, двечките съм си ги гледала сама, понякога, когато съм имала ангажимен, където не мога да ги заведа с мен ги е пазила майка ми, но тов а е рядко. Всичко изисква внимание и грижи, но и много любов. За мъжете не знам, но аз съм много наранена и разочарована. Това не е предмет, за да има искам го не го искам.  Факт е, че ще бъде едно голямо изпитание за мен! Дано намеря сили да се справя с всичко!

# 68
  • Мнения: 1 731
Мъжете реагират странно, понякога може да има и скрити мисли, но като цяло имам доста познати, на които мъжете не искат повече деца. Може би защото считат, че е тяхна отговорност да издържат семейството финансово, въпреки че според мен жертвата от страна на жената е по-голяма.

И все пак замислете се вие какво искате, ако искате бебето - не го махайте. Аз бях на крачка от такова решение с първата бременност ( от бащата, с когото ще имаме трето дете сега). Абортирах го спонтанно в самото начало, явно генетичен дефект. И съм благодарна на Господ, че не минах през аборт - със сигурност всичко щеше да е приключило с отношенията ми с бащата на децата ми още тогава. Минали сме през много тежки моменти, имали сме раздяла, но някак нещата се напаснаха.

Искам да кажа - човешките отношения са динамично нещо. Може сега да сте добре и да искате трето дете, а после нещата да са различни и да се разделите. Никак няма да ви е лесно, ако стигнете до раздяла, затова се опитайте да подходите с добро към него, за да стабилизирате отношенията си. Но не правете нищо насила Simple Smile Стискам ви палци.

# 69
  • Мнения: 9 883
Може да се държи така от притеснение. И ММ на моменти когато всичко му дойде в повече почва да говори бръщолявщини. Но му минава. По отношение на децата - винаги ги е обичал, макар че не полага особени грижи за тях. Абе, себе си гледа основно. Но пък има други положителни черти.

Та ... ако има някаква възможност ... да заведеш децата при майка ти или свекито. И да си останете само вие двамата за едно денонощие, или поне за една вечер. Гарантирам ти, че нервите ще се успокоят и при двама ви, и ще можете да мислите с главата си.

Трето дете е отговорност и грижа точно толкова, колкото и първите две. Е, може да е малко по-малко, защото батковците и каките помагат. Но все пак, е голям ангажимент. Най-добре е да имаш и подкрепата на бащата.
Направо не знам какво да ти кажа, защото ако той действително се отдалечи от теб, децата ще го усетят и ще се тормозят. Моят най-малкият спи при нас. Когато сме заедно в хола вече, докато не ни подбере да тръгнем заедно към спалнята, не мирясва. Нито заспива спокойно ако и баща му не е там.

Така че, не знам какво да те посъветвам - освен да опитате да останете сами, без крещящи и шумящи дечица наоколо, и да поговорите.

# 70
  • Plovdiv
  • Мнения: 92
Аз бях много объркана, когато разбрах за трета си бременност. Изпитах много различни чувства, само не и радост. Е, вчера бях на преглед и като чух сърчицето се разтопих Simple Smile. Та, за един месец минахме през буря от емоции, но влязохме в релси. Щом сте решили да го задържите - честито, леко бременеене и ще се справите с всичко 😘

# 71
  • Мнения: 9 883
Сигурно и бъдещият татко ще заобича детето си. Ако можеш да го закараш на ехографа, ще поддаде Wink

# 72
  • Мнения: 1 770
Съчувствам ти. Той не постъпва правилно и се надявам да го осъзнае. Направил е бебето, а сега ти бери "срама" пред роднините...уау!
И моята трета бременност беше непланирана. Точно се върнах на работа, всичко си влезна в ритъм и бум..бременна. Аз бях готова да го махна, защото признавам се изплаших. Но бившия ми вече съпруг тогава ме подкрепи и каза " Където две, там и три. Един черпак повече манджа в тенджерата! 😘"
Тогава и родителите ми се стреснаха- ама как, защо и т.н. Сега това малко слънчице не ме пуска от прегръдките си и не спира да ми повтаря колко много ме обича. Никога не съжалих за нито едно от децата си. Сега чакам 4то и супер се вълнуваме всички.
Стрес си е в началото, но после се свиква и е огромна радост.
Седнете и поговорете. Щом от сега си сигурна, че го искаш- няма какво да го мислиш. Мъжът ти малко егоистично разсъждава, несъзнавайки че те наранява, но се надявам да го приеме. Кажи му, че и двамата сте "виновни" за тази бременност и че не искаш аборт. Надявам се омекне. Махнеш ли бебето против волята си, само за да угодиш на мъжа ти...ще съжаляваш цял живот...Успех ти желая от сърце!

# 73
  • Мнения: 170
Нашето трето дете беше планирано и чакано почти две години.Четвъртото стана от раз.Но винаги инициатор беше мъжът ми.Аз съм противник на аборта,но мъжът ми си пада много по децата.Смея да кажа,че между 2 и 3 деца няма голяма разлика.Е,моите са с по-голяма разлика.Изчакваме да забравим бебешките неволи преди да ги започнем отново.Роднините са против,но ме това изобщо не ми пречи.Решенията са си наши,и без това не разчитаме на чужда помощ.

# 74
  • София
  • Мнения: 6 259
Какво ще кажат хората - да не ви пука! Аз съм категорично против аборта, дано мъжът ти само за момента да мисли така и да си поеме отговорността. Струва ми се, че се опитва да те притисне в ъгъла с това със съквартирантите, много обидно.

Общи условия

Активация на акаунт